В мащабния онлайн турнир ще вземат участие над 360 състезатели, коитосе регистрираха успешно. Всички мачове ще се провеждат в официалнитесървъри на съответните дисциплини, а първите битки стартираха на 25 юнии приключват на 2 юли.
След края на онлайн квалификациите ще стане ясно кои са участниците вНационалния финал, който ще се проведе на 07.07.2007 г. в I-центърСофия, НДК. Повече информация може да намерите на www.wcg.bfes.bg.

Квотите за Националния отбор, който ще представи страната ни на WCG Гранд финала в Сиатъл, ще бъдат обявени на 27 юли.

Тринидат и Тобаго – държава от Карибския басейн е новият участник във WCG 2007! Организаторите на Световните Кибер Игри я приветстваха с „Добре дошли”, като се надяват, че богатата й култура и екзотичните острови с красиви плажове ще внесат допълнителна свежест и разнообразие в най-големия електронен турнир. Само си представете колко страхотно би било Гранд финала да се проевежда на подобно уникално място!!!Сега страните, които се борят за първото място в геймърското предизвикателство достигат внушителната бройка от 71.
През май Тринидат и Тобаго организира предварително събитие в столицата си Port of Spain, където представители на всички възрасти станаха част от историята на първия Star Craft турнир.

Ето и нещо интересно, което определено се случва за първи път!
По време на авто изложението от 16 до 24 юни в Интер Експо и Конгресен Център, Българска Федерация по Електронен Спорт ще проведе промоционален турнир с покани за WCG 2007 в дисциплините Need for speed: Carbon и Project Gotham Racing 3. Събитието ще съчетае виртуалната представа за моторни превозни средства в кибер пространството и реалния й облик на автомобилното изложение. Освен това, всички мераклии могат да изпробват възможностите си в импровизирано състезание за любители. За целта са осигурени компютри и Xbox конзоли от Persi и Plesio, които са партньори на БФЕС за WCG 2007. Разбира се, наградите ще са много, доброто настроение също! Търсете щанда във ВИП зоната.

Прототипът, под кодовото име Milan, е наречен “Microsoft Surface” и хвърля абсолютно нова светлина в сферата на дигиталните технологии, в това число и електронните спортове.

Неофициалния говорител на компанията Джеф Гатис напомня за основния проблем на широкия потребител – вечната борба с множество кабели, драйвери и протоколи, които трябва да се използват за свързване на периферните устройства към компютъра. “Microsoft Surface” няма такива „екстри”, няма даже и външни USB портове, не се нуждае дори от мишка и клавиатура. Има единствено екран, а за експлоатацията му са необходими само ръце.

Може би в близките години ще се радваме на игри от ново поколение! Вижте филмчето и се опитайте да си представите как биха изглеждали те.

Microsoft Surface

Need for Speed Pro Street e следващата част от поредицата автомобилни симулатори на ЕА - Need for speed. Играта се разработва в студиото Black Box във Ванкувър, Канада и придава съвсем нова светлина на продукта. Отново се набляга на зловещи надпревари с най-добрите улични състезатели, но този път създателите обещават безупречни и внушителни фотореалистични графики. Освен това има най-различни подобрения на цялостния геймплей на поредицата и революционен онлайн режим. За първи път ще можете да персонализирате външния вид на колата си или пък директно да влияете върху постиженията и. В тази серия ще има дупки, огънати корпуси и драскотини когато автомобилът ви се сблъска с противник или други препятствия по пътя.


По думите на изпълнителният продуцент на играта Larry LaPierre „това е игра, в която трябва да направите най-добрата и най-добре настроена бойна машина, след което да я карате на различните писти из целия свят и да използвате уменията и репутацията си срещу най-добрите в уличните гонки”.


Need for Speed Pro Street трябва да се появи в специализираните магазини през идната есен във версии за Xbox 360, PlayStation 3, Wii, PlayStation 2, PlayStation Portable, DS, PC и мобилни телефони.

