BgLOG.net
By ZhasminaKrumowa , 21 April 2023
Здравейте приятели,

Искам да споделя с всички вас как се запознах с моята половинка и успях да спечеля сърцето му. (буквално)

Всичко започна есента на 1974 в Казимир Долни, Полша. Бях в Полша по работа като шивачка и се запознахме в ателието, в което работех. Беше любов от пръв поглед за мен - той изглеждаше великолепно! Изглеждаше като полския Тодор Живков, но по-красив и по-строен. Аз от друга страна бях малко нисичка, дебеличка и леко грозна, но това не ме спираше да преследвам любовта! Многобройни пъти се опитвах да го заговоря, но някак все не се получаваше. Оказа се, че е познат на тогавашната ми другарка от училище, с която заедно живеехме там. Помолих я да ни уреди среща, за да може да се опознаем по-добре, но той отказа... Бях съкрушена, но това не сломи духа ми! 

От баба ми бях чула за една полска врачка, която била много добра в любовните магии. Отидох при нея за съвет и дискутирахме вариантите за прелъстяване. Тя реши, че най-добре би било да се добера до косъм от главата му, мигла от окото му и слюнка, за да може да започнем ритуала. Не ме питайте през какво трябваше да мина, за да се снабдя с тези неща.. беше нелепо, но нямаше да се откажа! Той трябваше да бъде мой! След като успях да събера материала бях инструктирана да смеся всичко в пликче заедно с моята менструална кръв. Няма да ви лъжа - бях малко погнусена, но какво да ви кажа.. всичко за любовта! След като изпълних инструкциите трябваше да сложа пликчето върху петолъч, който е заобиколен от свещи. Наложи ми се да повторя "Пшемислав и Жасмина, завинаги двамина" докато не изгорят свещите и трябваше да се въртя през цялото време по часовниковата. Ужасно ми се зави свят и на няколко пъти щях да падна, но силата на любовта ме държеше изправена. Отне ми време да се освестя, но след като се осъзнах приятелката ми ме заведе у Пшемислав и сложих пликчето в матрака му. Наложи се да разпоря матрака и след това да го зашия, за да подейства магията.

Минаха ден или два без ефект и бях малко разочарована, защото в интерес на истината не вярвам в такива неща. На третия обаче приятелката ми сподели, че Пшемислав е питал за мен - бях във възторг! Казах си "О, Боже, подействало е!" и бях наистина изненадана. Не след дълго Пшемислав ми дойде на гости и ме  покани на вечеря. Заведе ме в една малка механа, която чичо му държеше. Храна беше чудесна, приказвахме си през цялото време и наистина имах възможността да го опозная по-добре. Не можех да спра да го гледам в очите и да си мисля как искам да съм пържолата, която погълва като мечка стръвница. След вечерята ме заведе у тях, където прекарахме най-бурната нощ заедно. Не съм очаквала да е толкова надарен и умел в любовната игра. Минаха няколко месеца в тайни срещи в ателието ми, сладки пикници в градината на дядо му и среднощни разходки. На годишнината ни той ми предложи брак и аз, разбира се, приех на драго сърце. 

Няколко месеца по-късно правехме пролетно почистване и ме помоли да му донеса кутията с инструменти, която беше на тавана. Трябваше да му подам отвертката, но за мой шок, която отворих кутията там беше същото пликче, което бях скрила в матрака му преди време! Не можех да повярвам на очите - бях в тотален шок. Попитах го дали знае какво е това и той ми каза, че не знае нищо. От този ден насетне Пшемислав започна да се държи изключително странно. Прибираше се много по-късно от обикновено, дори осъмваше понякога навън... Наши познати ми съобщиха, че са го видяли в гората близо до кръчмата, от която са се прибирали една вечер. Изглеждал ужасно - целия бил в пръст, мръсен и объркан. Една вечер се скарахме заради неговите среднощни прояви. В разгарът на скандала му казах, че е луд и той откачи. Очите му изпъкнаха, целия стана червен и посегна към кухненския нож. Студени тръпки побиха тялото ми. Знаех, че нещата не отиват на добре и хукнах да бягам за помощ. Успях да стигна до съседската врата и за мое щастие те тъкмо се прибираха. Съседката Агнежка ме видя и веднага усети, че нещо не е наред и викнахме мъжа й Хубърт, който по онова време работеше в милицията. След като разказах всичко на Хубърт, той тръгна с няколко негови колеги да търсят Пшемислав. Намерили го гол в гората и се опитали да го осмирят, но Пшемислав се нахвърлил върху тях и наръгал Хубърт, отхапвайки лявото му ухо. За нещастие Хубърт загина на място след сблъсъка, а Пшемислав беше арестуван и до ден днешен е в затвора. 

