Има текстове, които трябва да достигнат до повече хора заради силния емоционален заряд, който те носят. За мен един такъв текст е есето на моята приятелка и колежка от 137 СОУ - Бойка Гюрнева, което напълно заслужено бе отличено с първа награда на литературния конкурс по случай 24 май, организиран от изд. "Просвета". 

Дали защото добре я познавам и прекрасно я разбирам, дали защото тя е самата себе си в този текст, но нейното есе ме хваща за гърлото и ме разплаква всеки път, щом го зачета. 

  Колеги, не мога да не споделя есето на Бойка точно тук, в общността на началните учители. Копирала съм го от страницата на изд. "Просвета" във Фейсбук.

..................... 

НА КАКВО МЕ НАУЧИХА МОИТЕ УЧЕНИЦИ

 Щур четвърти клас, класна и още по-щури идеи. Последната ли? Ето бележник да има и учителката с всичките му там оценки и забележки. Така, де, нали сме равни! Редуваха се децата и писаха! Когато и последното дете сложи разкривения си почерк върху моя бележник, ми поръчаха да го отворя точно днес – 24 май. Посягам към поомачканата си ученическа книжка. Да не мислите, че не ме е страх? Моля ви да го отворим заедно. 

 Научих госпожата да свири с уста. – Васил 

 Благодарение на мен тя се усмихва по-често! – Рада 

 Бях треньор на Боби и тя се научи да кара колело! – Пепи

 Добро усвояване на рап. – Васил 

 Не успях да я науча да кара ски. – Габи 

 Не разбра защо заспах в час! – Емил 

 Дадох кураж на Боби, като спечелих конкурса „Арлекин”! – Росита 

 Опитомих я! – Стефани… 

Сълзи на благодарност в този светъл ден! Заради искреността на моите деца! Готова съм да напиша речта си за нашето сбогуване.

„Мили мои ученици,

 Изтърколи се времето, определено ни да бъдем заедно. Пътят извървяхме стъпка по стъпка – от първия до последния урок. Учехме се взаимно: аз учех вас, а вие – мен. Когато ви наблюдавах в междучасията, аз получавах уроци по доброта, приятелство и толерантност. Когато в часовете на моя волна или неволна грешка казвахте „Боби, сгрешихте!“, вие ми давахте урок по смелост и будна съвест. Колко се радвам на вашата смелост! Бъдете будни духом! Бъдете като онова бяло гълъбче от стихотворението на Марко Ганчев, което е различно от другите! Въпреки моето несъвършенство, нито веднъж не чух от вас думите: „Не ви щем образованието…“, както се пее в песента на „Pink Floyd“ „The Wall“… От сърце благодаря за уроците, които получих …“ 

Държа речта и бързам! Взела майското настроение със себе си! Тичам към моите учители! Най-напред ще намеря Емил.
______________

Автор: Бойка Милчова Гюрнева,137 СОУ „Ангел Кънчев” – София
 

Следващата седмица ще честваме патронен празник на нашето училище, което носи името на Ангел Кънчев. Никога не бях попадала на стихотворение, посветено на този велик син на България. Не бях, но до миналата седмица, когато колежката по история ми показа ученическо вестниче, в което моята приятелка, начален учител – Бойка Гюрнева, е публикувала свое стихотворение за Ангел Кънчев. Прочетох го и много ми хареса, защото веднага почувствах, че Бойка го е написала със сърцето си.

Боби, знам, че влизаш тук! Не ти казах предварително, че ще публикувам стихотворението в общност „Начално образование”, защото исках да те изненадам. Казах ти само, че възнамерявам да го направя на клип. Дано да ти хареса резултатът.