Разговорът за доброто училище минава задължително през виждането ни за добър и лош град, за добро и лошо съществуване, т.е. той е философски, но с някои съвсем прагматични, битови дори елементи. Доброто училище може да изникне навсякъде, но не навсякъде може да оживее. Не навсякъде може да бъде достатъчно жизнено, стабилно и постоянно във времето. Това може да стане само в подходящо обкражение - в една подходяща териториална/квартална общност. А подходящата териториална общност е общност от пълноценни личности, разбрали смисъла и значението на правилното образование, работещи с радост работата си, обичащи дома и квартала си, имащи на разположение всичко необходимо (оттук и връзката с разговора за истински необходимите неща), имащи достатъчно време за себе си и другите; умеещи да слушат, разбират и учат непрекъснато те самите. (Любовта към децата им я считаме вече за даденост.)

        Доброто училище живее в една учеща общност, на една учеща територия, в която разговорът за „непосилната цена на училището” не съществува, защото никой не се занимава с цени и защото хората участват с труд и сърце, а не с пари в поддържането му. Доброто училище живее в квартал, чиито обитатели не само обитават, но и работят там (или в най-близкото обкръжение). Ето това е връзката на доброто училище с добрата урбанистика и с равномерното хармонично развитие на кварталите в един град, или на градовете и селата из цялата страна.

        Доброто училище не живее само между стените или огражденията на едно здание. Доброто училище е като истинската необхватна човешка същност, за която е невъзможно да се смести в рамките на физическото тяло, каквото и да си говорим. Доброто училище пропива всичко в околовръст и прониква навсякъде, във всяко кътче на кварталния живот.

        Не може да е добро едно училище, което събира ученици, докарвани и откарвани отдалеч от забързаните си родители. Ако на всички родители им се налагаше да прекосяват половината град, за да стигнат до доброто училище на детето си (каквото е положението в моментта), градът се задръства допълнително, ала заедно с него се задръстват дробовете и душите на всичките му обитатели. Доброто училище просто не може да предизвика на града си такава работи.

        Директорът на доброто училище не е единственият лидер там, защото не може да е  истински лидер човек, открояващ се самотно сред колеги и съмишленици. Лидер може да бъде всеки, т.е. лидер е всеки, а това, че не го показва се дължи на нездравата атмосвера в колектива му. Това естествено важи и за учениците.

        Доброто училище е едно публично благо, за което важат всички неща, тормозещи армия брилянтни умове вече век. Публичното благо е реалност, от която просто не можем да избягаме, каквото и да правим. А то трябва да бъде поддържано, управлявано, опазвано. В разединено, изнервено до крайност и егоистично общество такова нещо просто не вирее, защото за създаването и опазването му е нужен диалог, добра воля и непрекъснато търсене на оптимума. Комбинацията е сложна и редко-срещана, но не и невъзможна. На нас честта да избираме желаем ли го, или не. После ще се наложи да се учим от чуждия опит (темата е доста обширна).

        Доброто училище е резултат на градивен съвместен труд, т.е. на колективно действие, идващо като финал на един процес, в който последователно:

1. търсим истината непредубедени, осъзнаваме реалността - системата от зависимости - и идентифицираме собствената си роля в нея; търсим и методи за градивно взаимодействие;

2. отваряме съзнанието си за ново, непознато до момента мислене и новите идеии, изоставяйки старите мисловни схеми (произвели това, на което сме свидетели днес);

3. отваряме сърцето и сетивата си, т.е. заемаме позицията на хора търпеливи,  внимателни и особено чувствителни, прихващащи и най-слабите сигнали на бъдещето, проявяващо се и днес;

4. създаваме прототип на желаното ново и го изпробваме в подходящо обкръжение (ако искате, наречете го „инкубатор” ), после го

5. построяваме и толкоз.  

Това е процесът U, за който ще ви говоря подробно друг път, но още от сега ви показвам графично:

        Доброто училище е резултат от добрата воля и добрата работа на добри хора в добра атмосфера. Съградено е с добри материали, от ръцете на добри майстори. После е уравлявано от добро управление, което не може да е друго освен една жива и постоянно учеща общност. За да е тя постоянно учеща, общността трябва да е стабилна (като състав и размери) и достатъчно компактна. Само така ще може да учи резултатно.

Започвам тази тема в тук, в личния си блог. Ще я публикувам на всеослушание когато му дойде времето.

Отварям темата за Финансирането с едно важно пояснение.

Финансирането на образованието като система е едно нещо, друго нещо е финансирането на едно училище.

Една националнасистема образование е огромен и сложен, дори мастодонтски, мегаломански, бих казал, организъм, докато училището е структура със съвсем човешки измерения на чиято територия, според сегашните ни разбирания, се случва образоването на децата ни. Двете неща са свързани (и са изражение желанието ни децата ни да раснат пълноценни, знаещи и можещи), но не са едно и също нещо особено що се отнася до парите, от които имат нужда, и до парите, с които разполагат.