Повече информация може да намерите на http://www.ea.com/nfs/prostreet/home.jsp?locale=uk&id=news_uk_01

Абе за EA става въпрос. Тея хора не мога да ги разбера. Имам чувството, че всички, който им купуват игрите са балъци и затова въпросните си мислят, че могат да им продадът каквото си искат.
Това подобие на игра NFS Carbon... По принцип не съм фен на игрите с коли - намирам ги за само губене на време и схващане на пръстите(с волан е друго нещо, там поне си правиш кеф), ама тая игра ме отвращава още повече от тях. Абе пълна глупост - как въобще си позволяват да пуснат такова нещо на пазара?!?
Това е простотия бе! Хубаво ще се гоним с коли, ама то бива завземане на територия, то бива борене за територия, ама това си  е прекалено. То, аз май наистина съм тъп щом се занимавам с това нещо?!? Уж да тествам графиката, но май ми се ще повече да видя докъде ще стигне простотията им.
Наистина графиката е супер. Колите са поизпипани, лъскави - но тази нереалистичност ми лази по нервите. То все едно с танк, движещ се с 250км през града минаваш - всичко чупиш, а на теб нищо ти няма. И някакви малоумни състезания! Комп. интелект е толкова тъп, че не е истина. Но нали все пак са се постарали да ти лази по нервите с малоумните си изяви. Oт началото всичко супер - за секунди вземаш всички нива, но накрая като че ли някоя слага трудността на "господ" и върви се оправяй.
Най-дразнещо обаче са филмчетата. Ааааааааа, толкова тъпи, толкова ... А, още по-тъпото е, че ме задължават да ги гледам - нито esc действа нито нищо.
Абе отврат. От днес почвам да страня от всичко направено от ЕА...

Ровейки се из руските сайтове, попаднах на тази статия. Надявам се да е полезна за колегите, които ще работят с първокласници и с подготвителни групи.Статията е подходяща и за сайтовете на класовете.

Весела ваканция на всички!

Готовност за училище.doc

Първите изстрели в една Война!

В случай, че следите отблизо събитията в игралния свят, може би вече сте видели цифрите, изнесени от NPD Group (една от най-надеждните анализаторски компании наблюдаващи гейминг индустрията). Ако неволно или нарочно сте пропуснали тази новина, не изпадайте в паника – в изнесените данни няма нищо бог знае колко ново, смущаващо или (не дай си Боже) неочаквано.
Обобщени на кратко те казват следното: през м. ноември общите приходи на индустрията са скочили с цели 34 процента до $1.7 милиарда.

Впечатляващо число, особено за хората нямащи навика да взимат под внимание „дребните” детайли или онези които упорито ги премълчават или просто си затварят очите за тях.

На пръв поглед продажбите на „новото” (вече) поколение конзоли вероятно са вдъхнали светли надежди в щабовете и на трите Големи – Sony, Microsoft и Nintendo (особено на последните). При все това досегашния лидер изостава доста неприятно от явно по-добре подготвените за разгарящата се все по-сериозно конзолна война, негови конкуренти – от PS3 са реализирани едва 197 000 бройки, срещу 511 000 за Xbox360 и впечатляващите (като за ново появила се платформа) 476 000 Wii-та.
Ок – всичко до тук може да мине за „добра” новина.
Да видим какво дреме „под” и „зад” изнесените цифри.

На първо място оказва се, че истинските победители в Голямата ноемврийска надпревара учудващо са...двойка представители на т.нар. old gen, а именно PS2 (664 00 продадени бройки) и сравнително новия Ninendo DS Lite (641 000).
А ето и факта, в светлината на който нещата вече си идват на мястото – анализаторите сочат, че въпреки нелошите продажби на конзоли от „ново” поколение, игрите за тях като цяло се продават доста по-зле от очакваното – оказва се, че при новите играчи PS3 и Wii съотношението „игри/конзоли” е 1.1 за предложението на Sony и 2.1 за претендента на Nintendo.
Обяснението което се дава тук е от просто по просто – повечето хора купуват „новото” поколение водени единствено от мотив за препродажба на по-висока цена.

И така – какви изводи можем да си направим от изнесените цифри?
В общи линии трябва да спомена, че не е време за „генерални” такива – става въпрос за един от традиционно най-„нажежените” пазарни месеци в които подготовката за Коледите празници логично раздвижва сериозно нещата. Въпреки това очаквано Sony изостават във всяко едно отношение, надявайки се явно на по-добрите времена, които 2007 ще им донесе. Дали пазят силите си за момента в който „войната” ще се разрази с пълна сила или просто това е всичко на което са способни в момента – само времето ще покаже.
Нинтендо не особено изненадващо излизат с едни гърди напред – съчетанието от неутолимо привлекателен с уникалните си, нови възможности за контрол хардуер и заглавия като новата Zelda ги изстрелват директно в най-висшите слоеве на гейминг атмосферата. В крайна сметка там всяка игра носи гарантирано „ново” усещане, благодарение на Wii контролера и продажбите биват задвижени основно от мощния двигател наречен „човешко любопитство”.

