Тези дни се наслушах на глупави и дълбоко некомпетентни изказвания на министри от новото правителство. 

Не знам тези хора от Марс ли падат, не знам кой ги съветва, но ден след ден се убеждавам, че ако продължават в същия дух в държавата ще продължава да кипи безсмислен труд и ще се приказват празни приказки.

Думата ми е за "идеите" на социалния министър да вкарва в затвора неплатилите осигуровки.

Учудващо е, че точно заместника на Тотю Младенов, г-жа Христина Митрева, която е така да се каже един от най-големите капацитети в социално-осигурителното право и дългогодишен главен актюер на Националния осигурителен институт лансира идеята да се въздигне в престъпление неплащането на осигурителни вноски.
Необяснимо за мен е, че г-жа Митрева много добре знае, че такъв неуспешен експеримент беше правен от едно предишно правителство и предложеният и приет текст на член 259а в Наказателния кодекс беше отменен като П Р О Т И В О К О Н С Т И Т У Ц И О Н Е Н от Конституционния съд с Решение № 14 от 23 ноември 2000 г. по конституционно дело № 12 от 2000 г., съдия докладчик Тодор Тодоров (Обн., ДВ, бр. 98 от 01.12.2000 г.)II. По § 6 ЗИДНК (виж по-долу въпросната част от решението). 
Да, ама видите ли – тогава като го направили били събрани трийсет милиона лева – голям праз! 
Ами тогава дайте всеки ден Народното събрание да приема безумни промени в законите за да има работа Конституционния съд да ги отменя след това!!! Продължавайте все така и скоро ще станете за смях!
Ето и ако някой се интересува част от текста на Решение № 14 от 23 ноември 2000 г. по конституционно дело № 12 от 2000 г., съдия докладчик Тодор Тодоров (Обн., ДВ, бр. 98 от 01.12.2000 г.)II. По § 6 ЗИДНК 
11. С оспорената разпоредба се създава нов член 259а в Наказателния кодекс. Според него "Длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени дължими задължителни осигурителни вноски, ако невнесеното е в големи размери, се наказва с лишаване от свобода до три години". Съгласно втората алинея на същата разпоредба "...деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд изпълни изцяло задължението си заедно с дължимите лихви". 
Подателите на искането поддържат, че така създадената уредба противоречи на правото на труд, съответно на трудово възнаграждение - чл. 48 от Конституцията, и на принципите на демократичната и правовата държава - чл. 4, ал. 1 от Конституцията. 
12. Искането се поддържа от СРБ. 
13. Съдът приема, че така създадената уредба e противоконституционна. Прилагането й застрашава осъществяването на основни конституционни принципи - чл. 4 от Конституцията (България е правова държава, която гарантира живота на гражданите) и чл. 16 от Конституцията ("Трудът се гарантира и защитава от закона"). Систематичното изнасяне на този принцип сред основните конституционни начала изразява значимостта му на условие за нормално и достойно човешко съществуване, предпоставка за удовлетворяване на естествените човешки потребности. В съвременните условия основна цел почти на всеки труд е получаването на трудово възнаграждение, което е от първостепенна, може да се каже биологическа, важност за отделния човек. Затова правото на "минимално трудово възнаграждение" е посочено изрично сред основните права на гражданите - чл. 48, ал. 5 от Конституцията. Държавата е длъжна да гарантира и защитава това право, а не да създава юридически пречки пред осъществяването му. 
14. Неразривно свързано с правото на минимално трудово възнаграждение, негов правен корелат е задължението на работодателя да изплати заработеното възнаграждение. Правото на труд е безсмислено, ако срещу него не стои насрещно задължение за заплащане на възнаграждение. 
Следователно, конституционното задължение на държавата по чл. 16 и чл. 48, ал. 1 от Конституцията да създава "условия за осъществяване" на правото на труд по необходимост включва задължението й да създава условия за изпълняване на задължението на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение за положения труд. С приемането на § 6 ЗИДНК държавата прави точно обратното - обявява за престъпление изпълнението на конституционно установеното задължение на работодателя да заплати трудовото възнаграждение. Създава се противоконституционно законово основание за длъжностното лице, в случая работодателя, да откаже изплащането на трудови възнаграждения, като се позове на невъзможността да внесе задължителните осигурителни вноски и на заплахата от наказателна репресия по оспорената разпоредба. 
15. Съдът отчита, че гражданите имат и право на обществено осигуряване - чл. 51, ал. 1 от Конституцията. Разбира се, законодателят трябва да създаде законови условия за осъществяването и на това право. При създаването на законовата уредба обаче той е длъжен да съобрази различието в целта и функциите на трудовото възнаграждение и целта и функциите на общественото осигуряване. Докато трудовото възнаграждение служи за ежедневно, актуално задоволяване на насъщните нужди на работника и неговото семейство (храна, подслон, лекарства), общественото осигуряване е насочено към задоволяване на такива нужди в един бъдещ, несигурен момент (пенсиониране, болест и пр.). Очевидно, ако гражданинът не получи днес заплатата си, за да се нахрани, вероятността да доживее до пенсия намалява. От тази гледна точка фактическата конкуренция, която възниква между правото на труд и на минимално трудово възнаграждение, от една страна, и правото на обществено осигуряване, от друга страна, законодателно може да бъде решавана само в полза на първото - чл. 16 и чл. 48, ал. 5 от Конституцията. Като конституционна ценност правото на лицето на минимално трудово възнаграждение има приоритет пред правото на обществено осигуряване. 
16. Съдът отчита, че от гледна точка на социалната концепция за същността на социалното осигуряване системата на последното се основава не само върху волята на осигуреното лице (работника), но и върху интересите на обществото като цяло. Основен конституционен принцип е обаче, че интересите на обществото не могат да служат като основание за ограничаване на основни конституционни права дори на един отделен гражданин (изключенията от това правило са изброени изчерпателно и изрично в чл. 57, ал. 3 от Конституцията). Правата, гарантирани от справедливостта, не са предмет на политическо споразумение или отчитане на обществени интереси. Обратната практика, характерна за общества, изградени върху тоталитарни принципи на организация, е отречена от съвременните демократични конституции, които издигат "във върховен принцип правата на личността..." - Преамбюл на Конституцията. 
Ето защо съдът приема, че разпоредбата на § 6 ЗИДНК е противоконституционна.
Надявам се поне някой юрист от МТСП да го прочете и да докладва на г-жа Митрева без да го е страх, че ще го уволнят!
Уважаеми министри, сменете си незабавно съветниците - те са вредни и за Вашето и за нашето здраве!
И НЕПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНСТВУВАТЕЛСТВУВАЙТЕ!

