НА ИНАТ, БЪЛГАРИЯ!

Думата инат има твърде позитивно значение от гледна точка на еволюцията на човешкото общество. Благодарение на ината на мечтите, идеите и труда, ретроградните сили на злото биват победени по абсолютно категоричен начин. Статуквото на злото е унищожено от ината на прогреса. Ще оцелеят най-големите инати в естествения отбор. Каква вълшебна дума е думата инат и всъщност колко много сила се крие в нея!

Познати са много видове инат, но аз говоря за градивния, добрия инат, за този инат, който трупа планини от знания и независимост. Да се трудим на инат! Да се учим на инат! Да се цивилизова по-бързо “богоненавистното българско племе” на инат.

На инат на Византия славяни и прабългари създадоха българската държава през лето 681. На инат на враговете на българщината Родината ни вече навърши 1330 г.

По време на мрачното турско робство, когато нечестивите изпепелиха от връх до корен българската държавност и светост, недоброжелатели от Западна Европа се питаха има ли въобще и изобщо останал някакъв български народ?

На инат България подписа Договора за присъединяване към Европейския съюз на 25 април 2005 г. в Люксембург. На инат на враговете на българското правителство, които се оляха от подривна дейност, България усвоява с космическа скорост средствата от еврофондовете. На инат на подлеците и предателите, които спират устрема на държавата, България за Шенген се стяга.

Инат, инат, инат и пак инат и то непрекъснат, постоянен инат е необходим за всеки успех.

Още от дете обикнах думата инат, т. к. постоянно ми повтаряха все едно и също:

 - Какъв инат си само да знаеш. Всичко ти е на инат.

Инатът трябва да е с мярка. Наумиш ли си нещо добро, то последното непременно трябва се осъществи. Инатът за позитивни дела е свързан причинно- следствено с човешкия устрем. Има ли инат и устрем, ще има и земни обитатели.

Думата inat е турска и е реципирана от арабски език. Означава упорство, но не ми се иска да е поради зла воля, защото това ще доведе до нещастия.

Инатът, който е насочен към позитивна промяна на действителността, носи твърде голяма доза виталност. И то каква магическа виталност. Ще се излюпи Нобелова идея на инат, ще пишеш по 15 часа на ден юридически книжа на инат, ще дишаш на инат, ще се смееш на инат, ще извършваш еволюционни скокове в живота си на инат, напук на всички душмани. Искам да бъда добра на инат. Инатът и волята са иманентно свързани и взаимно обуславящи се. От алфа до омега – на инат- важно е да следваш целите си, а не да се отричаш от тях като страхливец. Мечтите ми са се родили от инат. Всъщност колко много виталност, вяра и истина има в тази арабска дума. Нямаш ли инат, значи си погубен от робството на раболепието и малодушието. Притежаваш ли инат, значи си жив. Искам да нося обувки от инат и с тях да обиколя света. Не мога да разбера как е възможно да има живи същества, които да не притежават инат. Значи тяхното ДНК си е позволило да се появи в природата без инат. Инатът е като слънцето, въздуха, Небето и водата за хората. Инатът създава Брутен Вътрешен Продукт, трудов стаж, авторитет, стабилност и възход. Инатът строи магистрали, жилищни сгради, язовири, ТЕЦ, ВЕЦ, и т. н. и т. н. Нима Земята не се завърта за 24 часа на инат около оста си, въпреки многобройните ядрени опити и всякакви други безумия на т. нар. Homo sapiens? Напук на зловещия натиск върху нея от какво ли не естество, все пак тя успява да се завърти, защото има дълг, който задължително трябва да изпълни. Инатът е и символ на достойнството на личността, а без достойнство има ли живот?

Инат за свобода, за революция, за справедливост, за демокрация и гражданско общество, за истина, за образователен ценз... Инатът е родил толкова много чудеса, които е сътворил човешкия ум. Не си спомням кога за първи път усетих инат в ценностната си система, но осъзнах, че инатът има будна съвест, която винаги е на стража. Човек без инат има слаба и осквернена съвест. Искам да се залюлея в люлка от инат. Инатът спасява от покоя на примирението. Притежаваш ли инат, значи имаш собствена позиция относно даден въпрос, на която позиция държиш и не се отричаш от нея за нищо на света.

Нека има винаги инат! Да живее благородния инат!

Теомира – Десислава Петкова

26 февруари 2011 г.

София – България

.

/Историята ни е такава каквато я помним, независимо как ще я доизмисляме и дописваме/

Преди мноооого, мноооого години в онези отдавана отминали години, които се опитваме да не помним и все твърдим, че не забравяме в Европата и наoколо и' е имало около 3 европейски империи / в зависимост от гледната точка на историческите преписвачи/– Римска, Франкската и Първата/и Втора/ Българска ИМПЕРИЯ / държава/. 

