От няколко месеца намирам време да чета публикации във вашия сайт и трябва да си призная, че съм приятно изненаден от новаторския дух на публикациите, както и от желанието да си бъдете взаимно полезни при подготовката на уроците. Разбира се от всичко това печелят учениците.
Макар, че не съм начален учител, вашият форум предизвиква интереса и вниманието ми не само с оригиналните ви идеи и творчески виждания. Определено мога да твърдя, че общност " Началното образование" прави успешен пробив в един дългогодишен и болезнен социален проблем, какъвто се явява проблема за авторитета на учителя. Правилата на вашия форум са най-яркия аргумент в подкрепа на тази моя теза, защото един от стълбовете върху които се крепи авторитета на учителя е взаимното уважение и общата съпричастност към решаването на актуалните проблеми на началното образование. Радвам се, на вашата упоритост и твърдост да отстоявате тази ваша позиция, защото без да сме наясно най-напред със себе си, без да изпитваме самоуважение и уважение към колегата си, трудно бихме могли да променим отношението на обществото към нашата професия.Както се казва в известната на всички поговорка :"Съдбата на давещия се е в собствените му ръце". Наистина съдбата на учителството в голяма степен е последица от ширещия се професионален нихилизъм, както и от взаимното неуважение и незачитане на авторитета и достойнството на нашия колега. Едва ли ще бъде интересно, ако правим някакъв анализ на причините за понижения социален статус на учителите, защото по този въпрос всеки един от нас разполага със собствена теория и сигурен съм, че каквото и да се каже, то ще бъде истина. По-важното за мен е, че за първи път на този форум се правят реални крачки към преодоляването на този проблем.
Скъпи колеги,
Позволете ми да се намеся във вашия форум и да отворя рубрика на тема "за авторитета на съвременния учител". Предполагам някои от вас са участвали в първата пролетна конференция на тази тема във Варна, или са запознати с докладите , които надявам се, ще бъдат публикувани.
УСПЕШНО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА УЧЕБНАТА ГОДИНА И УСПЕХ НА ЧЕТВЪРТОКЛАСНИЦИТЕ НА ВЪНШНОТО ОЦЕНЯВАНЕ!
Неджат Кехайов
Comments29
Писах, писах и ми изчезна коментара. И аз мисля като Вяра, че тази статия заслужава да бъде прочетена от повече хора, затова слагам постинга в "избрано за деня".
Нямам време да си пренапиша затрития коментар – само ще дам линк към публикация, в която споделям мисли по същата тема за уважението към учителя. Уважението към учителя не е суета. То е работният инструмент, без който учителя не може да си върши работата.
Нека и колегите да се включат с мнения, защото въпросът е от изключително важно значение, за да можем да вървим напред.
Многократно съм се питала защо нашите учители имаха такъв голям авторитет и пред нас- учениците, и пред родителите ни. Думата на учителите ми бяха закон за мен и моите родители. Та дори и аз в началото на моята практика, което беше през 1976 г. чувствах, че макар и неопитна, родителите ценяха усилията ми, всеотдайността ми и ме подкрепяха.Спомням си как треперех от притеснение на родителските срещи, а те ме слушаха и мисля, че вярваха в това, което казвам. А сега съм много по- добър професионалист, а усещам, че нещата са много по- различни. Вярно е, че родителите, които искат децата им да успеят, да имат истински знания, а не просто оценки, пак ми се доверяват и усещам тяхното добро отношение, но това е друго. Говоря за авторитета на българския учител. Защо се срина и каква е нашата вина за това?! Вярвайте ми, нямам еднозначен отговор. А вие?
PS Прочетох мислите на Поли. Много истина има в тях! Как да променим тези родители? Как да ги убедим, че след тях, ние сме хората, които обичат детето им и искаме да ги НАУЧИМ и ВЪЗПИТАМЕ, заради тяхното бъдеще?!
Светът се променя.
За мен, например, е недопустимо пред родители и деца даден учител да обсъжда критично работата на колегите си, да дава оценка или да препоръчва този или онзи. Колегиалността включва и умение да приемеш чуждия успех с радост и да не се стремиш на всяка цена да блеснеш над всички като големия професионалист, защото истинските професионалисти не се мъчат да изпъкват. Те просто си могат.
Мечтая си един ден нашата виртуална учителска общност да се осъществи като модел на общуване и в реалните ни отношения.
Неджат, сега вече разбирам идеята ти. Ти предлагаш да напишем етичен кодекс на учителя. Можем да го наречем Кодекс на колегиалността или Кодекс на професионалната етика, какъвто много професионални съсловия имат. Изглежда за учителите все още не е написан. Съществува само Етичен кодекс за работещите с деца, който не обхваща всичко.
