Когато разглеждаме сайтовете на букмейкърите, избирайки към кой от тях да се насочим, обикновено не се сещаме за съпорта, а анализираме други фактори, като например бонус програмите.

В същото време, по този начин подценяваме един от най-важните параметри, по които трябва да се ръководим. Макар и да не ви се струва толкова важна, поддръжката е критично важна, а при липса на такава, ползването на платформата лесно може да се превърне в истинска игра на нерви.

Защо това е толкова важен критерий

От голямо значение е да изберете букмейкър, който осигурява качествена, бърза и надеждна потребителска поддръжка (вижте в 5Bet.eu). От значение е да можете да говорите с реален човек в случай на проблем.

Повярвайте - алтернативни методи на комуникация, при които можете да се свържете с екипа само по имейл, а на този имейл не ви отговарят с часове, не е добър вариант, когато искате някой да ви съдейства на момента.

Ако имате някакъв проблем с акаунта или не успявате по неясна причина да изтеглите печалбата си, вероятно няма да сте много доволни на това да чакате в неяснота цял ден някой да отговори на имейла ви, ако има желание или време.

Не по-малко неприятно е да си говорите с чат, който уж би трябвало да ви обслужва на живо, а всъщност се опитва да даде автоматично отговор на въпроса ви от предишни публикации по темата.

Каквито и да е характерът на проблема, който се опитват да решите, със сигурност ще искате казуса да се реши на момента, а не в някакъв неясен период от време в бъдещето.

Как да разберем дали поддръжката при даден букмейкър е добра

Не е лесно да си изградите мнение за това дали е качествена поддръжката на даден букмейкър, преди да попаднете в реална ситуация, в която има някакъв проблем и той трябва да се реши.

Все пак, можете да добиете добра представа на базата на това какво казват хората, които вече са ползвали поддръжката. Ето защо си струва да проверите тематичен форуми, където има описание на различни букмейкъри, група в социалните мрежи и публикации от хора, които имат опит с някоя от тези платформи.

Христо Стоичков ще има свой паметник на стадион „Българска армия". За това съобщи, на среща с „червени" фенове в Кюстендил - Валентин Михов.

Според колегите от „Труд", вече постъпват оферти от скулптори за монумента. Цялостната организация по реализацията на идеята е поел фен клубът на ЦСКА в столицата.

По този начин ще бъде отбелязан и 50-годишният юбилей на най-добрия български футболист.

Лична хигиена без вода

Водата-чудото на планетата Земя.

Не винаги можем да се възползваме от водата за нашата лична хигиена. Как да поддържаме хигиена на самите нас или на наш близък за когото се грижим ако няма вода или при недостиг на вода ?




​

Автор на снимката Георги Воев

​

Ръкавици, кърпи, шапки и лосиони за сухо без вода измиване и без изплакване с вода на тяло, глава и коса

Торбички, пликове с абсорбатор превръщащ течностите в желеподобна маса, гел

Висока степен на хигиена без използване на вода за измиване и без последващо изплакване. Хигиена при пътуване, спортуване, къмпингуване

Как да поддържаме лична хигиена без наличието на вода? Когато сме на къмпинг, на излет. Когато отиваме на работа с велосипед или пътуваме със самолет, кола, автобус, влак, кораб или платноходка, при спортуваме. Когато водата не достига или изобщо няма вода за хигиенни нужди или поради други причини. Как да поддържаме хигиената на лежащо болен човек или на човек със страхова невроза, страх от вода? Хигиена при военни мисии, миро опазващи мисии, хуманитарни мисии, бежански вълни...























Торбички, пликове с абсорбатор превръщащ течностите в желе, гел

 
Торбичка за повръщане с абсорбатор


Уринаторна торбичка с вложка абсорбатор превръщащ урината в желеподобна маса, гел.
​
Пликове за подлоги, тоалетни столове и химически тоалетни с вложки супер абсорбатор позволяващи ползването им без последващо измиване. Висока степен на хигиена с предпазване от зарази и инфекции.







​

„Бербатов вкарва само на слаби и посредствени отбори, не и на силните!” –  твърдят с неприкрито злобно задоволство  хейтърите. Продажни и некомпетентни журналисти, с очевидно повърхностни познания за родната футболна история,  повтарят папагалски удобния рефрен и го налагат като неоспоримо твърдение на милионите любители на футбола.
А истина ли е това твърдение?

