...Бях някъде в пети клас, ако не ме лъже паметта. До четвърти клас бяхме с един учител, както е и сега, а в пети? По различните предмети - различни преподаватели. Спокойно можехме да кажем, че сме големи ученици. Големи, големи и малко стреснати. То си е за стрес. Изведнъж с теб се държат като с "голям" човек, а това си носи и своите отговорности.
Май че бях и ученолюбиво, любопитно, любознателно дете. Учебниците си ги прочитах като романчета до края още в началото на учебната година. Пусто любопитство...
Обичах математиката. Решавах задачите за разтоварване и почивка, а ако някоя задача ме затруднеше - лягах си с учебника под възглавницата, за да сънувам решението!?! От математиката "любопитството" ми се прехвърли към физиката след години. Но не за математиката и физиката иде реч, а за географията.
Българският език и литературата...Винаги избирах трудните теми при възможност за избор. Нямаше задължително произведение, което да не бях прочела. И до сега са ми пред очите книгите за прочит с листчетата с които си отбелязвах основните моменти, образи на герои, случки. А понеже "Ад" беше малък формат - листчетата бяха "по-високи" от самата книга. Сещате се колко кръга бяха. Как ще намеря пети кръг на ада, ако не съм си го отбелязала с листче - лента, на което пише - "пети кръг" и аз поглеждам само и хоп - готово. Отварям точно там, без да прелиствам страници...но не за българския иде реч, а за географията...
И така...В пети клас бях. География - нов предмет, особен някакъв, контурна карта трябва да се прави. Учителят имаше изисквания, на които държеше. Това, да не си си попълнил контурната карта си беше равносилно на двойка на момента, която двойка важеше само за часа, но не и за срока, годината. Но за това може да ви разкажа на края, ако остане време. Нямаше случай да влезе в час без карта...Нямаше случай да не провери контурните карти и много се радваше на добре изработените с мерак и желание такива. Често ни повтаряше, че направената карта е половин научен урок...
В началото беше малко "тъмен" предмет, но...започна да "избелява" с всеки изминат час и да ни става интересен, поне за мен беше така.
Конкретната случка, която ще ви разкажа се случи преди много, много години. Някъде по това време, по Димитровден. Запомнила съм го, защото тогава е и събора в родното ми село, и има нещо общо с него. Пореден урок - за Слънчевата система. Съборът - в събота и неделя. В понеделник - по програма имаме география. Ами сега? Учителят по география не приемаше извинения от дежурния ученик: Учениците не са готови за класа...Един път се случи и не се повтори. Реакцията му беше толкова ядосана, че от тук на сетне никой дежурен не се осмеляваше да извини целия клас, че не е готов за часа: Как така не сте готови за часа? Учебници имате ли? Имате. Тетрадки имате ли? Имате. Химикали, контурни карти имате ли? Имате. Това, че не сте си научили урока съвсем не означава, че не сте готови....До тук беше с извиненията. Бяхме си "научили" урока.
Е да, но точно преди понеделника - събор на селото. Урокът е за Слънчевата система. На площада се подредили люлка до люлка, сергия до сергия, стрелбище до стрелбище. В събота и неделя - сборяни, кой ще се прибере и да учи. Нали и учителите имат сборяни. Няма да изпитват!?!? Да, обаче за учителя по география - не се знае. Може да изпита ученици от съседните села, те събор нямат. Да, но нали и те идват в нашето село на събор. Сложна ситуация...
