Преди четири години тук срещнах съмишленици и две чаровници доц. Папанчева и доц. Димитрова, които ни запалиха по проектнобазираното обучение. Срещата се оказа съдбовна. Разработените проекти участваха в европейски и световни форуми. Последваха публикации, разработка на дипломна работа и защита на Първа ПКС, номинация "Учител на годината", покана за прием на Президента, Почетно отличие "Неофит Рилски". Благодаря на всички, които публикуват тук, защото  от всекиго съм се учила! Затова випуска, който изведох, номинирам  като най-успешния ми. Раздялата с него премина под формата на пътешествие с машина на времето. 

Машината... Заобикаля ни отвсякъде. Битовите електроуреди, градският и междуградски транспорт, производство... Ама защо да не ни помага и нестандартно понякога?

Пример първи: Неочаквано са се обадили че пристигат у нас хора, на които държим, а не сме си измили чиниите. Нямаме достатъчно време. Вариант едно - напъхваме мръсните чинии в миялната машина. Ами ако нямаме миялна машина? Ами тогава ги напъхваме във фурната. Все пак не очакваме хората да си заврат носа там. :))

Пример втори: Имаме количество монети по пет стотинки и в магазина ни се мръщят. Можем да ги пробутаме за някоя сметка. Ама напоследък все повече плащаме безкасово. Значи намираме кафе-автомат. Например такъв. Да връща ресто. Или пък не. Пускаме стотинките, кратни на сумата за кафе или подобна сума. И вместо да натиснем бутон за кафе, натискаме отказ. А машината връща стотинките по 20. Хе-хе, това обаче е пробвано, :)) И работи.