  През  изминалите месеци си поставих за задача да открия и публикувам в популярни български видеопортали поне някои от головете на Бербатов в Бундеслигата . Пропускам издирването на забравени репортажи, липсата на памет и традиция в сайтовете на претенциозни германски клубове. Именно покрай тази малка „Одисея” се сблъсках с доказателства, които не само като статистика, а и като картина, опровергават лъжите на „мразещите” и некомпетентните  медийни приказвачи.
С уговорката, че всеки гол във футбола е важен и няма „незначителни” и „малоценни” попадения, предлагам своеобразна и условна класификация на головете на Бербатов и  отборите, които е огорчавал.

Нека започнем най-отдолу, тоест от родното първенство. Българският шампионат отдавна не е критерий за европейско ниво и попаденията в него могат да се приемат само като стартова база за кариерата на всеки футболист.
Към тази група прибавяме и още куп голове на Бербо срещу противници от по-ниски дивизии и тотални анонимници в световния футбол: Унион Берлин, Рот-Вайз Ерфурт, британския Олдършот, чешкия Баник Острава, молдовския Конструкторул (7  гола в 2 мача за купата на УЕФА).
Нужна е още една добавка с привкус на екзотика. Приятен спомен е по време на предсезонните контроли да вкараш на далечни, екзотични отбори. Но головете в приятелски турнири срещу тимове от ранга на корейския „Сеул”, американския „Канзас Сити”, костариканския „Картахена” и колумбийските „Атлетико” едва ли са толкова определящи (дори когато са много красиви!) за профила на един голмайстор.

Да минем към „елитните” голове, отбелязани на класни отбори. В  Бундеслигата и Висшата лига дори най-слабите отбори перманентно надвишават средното европейско ниво. И все пак има  формации, чиято цел е да запазят мястото си в елита и често сменят Първа с Втора Бундеслига и Премиершип с Чемпиъншип. Бербатов е отбелязал „цял кош” голове в мрежите на Ханза, Херта, Енерги Котбус, Мюнхен 1860, Хофенхайм, Бохум, Кьолн, Фрайбург, Нюрнберг  и Волфсбург в Германия, на Уигън, Фулъм, Стоук Сити, Болтън, Уест Хям, Рединг, Блекпул, Съндърланд  на Острова, на френските Сошо, Ница, Гингам и „комшиите” от Динамо Букурещ и Бешикташ. Събраха се доста авторитетни клубове като „жертви” на Бербатов, нали? Головете срещу изброените противници, както и хеттриковете срещу тимове като Борусия Мюнхенгладбах , Кайзерслаутерн, Бирмингам, прочутия пентатрик в мрежата на Блекбърн разнасят неудържимо по света авторитета и славата на българския маг.
Но „хейтърите” да не бързат – най-хубавото тепърва предстои………

Трябва да обособим още една група елитни тимове,  редовно достигащи „подножието на върха”. Без да са от великите европейски грандове, те често заемат челни места в таблицата на своите първенства , респектират с достойно представяне в европейските клубни турнири. Познайте кой е най-редовния „абонат” за головете на Бербатов в Германия? Ами Щутгарт, на който нашето момче отбелязва 7 (седем) попадения за пет сезона. Докато Шалке 04 отнася „само” шест, а „Бременските музиканти” от Вердер - четири! Берба бележеше редовно на силни клубове като Нюкясъл и Евертън, прониза и Манчестър Сити на Албиона. Към тази група трябва да прибавим и белгийските емблеми Брюж и Андерлехт, холандския ПСВ Айндховен, шотландския Селтик, а защо не и прогресиращия португалски Спортинг Брага.
Два от бившите отбори на Димитър също могат да бъдат приобщени тук. Той намери възможност да вкара три пъти на Тотнъм, наказа и Байер Леверкузен за купата на УЕФА. Да, Бербатов джентълменски не демонстрираше радост при головете, но това не намалява тяхната стойност!

Кулминацията са най-великите моменти! Головете срещу европейските колоси… Защото да вкараш поне веднъж на Байерн Мюнхен и Оливър Кан е мигът на живота за много професионални футболисти. А за огромната част от тях остава  несбъдната мечта. Бербатов го е правил три пъти! Все пак по-малко, отколкото е бележил на Борусия Дортмунд – пет пъти!
Да прескочим пак на Албиона: срещу Челси – пет гола, толкова и срещу Ливърпул (с митичния хеттрик!), срещу Арсенал – четири. Въпреки четирите сезона и малко в Манчестър Юнайтед, Берба намери възможност да се разпише два пъти и във вратата на „червените дяволи”.
Някой да си спомни срещу кого Бербатов бележи първия си гол в групите на Шампионската лига? Олимик Лион! Именно в този най-авторитетен клубен турнир българинът може да се похвали че е взел „скалповете” на европейски грандове като  Бенфика, Рома, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Реал Мадрид (два гола!), даже и на Барселона.

