BgLOG.net
By ConkaDimitrova , 14 October 2010

ПОКАНА

 

За участие в Национална среща

„Чиста, вкусна и социално отговорна храна за българските деца“,

 

Място: София, Международен Изложбен Център,

бул. „Цариградско шосе“ № 147

Дата: 12.11.2010

Начало: 9.00 – регистрация на участниците

Организатори: Асоциация на конвивиумите на Slow Foodв България, SlowFoodInternational

Контакти за записване: Цонка Димитрова, tsonkadim@abv.bg,

тел.: +359888137745; +359 884330275

Краен срок за записване: 18.10.2010 г.

 

 

Уважаеми колеги,

 

Асоциация на конвивиумите на Slow Food в България съвместно със SlowFoodInternational и Международен изложбен център - гр. София организират среща„Чиста, вкусна и социално отговорна храна за българските деца“. Срещата е част от проект “Европейските училища за здравословна храна”, финансиран от ЕК – ГД „Земеделие и развитие на селските райони”. На нея ще бъдат представени постигнатите резултати, ще бъде споделен натрупания опит, както и трудностите, които възникват. На вниманието на българските учители ще представим българското издание на образователния пакет „За произхода на вкусовете.

Бихме искали да поканим всички свои колеги, които са работили за подобряване на културата на хранене и информираността на децата да споделят своя опит и успехи. Така, с общи усилия ще изградим в България мрежа от училища, работещи за въвеждане на практика за доставяне на чиста и здравословна храна директно от фермата в училищния стол и ще допринесем за създаването на едно младо поколение от активни потребители, за които произходът на храната е от водещо значение при техния избор.

Храната на децата е наша грижа и отговорност. Дали те ще растат здрави и с правилно отношение към това което ядат, зависи и от нас . Не е достатъчно само да забраним „нездравословните” храни в училищните лавки, тряба да дадем на учениците ни право и възможност за информиран избор.

Slow Food e неправителствена, еко-гастрономическа организация, основана в Италия. Целта й е да предотврати изчезването на местните кулинарни традиции и да събуди интерес у хората към качествената храна, нейния произход и връзката й с общностите, които я произвеждат.

Една от мисиите на SlowFood е да убеди хората, че храната не е просто ежедневна необходимост, а че ние имаме правото на качествена и вкусна храна всеки ден като по този начин се грижим и за нашата планета. SlowFood постига това с проекти, включващи уроци в класната стая, посещения при производители, семинари за възпитаване на вкуса, подобряване на условията в училищните столове.

Част от цялостната концепция за възпитаването на вкуса е проектът SlowFood в училищния стол: европейска училищна мрежа”, който започва през 2009 г. в 7 страни: Белгия, България, Франция, Ирландия, Италия, Латвия, Великобритания (Северна Ирландия). Крайната цел е всички европейски страни да се присъединят към тази мрежа.

Всяко училище, включено в проекта, ще работи основно за възпитаване на вкуса у децата на базата на разработения от SlowFood образователен пакет „За произхода на вкусовете. По този начин ще се разширят познанията на децата относно храната, която консумират, какъв е нейният вкус, от къде произхожда и как се произвежда. В училищата ще се положат усилия за подобряване на качеството и устойчивостта на техните столове, управлението на храната, търговете за снабдители, запазването, приготвянето, сервирането, както и управлението на отпадъците от столовете.

Първите две училища от България, включени в проекта са 55 СОУ «Петко Каравелов» в София и ОУ «Георги Бенковски» в  с.Черни Вит, обл. Ловеч.

Искрено се надяваме да осигурите присъствието на учители от Вашето училище и по този начин да засвидетелствате желание да станете част от “Европейските училища за здравословна храна”

 

Организаторите поемат разноските по материалите за срещата, осигуряване на лектори и кафе-пауза.

 

С уважение:

 

Цонка Димитрова

/Координатор училищни дейности

Асоциация на конвивиумите на Slow Foodв България/

Legacy hit count
539
Legacy blog alias
41649
Legacy friendly alias
Национална-среща---Чиста--вкусна-и-социално-отговорна-храна-за-българските-деца-

Comments

By acecoke , 13 October 2006
История без замисъл, съдържание и поука!!!
Авторът не дава гаранция за удовлетворение от четенето!!!

Герои – карък, карта-еднодневка, стол, котка в цвят RGB-000000



Петък като петък. Тринайсти като тринайсти. Нищо особено, никога не ми е правило впечатление. Дори и не съм обръщал внимание на това. Но днес...