След всички тези години Пшемислав ми пращаше по едно писмо всяка седмица. Всяко от писмата бе изпълнено с любов, молитви и истории за премеждията му с другите затворници, но последното му писмо, което получих през 2012 ме стъписа. В него беше снимка на Агнежка, която по онова време работеше като медицинска сестра в същия затвор. Нещо не беше наред със снимката.. беше цялата в капки, които изглеждаша като кръв и Агнежка се усмихваше, но бе някак разстроена. Когато докоснах пликът, в което беше писмото усетих, че има още нещо в него. Бях шокирана да намеря изсъхнало ухо, което приличаше на противен хербарии. Подозирам, че беше на Хубърт.

Не знам какво се обърка и дали врачката има пръст във всичко това, но все още обичам Пшемислав и мисля за него.
Legacy hit count
89
Legacy blog alias
81600
Legacy friendly alias
Zhasito00

Comments

By vesselastoimenova , 3 May 2008
    Обичате ли го? Цените ли го? Искате ли го?
    Дори и след 100 години....?
    Заслужавате ли го...., заслужава ли ви....?
    Дори и след 100 години....?

Съпругът ми не е голям красавец,
но си е хубав, а и малко див.
А на жените само туй ни трябва -
наперен ли е, значи е красив.

Обаче след петнадесет години
разумен брак и праведен живот,
сред мачове, ремонти и съдини
си стана навик, нашата любов.

До онзи ден фатален на банкета,
семейно - каза шефа - на софра!
Мъжът ми се наконти, поогледа,
избръсна се, пристегна телеса.

Та както му е ред - понатъкми се.
Пристигнахме - прилична механа.
Салата и пържола, пя се , пи се...
И после стана тя, каква станА.

Колежката, гримирана опасно
все търка до мъжа ми колена...
Веднъж - добре, но аз на тревопасно
случайно да докарвам във рога?

Пристиснах зъби ен-ти път когато
протегна се през масата към мен:
“Умопобърква ме, мъжа ти значи,
Ех, що не беше твоят мъж ерген!”

Погледнах го, а той кеф се пука.
И как ми падна плътното перде!
Проскубах и червената перука,
а тя се тръшна горко да реве.

Сама ще ми е тръгнала ръката...
Умопобъркала се! Айде де!
...
Извадила си медицинско, с дата.
И иска извинение? Добре!

А всъщност и дължа една услуга -
защо така се случва всеки път -
Подсещаш се, че хубав е съпругът,
когато други ти го оценят.
                                                     В. Урумова
Legacy hit count
620
Legacy blog alias
19084
Legacy friendly alias
До-всички---бракувани-----
Поезия

Comments5

Eowyn
Eowyn преди 18 години
Хахахаха. Битова драма.

Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години
professor -е,благодаря ти,че ме отмени и без това си блъскам главата от седмица-две,да напиша нещо подобно,щото с жената играем на 21 от толкова години точно от тази сакрална дата,ама мозъкът ми беше зает с щастливи кокошки,свободни яйца и други весели добитъци;-)))
princesatamani
princesatamani преди 18 години
   Ами да ето нещо правилно и сигурно...Професоре...А Вие сте по правилата и сте техен отговорен изпълнител .Браво !
vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 18 години
  Благодаря manka за добрите думи! Стараем се да ги спазваме,(правилата, де),  но не винаги много успешно! По-важното е,  да е с чувство за хумор и усмивка ;-)
  С поздрав и ведър и усмихнат ден от мен!
By queen_blunder , 17 July 2006
Нашето Загадъчно състезание стартира официално от днес. Имам удоволствието да ви представя въпроса на Chu, върху който, според правилата, можем да мислим не по-дълго от 3 дни. Ако дотогава никой не успее да отговори правилно, неговият автор Chu ще ни съобщи верния отговор.
Въпросът е следният:

Знаете ли каква точно е етимологията на думата "съпруг"?

Legacy hit count
1305
Legacy blog alias
8064
Legacy friendly alias
Загадката-на-Chu
Наука
Загадки, логически задачи, илюзии, феномени

Comments5

queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 9 месеца
А аз ще се възползвам от възможността първа да отговоря на въпроса :)

Ще си призная - не знам отговора, но се опитах да се добера до етимологията на думата. Не съм сигурна, че източниците ми са много точни и информацията - вярна, но ще напиша какво научих.

От езика на старите българи в славянския език навлиза думата пiрак - съединение. От тази лексема в славянския език (чрез метатезата пipaгy - пipyгa) са образувани цяло гнездо думи, обединени от смисъла „съединение" и това са: спрежение, прежда, впряг и др. Една от тях е и думата съпруг, която е образувана с помощта на представката съ-.

Според мен думата съпруг е образувана от представката съ- + впряг, впрегна. Или на прост език обяснението е, че съпрузите са хора, които доброволно са се впрегнали в брачен съюз.

Chu
Chu преди 19 години и 9 месеца
Верен отговор! Действително значението на думата идва от "впряг". Не знам дали съм права, но мисля, че и думата "пранги" е със същия корен. (Тъй като става въпрос за архаизъм, ще поясня, че "пранги" означава окови, вериги).
Shogun
Shogun преди 19 години и 9 месеца
Очевидно, това е и обяснението за широко известния "брачен хомот".

Не е чак толкова лошо, за сведение на невпрегнатите!
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 9 месеца
Значи съм била на прав път с разсъжденията си и наистина впряг е думата, от която е възникнала съпруг :) Помогна ми да се досетя и тълковният речник, в който е написано, че впряг са двойка коне, впрегнати заедно. И понеже става въпрос точно за двойка, а не за някакво друго число, асоциацията със съпружеската двойка беше налице :)

Пранги са окови, вериги. За всеки отделен елемент на прангата (или веригата) използваме думата брънка, което означава металически пръстен, халка. Доколкото ми е известно брачните халки, които съпрузите си слагат на пръстите по време на венчавката, са символ именно на брънки от т. нар. брачни пранги или вериги.

Shоgun спомена думата хомот (ярем), която също е често използвана, когато става въпрос за брачен живот. В буквалния си смисъл тя означава дървено приспособление за впрягане на рогат добитък. Без въпросното приспособление впрягът не би бил възможен.
 
А що се отнася до положителната или отрицателната страна на брачния хомот, е достатъчно само да си представим как би изглеждала 'впрегнатата' брачна двойка, ако всеки дърпа нанякъде и обратното - ако двамата вървят заедно в една посока.

В първия случай движението напред е много затруднено до степен да не може изобщо да се осъществи. Във втория - двамата биха могли заедно да вървят много бързо напред и дори да срещнат по пътя си стръмнина или някакво препятствие, с общи усилия да го преминат. Изобщо много по-лесно се преодоляват трудностите, ако силите са удвоени, т.е. нещо като мощността при автомобилите. С две конски (респ. човешки) сили движението е два пъти по-мощно, отколкото с една.

Изводът е онова, което казва Шогун: че бракът не е лошо нещо. А аз бих добавила, че сполучливият брак е онази форма на съжителство, която прави хората по-силни и по-устойчиви.
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 9 месеца
Никога нямаше да се сетя :)