След поредицата факти и примери (налични са и видеодоказателства!) ако някой желае още да твърди как Бербатов вкарвал само на „слабаци” си е лично негов избор. И негов психически проблем.

Този коментар остава с отворен финал. Тъй като в идващия сезон Димитър Бербатов ще обогати „колекцията” от попадения на нови отбори в Лига 1 и Шампионската лига.
„Бербатов и хейтърите” – серия поредна, но с предизвестен победител!

Премиершип няма нужда от визитна картичка. Там е родината на футбола, „алфата” и „омегата” от великата магия на Царя. Висшата лига е най-популярното първенство на планетата и въпреки силната конкуренция всеки уикенд примамва стотици хиляди по стадионите и приковава стотици милиони зрители пред тв-екраните.

В този най-престижен шампионат на планетата Митко Бербатов намери своя „театър на мечтите”, своята сцена, на която да изяви колосалния си талант.

Нека най-напред се доверим на числата, те са неоспорими и безапелационни. За малко повече от седем сезона Бербатов е изиграл досега над 200 мача в трите си английски отбора и 196 във Висшата лига. Отбелязал е 95 гола в Премиершип, а като прибавим попаденията за всякакви купи и евротурнирите сметката скача на внушителните 122 гола на Албиона.

Нека не забравяме, че Димитър е единият от тримата играчи и единственият не-британец в историята на най-високото ниво на английския футбол, бележили 5 гола в един мач. Негов е и феноменалния хеттрик срещу „Ливърпул”, невиждан 64 години на „Олд Трафорд”. На 22.01.2011 г. Бербатов отбеляза трети за сезона хеттрик срещу Бирмингам – постижение в цялата история на английския футбол само на Руд ван Нистелрой и Алън Ширър.

Със своите 95 вкарани гола статутът на Берба (както го наричат на Острова) се издигна до висините на славата , надмина постиженията на други световни футболни легенди. С цялото уважение и респект към тях, не можем да не отбележим с нотки на триумф, че „нашето”, българско момче” има повече вкарани голове във „вечната ранглиста” на най-силната лига на света от сияйни звезди като Крис Сътън, Кристиано Роналдо, Гари Спийд, Денис Бергкамп, Роберт Пирес, Джеймс Бийти, Дейвид Бекъм, Оле Гунар Солскеар, Дънкан Фъргюсън, Паоло ди Канио, Тони Коти, Ерик Кантона, Руд ван Нистелрой…

В течение на блестящата си кариера Митко се окичи с редица отличия, имаше шанса и заслугите да вдига престижни трофеи. Очаквано на първо място да са двете шампионски титли с „червените дяволи” 2009 и 2011 г. Но не бива да пропускаме останалите! Три пъти (с Юнайтед и Тотнъм) стана носител на Купата на Лигата (Карлинг Къп или както и да я преименуват). Окичи се със златен медал и на Световното клубно първенство. Два пъти печели Суперкупата на Англия (Къмюнити Шилд или сменяното според спонсора название). Също два пъти е избран за играч на месеца във Висшата лига – април 2007 и януари 2011. „Играч на годината” в „Тотнъм” 2006/2007 и „Фулъм” 2012/2013.

А „черешката на тортата” е голмайсторският приз, „златната обувка” през Сезон 2011-2012. Българин – голмайстор на Висшата лига!!! Ще доживеят ли да се порадват на такъв миг гордо щастие правнуците ни? „Дано, дано, ама надали!”

За да оценим в пълнота направеното от Бербатов на Албиона не трябва да подминаваме и неговите асистенции, които по официална статистика минават 50. Умението на „най-неегоистичния играч” (определението е на Уейн Рууни) да владее коженото кълбо с „кадифено” докосване и да извежда своите съотборници на чисти позиции също може да влезе във футболните учебници. Нима може да бъде подминат онзи „невъзможен” финт до аутлинията срещу Уест Хям ? Или „въздушното” прехвърляне за „бомбата” на Валенсия срещу „вълците”? Или феноменалният пробив по крилото и голов пас за Рунни, който реши мача с „Фулъм”?

