Много  интересна  информация, но никъде не прочетох, че услугата е платена т.е. , ако някой реши да се възползва, ще трябва да заплати определена сума / не е голяма сума, но все пак е важно според мен /.

Eх, направо ме е яд, че винаги ме изпреварват да се похваля и аз с нещо ново и хубаво. От година си мечтая да си имам и аз сайт на класа, на моите кампютърни умения са далеч по-слаби от тези възможности. Та, добре че има млади хора, които ни улесняват. С П. Ташев лично все още не се познавам, но му благодаря за това, което направи - моите ученици от "дълбоката провинция" имат сайт, а за мен и родителите 2в1 е-дневник. Информацията на Деси Миленкова за е-дневниците и сайтовете на колегите от блога ни бяха ориентир за това какво да се получи. Успяхме! Има още неща за доукрасяване, но ви уверявам - лесно, приятно и удобно нещо е.

За плащането - няма безплатен обяд, но за мен този е почти безплатен, съпоставяйки положения труд от страна на Ташев с улесненията, които получихме с родителите.

Забравих да посоча сумата, която се плаща - САМО 4 лв.

Да, само четири лева, но на месец, което годишно става доста повече. Не, че искам да издребнявам, но за някои колеги това си е важно уточнение. С най - добри чувства ви поздравявам!

При 20 деца в клас на дете се падат по 0.2 лв. Една учебна година е 9 месеца или 10 Х0.2лв  е 2 лв. на година за дете. Не че искам да издребнявам, но една цигара на ден струва повече.

Много интересно, браво на създателите!

Да, така е, една цигара струва повече. Но дали някои биха се лиши от това в името на децата?

Аз също съм на мнение, че трябва да се разбере, че няма нищо безплатно, но е малко трудно да убедя родителите и някои колеги в това.

Винаги има алтернатива. В училището, където работя специално за началния курс използваме система за управление съдържанието на училищни  сайтове, която е с отворен код, за която писах в доброто старо време. Счетоводителката плаща 50 лв/год на фирма за хостинг и домейн. Електронни дневници също има безплатни, но внедряването им изисква усилия и познания, което не е кой знае какъв проблем. Както пишат в блог "Образование", в момента поддържането на такъв електронен дневник е доброволна инициатива на класния ръководител, другите преподаватели въобще няма да посегнат към клавиатурата (те са специалисти в своите области, не са начални учители).

Да! Те са специалисти, но в същото време сигурно са и класни ръководители. Не знам защо, дори и в нашето училище, "другите" винаги влизат в специална категория учители.

Няма как да присъствам на това много интересно обсъждане.Затова мога ли да помоля участващите да зададат въпрос от мое име?На родителската среща на малкия ми син по повод учебниците му за шести клас аз доста остро реагирах по повод учебните тетрадки и учебниците.Моето мнение е, че учебните тетрадки не са нужни, защото те улесняват единствено учителя, а натоварват финансово родителите.Ще кажете, че не са много скъпи, но въпросът е принципен.Миналата година в тях се пишеше твърде малко, но и то беше някаква нелепица.Особено по български език.Да не говорим, че плановете за разни съчинения, както и самите съчинения, могат да се пишат в обикновена тетрадка.Не е нужно да има размерени на редове листове в една гланцирана тетрадка.Нали по-важно е какво се пише.Тетрадката по математика пък също е ненужна, защото се предлага "Книга за ученика", в която има над 1000 задачи.Значи с нея и една тетрадка от 100 листа пак се върши работа.
   За учебниците.Нужно ли е да купуваме албум с картинки по рисуване, който може да бъде използван от учителя за показване, и без да се товари родителя? Ами по труд и не знам си какво?Още повече нелепици.Единствената учителка, която не поиска учебна тетрадка, беше тази по география.Тя казва, че в тях няма какво да се пише, че контурните карти и атласът са напълно достатъчни.Ето ви един учител, който наистина си разбира от работата.Това, разбира се  е мое мнение.Смятам, че "писачите" на учебници започват да ни рекетират с помощта и съгласието на МОН.И накрая, че да не ставам досадна,ще ви кажа, че наскоро един родител на шестокласник ми сподели, че детето му му казвало, че ,когато четяло неговите учебници, всичко разбирало.А като чете своите-ядец! -нищо.А детето е доста интелигентно и ученолюбиво/учи в някакво елитно училище в столицата/.А сега да видим кои учебници са по-добри.Нашите ли отпреди 30 години, или сегашните.И кой знае повече по материала-ние или децата ни??Смятам, че единните учебници са за предпочитане, защото само така може да има единни критерии за обучение, преподаване и т.н.

Тетрадките по развитие на речта са излишни и натоварват (буквално) и ученици, и учители.

Това са тетрадки, в които е определено какви писмени упражнения да правят децата. На пръв поглед идеята е чудесна - шарени картинки и удобно място за писане на план и текста на самото съчинение или преразказ. Има дори лист за самооценка и оценка по определени показатели. На теория е идеално.

НО

Предварително определената поредица от писмени упражнения няма как да съответства на нивото на конкретния клас. Някъде може би трябва да се наблегне повече на преразкази, другаде на децата им става скучно от препредаване на чужд текст и искат разсъждения, да измислят истории...

Затова

Връщането към старата система на работа - непознат текст за преразказ, актуални теми за разсъждания, написани в най-обикновена тетрадка.


1/3 от учебника е за развитие на речта. Децата носят този товар цяла година, а им трябва 16 пъти. В тази 1/3 има текстовете, които ще се преразказват, планове, въпроси за работа, по-трудни думи и синоними. Почти същото съдържание се вижда и в тетрадката за развитие на речта. Освен това там има редове за писани и страница за самооценка. Тъй като никои не е предвидил, че някои деца могат да пишат повече от предварително начертаните редове и за да се дават упражнения, свързани с развитието на речта, да се обръща внимание на сгрешените думи, се налага да се носи и допълнителна обикновена тетрадка.

Решението

:: Премахва се учебната тетрадка на "булвест" за 2-4 клас.
:: Частта от учебника, която се отнася за развитието на речта се премахва от книжното тяло и то буквално олеква.
:: Тази част се преобразува в малка книжка (А5-формат), която да съдържа десетина задължителни теми - текстове на преразказ, трудни думи, синоними, планове и пр.
:: Самото писане и работата в деня, когато се връщат писмените упражнения става в най-обикновена тетрадка.

         Напълно подкрепям колегата stefanov. Положението с учебника по български език и учебната тетрадка по развитие на речта е абсолютно същото и при издателство "Просвета" - излишни книжни коли в учебника и абсолютно ненужна шарена тетрадка, в която всичко е дадено наготово.
         В училищата могат да се закупят по 15 бр. албуми по изобразително изкуство за всеки клас и учителят да ги използва, когато му е необходимо в урока. Така ще се обегчат родителите,  ученическата чанта ще стане значително по-лека, а и държавата ще плати по-малко средства за безплатни учебници.
          Дългите и скучни текстове  в читанките, които отблъскват от четенето, трябва да отстъпят мястото си на  хубавите български народни приказки, толкова обичани от децата.  
          Смятам, че еднаквите учебници за всички деца, позволяват адекватно да се проверяват учениковите знания.