Разговорът за доброто училище минава задължително през виждането ни за добър и лош град, за добро и лошо съществуване, т.е. той е философски, но с някои съвсем прагматични, битови дори елементи. Доброто училище може да изникне навсякъде, но не навсякъде може да оживее. Не навсякъде може да бъде достатъчно жизнено, стабилно и постоянно във времето. Това може да стане само в подходящо обкражение - в една подходяща териториална/квартална общност. А подходящата териториална общност е общност от пълноценни личности, разбрали смисъла и значението на правилното образование, работещи с радост работата си, обичащи дома и квартала си, имащи на разположение всичко необходимо (оттук и връзката с разговора за истински необходимите неща), имащи достатъчно време за себе си и другите; умеещи да слушат, разбират и учат непрекъснато те самите. (Любовта към децата им я считаме вече за даденост.)
Доброто училище живее в една учеща общност, на една учеща територия, в която разговорът за „непосилната цена на училището” не съществува, защото никой не се занимава с цени и защото хората участват с труд и сърце, а не с пари в поддържането му. Доброто училище живее в квартал, чиито обитатели не само обитават, но и работят там (или в най-близкото обкръжение). Ето това е връзката на доброто училище с добрата урбанистика и с равномерното хармонично развитие на кварталите в един град, или на градовете и селата из цялата страна.
Доброто училище не живее само между стените или огражденията на едно здание. Доброто училище е като истинската необхватна човешка същност, за която е невъзможно да се смести в рамките на физическото тяло, каквото и да си говорим. Доброто училище пропива всичко в околовръст и прониква навсякъде, във всяко кътче на кварталния живот.
Не може да е добро едно училище, което събира ученици, докарвани и откарвани отдалеч от забързаните си родители. Ако на всички родители им се налагаше да прекосяват половината град, за да стигнат до доброто училище на детето си (каквото е положението в моментта), градът се задръства допълнително, ала заедно с него се задръстват дробовете и душите на всичките му обитатели. Доброто училище просто не може да предизвика на града си такава работи.
Директорът на доброто училище не е единственият лидер там, защото не може да е истински лидер човек, открояващ се самотно сред колеги и съмишленици. Лидер може да бъде всеки, т.е. лидер е всеки, а това, че не го показва се дължи на нездравата атмосвера в колектива му. Това естествено важи и за учениците.
Доброто училище е едно публично благо, за което важат всички неща, тормозещи армия брилянтни умове вече век. Публичното благо е реалност, от която просто не можем да избягаме, каквото и да правим. А то трябва да бъде поддържано, управлявано, опазвано. В разединено, изнервено до крайност и егоистично общество такова нещо просто не вирее, защото за създаването и опазването му е нужен диалог, добра воля и непрекъснато търсене на оптимума. Комбинацията е сложна и редко-срещана, но не и невъзможна. На нас честта да избираме желаем ли го, или не. После ще се наложи да се учим от чуждия опит (темата е доста обширна).
Доброто училище е резултат на градивен съвместен труд, т.е. на колективно действие, идващо като финал на един процес, в който последователно:
търсим истината непредубедени, осъзнаваме реалността - системата от зависимости - и идентифицираме собствената си роля в нея; търсим и методи за градивно взаимодействие;
отваряме съзнанието си за ново, непознато до момента мислене и новите идеии, изоставяйки старите мисловни схеми (произвели това, на което сме свидетели днес);
отваряме сърцето и сетивата си, т.е. заемаме позицията на хора търпеливи, внимателни и особено чувствителни, прихващащи и най-слабите сигнали на бъдещето, проявяващо се и днес;
създаваме прототип на желаното ново и го изпробваме в подходящо обкръжение (ако искате, наречете го „инкубатор” ), после го
построяваме и толкоз.
Това е процесът U, за който ще ви говоря подробно друг път, но още от сега ви показвам графично:
Доброто училище е резултат от добрата воля и добрата работа на добри хора в добра атмосфера. Съградено е с добри материали, от ръцете на добри майстори. После е уравлявано от добро управление, което не може да е друго освен една жива и постоянно учеща общност. За да е тя постоянно учеща, общността трябва да е стабилна (като състав и размери) и достатъчно компактна. Само така ще може да учи резултатно.