Тук е мястото за асоциациите с красотата в играта на Бербо. Онази Красота, която прави футболът Изкуство и не се обяснява с цифри и факти. Мнозина коментатори видяха именно в „магическите” отигравания на Берба последният отблясък на онази романтика от 60-те и 70-те години на миналия век. „Бербалогия” написа една журналистка в руския сайт на Манчестър Юнайтед и сравни неговото футболно присъствие със симфония от образи, звуци и цветове.

На какво ще се възхищават потомците най-много в „симфониите” на Димитър Бербатов, когато гледат архивните кадри в „Класика от Висшата лига” (непременно конвертирани във формат 3D)? На „кинжалните” голови шутове срещу „Рединг”, „Евертън”, „Тотнъм”, „Портсмут”, „Брага”? На невероятното обръщане с решаващ удар срещу „Блекбърн” или на „слалома” между защитата на „Уигън”? На задната ножица в мача със „Съндърланд” или на вълшебната „а ла пиола” огорчила „Мидълзбро”? На голът-шедьовър (втория от хеттрика”) в мрежата на „Ливърпул” или „художественото” попадение на митичния „Уембли” срещу „Челси”? На могъщото волле в „паяжината” на Стоук или на брилянтното, триково голово докосване срещу „Фулъм”? Нека преценяват сами, те ще имат по-ясен избор от дистанцията на времето.

Все пак това е коментар на факти и емоции, а не апология. И трябва да се отбележи, че да тези успехи и висоти Митко не стигна по път, насипан „с цветя и рози”. Той трябваше да преживее и надмогне макар и спорадичните контузии, завистта на някои съотборници, мръсните мениджърски номера на един двуличен „благородник”, злонамерените, късогледи критики, с които го засипваха „хейтъри” и псевдожурналисти. Нормално е в такава атмосфера да преживееш спадове, пропуски и мини-кризи в спортната форма.

Но реализмът ни е нужен и защото историята продължава. Решението на Бербо да премине в авторитетен клуб като „Монако” е правилно. Още някоя титла в кариерата и още някое попадение в престижната „Лига 1” съвсем не са излишни за имиджа. Но, убеден съм, през лятото като свободен агент Бербатов ще се върне при своята голяма любов – Висшата лига. Кратката раздяла само усилва любовта, знаем го от житейски опит.

А на Бербатов ще остават още малко, само пет гола, за да влезе в престижния, достъпен за малцина Клуб 100 на голмайсторите във Най-Висшата лига. И да напише епилога на легендата…

Премиершип няма нужда от визитна картичка. Там е родината на футбола, „алфата” и „омегата” от великата магия на Царя. Висшата лига е най-популярното първенство на планетата и въпреки силната конкуренция всеки уикенд примамва стотици хиляди по стадионите и приковава стотици милиони зрители пред тв-екраните.

В този най-престижен шампионат на планетата Митко Бербатов намери своя „театър на мечтите”, своята сцена, на която да изяви колосалния си талант.

Нека най-напред се доверим на числата, те са неоспорими и безапелационни. За малко повече от седем сезона Бербатов е изиграл досега над 200 мача в трите си английски отбора и 196 във Висшата лига. Отбелязал е 95 гола в Премиершип, а като прибавим попаденията за всякакви купи и евротурнирите сметката скача на внушителните 122 гола на Албиона.

Нека не забравяме, че Димитър е единият от тримата играчи и единственият не-британец в историята на най-високото ниво на английския футбол, бележили 5 гола в един мач. Негов е и феноменалния хеттрик срещу „Ливърпул”, невиждан 64 години на „Олд Трафорд”. На 22.01.2011 г. Бербатов отбеляза трети за сезона хеттрик срещу Бирмингам – постижение в цялата история на английския футбол само на Руд ван Нистелрой и Алън Ширър.

Със своите 95 вкарани гола статутът на Берба (както го наричат на Острова) се издигна до висините на славата , надмина постиженията на други световни футболни легенди. С цялото уважение и респект към тях, не можем да не отбележим с нотки на триумф, че „нашето”, българско момче има повече вкарани голове във „вечната ранглиста” на най-силната лига на света от сияйни звезди като Крис Сътън, Кристиано Роналдо, Гари Спийд, Денис Бергкамп, Роберт Пирес, Джеймс Бийти, Дейвид Бекъм, Оле Гунар Солскеар, Дънкан Фъргюсън, Паоло ди Канио, Тони Коти, Ерик Кантона, Руд ван Нистелрой…

В течение на блестящата си кариера Митко се окичи с редица отличия, имаше шанса и заслугите да вдига престижни трофеи. Очаквано на първо място да са двете шампионски титли с „червените дяволи” 2009 и 2011 г. Но не бива да пропускаме останалите! Три пъти (с Юнайтед и Тотнъм) стана носител на Купата на Лигата (Карлинг Къп или както и да я преименуват). Окичи се със златен медал и на Световното клубно първенство. Два пъти печели Суперкупата на Англия (Къмюнити Шилд или сменяното според спонсора название). Също два пъти е избран за играч на месеца във Висшата лига – април 2007 и януари 2011. „Играч на годината” в „Тотнъм” 2006/2007 и „Фулъм” 2012/2013.

