ОТВЪД II

След като слязоха на станция Люблино и излязоха от метрото, Зулфакар и спътничката му за няколко минути изминаха стотината метра, които ги деляха от входа на комплекса, в който трябваше да отседнат.

Стрелковия комплекс се състоеше от пет ниски тухлени вили с плоски покриви. Страничната стена до входната врата на вилите беше украсена със скулптурно пано, изобразяващо диво животно или птица. Всяка от тях имаше по седем стаи, обзаведени добре и оборудвани  с всички съвременни удобства.

Никой не ги провери на входа и те безпрепятствено се отправиха по една от алеите към вилата.

Зарема Сеюнова, младата жена от Северен Кавказ, чийто съпруг излежаваше присъда за участие в Ногайския батальон, беше се справила перфектно със задачата си. Два дни преди да пристигнат, тя беше наела най- отдалечената вила в клуба, разположена на една алея встрани от останалите, почти изцяло скрита от дървета и храсти.

Разположена далеч от любопитните погледи на случайни минувачи и при липсата на видео – охрана, вилата щеше да  изпълни предназначението си на база, в която през следващите няколко дни на спокойствие да подготвят изпълнението на самоубийствената си мисия.

                                             *******

Когато приближиха входа на вилата, Зулфакар не се изкачи по малките стълби към него, а свърна встрани. Мъжът огледа внимателно околността, после клекна срещу стената, където на около метър височина имаше отвор на водосточна тръба. Запретна ръкава си, внимателно бръкна в нея и след секунда измъкна два найлонови пакета, в които имаше нещо опаковано във вестници. Прибра единия в джоба на шубата си. Бръкна във втория, от където извади ключа за вилата, а после пъхна и него в другия си джоб.

След като влязоха в сградата, попаднаха в малко антре, от което тръгваше дълъг коридор, по протежението на който се виждаха вратите на стаите.

Зулфакар се настани в първата стая по коридора, която беше най-близо до входа. С влизането им във вилата, той дръпна плътно тежките завеси на прозореца и извади от джобовете на шубата си двата плика. Започна да разопакова съдържанието им и от там един след друг се показаха два пистолета „Макаров” с по два пълнителя. Мъжът, явно доволен зареди пистолетите и ги постави на масата.

Когато се обърна, видя, че спътницата му все още стои нерешително в коридора пред вратата му с бохчата си.

- Избери си някоя от стаите и легни да си починеш. Ще те извикам, като стане време за ядене - каза той, докато се приближаваше към нея.

После затвори вратата на стаята си, а Гулкиз се отправи нататък по коридора.

Тя се настани в стаята в дъното, близо до банята. Хвърли бохчата си на едно от леглата в стаята, свали връхната си дреха и влезе в банята отсреща за да се измие и освежи след изтощителното пътуване.

После се прибра в стаята си, сви се на кравай върху леглото, придърпа завивката върху себе си и след няколко секунди потъна в дълбок и тревожен сън. Част 4

Имало едно време една доста грозна, нефотогенична и плоска като дъска мадона. Не оная Мадона,бе! Друга!

Махни другото, ами на всичкото отгоре и образование нямала- баща й бил прост каруцар.

В един по-късен момент това щяло да окаже известно влияние върху речника й, ама това ще стане е-еее-ей някъде там- в бъдещето.

Ама името й било едно такова красиво - като пожелание : Мона Лиза! За жалост пожеланието не се сбъднало, ама тва е друга приказка.

Отишла по някое време тая смотла в големия град.

Първо се подвизавала като кибритопродавачка /даже някакъв тип в миг на алкохолен делириум я харесал и написал  приказка за нея./

После, след като една зимна вечер едва не измръзнала и се наложило да се топли с кибритени клечки и съответно - безславно фалирала, станала модел.

Абе,силно казано модел - не супер-модел, какъвто си мислите.

Първо се цанила в някакъв пътуващ панаир - стояла зад един тезгях, а дечурлигата и пияниците хвърляли пасти по нея.

Ако я улучели случайно печалбата била двойна - хвърлящите получавали една бала сено като награда, а тя- хапвала по малко паста.

Май оттогава тръгнал по света и лафът  "Като нямат хляб, да ядат пасти!"

Та въпросната по това време изглеждала горе-долу така /е, не точно де, така изглеждала ако пастите, с които я замеряли били твърди/

Да виждате някаква разлика,а?

И после като се почнали едни песни, едни хитове “Камъните падат”, “Маестро,маестро”, “Нашта система 4-4-2”, абе, звезда ви казвам!

По някое време решила Джокондата да се изучи - записала "право" в Милано и "Психология" в Сорбоната и за има-няма две години завършила. Даже докторат мислела /ха-ха,тва е глагол!/ да пише, ама все не оставало време от партита, приеми в кралски дворове и пр.

Добре, че всичко това се е случило е-еее-ей някъде там - в миналото, щото, ако се случваше днеска не знам кво щяхме да правим!

Ама никога не е късно както казват хората – май новото наистина ще да е само добре забравено старо...

