Рупите.wmv
Доц. д-р Димитров,
В еуфорията след успешно приключилата среща, в навечерието на студентския празник, моля приемете моите искрени благдарности за това, че по време на срещата бяхте до нас от първата до последната минута; че съпровождахте втората стъпка на реалното раждане на общността на предучилищниците (първоучилищниците, според Вашата игра на думи) търпеливо, мъдро и деликатно; че чувствителното Ви ухо улавяше в думите, които използвахме повече от това, което казвахме, улавяше и неказаното; че ни помагахте да формулираме по-добре и по-ясно галопиращото случващо се в момента на срещата; че "акуширахте" името на рожбата ни - списанието и се радвахте заедно с нас на раждането му. Благодаря Ви, че споделихте нашата радост от случващото се!
А на следващата среща Ви обещавам, че ще Ви научим на това, на което не са Ви научили лично Вас в първите седем,....;-):-)
Comments8
Ало, "студентите", що не сме на купон, ми пак висим пред компютрите? Трябваше да си спретнем едно хубаво нощно парти, ма нали сме зодия графомани всичките...
Честит празник на всички студенти - бивши, настоящи и бъдещи! Честит празник, на всички, за които ученето е доживотна потребност! / И да потанцувате и заради мене/.
Та казваш за ученето като за доживотна потребност...
Е, купонът свърши, мила приятелко......
Започна ежедневието.....А ти си добре подготвена за него. Не смей да си го помислящ, "дали времето бърза или аз закъснявам". "Времето е в нас и ние сме във времето" казва най-великия българин.И това е най-важното условие, за да изпълняваме добре мисията си.:-)И добре, че си така добре подготвена за времето си! :-))) Но на всеки етап от живота си човек преоценява изминатия професионален път и себе си на този път и прави избори как да продължи по-нататък. Говоря за истинските професионалисти, защото останалите правят това, което са ги учили или което искат от тях без да се замислят. Понякога изборите са доста мъчителни и имаш усещането, че ако последваш прозрението си за бъдещето, ще трябва да отречеш себе си и собственото си минало. Но именно смелостта да следваш прозрението движи света напред. Това е то "учене през целия живот", а не слушане на лекции оттук-оттам. Може би това е "да скъсаш пъпната връв", както ти образно се изразяваш. Ако следваме д-р Фройд, както ни насочваше на срещата доц. Димитров, не случайно ти е дошла тази метафора. Направи като бебетата - изкрещи и .... роди сама себе си!
Чуй първата песен, която сама си избрала:
Ще има светлина......Остави Дева Мария да ти говори.......
Бъди такава, каквато искаш да бъдеш, приятелко!
Интересно ми е дали някой знае какво и защо празнува на 8 декември. Ще се радвам на помощ за тази загадка. Че честваме паметта на Св. Климент Охридски е ясно, но какво е общото с тази дата е въпросът.
Но какво съм се "разпяла" рано, рано събота сутрин???
За кръстопътя...Да, в един момент започваш да усещаш, че те стяга шапката и ако не уцелиш времето и мястото на стягането - животът /философски погледнато/ понякога ни поднася неприятни изненади...Точно преди...две години един житейски кръстопът ми изигра лоша шега...Не бях уцелила нито времето, да не говорим пък за мястото...
Ворфакс, празникът, какъвто и да е той - е свързан с усещания, чувства и емоции. Тръгнеш ли да подлагаш на дисекция тези три "нещица" - времето за празнуване си отива в мисли и размисли за нещата от живота и вместо да го "усетиш", накрая разбираш, че си е отишъл, а ти си бил извън него...
Предпочитам да съм в "усещанията, чувствата и емоциите", вместо да ги "разчленявам"...
А на загадката ти, ако "имам" време, може и да ти отговоря...
Връзката на 8 декември и студентския празник, както разбрах, е стария празничен църковен календар. :-)
В началото на миналия век, когато е започнало честването на този ден, той е бил църковен празник на св. Климент Охридски - патрона на Софийския университет, който по това време е бил единствения университет в България. След това църковния празник е променил деня, в който се чествал светеца, но останала традицията да се чества този ден като празник на студентите......