Следил съм как изгряващите дни ласкаят с царствен поглед планините.
След туй докосват с устни равнините и позлатяват бледите вълни.
Но често позволяват небесата на низшите мъгли да ги осеят,
и те до здрач под слънцeто вилнеят, лишавайки от светлина земята.
И мойто Слънце грейна тъй за час, и то над мен запали утрин ясна.
Но легна нисък облак между нас и гордата му светлина угасна.

Това не ме изпълва със презрения.