Напоследък ни подлудиха с тая цифровизация... Не бе, не с оная "цифровизация"-тя си тече вече 23 години тихо и спокойно, за да не събуди прокуратурата и несменяемите до Края на света съдии и никога не е спирала, а с другата - на телевизорите.

Та, какво мислите ще се случи на 01.09.2013г. в любимото ни Отечество?

Това е само един възможен сценарий, за който се предполага, че към момента съм предсказал само аз. Спокойно, ако някой до тогава открие в предсказанията на маите или на Нострадамус нещо от тоя род, обещавам, че няма да се разсърдя и ще им отстъпя авторството.

Ето го и Предсказанието МИ:

Някъде, в една далечна галактика, на 1 септември 2013 година...

Дядо Пройчо от китното балканско селце Хлъзничехъл ще стане още в ранни зори– към пет, пет и половина, примерно.

Ще хвърли набързо малко жито на кокошките.

Ще събере 2-3 яйца от полога.

Ще забърка и ще сипе сутрешната дажба на Гошо, респективно – нареченото на някой политически лидер домашно прасе.

После по инерция ще пусне телевизора - 15 годишен „SANYO” за да гледа повторението на „Господари на ефира”.

Но ще остане мноооого изненадан.

Като предсказвам, че ще е мнооого изненадан, имам предвид ей такива ОООООО-та, и то поне толкова, колкото се събират в един Gooooooooooooooooogle, минимум.

Дядо Пройчо ще натисне бутон 1 на дистанционното и там, където ще очаква да види благите образи на водещите от сутрешния блок на БНТ... ще го посрещне един свеж, но за сметка на това - непрекъснат рекламен блок. Едни весели засмени момчета ще си предават ръчно свита цигарка един на друг, ще дръпват дълбоко от нея, а после, усмихнати ще я предават в кръг на следващия… На заден фон, леко, спокойно и напевно младежки глас ще обяснява на драгия зрител, как само днес от WeedsTV му се дава уникалната възможност да закупи не една, не две, а цели три опаковки от най-качествената тревица, расла по нашите земи. Към която, ако се обади до половин час на посочения телефон ще получи гратис и 100 грама дизайнерски чай.

На мястото на Нова ТВ ще има WTF, по която неуспелият да влезе в парламента Яне Янев, ще чете денонощно речи от избраните си съчинения „Как преборих Октопода от А до дабъл Ю”.

 Вместо ТВ7 на следващия канал ще се мъдри логото CSI. По него целодневно ще се излъчва реалити шоуто „От местопрестъплението: София”, където скрити камери в парламента, заведенията наоколо и министерствата ще показват вземането на подкупи в реално време. Ако Дядо Пройчо не заспи до 22 часа, по същия канал ще може да проследи номинации за изхвърляне (или „отзоваване” съгласно евентуално вече приетите промени в законите) на депутата, министъра и служителя, получил най-много гласове за деня.

……………

Злите езици говорят, че докато тълпите на протестите блокирали кръстовищата и искали разни невъзможни неща от хората във властта, които от своя страна никога не биха им ги дали, разни странни субекти обикаляли телевизиите и подписвали договори за изкупуване на аналоговата техника за жълти стотинки, като електронни отпадъци.

Ето на това му викам маркетинг и цифровизация, брат – да гушнеш един необятен пазар почти безплатно.

И през септември да бъде, май…някъде в една далечна галактика...

Влезе един агент на ЦРУ, който остави някаква папка с документи на масата пред шефа си и безшумно излезе.

Замислих се, че скоро не съм писал тук и реших да ви разведа отново из дебрите на добрия стар хеви-метъл, като ви запозная с още една моя любима отскоро група - EDGUY.
Ето какво пише на сайта им - представянето само с тези няколко реда мисля, че е повече достатъчно:
"EDGUY is the greatest band in the world. Epic, intelligent, good-looking, bombastic, heavy, seriously hard rocking and nevertheless quite entertaining. They are one of a kind in melodic heavy music. Edguy kick major ass and if you give them a chance they will tear you a second asshole!!! Now go and buy their albums! All of them, 20 copies of each. Hurry up before they sell out!"
Дискографията им включва следните албуми : Savage Poetry (1995), Kingdom of Madness (1997), Vain Glory Opera (1998), Theater of Salvation (1999), The Savage Poetry (2000), Mandrake (2001), Burning Down The Opera -Live! (2003), Hall of Flames -Best of AFM Years (2004), Hellfire Club (2004) и последния за сега - Rocket Ride (2006).
Признавам си, че не съм слушал всички албуми, но песни като Down To The Devil, King Of Fools или пък концертното изпълнение на Tears Of A Mandrake така ме грабнаха, че веднага намерих в сърцето си място за EDGUY!
Невероятния вокал на Tobias Sammet, епичността на звученето, прекрасните китарни рифове и перфектните сола карат слуха на всеки любител на тежкия звук да се пристрастява и да иска още и още!
Това е! Музиката на Edguy е безплатен и безвреден наркотик - насладете му се!
Aragorn предупреждава: Пристрастяването е сигурно! :)))

Вокалистът Tobias Sammet - винаги на предната линия на унищожението!
Запомнене този глас!!!

Tears Of A Mandrake