Само, че на нас ни харесва да живеем без самучувствие на наследници на велика държава, която се е пръкнала в Европа преди има-няма 1300 години и никога не си признаваме, че някога в някакво време сме си имали империя. Не знам, сигурно е срамно да кажем думата империя, когато говорим за Стара България, пък и българските ханове, царе и кесати сигурно са били малко по-комплексирани от останалите варварски владетели, примерно франкските  и все са се молили на света, т.е. на съседна Византия/???/ да им признае някоя по-малка титла или ние така се учим да си мислим, защото на мен кесар много ми прилича на цезар, а цезар е едно от званията на римските императори. Ама, хайде, да не ги забелязваме тези прилики. То и никой учебник по история на България не ни е учил да ги забелязваме, защото някак е по-лесно да се правим на мъченици, да вървим с наведени глави и да обвиняваме турското робство, което всъщност не е турско, а е османско и не било точно робство, ами било владичество или нещо с безподобен синоним, за липсата на каквото и да е самочувствие.
Аз лично винаги съм мислила, че самучувствието на едни човек, както и на един народ се възпитава, обаче вместо това в България се унаследява комплекса за малоценност, който винаги надделява над националното ни самочувствие. 

 И такааааа, ето как помня аз нашенската история. Някъде ДО към карая на 7 век българите се настанали в двата края на Балканите, научили местния славянски диалект, превърнали го в официален език и 11 века по-късно в руските учебници въвели понятието тюрки, за да ни различават милите пан/велико/славяни от себе си, а веднага след това велико терминологично откритие нашите видни родоначалници на съвременната ни история се съгласили с него и през последните 50-100 години убеждават света, че българите са тюрки. Мдааааа. Ама аз поназнайвам чисто малко руски и както и да си превеждам тая звучна /пан/велико-славянско-руска дума все на български ми излиза със значение ТУРЦИ.  

Добреееее, де, за да не е хамериканско О.К. Дошли тюрките/турците  през 7 век на Балканите, скалъпили някаква мижава държавица, която си била цяла империя, но ги било срам да си признаят и затова никъде в днешните учебници не го пише, защото излиза, че е срамно да се признава такова завоевание и то от съседна Византия, за която учебниците пишат само добро или нищо, а почти никога не се случва да споменат, че такова държавно образование като Византия просто никога не е имало, освен в главите на някои видни историци, защото онова, което ни е набито като клин в главите, че се наричало Византия, всъщност не се е наричало Византия и такива дето се наричат византийци има само по днешните гръцки зами и те не са какви да е, а просто шепа, криворазбрали историята, националисти. Затова, често пъти за изненада на много хора се оказва, че онова дето се учим да именуваме Византия си е ИЗТОЧНАТА РИМСКА ИМПЕРИЯ, а онези, които обиждаме с названието византийци, са смятали себе си за ромеи.   Византион, пък, бил град - не империя и то докато Константин не го нарекъл Константинопол, ние Цариград, а турците Истанбул. Тук да уточним, че Истанбул са го кръстили турците, не тюрките и ако и на вас ви звучи познато проверете разликите – подсказвам само, че двете думи са на различни славянски езици.

И като се замисля, то какво излиза?

 Живяли българите, т.е тюрките, наоколо около 1300 години, но присъствали тук само 500 години, когато завладели в 14 век собствените си земи. И така се появило турското робство, което било османско, защото турците не са османци и османците не са турци, а ние бяхме тюрки, т.е. на руски турци, малиии какъв исторически батак, не ония Батак с кланницата, т.е. костницата. От която и страна да погледна нашата история все излиза, че хем сме си били поробители, хем сме си били роби, хем сме си направили държава преди 1300 години, хем сме си я самозавладели/поробили, а бе, все по някакъв начин сме присъствали наоколо, само остава да уточним как?????

Обаче онази част с 1300-та и кусур години държава и само 500 години присъствие на Балканите некак си не ми излиза от главата – 700 години къде сме ходили, че хем сме имали бая ми ти велика държава, хем не сме присъствали толкова явно наоколо? Да не би да сме си организирали масови екскурзии между Волга, Кавказ и Родопите? :) Или следователно излиза следния исторически резултат: 700 години сме били българи с тюркски произход и Българска империя, а после сме завладени от братчедите османски тюрки и сме станали роби на Османската империя, дето не е турска, защото и съседите ги е срам да си признаят, че са имали империя с граници в Европа, чак до Австрия. :) Балканите, май, успешно отглеждат комплексари, ама да беше само през май, а то вече 1500-2000 години. За толкова време сигурно се е появил и ГЕН на силно комплексираната национална малоценност. :)

Исторически точен ИЗВОД: Минало незивестно – бъдеще неясно. :)