Станах рано (пих вода), в неособено кондиционно състояние. Дори не ми се пушеше. Все пак си изпих кафето с две цигари насила (кой ли ме насилваше) и си дигнах Дъ-то към Дървеница.



За днес имах много планове. Първо трябваше да се видя с шефа (нАучния) и да обсъдим рецензията на статията ми, която се опитвам да пробутам в едно БАН-ско списание. За целта трябваше да съм получил от него някои материали по електронната поща, които да ми помогнат да си осмисля моите работи. След това трябваше да се прибера до вкъщи преди 17 часа и да чакам доставчиците от една фирма за офис бла-бла-ци да ми докарат столчето, за което крънкям мама от Коледа. И накрая да се заведа пак към другия край на София, та да си направим с брат'чедката текилено парти, а тя и бат' Боре - дуел на табла.



Стигнах до спирката, изглеждайки един рейс как тръгва от нея, и тъй като не бързах, пък и маршрутките са доста пълни по това време, реших да си изчакам чинно ..адския транспорт. И тъй като ми се очертаваше доста пътуване днес, реших да си купя карта за деня. Бъркам в джоба – два и нещо – не стигат. Викам си – това е знак, не трябва да си купувам карта, ще пътувам с билетчета. Чакам, чакам, чакам.... викам си – абе я все пак да си взема карта и се преборвам със себе си да си извадя портфейла от задния джоб и да взема още пари. Отивам на будката – никой. Пак си викам – това е втори знак – не си купувай карта. Продължих да чакам. Чаках, чаках, чаках... появи се човекът от будката. Купих си карта.



Маршрутка 47 е известна със своите финтове. Винаги идва, когато не я чакаш иначе може да я чакаш и половин час и да не се появи. Усетил, че съм си дал трите левчета за карта за транспорта, шофьорът на поредната кола се появи зад завоя с почти ПРАЗНА маршрутка. Е това е, викам си, все пак имам още доста пътуване за днес и ще мога да си избия картата. Качих се.



Стигнах в Дървеница и влезнах в кафето, от което започвам работния си ден. Нямаше никой познат, та трябваше сам да си пийна втората дозичка. Понеже от две седмици някакви киселини се мъчат да ме тормозят почти ежедневно (НЕ ПИЙТЕ НИКОГА БИРА „ВАРНА“!!!) си взех и газирана вода. Изпих си кафето и се запътих към т. нар. мой кабинет.



Шефът не ми беше изпратил нищо и трябваше да убия времето до обед, когато щяме да обсъждаме статията. Междувременно ми беше станало лошо, а и продължаваше да ми става още по. По едно време ми звънна мобилката – търсеха госпожа Едисикоясиева. Грешка, викам. След малко пак – същия номер, същата госпожа. Кой номер търсите, викам, о, това е ама няма такова лице. Трето позвъняване – друг номер. „Ало, г-н Мицев, ами не знам как се е случило, ама столът Ви е изпратен, дали ще има някой у Вас да го приеме,?“. Няма, викам, нали за след 17 се разбрахме. Девойката се извини за безпокойството и затвори. Отново звънна първият номер. „Ами аз всъщност Вас съм търсел. Не може ли да оставим стола при някой съсед, че ще се потроши цял ден в буса, пък после ще дойда да ми платите?“. Добре де, нали съм добра душа – съгласих се. Обясних на кои комшии да го оставят и затворих. Естествено започнаха да ме гризат съмнения – ами той може да каже, че е оставил стола, я да се обадя на комшийката. Да, ама не (П. Бочаров)! Нямам й телефона. Звъннах на майка ми и тя обеща да намери номера. Добре де, ама комшийката щяла да излиза, та работата се изпортваше, та се обадих на тоз, непознатия, и му казах друг апартамент. Помолих го и да се обади, и да ми даде съседа, та да потвърди доставката. Известно време по-късно получих обаждането. Комшията потвърди. Обясних им къде се намирам (чак на майната си от нас) и те казаха, че ще се обадят. Добре де, ама защо не ги питах кога да ги очаквам?!



Междувременно ми стана още по тегаво на душицата. Шефът се появи и се разбрахме да не обсъждаме днес, че ми е зле. Хрумна ми гениалната идея, че щом ми е зле, няма да мога да съм адекватен съперник ни за текила, ни за табла (не че за табла съм, когато ми е добре), та се обадих на Вегинка да отменим и това мероприятие. После ми хрумна нова гениална идея – ако се прибера и подремна до довечера, ще е добре да си хвана багажа и да ходя при Яна с нощния влак. Сутринта също ми беше минало през ума и се замислих дали да си взема картата за БДЖ-то, ама реших, че тъй и тъй ще се връщам до вкъщи за стола... С две думи – трябваше да се връщам първо до нас, после да ходя да си взема билет, че в петък влаковете София-неСофия са фраш със студентлък, и после пак вкъщи. Онзи със стола се обади, та се видях с него и му го платих. Взех си и фактурата и обратно към къщи.



