През 2005 год. се разболя моята майка и аз трябваше да избера: да напусна работа, за да се грижа за нея, или да си наема болногледачка от агенция, предлагаща такива услуги. Избрах агенция, наивно доверявайки се на уверенията, че всичко ще бъде наред. Уви. Не само, че нищо не беше наред, но т. н. болногледачка изпусна майка ме да падне лошо и това беше началото на края. Потресена от всичко, което трябваше да преживея след това, измъчена и депресирана, реших , че щом "държавата" ни е оставила на автопилот, трябва да направя нещо, с което наистина да помогна на хората, озовали се в моето положение. Оставих всичко, с което се занимавах до тогава и с няколко съмишленици основахме "Център за домашни грижи".Стремежа ни беше да правим за хората това, което аз не можах да получа, когато имах нужда. Всичко е организирано професионално, с чувство за отговорност и непрекъснат диалог с нашите клиенти. Вече работим по препоръки, за което се потрудихме доста и изчакахме почти четири години. Особено ни радва доверието, което получаваме от хората, които са в чужбина, а близките им са в България и няма кой да се погрижи за тях при нужда. Телефона 0888/21 50 82, който е отворен сутрин от 9,00ч. до 21,30ч. вечер, вече се знае като едно място, където всеки може да получи безплатна консултация по всички въпроси, касаещи здравното и социалното обслужване, да сподели личен проблем, да поиска съвет или просто да поговори с някого, за да не се чувства сам и изоставен в нуждата си.
Comments11
Пожелавам ви успех, но честно казано се съмнявам, защото изглежда, че няма достатъчно жени на тази възраст, които да се занимават с болногледачество и в крайна сметка ще наемете същите неприятни създания, които работеха в онази агенция.
При вас медицински сестри ли работят?
Точно :( Тъжно, но факт.
Като чета такива постове винаги си казвам една народна мъдрост: "Една майка може да отгледа и 10 деца, но и 10 деца не могат да гледат една майка". Какво да се прави понякога се налага да се опре и до такива грижи. До сега обаче не съм забелязала да са качествени. Наблюдавам как се работи в Гърция, а съм чувала и разказите на "болногледачки" из Европа, не са на нужното ниво, но и в интерес на истината и там не отиват да работят професионалисти, по-често болногледачки стават жени, които не знаят езика на страната, в която са отишли.
А иначе и аз не бих станала болногледачка, не защото не бих искала да се грижа за някой, а главно защото не се чувствам достатъчно компетентна да обгрижвам болен човек.
А колко струва тази услуга в БГ? щото нали ако е сложна и тежка работа се заплаща неадекватно - няма как хората дето желяат да я свършат да са много съвестни и квалифицирани. изобщо не омаловажавам усилията да се вкара малко работна етика в професията от предприемачи, които се интересуват от и от качеството освен от печалбата.
ПП. изобщо работната етика ни е една от важните но незабелязвани жертви на прехода. долколкото я имаше тук там при соц-а, де.