Въпреки кризата, българинът не може да се лиши от така отпускащото, неангажиращо, незатормозяващо и олекотяващо присъствие в градските заведения. И добре че са те, защото избягването на готвене, слагане, дигане, миене на съдове е положителният вторичен, не за подценяване ефект. И така всеки избира какво да придобие и от какво да се лиши. Цените са публикувани в менюто, както и на стоките по магазините. Разликата между едните и другите покрива допълнителната услуга предлагана от заведенията и всеки посетите осмисля, осъзнава и приема този факт като е готов да заплати необходимото.

Но явно нещата са малко по-неявни. Никъде не е обявено, че официалните цени са нужния минимум, за да ви бъде обърнато внимание. Чак в края на процеса на „експлоатация ресурсите на заведението” става ясно, че Вие сте били обект на психически анализ – оценен и заклеймен по стандартите на средностатистическата сервитьорка/ сервитьор, а това не е безплатно!

В учебниците пише, че именно клиентът е този който има право, който има изисквания и оценява като добра или лоша заплатената от него услуга. Отживелици! Сега нещата са обърнати с главата на долу, поне на родна земя. Т.е. ОБСЛУЖВАЩИЯТ ПЕРСОНАЛ е този, който преценява КАКВО отношение ще демонстрира и КОЛКО бакшиш да си задържи, според положените усилия, грижи и други не леки, извън основната му работа задачи. Не е нужно вече клиентите да се напрягат за подобни казуси. Сервитьорите ще поемат и това бреме от гърба Ви. Все пак сте отишли да се забавлявате, така че слепотата, глухостта и безсетивността са гаранция за качественото Ви ПРЕкарване.

Разбира се не искам да поставям всички под общ знаменател. Има и къде, къде по-европейски организирани и ефективно структурирани услуги в сферата на ресторантьорството. Но ние не говорим за тях, а за масата.

Дори да имаш най-доброто желание да оставиш някой лев за добро обслужване или комплимент към готвача, когато рестото от сметката ти е закръглено в полза на обслужващия персонал, цялата ти позитивност отива през девет планини в десетата.

  И защо? Нима задържаните 0,45 стотинки е оценката, която самият сервитьор дава за себе си и преценява, че заслужава именно толкова? Има нотка на дребнавост, но като част от ежедневните навици, подобни елементарни действия се превръщат постепенно в дразнения.

И така ... и в трите „Бар на края на Вселената” ще забележите едно и също ... политика на заведението, може би?!?

Вероятно всеки софиянец поне веднъж е стъпвал на това прекрасно място. Така удобен в центъра на града, с достатъчно места и чудна градина, клубът приветства всеки, а ако няма свободни маси ще измислим нещо ... може би масичката до стената в градината, която така сладко се поклаща и високите столове без облгалка или изобщо място, където можеш да си оставиш чанта, яке, чадър ... Има избор, не е като да няма.

Хубавата обстановка и силната музика са част от заблуждаващите ситуацията елементи. Ако музиката беше тиха, как щеше да се оправдае сервитьорката, че не Ви е разбрала поръчката или не Ви е чула за сметката и 15-те минути чакане не са по нейна вина? Ако интериора не беше хубав, клиентите щяха да обръщат повече внимание на храната и напитките, а ние не искаме това! Кухнята е наистина добра, но само при един от готвачите/ готвачките – всеки път храната има различен вид. Но тези дреболии нямаше да ни направят впечатление, защото са характерни за редица заведения и не може да искаме чудеса, но има нещо което преля чашата ... Голяма бира в чаша за 330мл. .... „Извинете, но аз поръчах голяма бира, в менюто пише 500мл.” ... „Е, да де госпожо, точно това са Ви донесли” ... Ок .. ок ... ок...  В сметката също бяха така любезни да натъртят, че става въпрос за бира от 500мл. За съжаление компанията, с която бях не желаеше да се заяждаме с персонала, така или иначе не за това сме седнали да хапнем и на сладки приказки. Със сигурност, обаче, това няма да се повтори, поне не на същото място – клуб, бар и/или ресторант Мото.

Въпреки тази случка и някои други подобни, на близки хора през отминали времена и забравени от чист позитивизъм, заведението е известно в града и доста посещавано. Интересното е, че не само чужденци, на които е натрапено в съответния хотел ходят, ами и млади хора, работещи хора, хора, които се пишат, че имат претенции за нещата. Но това не е първият, вярвам не е и последният пример за заведение, което поради модността си и славата на тешкарско място, въпреки недостатъците и баналността си, е сред предпочитаните барове в София.

Какъв е изводът: фасадата е прецизно изгладена, ошлайвана и представена, отзад: типичното ресторантьоро-циганско-българско ден година храни поведение ... с комплименти за готвача.

До кога?