Йес!!! Незнам точно какво имаш предвид, но звучи велколепно. Поздравления  и пълен напред!

      И аз не съм още съвсем сигурна какво имам предвид - ама нали затова сме тука вече толкова години ЗАЕДНО - хайде ЗАЕДНО да я свършим тази работа.

      Отворена съм за всичко разумно и действено.

Браво Ани!

Това, което ми идва на акъла на мен, е да нахвърляме тук въпросите, които ни вълнуват, па да видим кой може да сподели опита/идеите си (нещо като  дневен ред, програма, водеща тема). Но трябва да сме повече от 3-4-ма, че да могат идеите да срещнат повече съюзници, критици, помощници. 

За мен най-подходящото време е около Великден, когато аз самият съм в София.

- - -

Верен на здравословния принцип "кой предложи, той заложи" , ви споделям темата, в която бих могъл да ви... въвлека* аз. Тя е "Запознаване с организмите и методите на световната Образователна революция" - някои имена на организации, училища и активисти, техните методи и вътрешна организация.

---------------------

* Търсих дълго време най-подходящата думичка. Последното ми двоумене беше между увличам и въвличам. Термините са важни!  В моите представи в среща между нас е по-добре вместо редовните "докладчици" с презентациите им Power Point, просто да има кръг от хора, които са силно мотивирани да обсъждат една важна тема, да питат и доизясняват; да я разучават и доразвиват; докато стигнат до решение за следващите стъпки по реализирането й. Това аз наричам "въвличане", като го считам за най-близкия синоним на плодотворно, пълноценно учене (Нали сме вече учещ организъм!  ).

Много добре, Павел, УВЛИЧАШ ме с тази тема - говори (пиши) по нея, пък и мисли какво практически ще случваме като алтернативна на мракобесието в педагогиката.

Нали знаеш - аз съм по практиката, сигурно просто не ме бива много в теорията! Но пък съм готова постоянно да бъда ВЪВЛИЧАНА в нещо - стига да ми допада!

:-)

 

 

Ето, Ани.

Гледай съседите турци какво са направили  (тук имаше препратка към едни текстове на английски, които обаче са махнали, бел. Павел от 25.03.2010 г.) .

Ани, поздравления за идеята! И аз бих искала да присъствам на сбирката, ще направя всичко възможно да бъда сред вас.

П. С. - по кое време е великден тази година?

През 2010 Великден е на 4 април - чудесно време за учредяване на СДРУЖЕНИЕ  Всичко Е Любов.

 

Чудесно-първото С-дружение в което имам желание да бъда.

Чудесна идея!Даже си позволих вече да й дам по-широка гласност, с цел да намерим повече съмишленици!Надявам се да успея  да бъда там!

Разпространявай, естествено - нали от това има нужда сега - всеки, който трябва - да се разпознае, че да се запознаем!

:-)

Най-важното, както навсякъде, са ХОРАТА. Поканени са всички ведри хора от системата!

 

Какво става с тази хубава инициатива? Ще има ли среща все пак?

За жалост, аз се оказах твърде заета да го организирам за 5 април, пък и никой не пожела особено силно това да се случи.

Засега.

Очакваме предложения и развитие на идеята.

 :-)

Аз съм по оста София - Пловдив - Смолян от Цветница до 6 април.

Ще се радвам да се видим, мака и без специален... "дневен ред". Какво ще кажете? На 29 привечер в София, че да може да дойде и Лель (той  в близост от 27-ми)?

Аз лично съм ЗА и разчиствам всичко за 29-ти март  след 18 часа!

Само предложи къде, Павка, на НАНСЕН в момента е трудно.

 

В 17:30 ч. на 29 март (понеделник)
във втора зала на софийското читалище "Бачо Киро".

Залата е срещу МВР болница (очаквайте точния адрес, зоната е "Руски паметник").

Поканени сте всички.

За съжаление не мога да дойда , на 250 км. съм от Сф. , но ще се радвам да разбера как е протекло и ако мога да съм полезен макар и от растояние :-)

Павел, благодаря за поканата, получих я на имейла си. По една щастлива случайност, точно на 29 пристигам в София. Ще придружавам близка в Александровска и само нещо непредвидено може да ми попречи. Едва ли мога да бъда полезна с нещо, но с удоволствие ще дойда на срещата, за да се запознаем.

На картата излиза адрес на читалището София бул. “Македония” 16 тел.: 952 32 15

- спирката на трамвай № 5 преди площад Македония, посока от Руски паметнк, така ли е?

:-)

а.

(Вече съм в София  )

Виждаш ли, Песъчинка, каква "случайност"? ;)

Много се радвам, че ще се видим!