Сега щях да чакам рейс, за да не иде зян картата. Който е чел началото, ще се сети за един от главните герои в моя живот – маршрутка 47. Сещате се, че дойде веднага. Беше ми толкоз зле, че реших и този път да се возя на нея. Докато се прибирах естествено ме глождеха съмненията за стола (макар и излишни). Прибрах се. Взех си го – евалла!!! Цяла седмица го чакам. Тръгнах за гарата да си взимам билет.



Беше крайно време да си използвам картата, за която се изръсих три левчета. Реших тъпо и упорито да чакам рейса. Чаках го петнайсетина минутки, въпреки че от нас до гарата е двайсет минути пеша и пътувах още двайсет минути през обходния маршрут на рейса, поради ремонта на най-скъпата улица на света (бул. „Скопие“, еднопосочен, две ленти плюс отделени трамваи, дължина 800 м., цена 8 000 000 000 (осем милиарда) стари лева). Стигнах, взех си билет и изпуснах рейса за секунди. Тръгнах си пеша.



По пътя се бях замислил, какво ли още може да ми се случи на ден като днешния. Да се обърне влака – последния дерейлирал влак беше точно по моя маршрут и интересен бе фактът, че точно към полунощ, на петък тринайсти, аз щях да съм някъде към мястото на катастрофата. Разбира се, винаги можеше да стане земетресение или просто блокът ми да се срути, да изпусна влака или някой да ме ликвидира. Знам ли, ще ви кажа утре.



На средата на пътя се появи черна котка. Реших да не й позволявам да ми пресече пътя...



ПП Трябва ли да споменавам, че си купих бира, изпуснах я на земята и тя се напълни с пяна :)))

ППП Картата май и довечера няма да ползвам...

 

Legacy hit count
722
Legacy blog alias
9108
Legacy friendly alias
Тринадесетопетъчни-размисли
Нещата от живота

Comments7

Katherine
Katherine преди 19 години и 6 месеца
Само не мога да разбера от къде ти е дошло на ум да пиеш бира "Варна" ;) Всичко е заради нея! И тя как е стигнала чак до София се чудя, мислех, че е популярна само по нашите ширини :)
Или смени марката бира, или вида на напитката с някоя по-твърда :)
И със здраве да си ползваш стола!
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 6 месеца
Има си нещо в този петък, тринайсти. Нямам време днес, за да разкажа и аз нещо подобно. Но утре надявам се да го напиша...
Tanichka
Tanichka преди 19 години и 6 месеца
На мен, Ейси, ми бе забавно да те чета, ама това е защото позицията ми е сеирджийска...Laughing А на теб, явно, не ти е било тъй забавно на този 13-ти петък...

А между другото, Жорко е роден на 13-ти петък... Какво ли ни носи това в ежедневието..?!?
kotka_sharena
kotka_sharena преди 19 години и 6 месеца
Петък 13-ти винаги ми е бил особено успешен ден. Всъщност много ми върви на 13. Понякога си мсиля, че всичко около мен е едно голямо 13! Още не съм разгадала идеята, но има време:)
Тони, историята си я бива:) Всъщност ти лоши истории нямаш.
Нали ще дадеш на любимата ти котка да си поиграе на стола?:) Ще ти сготвя:)))
gargichka
gargichka преди 19 години и 6 месеца
Wink Да си призная, и аз като Таничка по-скоро се забавлявах (на твой гръб) ... Иначе какво да ти кажа за успокоение ... така е сега, на петък 13 съдбата от някои взима, за да ни даде на нас с котката шарена... Tongue out

Но всъщност при мен денят се отбеляза най-вече с това, че сутринта ми падна един жълъд на главата. Цъфна ме централно! Мда ... май това мога да кажа по повода....
Shogun
Shogun преди 19 години и 6 месеца
Много занимателна и добре написана история за много зле изкаран ден прекрасна ли трябва да бъде наречена, или ужасна?

И като се има предвид, че постингът е публикуван едва в 17:39, чудя се... ще има ли продължение? "Как доизкарах петък 13-ти?" Yell

Има си хора, които вярват, че 13-ти им е добро число и им върви на 13-ти. Е, аз съм от тях. (Чувала съм, че в Англия доста хора харесват 13-ти.)  А колкото до петък... родена съм в петък.

