думите сякаш мълчат...
Неизмеримо, необозримо,
неописуемо чувство,
което бяга от белия лист.
Мисълта препуска,
а устните сричат.
Мечтите цъфтят
в цветове непознати,
изместват сиво-синкавата мъгла.
Телата изпитват, изпиват, лудуват.
Погледът рее се - вижда красиво -
усмихнати, добри лица.
Светлина - лъчиста е,
пронизва тъмната сянка,
разкрива вечна тайна.
Открито и чисто е:
съзнанието, погледа,
мисълта, съвестта...
И все пак с някаква мембрана -
пази ме от реалността.
Comments