Тези дни бяхме на зелено училище в прекрасното градче Елена, което посещавам за първи път. Изключително добри се оказаха условията в хотел Перун – освен че навсякъде беше чисто, приятно, уютно, нас ни обслужваха хора с усмихнати лица и одобрителни погледи. Как пък нито веднъж не ни направиха забележка за нещо! А иначе основания им давахме, защото е невъзможно да не стане съвсем никаква беля, след като сме довели голяма група деца.
Но идеята на поста ми не е да описвам как сме прекарали зеленото училище, а да ви разкажа за срещата с колежка от блога. Силви Руменова толкова много искаше да се видим, че измина 45 км от Велико Търново до гр. Елена, за да прекара една вечер с нас.
С моята зашеметяваща разсеяност, не си бях взела телефона, за да дойда да я посрещна пред хотела, но тя успешно ме намери. Не зная какво впечатление съм произвела, но тя се появи, тъкмо когато привършихме вечерята в механата и с моята колежка по стая пеехме въодушевено руските песни, които пускаха на уредбата.
Когато пред мен застана руса дама с широка усмивка, в първия момент си помислих, че е родител, който ме познава, но след секунда се сетих, че това няма как да не е Силви. Много мило ми стана! Много! Силви беше заедно с дъщеря си, която ще видите в краткото клипче. Малко по-късно научих, че майка и дъщеря ходят навсякъде заедно и си прекарват чудничко.
Силви и дъщеря й веднага се включиха в програмата за вечерта, която съдържаше: образователна викторина върху въпроси, свързани с местата, които посетихме по време на зеленото училище - Котел, Жеравна и самата Елена; конкурс за мис и мистър Дискотека и конкурс за най-интересна прическа. Двете мили дами бяха нашето жури – излъчваха победители и раздаваха по своя преценка награди.
Ето няколко фотоса за спомен. (Музиката можете да изключите чрез бутончето долу, вляво.)
Comments29
За едната вечер - проведохме караоке конкурс с децата - и даже шефката на хотела ни осигури допълнителни награди. Имахме "жива музика" от млади хора, завършили консерваторията, които в реално време създаваха и изсвирваха инструменталите на караокетата и същовременно ни бяха и жури.
През последната вечер посетихме истинска дискотека - там бяхме със Силви Руменова.
Поли радвам се, че ви е харесал нашият край. Казвам нашият, защото от там са родителите ми и аз съм израсла там покрай баба и дядо. Балканджиите са наистина много сърдечни и топли хора и въобще не се учудвам, че сте били посрещнати толкова добре.
А Силвето ще види...... и това ми било приятелка!!!!!!!!!!!!!
Напълно съм съгласна с теб, че в различните краища на България хората са различни по манталитет. Във вашия край определено хората са много добронамерени и спокойни.
А за Силвето... То всичко стана много набързо, през личните съобщения на блога - сигурно затова тя не е съобразила да ти се обади. Надявам се обаче тепърва да има още срещи, за да се видим и с теб.
Аз пък вчера бях Т У К с колеги и малчугани - убиха ни с път, но купонът си заслужаваше!
В Елена не бях ходила от години. Пообиколих и естествено се насочих към детската глъчка. Влизам аз, обаче вместо деца, насреща ми Поли се вихри с "Беларуската гара"! Емоцията и реакцията беше зашеметяваща!
Не знам какво удоволствие сме доставили на децата, обаче те на мен- със сигурност! Колегите бяха на работа, та и аз поработих като безпристрастно жури!
Въпреки късния час и дъжда, който се лееше, с дъщеря ми не спряхме да се забавляваме и коментираме докато се връщахме!
Май трябва да съобщаваме кой къде и кога обикаля из България, за да има и други такива емоции. Вярвайте ми, че такива спонтанни срещи са най-страхотните и наистина незабравими!
Благодаря на колегите от СОУ"Ангел Кънчев"-София!!!
Поли, виждам, че моите пожелания са се сбъднали. Всяка среща с приятели ражда нови идеи и зарежда задълго с положителни емоции.
Радвам се за вас момичета!
Наистина спонтанните срещи са нещо прекрасно, защото ние следваме емоциите си, изминавайки дългите разстояния. Без да отлагаме във времето и без да чакаме нещата да се случват някой ден, неизвестно кога.
Защото ние живеем тук и сега, а утре може вече да е късно...
Колеги,
защо не си направим среща зелена в град Елена ?
Какво мислите за двата неучебни дни ?
Нинче, на мен не ми е възможно да допътувам до Елена в неучебните дни.