А „черешката на тортата” е голмайсторският приз, „златната обувка” през Сезон 2011-2012. Българин – голмайстор на Висшата лига!!! Ще доживеят ли да се порадват на такъв миг гордо щастие правнуците ни? „Дано, дано, ама надали!”

За да оценим в пълнота направеното от Бербатов на Албиона не трябва да подминаваме и неговите асистенции, които по официална статистика минават 50. Умението на „най-неегоистичния играч” (определението е на Уейн Рууни) да владее коженото кълбо с „кадифено” докосване и да извежда своите съотборници на чисти позиции също може да влезе във футболните учебници. Нима може да бъде подминат онзи „невъзможен” финт до аутлинията срещу Уест Хям ? Или „въздушното” прехвърляне за „бомбата” на Валенсия срещу „вълците”? Или феноменалният пробив по крилото и голов пас за Рунни, който реши мача с „Фулъм”?

Тук е мястото за асоциациите с красотата в играта на Бербо. Онази Красота, която прави футболът Изкуство и не се обяснява с цифри и факти. Мнозина коментатори видяха именно в „магическите” отигравания на Берба последният отблясък на онази романтика от 60-те и 70-те години на миналия век. „Бербалогия” написа една журналистка в руския сайт на Манчестър Юнайтед и сравни неговото футболно присъствие със симфония от образи, звуци и цветове.

На какво ще се възхищават потомците най-много в „симфониите” на Димитър Бербатов, когато гледат архивните кадри в „Класика от Висшата лига” (непременно конвертирани във формат 3D)? На „кинжалните” голови шутове срещу „Рединг”, „Евертън”, „Тотнъм”, „Портсмут”, „Брага”? На невероятното обръщане с решаващ удар срещу „Блекбърн” или на „слалома” между защитата на „Уигън”? На задната ножица в мача със „Съндърланд” или на вълшебната „а ла пиола” огорчила „Мидълзбро”? На голът-шедьовър (втория от хеттрика”) в мрежата на „Ливърпул” или „художественото” попадение на митичния „Уембли” срещу „Челси”? На могъщото волле в „паяжината” на Стоук или на брилянтното, триково голово докосване срещу „Фулъм”? Нека преценяват сами, те ще имат по-ясен избор от дистанцията на времето.

Все пак това е коментар на факти и емоции, а не апология. И трябва да се отбележи, че до тези успехи и висоти Митко не стигна по път, насипан „с цветя и рози”. Той трябваше да преживее и надмогне макар и спорадичните контузии, завистта на някои съотборници, мръсните мениджърски номера на един двуличен „благородник”, злонамерените, късогледи критики, с които го засипваха „хейтъри” и псевдожурналисти. Нормално е в такава атмосфера да преживееш спадове, пропуски и мини-кризи в спортната форма.

Но реализмът ни е нужен и защото историята продължава. Решението на Бербо да премине в авторитетен клуб като „Монако” е правилно. Още някоя титла в кариерата и още някое попадение в престижната „Лига 1” съвсем не са излишни за имиджа. Но, убеден съм, през лятото като свободен агент Бербатов ще се върне при своята голяма любов – Висшата лига. Кратката раздяла само усилва любовта, знаем го от житейски опит.

А на Бербатов ще остават още малко, само пет гола, за да влезе в престижния, достъпен за малцина Клуб 100 на голмайсторите във Най-Висшата лига. И да напише епилога на легендата…

Това е истината в ЦСКА! И фактът, че част от най-запалените фенове на гранда я отричат, не помага на никого, още по-малко на любимия им клуб.

Нека разтълкуваме по-внимателно думите на “мистериозния” президент на “червените” Лоурънс Дейвис и да отгатнем техния контекст. Скромният съдържател на магазинчета за пури продължава да сипе рога на словесното изобилие. В една добра статия вече посочиха 11-те му щедри обещания. Без излишни повторения, да ги обобщим в няколко думи с цялата красота и разточителност на словоблудството.

