И мен все още ме владее еуфорията на Срещата: усмихвам се безпричинно, целувам децата повече от всеки друг път, замислям това-онова за новата година......

И изведнъж вчера в сърцето ми покълна една мечта!

Така, както в събота и неделя сред нас, а не в президиум!, седнаха проф. д-р Ив. Димитров, доц. Р. Папанчева, доц. М. Лазарова, ръководител на екипа "Envision" и Нашият Учител - доц.д-р Д. Димитров със своите идеи и проекти за ново образование;

както сред нас застана на живо нашата Ана и нейната прекрасна хидожничка с листове - вече! от нашето списание;

така ми се ще на следващата, третата среща, сред нас да се изправи доцент от ВИАС (Висш институт за архитектура и строителство) и да ни каже: " Влизам във вашата общност като майка/татко (така ми каза доц. Лазарова). Сред моите студенти също има майки и татковци. Обединихме се около идеята и направихме проект на двор на детска градина!Донесохме ви и макет да го видите...."

В развихрилото се въображение видях как след нея се изправя "учителка Йовка" (анонимен спонсор на една от срещите на общност "Начално образование") и казва: "Идеята ми харесва. Ще спонсорирам част от реализацията в първата градина, в която ще реализирате проекта." На това място едно дете от групата ме попита нещо и не стигнах до рязането на лентата. :-)))))

Винаги съм се възхищавала на Мартин Лутър Кинг за смелостта му да каже "I have a dream....". Но ако той не беше казал тези думи на глас и не беше споделил мечтата си, едва ли днес САЩ щеше да има чернокож президент..... Мартин Лутър Кинг е моят Учител по мечти....

Та, родители/доценти във ВИАС, аз имам една мечта!

Рупите.wmv

Доц. д-р Димитров,

В еуфорията след успешно приключилата среща, в навечерието на студентския празник, моля приемете моите искрени благдарности за това, че по време на срещата бяхте до нас от първата до последната минута; че съпровождахте втората стъпка на реалното раждане на общността на предучилищниците (първоучилищниците, според Вашата игра на думи) търпеливо, мъдро и деликатно; че чувствителното Ви ухо улавяше в думите, които използвахме повече от това, което казвахме, улавяше и неказаното; че ни помагахте да формулираме по-добре и по-ясно галопиращото случващо се в момента на срещата; че "акуширахте" името на рожбата ни - списанието и се радвахте заедно с нас на раждането му. Благодаря Ви, че споделихте нашата радост от случващото се!

А на следващата среща Ви обещавам, че ще Ви научим на това, на което не са Ви научили лично Вас в първите седем,....;-):-)