----

Става вапрос за друга една зала на въпросното читалище, Ани. Съсем близо e до Руски паметник, но не e на бул. "Македония".

Утре ще гледам да пусна тук картата на мястото, ако ли не (защото не разполагам вкъщи с интернет), ще ти се обадя, да го направиш от мое име. Става ли?

При всички положения можете да ме намерите на GSM 0886315730.

ОК, Павка, тук съм аз, на компа ще изкарам Цветница, в поправяне на дипломната си работа според едни изисквания...

:-)

Чакам да свърша каквото трябва!

 

По молба на Павел публикувам точното място и час на срещата ,  на която ви беше поканил:

Днес, 29.03.2010 г. от 17.30 ч.

Булевард Скобелев 58, ет. 3, стая 21

Малко са тези, които биха поели риска да се грижат за милиони други, така че, от тук следва-преди да задаваме подобни въпроси"трябва или нетрябва"-Може би, е редно да си зададем един друг въпрос- Умеем ли да поемем отговорноста или просто сме силни на думи?

Всеки, който поема отговорности е лидер. Рано или късно този човек става лидер на една група хора. Тук съм съгласен с Краси, който мисля, че има точно това предвид.
Лидерите са ни нужни, да. За съжаление в момента лидерите са други - това са чалга и филмовите герои, шоумените и шоугърлите, повечето хора се интересуват от това и ако го ги питаш нещо за протеста ще кажат "Ааа?".
Повечето хора в България вярват на късмета си. Вярват, че от тях ще стане нещо, въпреки че нямат подплатата за това. Всички тези телевизионни игри, жълти вестници и списания, разни шоупредавания, модни и бутикови предавания, всички те внушават едно - ако си красив, готин, можеш да се впишеш в обществото, то рано или късно късметът ти ще удари джакпота.
И за съжаление същите тези хора след това кандидатстват на работа, мислейки си - аз сега ще почна, пък каквото стане, като ги попиташ дали са наясно каква точно е позицията се оказва, че хал хабер си нямат, нито пък усещаш че имат желание да имат такъв.
Жалко е. Някак си имам чувството че повечето хора в нашата страна са оскотяли, гледат тъпо и нямат воля за нищо, освен за удоволствие и дребни житейски радости... Нито се замислят за живота, нито се питат "кой съм, какъв съм, къде съм?", нито желаят да се поставят в ролята на човек, който носи отговорност. За съжаление, често се случва същите тези хора да им се наложи да носят отговорност и резултата си личи - мерцедеси на работодатели, които с всяка печалба си купуват я къща, я нова кола, но не инвестират в работниците си.
Въобще, темата е огромна.
Да не споменавам, че голяма част от хората са и неграмотни. Но пък големи патриоти. А на мен ми става едно такова хем смешно, хем доста по-тъжно, като видя неграмотен патриот, пишещ ми на на български език на латиница... Май се отплеснах.
Темата е огромна...
А относно еко-протестите, аз се радвам, че има все пак и изключения от общата маса. Същите тези хора утре ще бъдат съзидателите на България. Хората със съвест, хората с култура и хората носещи отговорност. Защото за да излезеш на протест, с ясното съзнание че може да те тикнат в ареста, това си е достатъчна отговорност!

Krasy
Какво значи да „поемеш риска да се грижиш за милиони други хора”? Все се сещам за репликата на краля към рицарите във филма „Шрек”: „Много от вас ще загинат във битка с дракона, но тази загуба аз ще я преживея....”
Такива ми ти работи. Наистина на думи е лесно.

Teri.
Абсолютно си прав, темата е огромна.
И наистина ужасно много хора ги мързи да чувстват, да мислят и да живеят като цяло. Предпочитат да смятат, че светът им е длъжен, предпочитат да гледат тъпо и да се мъчат да докарат на готиност... О кей, ама това си е техен проблем. Искат лидери и някой да ги ръководи - ми да си търсят, да си намират и да си го гледкат с обожание. Други пък не ги мързи да кажат и покажат, че такъв лидер не искат и искат да живеят самостоятелно. Или че им е все едно за лидера, стига да не се допускат сериозни простотии.
И наистина това с отговорността е много трудно да се дефинира. Едно е да отговаряш за себе си (или да те мързи да отговаряш и за себе си) и съвсем друго е когато отговаряш за други хора...
А в един момент и носенето на отговорност сякаш преминава от вид човешка дейност ( миене на чинии ) в някаква богопомазана митологизирана функция достъпна само за специални хора...
И аз съм се нагледала съм се на хора, които инвестират в къщи и коли. А само след една- две години те са никой в бранша.