Партньори за “сътрудничество” на ЦСКА щели да стават “Селтик” и “Евертън”. Инвестиции ще да влязат с милиони било от “приятел-английски национал по ръгби”, било от шейховете от ОАЕ и Катар, било от “генерален спонсор”, за който имало три варианта. Тренировъчната база на клуба ще бъде изцяло ремонтирана и обновена, школата на ЦСКА ще стане “най-добрата в света”. Дълговете, естествено, ще бъдат изчистени в минимални срокове (с изключение на 2-3), а финансовата стабилност на отбора е гарантирана “с години напред”.

Е, липсваха някои характерни мотиви като съкровището на карибските пирати, флотилията със злато и скъпоценни камъни, потеглила към пристанището на Перловската река, вълшебната пещера Сезам на Али Баба (пардон Али Дейвис!), виденията за мургави принцове и принцеси, които с вълшебната лампо-инвестиция ще позлатят седалките на “Българска армия”. Но и казаното е достатъчно да затъмни някои от най-добрите сюжети в “1001 нощ”.

Реалността в Борисовата градина обаче хич не е приказна. ЦСКА плаща заплати на играчите си с приходите от билети и телевизионни права. За служители и работници няма левчета от близо година. Заради това те вдигнаха бунт, отново бързо потушен с полуобещанията за изплащане на 2 (две) месечни възнаграждения.

Не по-малко трагично е и състоянието на школата на ЦСКА. От доста години децата, трениращи в нея (или по-точно техните родители) си плащат всичко: екипи, бутони, топки, дори предсезонните лагери. А треньорите в детско-юношеските групи се надяват на събираните от своите малки футболисти такси, а не на заплатите в клуба.

За състоянието на “Българска армия”, “Червено знаме” и базата в Панчарево, за инвестиции в тях, не е редно и дума да се отваря. Ще прозвучи като “Реквием” от Моцарт в пълен контраст с рисуваните приказки на Дейвис.

Представителният тим, с играчи събрани оттук-оттам и препоръчани от Дейвис, демонстрира колеблива, неубедителна игра и крета в долната половина на таблицата. Остава да изпусне класирането в първата “седмица” и крахът ще е пълен.

Защо тогава британецът-евреин така пищно обещава? Къде в прав текст, къде с намек той издаде своята цел. “Вярвайте на клуба си!” – възкликна магазинерът. Тоест – купувайте акции на ЦСКА! Защото номерът на Томов и компания не минава и дотук се сблъсква със здравословния скептицизъм на всички трезвомислещи “цесекари” и на цялата футболна общественост в България. Малцина станаха дребни акционери и прежалиха по 2 лв. за акции на клуба. Единствените по-сериозни инвеститори са двама и то както се оказа – с лична сметка. Вальо Илиев сключи договор след като вложи пари. А придобиването на пакет акции от Емил Данчев не особено изненадващо беше свързано от медиите с назначението на негов близък като треньор на вратарите.

Огромната част от запалянковците на ЦСКА мъдро се разграничиха от “добрия вълк” Лупи и “куклата на конци” Дейвис. Мисълта, че техните пари ще бъдат управлявани от тези хора и подопечните им, предизвика пресни спомени и ропот в душите и сърцата. Май тук идва ролята на приказния водевил  ”Нова ера”, разиграван от несръчният маг Лоурънс. Митът за  западния бизнесмен, пристигащ в ролята на Спасителя (ама не Христос, защото той е бил беден!) и сладките миражи, трябва да успокоят песимистите и да разтворят душите и кесиите на фанатичните фенове.

На финала да изпреваря репликите към  прогнозите на коментиращия. Бързам с признанието поне за една правилна и една не толкова точна, свързани с българския футбол. В “История за триста кила барут и един повален стадион” предвидих, че “сините” фенове няма да дочакат скоро нов стадион. Тогава се намериха ругатели, но днес “Газпром” се отказа от финансирането на проекта, а Наско Сираков постави като приоритет поне възстановяването на централната трибуна.

В друг мой анализ: “Цимбика – новото лице на ЦСКА” съм написал: “Всъщност, по-зле откъм интелект, организация, класиране, форма, откъм всичко, май “Титан” и ЦСКА не може  по-долу да пропадат.”

Но днес, гледайки окичения в червено, симпатично закръглен мъж с пурите, според вечната притча за песимиста и оптимиста си повтарям: “Може, може!”

Това е истината в ЦСКА! И това, че част от най-запалените фенове на гранда я отричат, не помага на никого, още по-малко на любимия им клуб.

