Ха-ха :)) Да посготвим за разтоварване, а? Ами аз лично мога да ти кажа всякакви рецепти за всичко - от консервиране на риба и правене на наденици и суджуци, до обикновена лютеница. Въпросът е там, че вече не ги правя. И никакво зеле няма да слагам и претаквам. Не, че не искам - просто нямам време, а в събота и неделя искам да спя пред телевизора и да чета с детето. Но ти сложи - кой ги знае какво ще измислят за зимата... И питай конкретно - само за репите не се сещам как да ги консервираш, но иначе ще измислим рецепта :)))

И аз вече нищо такова не правя. Позапълнил ми се е капацитетът. :) По-рано най-вече се занимавах с лютеници, много добри ставаха.

И аз отказах лютениците и всички пърженици и компоти отдавна, но карфиола, краставичките и зелето не. Само че не ги правя в буркани, а в 10 литрови бидончета с подправката за туршии на др. Йоткер. Така не ми заемат много място и не изискват много тичане около подготовката. Но мисълта ми беше за нещо  различно. Споделете!

Споделих, но пак ми изчезна. Исках да ти кажа, че този пост ми навява носталгични спомени. Спомних си как някога, много отдавна, пред блока се палеше огън и на една обща ламарина се печаха чушки, патладжани, люти чушлета и т.н. Всички комшии сядаха наоколо на разни павета и философстваха. После до късно вечер се варяха лютеници, стерилизираха се сокове и компоти, кьополу, варени разни туршии... Някога бях сигурна, че това е точният мирис на есента - печени чушки, огън, буркани, примесено с мирис на есенна мъгла и мокри листа, а за неповторимо очарование - две капки градски смог... Но беше весело, не може да се отрече. Хората непрекъснато си услужваха със сол, захар, оцет, олио - имаше някакъв дух на единство. Имаше признати майсторки на лютеници и разни туршии, които викахме "да видят" - т.е. да проверят дали сме се справили... Все пак, не ми липсва целия къртовски труд. Но ако ти препоръчваш подправката на Йоткер, ще сложа три зелки специално да пробвам :))

Не я препоръчвам, просто ме мързи да се занимавам с огнища, буркани и капачки. Мързелива съм.:))) Но пък обичам киселките туршии и по всички обиколки и ширини ми личи.

Хм, аз пък предпочитам по- сладките - с мед или захар. Правех някога една салата с рязано зеле, моркови, чушки, магданоз, целина и марината с повече захар - мъж ми и баща ми много я уважаваха :). Като се замисля, ако не заспя непробудно тази събота и неделя може да понаправя три- четири буркана - заслугата ще е твоя, защото ми даде идеята :))