Често посещавах библиотеката към читалището. В петък отидох и се отправих към специализирания отдел за научна литература. Както си разглеждах книгите и попаднах на една много голяма и много дебела книга - "Светът от който идваме". Разлистих страниците и гледам - Слънцето, планетите...Грабнаха ме от раз - снимките. Взех книгата и цяла вечер и до късно през нощта я четох. Какво ли не научих от нея - за Слънцето, нашата естествена електрическа печка. Ами ако угасне? Слънцето...За Меркурий - огнено-леденото джудже - защо го наричат така? За Венера - забулената красавица. За Марс - богът на войната и за Юпитер - гиганта, още и за пръстените на Сатурн...За това, че слънцата били много различни - с кръгла форма, но още и със спираловидна, елипсовидна...Различни на цвят. Четях аз, защото ми беше и интересно, и защото учителят по география не приемаше извинение...И така до понеделник - денят след събора.
В понеделник другите учители не ни изпитваха. Какво ти изпитване след тези люлки и сергии. "Нечовешко" е някак си...Да, обаче идва часът по география...Дежурният естествено не пожела да извини класа, така, както при другите учители. Заяви: Който иска да извинява, нека ме смени. Аз не желая да ми се карат...
Бие звънецът за влизане в клас. Учителят по география влиза с неизменната карта в ръка. Дежурният ученик докладва, че сме готови за часа. /Предател с предател, а дано изпитат него си мислят някои от съучениците, както после си признаха./ Обичайната процедура - присъстващи - отсъстващи. Ние "заболи" глави в учебниците, учителят в дневника. Взима му мярата на кого да каже номера и той да се почувства ощастливен, че точно него изпитват в този неподходящ момент.
И о, щастие! Започва да задава въпроси. Ние си отдъхваме. Ще има препитване, не и изпитване...Въпросите естествено свързани със Слънчевата система. В един момент пред очите ми картина със всичко прочетено от "Светът от който идваме". Учителят задава въпроси - аз вдигам ръка и отговарям. В мен напираше да излезе всичко прочетено. След като отговорих на поредния въпрос, учителят седна на последния чин и ми каза: Излез и разкажи всичко, което знаеш по темата. И като започнах...Няма спиране. За Слънцето, за слънцата, за джуджето Меркурий, за пръстените на Сатурн, за синьозелената планета - Земята, за галактики и Вселената. Разказвах аз, а съучениците мълчат и слушат. Учителят седи на последния чин - слуша и мълчи. В един момент млъкнах. Ето така - както си говорех и изведнъж млъкнах. Стреснах се от ситуацията. Та аз бях чела книгата като роман. Не бях вникнала "уж" в прочетеното.
Има ли какво още да добавиш - попита ме учителят. О, да! - отговорих аз...О, не! - каза учителят. Часът свършва, а аз така и не успях да предам новия урок. Сядай на чина и бързо си давай бележника. Ей сега ще ти напиша една такава "коколата" двойка, та да се научиш друг път да не четеш странична литература и извън учебника. Давам си аз бележника. Смея ли да не го дам...Да отидеш без бележник на училище си беше неприемливо събитие, имайки предвид последствията - ще занимават класния с проблема, родителите. Гледам - учителят пише нещо. След това обясни какво да правим в контурните карти за следващия път и звънецът удари. Взе картата от дъската, нави я на руло и напусна класната стая, а моят бележник си стои на катедрата. Отивам да го взема и го отварям с пърхащо сърце. Плахо го отварям - та ние бяхме още "зайци". За пръв път учители по различните предмети. Е, отворих го вече - бележника. От бележника ми се усмихваше най-хубавата шестица през живота ми, написана на два реда...
И от тогава до сега никога не се "опирам" на един източник. Винаги най-малко ще са два, но е желателно да са повече - да се разгледа която и да е тема, въпрос, проблем от всеки един ъгъл, от всяка страна, да се проследят различни мнения и гледни точки. Спрях "да вярвам" на един източник и само на учебника...А това "болестно" състояние ми дойде точно от учителя по география, защото още тогава, в пети клас поощри любопитството ми извън рамката на учебника. И да имате забележки понякога, когато се държа "подробно" - забележките моля към географа. Аз нямам вина...