Админството няма нищо общо с реализирането на идеята. Една такава публикация, която искаме да се доразвива във времето, е достатъчно да я сложа като дежурен линк най-отгоре, за да се вижда. Въпросът е да решим кой ще я оформи като заглавие, ще постави началото и след това тя ще се допълва в коментари.
Рових се в блога и....откривам приятна изненада: нова и много интересна тема; Неджат и Поли в коментар..... Духовен балсам! А те вече се познават и от Конференцията!!!
Ще помисля върху оформянето на идеята. Да се надявам, че ще я поднеса в навечерието на 24 май!
Руми, всъщност, ти си точният човек, който би реализирал сериозната идея. Кой друг, ако не председателят на сдружение, съставено от учители, ще започне оформянето на един такъв важен документ? Аз ще помагам с мнения и предложения, както и, надявам се, други колеги ще помогнат.
Г-н Кехайов, приветствам горещо идеята да се приемат правила и норми на етично поведение. Наистина първата стъпка за издигане авторитета на учителя е взаимоотношенията му с колегите - в колектива, в общността. Изразявам мое мнение, че през последните години се научихме взаимно да споделяме ежедневните проблеми и успехи, да бъдем толерантни, подкрепящи се. Блогът е чудесен пример за духовното израстване на българския учител.
Наскоро попаднах на научен труд за авторитета на учителя, като фатор за ефективно обучение. Като основни предпоставки бяха посочени - педагогическо майсторство, проява на педагогически такт, ефективна преподавателска дейност, личностни черти на характера, проява на съпричастие и уважение на личността на ученика, взискателност, толерантност и др. Учителят с добър авторитет е взискателен, но и уважаван, ценен и търсен.
Надявам се да продължим обсъждането, както и добрата инициатива за написването на споменатия документ.
Според мен точно от тук започва издигането на авторитета на един учител - от най-близкото му обкръжение. Приветствам идеята на Поли и на колегата Кехайов.
На мене лично не са ми нужни похвални слова в качеството ми на учител, но имам нужда понякога, когато нещо конкретно съм свършила като работа (както примерно разработването на сайт за начален курс), просто да се отбележи като факт и да му се даде оценка. Някаква оценка, каквато и да е, а не да се мълчи. Защото мълчанието също е позиция и израз на отношение.
Една от най-важните и сериозни теми е настоящата, да…
Нека първо да се опитаме да отговорим на въпроса как се гради авторитет в службата, за да започнем да развиваме темата. Очакваният отговор е със знания, умения, компетентности. Би трябвало да е така, но - уви, в нашите ширини това е вярно само на теория. На практика авторитет (в колектива!) в редки случаи се гради по този начин. Може би пред началството – да, бихме могли да бъдем достойно оценени, но издигането по тази линия пък ни докарва други беди...
В нашата феминизирана сфера използвана техника е да градиш авторитет, съсипвайки нечий друг. С моята пословична наивност години наред си мислех, че онова, което мога и знам, никой не може да ми го отрече и заличи. Но съм се заблуждавала, колеги.
Техниката „очерняй, за да изпъкнеш ти” продължава да работи. Разбира се, съсипването на нечий авторитет се прави „с финес” - обикновено с намеци, които са си чисти „твърдеци”, или реплики, съдържащи в прав текст за някого нещо, което не е особено ласкателно. Не е задължително конкретното злепоставяне да отговаря на истината.
Други широко разпространени техники, за да градиш авторитет, премахвайки противника (т. е. силния професионалист), са:
- информационното затъмнение (при този похват правиш всичко възможно информацията за успехите на колегата да бъде ограничавана или елиминирана – например, поднасяш само онези късчета информация, които не съобщават за неговия принос);
- информационното изкривяване (изопачаваш чуждото постижение, за да омаловажиш значимостта му).
С всичко това искам да кажа, че е необходимо да разграничаваме липсата на авторитет с непризнаването на авторитета - две различни понятия, макар и, отстрани погледнато, да изглеждат по сходен начин. И все пак, това заблуждение съществува само, докато не вникнем в нещата и не си изясним картинката.Ген, ти създаваш прекрасни произведения на изобразителното изкуство и имаш много фенове във Фейсбук. Изкуството е свободна сфера, неподвластна на административна йерархия и на сложни колективни взаимоотношения. При теб по-лесно се постига утвърждаването на авторитета, защото нещата са по-истински. Ако един човек нещо не е забелязал, причините може да са чисто лични, като например той да не е разбрал, че неговото мнение е било важно за теб.
Най-добрият, точен и ценен коментар. Темата е важна, но е поставена като на симпозиум на БКП от 70-те години.
Това е изключително важно нещо в отношенията между хората. От собствен опит го потвърждавам с три ръце.