Майкрософт от друга страна, започват бавно да губят солидната инерция която набраха с ранния старт на Xbox360. Изглежда компанията няма да може да спази гръмкото си обещание за 10 милиона продадени конзоли до края на 2006г., но при всички случаи ще реализира обща бройка доближаваща се опасно (най-вече за Sony както личи) до това впечатляващо число.

Ботъмлайна от цялата тази цифрова вакханалия е липсата на истински, брутални, унищожителни killer Apps в портфолиото и на тримата Играчи на пазара. Прехваления GoW се оказа именно това – прехвален. При все, че продаде почти милион копия за сравнително кратко време след появата си на пазара, за Epic (а отчасти и за Microsoft) остават да висят със страшна сила куп въпроси – дали това заглавие щеше да постигне подобен успех, ако се беше появило след, а не преди бленуваното от всички Xb маняци Halo 3? Дали бестселинг постиженията на GoW щяха да са толкова впечатляващи ако това не беше първата (и единствена за момента) игра от подобен клас, достъпна за новата платформа на Редмъндския гигант? Какво би се случило, ако Xbox все още беше на пазара и подобно на казуса „PS2/PS3” генерираше мощен вътрешно-конкуретен натиск, вклинявайки се като лост в най-слабата точка на всяка една гейм-конзола, а именно игралните заглавия, създавани за нея?


Същевременно заглавията с които Sony решиха да промотионират новия PS3 очевидно не успяха да превърнат конзолата в достатъчно апетитна покупка, която да засенчи успешно добрия, стар PS2. Така японския мастодонот се оказа в смешното положение да бъде победен в собствената си игра от...самия себе си.

Накрая – голямата въпросителна във всичко това е – печели или губи третия, смятан доскоро за аутсайдер участник в състезанието – Нинтендо.
Факт е, че Марио пичовете привидно изиграха най-добре раздадените им карти и заложиха „на сигурното”. Много хора вероятно ще видят противоречие в това мое твърдение, но ако се вгледате по внимателно в стратегията на големите Н ще видите ясно, че вместо да се опитват да замажат очите на играчите с мъгляви Xbox Live! или HD-DVD/BluRay плейбек възможности, бившият производител на плюшени играчки предложи само един, единствен „нов” (но всъщност добре забравен) „фийчър”, а именно ЗАБАВЛЕНИЕ – ударна доза чист ФЪН!

Разбира се всички тези изводи са много прибързани. Пътят до развръзката в все още дълъг, трънлив и неравен. Тепърва ни очакват мега-проекти като Mass Effect, Lost Planet, новите Metal Gear Solid и Devil May Cry и куп други които могат да променят рязко съотношението във всеки един момент – и друг път се е случвало едно конкретно заглавие (или група заглавия) да обърнат тренда в продажбите и да направят една слабо продаваща се конзола в мега хит (както стана с Halo/Jade Empire/Madden и Xbox например).
При всички случаи сигурно е едно – 2007 ще бъде една АДСКИ интересна година – както за запалените конзолни играчи, така и за хрупащите пуканки запалянковци от РС гейминг отбора, а в крайна сметка и за цялата игрална машина.
Очаквам я с искрен и неподправен интерес – кой знае, може да се окаже, че „играта” на големите всъщност е единственото наистина хитово и забавно заглавие в края на следващите 12 месеца ;)

От днес, популярния geek-сайт Joystiq официално „пенсионира” израза „next-gen”. С този жест (който на някой може да се стори излишен и формален) те искат да покажат, че и трите конзоли от „следващо” поколение (PS3, Wii, Xb360) вече са налични на пазара и де факто няма основания да се назовават „next”, а по-скоро „new”.

Слава богу въпросните пичове са се сетили да се извинят между другото на нас – евро-играчите, че зарази малоумната конюнкътурна политика на някой „мега компании” все още сме на опашката за „next”, докато света вече е “new”.
Какво да се прави – очевидно за някой компании бяхме и все още сме еквивалента на уълрд уайд провинция – едно разбиране за нещата което наистина силно се надявам да им изиграе толкова лоша шега колкото предвиждам в най-мрачните си прогнози.