Нека разтълкуваме по-внимателно думите на “мистериозния” президент на “червените” Лоурънс Дейвис и да отгатнем техния контекст. Скромният съдържател на магазинчета за пури продължава да сипе рога на словесното изобилие. В една добра статия вече посочиха 11-те му щедри обещания. Без излишни повторения, да ги обобщим в няколко думи с цялата красота и разточителност на словоблудството.

Партньори за “сътрудничество” на ЦСКА щели да стават “Селтик” и “Евертън”. Инвестиции ще да влязат с милиони било от “приятел-английски национал по ръгби”, било от шейховете от ОАЕ и Катар, било от “генерален спонсор”, за който имало три варианта. Тренировъчната база на клуба ще бъде изцяло ремонтирана и обновена, школата на ЦСКА ще стане “най-добрата в света”. Дълговете, естествено, ще бъдат изчистени в минимални срокове (с изключение на 2-3), а финансовата стабилност на отбора е гарантирана “с години напред”.

Е, липсваха някои характерни мотиви като съкровището на карибските пирати, флотилията със злато и скъпоценни камъни, потеглила към пристанището на Перловската река, вълшебната пещера Сезам на Али Баба (пардон Али Дейвис!), виденията за мургави принцове и принцеси, които с вълшебната лампо-инвестиция ще позлатят седалките на “Българска армия”. Но и казаното е достатъчно да затъмни някои от най-добрите сюжети в “1001 нощ”.

Реалността в Борисовата градина обаче хич не е приказна. ЦСКА плаща заплати на играчите си с приходите от билети и телевизионни права. За служители и работници няма левчета от близо година. Заради това те вдигнаха бунт, отново бързо потушен с полуобещанията за изплащане на 2 (две) месечни възнаграждения.

Не по-малко трагично е и състоянието на школата на ЦСКА. От доста години децата, трениращи в нея (или по-точно техните родители) си плащат всичко: екипи, бутони, топки, дори предсезонните лагери. А треньорите в детско-юношеските групи се надяват на събираните от своите малки футболисти такси, а не на заплатите в клуба.

За състоянието на “Българска армия”, “Червено знаме” и базата в Панчарево, за инвестиции в тях, не е редно и дума да се отваря. Ще прозвучи като “Реквием” от Моцарт в пълен контраст с рисуваните приказки на Дейвис.

Представителният тим, с играчи събрани оттук-оттам и препоръчани от Дейвис, демонстрира колеблива, неубедителна игра и крета в долната половина на таблицата. Остава да изпусне класирането в първата “седмица” и крахът ще е пълен.

Защо тогава британецът-евреин така пищно обещава? Къде в прав текст, къде с намек той издаде своята цел. “Вярвайте на клуба си!” – възкликна магазинерът. Тоест – купувайте акции на ЦСКА! Защото номерът на Томов и компания не минава и дотук се сблъсква със здравословния скептицизъм на всички трезвомислещи “цесекари” и на цялата футболна общественост в България. Малцина станаха дребни акционери и прежалиха по 2 лв. за акции на клуба. Единствените по-сериозни инвеститори са двама и то както се оказа – с лична сметка. Вальо Илиев сключи договор след като вложи пари. А придобиването на пакет акции от Емил Данчев не особено изненадващо беше свързано от медиите с назначението на негов близък като треньор на вратарите.

Огромната част от запалянковците на ЦСКА мъдро се разграничиха от “добрия вълк” Лупи и “куклата на конци” Дейвис. Мисълта, че техните пари ще бъдат управлявани от тези хора и подопечните им, предизвика пресни спомени и ропот в душите и сърцата. Май тук идва ролята на приказния водевил  ”Нова ера”, разиграван от несръчният маг Лоурънс. Митът за  западния бизнесмен, пристигащ в ролята на Спасителя (ама не Христос, защото той е бил беден!) и сладките миражи, трябва да успокоят песимистите и да разтворят душите и кесиите на фанатичните фенове.

На финала да изпреваря репликите към  прогнозите на коментиращия. Бързам с признанието поне за една правилна и една не толкова точна, свързани с българския футбол. В “История за триста кила барут и един повален стадион” предвидих, че “сините” фенове няма да дочакат скоро нов стадион. Тогава се намериха ругатели, но днес “Газпром” се отказа от финансирането на проекта, а Наско Сираков постави като приоритет поне възстановяването на централната трибуна.

В друг мой анализ: “Цимбика – новото лице на ЦСКА” съм написал: “Всъщност, по-зле откъм интелект, организация, класиране, форма, откъм всичко, май “Титан” и ЦСКА не може  по-долу да пропадат.”