3200 лева, разбира се. И това само като начало. Стига да си
министър на европейските въпроси.

Мда - вярвате или не, Гергана Грънчарова, министър на
европейските въпроси на РеБе е употребила именно толкоз, за да
направи местенце, където да споделя с нас мисли и чувства.

Откъде толкоз пари у тази инак толкоз диалогично настроена към
народните маси министърка - от спестявания, изцедени от
припотения й работническо-селски гръб? Да, ама не. От данъците
на същите тия народни маси, разбира се. Които, както излиза,
си плащат, за да си говори министърката с тях.

Айде, това ще го преживеем - всичките му там предизборни,
следизборни, комуникационни, информационни, пи ар и други
измишльотини и без това си ги плащаме сами.

Но да се спрем по-подробно върху чувствата и мислите, които
споделя министърката в блога си. И най-вече - върху тяхната
неоценима полезност за целокупното гражданство.

"Мога да пея. Обичам да чета, да танцувам."

"Най-далечната точка, до която съм стигала, е Антарктида."

"Имаме проблем. Всички в България го знаят – настояването на
Европейската централна банка да възприемем изписването на
единната европейска валута като “еуро”. Започнах да чувам за
това през 2005-та."

В коментарите преобладават наситени с критика думи като
"браво", "чудесно", "поздравления" и тем подобни. Има и други,
истински критични коментари, разбира се. Но кой си прави труда
да им отговаря!

В България законно работят около 3 200 000 души. Т.е. хора,
които си плащат данъците. На всеки от тях блогът на министър
Грънчарова е струвал по 0.1 стотинки. Вие, хора, които си
плащате данъците, бихте ли дали дори толкова, за да научите,
че министърката обича да танцува и е ходила до Антарктида? За
да разберете, че е почнала да чува за проблем, дето трябва
наизуст да го знае, преди дори бегъл знак за него да има? За
да почетете лакейските хвалебствия на първите й братовчеди и
бюрократи-обитатели на кухи държавни структури?

За вас не знам, но на мен всичките пари, отишли за блога й да
ми дават, бих се поколебал дали да приема това изпитание!:)
 
Ако се усъмните във верността на изложените данни - www.gerganagrancharova.eu (минутка за незаслужена реклама).

За съжаление, имената и събитията в този пост не са измислени. Отново за съжаление, при написването на този пост не беше наранено самочувствието на нито един министър на европейските въпроси.