Гардже, някой си открил природен закон от паднала ябълка. Ти дали стигна до някакво прозрение от падналия жълъд? Какво се чу на тихата немска улица: "Еврика" или "Шайсе"? Wink
acecoke
acecoke преди 19 години и 6 месеца
За моя радост нищо съществено не се случи повече. Влакът не се обърна, но за сметка на това нямаше парно. Та съоръжен със зимно яке (добре, че го взех, ей!) и пуловер, някакси успях да не умра от студ :)))
Най-сетне съм в Нови Пазар и макар и студено и уморено ми е много добре :))
By Eowyn , 8 October 2006
Хакери против директор на столова

Ден 1-ви
Хакер влиза в обществена столова и с възмущение забелязва, че всеки може да развие солницата и да сипе вътре каквото и да е. Прибира се той вкъщи и пише гневно писмо на директора: "Аз, meG@Duc|, открих уязвимост на солниците във Вашата столова. Злоумишленик може да сипе в тях отрова. Вземете мерки спешно!"

Ден 2-ри
Директорът сред прочие делови писма прочита горното и вдига рамене: "На кой идиот може да му дойде това на ума?"

Ден 5-ти
Хакерът идва в столовата и сипва във всички солници отрова. Загиват 300 души, директора три месеца го влачат в следствие и съд и го оправдават за липса на престъпен състав. Хакерът пише писмо в стил "Видяхте ли?!!"

Ден 96-ти
Директорът купува солници със специално проектиран катинар с код. Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.

Ден 97-ми
Хакерът забелязва, че дупките в солниците пропускат сол в двете посоки. И не само сол. Той пише възмутено писмо на директора и пикае във всички солници. 300 човека престават да посещават столовата, 30 попадат в болница с отравяне. За капак пише на директора СМС "Как е?" Директора три месеца го мотаят по съдилища и му дават година условно.

Ден 188-ми
Директорът се заклева до края на живота си да няма нищо общо със заведения за хранене и мирно да пренася дървени трупи в Сибир. Инженерите разработват нова конструкция солници с едностранна клапа. Междувременно сервитьорките прибират старите солници и раздават сол по заявка.

Ден 190-ти
Хакерът гепва 1 нова солница от стола и вкъщи изучава устройството й. Пише гневно писмо на новия директор: "Аз, meG@Duc|, задигнах 1 солница и намирам този факт за възмутителен! Всеки може да задигне солница от Вашата столова!" Директорът - заклет трезвеник - прочита писмото, прибира се вкъщи и удря една водка.

Ден 193-ти
Хакерът отива в стола и вижда, че всички солници са закрепени към масите с вериги. На поредната сбирка на хакерите се похвалва със своите успехи и получава заслужена награда за защита интересите на обществото и потребителите. За щастие директорът не научава за това и няма да се пропие преждевременно.

Ден 194-ти
В рамките на гениално обмислена операция всички хакери от сбирката се промъкват в столовата и изсипват всичката сол в джобовете си. Хакерът meG@Duc| пише възмутено писмо на директора, че в тази столова няма никаква грижа към потребителя и всеки може да лиши честния човек от сол за един миг. Спешно са нужни дозатори на солта, работещи след логване с парола.

Ден 196-ти
Инженерите с пот на лицата работят над нов модел солница, докато сервитьорките пак раздават сол по заявка. Директорът си взема отпуск и заминава на Сейшелските острови, където се храни само в стаята си в хотела, избягвайки закусвални, ресторанти и барове.

Ден 200
Посетителите на столовата с ужас откриват, че за да си сипят малко сол, трябва да отидат при сервитьорката и да си покажат личната карта, за да получат специален 8-символен код за еднократна употреба за активиране на солницата. За черния пипер процедурата се повтаря.

източник : http://www.atakmim.com/index.php?action=funs&cat=13&f=514
_________________
Legacy hit count
4077
Legacy blog alias
9057
Legacy friendly alias
Хакер-в-стола
Забавление
Смях до дупка! :)

Comments4

micromax
micromax преди 19 години и 6 месеца
Ха ха ха..
На кой му е хрумнало такъв бисер. Попиках се от смях :))))
Поздрави и за пловдивското фми :))))))
Janichka
Janichka преди 19 години и 6 месеца
Смешно, смешно, ама май ми се реве от това...
svetlina
svetlina преди 19 години и 6 месеца

Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.

А на мен май взе да ми става валжно някъде...
Искам още неща в същия дух.
И ако може паролата за достъп до пудрата захар...

Shogun
Shogun преди 19 години и 5 месеца
Много яко!