Comments8
Като чета публикацията, Павле, си Ви представям като Джейк Съли от "Аватар" в момента, в който разбира холистичната природа на Пандора.:-)
Да така е, но поднесена по този начин идеята за доброто училище ме изпълва с тъга и безнадеждност. Защото звучи непостижимо в сегашната българска действителност. И премества нейната реализация в необозримото бъдеще. А нима днешните деца заслужават такава съдба: да нямат избора да попаднат в добро училище?! И какаво да правим в този случай със сегашните добри училища - да ги унищожим като всичко останало, та да започнем градежа на чисто?! Или да ги разбием, като унищожим учителските колективи и пратим по един добър учител от тях във всички "лоши" училища, та да ги научи как да станат добри?!А "лошите" училища да ги унищожим ли, както унищожаваме в момента малките болници?!И какъв ще бъде критерият за "лоши" училища: че нямат официализирани връзки с местната (кварталната) общност, така както малките болници бяха унищожени, че нямат достатъчен брой лекари по образец?! Всъщност, колко малки "лоши" училища останаха, след сечта от последните години?! И тази сеч наистина ли унищожи "лошите" и остави "добрите" училища?!
Моля Ви: пощадете ме, не ми казвайте, че и вие се каните да унищожите сега съществуващото, за да изградите новото. През сърцето ми минаха толкова унищожения....
И се сещам за две приказки, които чух навремето:
Край една портите на една крепост седял старец. Към него се приближил странник и го попитал:
- Кажи ми, дядо, какви са хората, които живеят в този град?
- А какви са хората от града, от който идваш?
- О, те бяха лъжливи, крадливи, лениви и развратни безбожници.
- Е, и хората в нашият град са такива, сине. - отговорил старецът
След малко се приближил и друг странник. И той поискал да узнае какви са хората в града. И него старецът попитал какви са били хората в града, който напуснал.
- О, те бяха прекрасни: добри, милосърдни, дружелюбни, работливи и почитащи Бога.
- Е, и тук ще намериш хората същите - му отговорил мъдрецът.
А второто е разказ, вече не помня от кого:
В един театър работела не особено добра актриса. Директорът отдавна бил решил да я съкрати и вече набелязал ден, в който да и съобщи новината. Тя имала син, който бил изключително талантлив и известен в някаква друга област, не в изкуството.
Преди последното представление директорът срещнал актрисата и като не знаел какво да и каже, изказал възхищението си за успехите на сина и. Представлението започнало и първото действие минало както обикновено. Но от второто нататък играта на актрисата ставала все по-добра и представлението завършило с несекващите аплодисменти за нея, посредствената, безцветната. Като всяка добра приказка и този разказ завършваше как от този ден нататък нямало по-добра от нея на сцената.
И така, Джейк Съли, не съществува ли и нашето училище от дъъъълго време в отровната атмосфера на обществото? И как да бъде друго, като е продукт на това тромаво, желязно, меркантилно и мразещо всичко и всички общество? И не трябва ли първо да променим себе си, за да променим обществото и държавата си, и тогава ще забележим, че всички училища са добри?!
Значи болка ще има, след като се използват думи като "ураган" и "помитане" - те не са нито мигновени, нито безболезнени - попитайте хората от остров Пукет, Ню Орлианс и Хаити.....
Впрочем, около 2012 - 2015 година не е нужно да се извива ураган - училищата сами ще обезлюдеят, защото ще се пенсионират около 60% от учителите. А млади хора не са се избили да тропат на училищните врати за работа.... Така че, ако не искате да плача, нагласете си новаторския часовник за това време и окупирайте и без това нежеланите работни места.
А ако искате да ме успокоите, то намерете ми някой реформатор, който не мята като Зевс гръмотевици и потоп, а иска да превърне сега съществуващото училище в работещо по новому, за да поплача на рамото му....
Прехласвам се пред училището на остров "Утопия", което сте построили, но аз живея отдавна в днешната и утрешната реалност и знам, че училищната система може да замре само на гореизброените места и от другия ден да заработи по нов начин (но кой може да гарантира, че това ще бъде по-доброто от предишното училище - справка: училищата на поляните, които гледаме в Хаити). Иначе просто трябва да се налеят мноооооооооого пари за преустройство на материалната база и преквалификация на кадрите. А, и да не забравя: достойното заплащане, което да е поне 1:1 към основните депутатски заплати......
А "Аватар" е моят фаворит и завиждам на Джон Съли за метаморфозата му....
Бравоооооооооооооооооооооооооооооооооо!
Така вече може. Аз дори съм била на подобни места....в Германия и Швейцария. :-))))
А за земетресението - знаех какво е, но нима има голяма разлика в болката, която причиняват ураганите и земетресенията?!За мен и двете са стихии, които разбиват съдби и сърца....
Боряна,
Детето ти вероятно ще е завършило официалното, "формалното" училище, каквото го виждаме днес. Но тъй като новото е на прага ни (и при него термина "завършвам училище" е безсмислен, защото се учи цял един живот!), дъщеря ти ще може да продължи да учи, че и да преподава в прекрасното ново училище. ... Ти също!