Както и да е, това е друга тема...

Всъщност краткото и наглед невинно уточнение на Joystiq, наведе мислите ми в друга посока, а именно какво остава за нас – геймърите, след излизане от обръщение на поредната, супер-гореща и актуална “buzzword” – „next-gen”?
Трите обещани конзоли са вече факт. Интересното обаче лежи другаде – сбъдва ли реалното им пазарно предлагане другото, по-голямото и много по-важно обещание за „next gen” игрална революция?

Разбира се най-простия и (признавам) скептичен отговор би бил – не. Както нееднократно е посочвано до сега, простото наличие на съответния хардуер, предлагащ определени възможности е необходимо, но далеч не достатъчно условие за „революционализиране” на игрите и гейммейкинга като цяло.

Уви, за момента признаци за последното на практика няма.
Съвсем очаквано повишеният пазарен риск, който Sony, Microsoft и Nintendo поемат с вече „новото” си поколение конзоли, доведе само и единствено до още по-силно „херметизиране” на процеса на създаване на игри; до още по-сериозно развихряне на пуританщината и консерватизма в гейммейкинга. Един от най-явните признаци за последното беше изненадващото закриване на култовото Ковър Студио, което компанията-майка Capcom затвори, оправдавайки се с недостатъчният паричен поток генериран от заглавията дело на въпросния някога независим разработчик.

Иновативността, доколкото изобщо такава има в настоящата игрална генерация все повече се насочва по посока „умножаване” на т.нар. „фийчъри” – фактори, които в общия случай могат да се измерят чисто количествено и като такива се поддават на по-точно прогнозиране и описание, а респ. носят и по-малък търговски риск. Става дума за брой полигони, използвани визуални ефекти, поддръжка на нови технологии (особено актуални са предлаганите от AEGIA PhysX физични и многоядрените централни процесори), нестандартни форми на управление и т.н. – всичко което подлежи на сравнително просто описание, но може да бъде изтъкнато по особено впечатляващ начин на принципа: „Само днес, само сега, само при нас”.

Що се отнася до чисто „качествените” показатели за една игра – те все по-осезаемо се „изтикват” в ъгъла под неумолимия натиск на продажбите.
Доказано неща като „оригинален геймплей”, дръзки хрумвания изискващи задълбочено разучаване на принципно нови похвати за игра и възприемане на една игра; нестандартен подход към познати проблеми се класифицират като „рискови” и дори „силно-рискови” фактори особено през последните години.

В крайна сметка първите „птички” на „некст джен игралната революция” се оказаха като цяло добри до отлични, но класически и с нищо не изненадващи заглавия.
Gears of War например обра овациите на световната гейм-преса, но на практика впечатлява по-скоро в графата „режисьорски и сценарни” похвати, т.е. не толкова в геймплейното си, а по скоро в нео-ентъртейнмът, псевдо-холивудското си поприще.
Набедения за мега Wii хит Red Steel, пък отвъд наистина оригиналния метод за контрол (който честно казано е повече заслуга на конструкторите в Nintendo, а не толкова на разработчиците в Ubisoft), се оказа ни повече ни по малко стандартен (дори скучен) FPS.
Що се отнася до лънч пакета на Sony по добре да замълчим – един MGS вероятно би стоял прекрасно там, оправдавайки до голяма степен гръмките твърдения на японците, че те и именно те ще стартират де факто ( а не само де юре) очакваната от всички NG революция.
Уви по една или друга причина, „Слънчевите” пичове се провалиха и в това начинание, добавяйки още едно бляскаво фиаско в и без това дългата поредица от гафове, белязала началото в жизнения цъкъл на новата им конзола.

Разбира се вторият голям въпрос (а и като стана дума – и втората Голяма Надежда) тук е свързан с бъдещето на трите конзоли.
Всеки бегло запознат с възможностите на PS3, Xb360 и Wii ще ви каже, че разработчиците тепърва ще разкриват техния, трябва да призная впечатляващо огромен потенциал от възможности.

Въпросът обаче не е в наличието на такива, а в желанието и волята на големите компании да ги осъществят?
Може да звучи вбесяващо песимистично, но на база предишния опит който всички ние имаме с игрите и игралния пазар, доста трудно е да допуснем, че грандовете в този бизнес ще предпочетат да финансират проекти като Okami или Psychonauts, вместо поредния NFS или Halo…