Но днес, гледайки окичения в червено, симпатично закръглен мъж с пурите, според вечната притча за песимиста и оптимиста си повтарям: “Може, може!”

Не са нужни дълги описания за провала на Валери Божинов. В жълтите издания са изхабени тонове мастило по темата с пикантни подробности за гарнитура. Валери бе един от младите таланти на България, който устремно се изстреля към върховете на световния футбол. Шансове за кариера и слава имаше доста – игра в класни тимове като “Лече”, “Парма” и “Фиорентина”, дори достигна до възможността да облече фанелките на грандове като “Ювентус”, “Манчестър Сити”, “Спортинг”. Само, че все нещо не достигаше. И основната причина не е в неговата податливост на контузии. Характерът на нашето момче се оказа непостоянен, “ангелът” му – извънредно слаб.

В големия спорт се иска спазване на строг режим, ограничения, дори малко аскетизъм. Терминът “спортна форма” не е книжна измислица. Всеизвестната максима гласи, че когато един спортист остави на заден план своята професия и призвание, а се увлече по любовни  ”свалки”, мода и хайлайфни светски изяви, логично идва залеза на неговата кариера. А българинът от Горна Оряховица тръгна точно по тази грешна улица. Той може да се похвали със серия любовни завоевания на “горещи” чалга-шантонерки и още по-страстни и мургави “манекенки” от известен и древен бранш. Появяваше се полугол,  с татуировки до пъпа, на фототапети по лъскавите,  ”жълти” списания.  ”Прогресира” до една от основните теми на клюкарските вестници и тв-рубрики с пространни интервюта за личния си живот.

Само дето головете му на футболния терен бяха в пъти по-малко от любовните победи. И кариерата му неумолимо тръгна назад. Големите тимове охотно го освободиха за символични суми, даваха го под наем на който го пожелае (точно като партньорките му!), за да се свлече да изпадащ отбор в италианската Серия “Б”. А с днешна дата лисабонските “лъвове” се чудят как да се отърват на свой ред от своя мега-неуспешен и разочароващ трансфер, от провалената надежда Божинов.

Без особено преувеличение, Григор Димитров също върви устремно “надолу”. Как ли? Отново по наклонената стълбица на лесната слава и “жълтата” популярност. Може ли да сразиш световния №1 Новак Джокович, а да паднеш от Станислас Вавринка? Защо не, когато вместо почивка и лека, възстановителна тренировка си зает да разкарваш именитото си гадже през Мадрид и да позираш пред фотоапаратите на жълтата преса.

После да отнесеш тупаника от бившето величие Хюит още във ІІ кръг на турнира в Куинс.  Но баста! Отново по-належащия ангажимент е разходка “за двама” в Лондон и навлизане в света на “висшата мода” с участие при откриването на луксозен, марков, “тузарски” бутик.

Както сподели Гришо в поредното “сензационно” интервю, не било важно за него, че отпаднал във втория кръг на Уимбълдън от “ас ” като Грегор Жемля – важното било, че Маша била на трибуните и ръкопляскала?!

Покъртително, нали?

Шарапова дори долетяла до Швеция да “подкрепи” своя любим… Но днешната среща в Бостад с никому неизвестния  Елиас Имер (17-годишен, 1032-и в световната ранглиста) дава кристална яснота за ефектите от подобна “подкрепа”. Гришо излезе на корта максимално изтощен, разсеян и унил (още след третия гейм взе да бърше потното си чело!). Неговият блуждаещ поглед, изпуснатите леки топки и възможности за пробив, сякаш говореха за тотална липса на концентрация. А победата дойде въпреки логиката на играта. Димитров бе решил да вземе мача “на ходом”, но спаси четири брейкпонта, след които му се полагаше да си ходи рано-рано и от този турнир.

Дано не съм лош пророк, но в съзнанието на най-добрия ни тенисист май тенисът е второстепенно занимание. А “трудната работа” (думите са негови!) да си гадже на Маша, подареното “Порше” и светските изяви излязоха триумфално на преден план.

Резонни и оправдани са коментарите на десетки негови почитатели:

“Това не e Григор Димитров!” – проплакват те. А една остроумна дама находчиво добавя: “Да избира: тениса или любовта!”

Стискаме палци Григор да направи правилния избор! Дано намери точния баланс между личния живот и продължението на голямата си и обещаваща спортна кариера. Иначе го чака съдбата на  … Валери Божинов!