Като се замисля точно този учител ни "научи" на още куп неща...Това да имаш две еднакви бележки и да разчиташ, че няма да бъдеш изпитван...Няма такъв филм в часа по география. Веднъж влезе сърдит в час. Отвори дневника и...Майко мила! Подбра "отличниците". А те /ние/ по два пъти изпитвани - бетон. Имаше неизпитвани втори път. И като ги зареди четворки и двойки...Ужас! Чувам моето име...
Излизам аз на дъската и.../Тук е момента да кажа, че преди обяд бях ходила с майка ми до болницата в Лом на някакъв преглед и не бях "готова" за часа. Един от "единствените пъти" да не съм готова и...да реши да ме изпитва. А не се извиних, нищо че имах извинителна причина, защото - вече ви разказах. Не приемаше извинения./
Заставам аз пред картата и започвам да говоря. Говоря като "чета" картата. Нали правехме контурни карти. Бях наясно със "четенето" на картата. Говорих аз колко говорих и учителят ме спира: Даниела, спри, ако обичаш. Я сега момиче ми кажи като как така не си чела урока, а ми го разказваш? А сега де! Какво да му отговора. Предпочетох с мълчание. Учителят повтаря въпроса си отново и вече няма измъкване...В заключение добавя: Че говориш верни неща - говориш, но че не е същото като в учебника - не е. Кажи ми как стават тези работи?
И аз, волю-не волю си признах как стават тези работи. "Чета" по картата, знаците, легендата. И защо не си чела останалото от учебника? Е, признах си аз за неготовността за часа и причината. И защо не ми каза? Ами защото...да не ми се карате. Сядай и си дай бележника. Писа ми петица само за това, че съм "доказала" на дело полезната роля на контурните карти - попълване и изготвяне.
Тогава чак учителят ни каза защо в този час изпитвал само "отличници" и изпитвани по два пъти. В предишния клас се оказало съвсем случайно, че учениците изпитвани по два пъти изобщо си нямали хабер понятие от урока и той решил да провери това тенденция ли е или случайно явление. Е, и да е било тенденция, от тук на сетне вече стана случайно инцидентно явление. Само най-големите "смелчаци" се позволяваха "лукса" да учат от изпитване до изпитване. Тогава в този час географът ни преподаде поредния си урок извън географията. Знанията се получават бавно, последователно, упорито, с постоянство.
Има още нещо, което ми се иска да споделя с вас. Този учител днес можеше да ти напише двойка, защото не си знаеш урока, а на следващия час да ти напише шестица, защото го знаеш. При брат ми имаше такива "случки". Падне му се "Климат. Води." - двойка. Падне му се континент или държава - петица или шестица. Иначе казано - "прощаваше" ни случайни волности и грешки, стига да докажем, че имаме воля за това.
Но ще се върна на астрономията. Беше любов от пръв поглед. Още в пети клас реших, че ще следвам астрономия и не променях желанието си през годините. Ходех на астрономически лагер школи, запознавах се с "истински" астрономи, дори на единия лагер имаше един българин, младо момче, което беше открило нова звезда под номер...А де...Не съм го запомнила номера. Ако беше име - друго щеше да е. А тези лагери в Родопите си останаха най-хубавите мигове от ученическите ми години. По цял ден спяхме, а нощем през август наблюдавахме небето и метеоритните дъждове...
Само дето преди години се отказах от астрономията /не исках да живея в София, нищо, че след години заживях пак тук/ и реших да кандидатствам в Благоевград. Написах първа специалност Начална и шифъра на Предучилищна /обърках се/, на второ място Предучилищна и шифъра на Начална педагогика. Първо се обработва шифъра обаче и така от едно малко объркване станах детски учител. Не съжалявам за допуснатата грешка. Приех го като знак на съдбата, че така е трябвало да бъде и целият ми професионален живот е свързан с децата - и в Центровете за работа с деца, и в детските градини в които съм работила.
Пожелах да ви разкажа и ви разказах...
Comments