BgLOG.net
By swetew , 7 June 2012
Някой да си спомня "борческия" десант във футбола през 90-те години? Едва ли толкова добре като мен. Тогава всякакви охранителчета от ВИС, СИК, "Аполо Болкан", "седмици" и други известни фирми, решиха да си вдигнат самочувствието чрез футболни успехи. Така де, прости били, вицове за тях разказват! Ето ви доказателства за обратното в един интелектуален спорт! Топката се удряше случайно от зле скроените им бичмета, условно наречени крака. Но те биеха, биеха във всички мачове!

Как? Много просто! Противниковият отбор възмутен от некоректната им игра напуска терена, но е вкаран с ритници, влачене и бой обратно, за да доиграе мача и загуби. А съдиите бяха редовни мишени на новоизлюпените "футболисти". Елитен рефер яде 3 седмици само мляко след строшената челюст, друг лежа дълго в болница и размазаната му физиономия украси всички вестници, трети се лиши от няколко зъба и т.н. Мога да цитирам колкото искате имена, но едва ли е нужно. Имаше още доста случаи на пребити отбори и съдии, неоповестени от медиите, поради елементарен страх за саморазправа. Тогавашната ми статия в "Меридиан мач" за "озверелите отрепки във футболни екипи" бързо предизвика недвусмислени обаждания в редакцията за възмездие.

На скептиците, които приемат, че пресилвам нещата, оставям да попрочетат футболните справочници как борческите отборчета на "Искър" и "Вихър" Горубляне стигнаха до "Б" група в най-добрите си години и мачкаха на свой терен грандове за Купата на България.

Дали тогава съм реферирал мачове на "Витоша" Бистрица? Много пъти! Но по това време бистричани бяха просто един добър селски отбор в "А" РФГ (разбирай под Р-регионална) .

Днес времената са други. Част от тогавашните "застрахователи" си отидоха скоропостижно и заслужено от света. Другите обаче се приспособиха успешно. Понучиха английски и компютър, демагогия и далавера. Станаха президенти и "благодетели" на елитни футболни клубове. Наместиха се в партии и се извисиха като депутати, евродепутати, министри и по-нагоре. Но май останаха хубавите спомени и пустата "краста" за футболни успехи на терена!

Кой казва, че историята не се повтаря? Ами ето - преди дни именно "тигрите" от "Витоша" спечелиха Купата на Аматьорската лига! И решаваща "асистенция" даде един бивш труженик от СИК. Позастарял, попроменен, но... вечен. Дали отборът на "Две могили" е таял някаква надежда, че може да се противопостави на "величието"? Не вярвам.

И накрая моето добронамерено предупреждение към модераторите на сайта:
Ей, момчета, вместо новината за успеха на "нашия" отбор и спечелената купа да е водеща, вие я подминавате! Стягайте се, че да нямате "близки срещи от трети вид"! Ха ма ха!
Legacy hit count
1060
Legacy blog alias
71421
Legacy friendly alias
За--Витоша---Бистрица--футбола-и-политиката
Събития
Култура и изкуство
Политика
София
Спорт
България

Comments1

swetew
swetew преди 13 години и 11 месеца
Ето един линк, като тоговор на този материал, който ми пратиха по „мрежата“:
http://openparliament.net/ask/view-16
В интерес на истината Финал за Купата на Аматьорската лига се е играл и преди на В. Левски! И то именно в периода , за който говоря в материала.1996-97 спечелиха „Кремиковци“.
Шефа на стадиона явно е млад гербаджия, без памет и образование. Като всички такива!
Това, че някога финалът се е състоял на Националния стадион съвсем не изключва отрицанието на глупавата помпозност, бадява дадените пари и смехотворното, карикатурно участие на премиер и министри.
By swetew , 17 June 2010

Имам такъв разказ в първия си сборник: "Да докоснеш махалото". Естествено общата идея между известния роман на Умберто Еко и моя скромен разказ беше една: Човек веднъж докосва абсолюта!
Но преди време едно събитие, на което никой не обърна внимание тук, ме накара да си спомня, че да докоснеш абсолютното ти трябва съвсем малко.

Разбрах от интернет-сайтове, че Купата на Шампионската лига ще гостува и в София. И с едната дъщеря решихме, че моментът не е за изпускане.
Шатрата на ШЛ съвсем неслучайно бе опъната пред Народния театър. Тъй, големият, истинският футбол (не нашенската "ритни топка") също е култура! Пред нея е камионът на лигата с празния постамент за купата. Празен ами! Нали най-интересното тепърва предстои...
Остава ти само да минеш пред бдителните погледи на многобройни, но любезни охранители и да попаднеш в друг свят....
Отляво и отдясно са витрините с фанелките на футболните идоли. Три екрана постоянно въртят най-интересните моменти от летописа на турнира, а край нас се леят химна на ШЛ и баладата на Куин "Ние сме шампиони, приятели!"
Едва ли аз трябва да отварям дума, че турнирът има своята богата история. Затова целенасочено започваме обиколката със снимки пред старата Купа на европейските щампиони (КЕШ) и пред екипите на легенди като Платини и Ди Стефано.

Не пропускаме и колосите на вратарското изкуство и техните "вълшебни" ръкавици - Шмайхел, Ван дер Саар и Кан. Дъщеря ми е особено щастлива да се щракне до нещо докосвано от един от нейните идоли за футболист и мъж - Оливър Кан.
Тук му е мястото да разнообразим визията. Щерките ми си падат предимно по футболистите от нашето "средно" поколение. Не само за тях съвременните момченца с гелосани прически и епилирани крака не стават нито за футболисти, нито за мечти. Затова девойката, премрежва мигли до култовата фанелка на нейния футболен идол - Паоло Малдини.

 Неусетно идва и кулуминацията. Изкачваме се по осветения подиум, за да се обезсмъртим с "Купата на живота". И независимо, че любезната охрана те е уведомила да не докосваш трофея, ти с крайчеца на пръстите си го правиш.И се сливаш за миг с многохилядните ликуващи тълпи по стадионите, с радостта от победата, с върховното щастие да си на върха. Това е твоята прашинка от вечността, твоя миг на щастие в пясъчния часовник на времето...

 Купата.doc

 После, някак неохотно излизаш и поемаш в реалния свят. Но споменът остава. Гледаш снимките и си пускаш пак:
Купата на живота

Legacy hit count
451
Legacy blog alias
39858
Legacy friendly alias
Купата-на-живота

Comments1

pestizid
pestizid преди 15 години и 10 месеца
Светев, радвам се, че пак си тук. Сега, когато светът пак е футбол и очите му все в Джабулани, а после идва Купата.