BgLOG.net
By kordon , 11 July 2013

    Днес българската държава е в дълбока криза – криза в политиката и в икономиката, културна, социална и демографска криза, криза на идеите и ценностите, криза на морала и духовността. Това е колосален катаклизъм, който може да се определи като национална катастрофа, в която губим своя облик и идентичност, губим своите идеали и принципи, губим интелектуалния си ресурс, губим население и капитали, губим своя български дух и характер. Тази катастрофа е безпрецедентна с това, че се случва в мирно време, в период без големи войни, които пряко да ни засягат. 

    Хипотезите за причините, довели нацията до такова крушение, са безброй – едни обвиняват политическата класа, други – политическата система, трети – формата на държавно управление, после следват Конституциятаизбирателния закон,  партиите, олигархията, мафията, Държавна сигурност, циганите, комунистите, турците, Русия, евреите, САЩ и планът Ран-ът, корупцията и т. нат. Вероятно всеки си има своя лична класация на виновниците за днешното ни бедствено положение. Но като че ли никой не вижда вината у себе си, вината на всички нас като граждани, които имат отговорности и задължения към обществото, към държавата.

    Гореизброените фактори в действителност са само извинение, с което се опитваме да прикрием греховете си, лъжейки самите себе си, да оправдаем собственото си бездействие, апатия, аполитичност, незаинтересовност, неинформираност, политическо невежество и историческа неграмотност. Затваряйки очите си за горчивата истина, ние се стремим да прехвърлим отговорността на други – вътрешни и външни сили, заблуждавайки самите себе си. Но докато си крием наивно главите в пясъка, никога няма да излезем от този омагьосан кръг, защото по този начин не виждаме и не можем да дефинираме главния проблем, който се намира в самите нас. Всички „виновници”, които сочим днес (Конституцията, политическата система, политиците, изборния кодекс и др. под.), представляват не причина, а следствие от нашата обществена дезинтеграция, от неспособността ни да се организираме, да се сплотим пред общите проблеми, да извършим компромиси, да разпознаваме вредните и полезните практики, от прекалената ни търпимост и толерирането на порочните явления, от примиряването ни когато нашите права са погазени. Конституцията, законите и правилата, по които работи нашата обществена машина, както и политиците и политическия модел не са вирусни щамове, дошли от космоса, а са функция на нашето общество, което ще рече, че са резултат от нашето действие или бездействие, че са в пряка зависимост от възможностите ни да работим като колектив.

    Българските политици са част от нас, те се раждат, възпитават, образоват и квалифицират в недрата на нашето общество, ние ги излъчваме и ние ги избираме. Те, като народни (т. е. наши) представители създават Основния закон и всички останали закони, чието качество зависи от възможностите и качествата на хората, които ние сами сме издигнали (или сме позволили да се издигнат) на тези длъжности и на които сме предоставили съответните прерогативи. Ако сме политически незрели и наивни, няма да сме в състояние да издигнем кадърни и полезни кандидати, а ще пратим в Парламента шарлатаните, които са успели да ни заблудят с баснословни обещания, патос и демагогия. Те съответно ще създадат законова база, която да обслужва техните частни интереси, както и тези на стоящите зад тях клики. Ето защо трудностите, пред които сме изправени на този етап, са породени от лекомислието и безхаберието ни, от политическата ни неадекватност.

    Това може да се сравни с брането на гъби в гората. Ако си опитен берач, ще събереш много и хубави екземпляри. Но ако нямаш необходимите познания, със сигурност все някога ще бъдеш подлъган от някой отровен двойник, имитиращ успешно ядливите гъби. Колкото човек е по-неопитен, толкова по-лесно може да бъде заблуден. Но вината няма да е у гъбите, а в нашата некомпетентност.

    По подобен начин стои и въпросът пред българското общество. Ако то е достатъчно политически и цивилизационно грамотно, ще съумее да възпита и издигне компетентни свои представители в законодателния орган (Наородното събрание) и изпълнителната власт (правителството, Министерския съвет). Те ще конструират подходяща законова основа, благоприятстваща икономическото, политическото и културно развитие на страната и ще съдействат за спазването на тези правила. Ако ние сме достатъчно активни и социално ангажирани, ще следим постоянно политическите процеси, ще изискваме безкомпромисно от политиците да не се отклоняват от начертаните рамки и норми, да вършат своята работа прозрачно и съвестно, ще инициираме широки дебати по важните обществени проблеми, т. е. ще бъдем неуморен и ревностен коректив на политическите деятели. Само непрестанната активност и бдителност на гражданското общество може дапринуди политическата класа да се отнася отговорно към своите задължения.

    Но ако ние отслабим своето внимание, ако не се интересуваме енергично от извършващото се в политическата сфера, ако не търсим отговорност от управляващите, ако търпим грешките и своеволията им, това е ясен сигнал за политическите дейци, че могат безнаказано да прекрачват границите на закона и своите правомощия, да злоупотребяват с властта, дадена им от народа, и дори да си създават удобни за тях правови норми.

    Твърде много хора не се интересувт от политика, мотивирайки индифирентността си с удобното оправдание, че тя е дело и задължение на политиците. Но това е все едно да не се интересуваме и грижим за собственото си здраве, защото това било отговорност на медицинските служители. Та, ако ние не обръщаме внимание на физическото си и психическо състояние, нима можем да виним лекарите, че не сме здрави? А политиката е сфера, която засяга всички нас, и ако не проявяваме интерес към нея тя ще изпадне в криза, ще заболее, също както ако не се отнасяме достатъчно отговорно към здравето си.

    Тезата, че политиката е област, запазена само за политиците и поради което не си заслужава да се занимаваме с нея, още повече, че „нищо не зависи от нас” (както гласи пораженческото оправдание на безразличните и нехайните), упорито се насажда в общественото съзнание, отблъсквайки хората от тази жизненоважна материя. Тази позиция обаче обслужва само два вида субекти – първо, безотговорните особи, които с подобни басни се опитват да оправдаят престъпното си неблагоразумие; второ, средите и силите, които извличат дивиденти от всеобщата пасивност и инертност. Става въпрос за користолюбивите и корумпираните политици, които се възползват от неинформираността и безхаберието на обществеността, за да сключват срещу солидни финансови компенсации неизгодни договори и концесии и да приемат поръчкови закони в услуга на криминални структури. Безучастието и равнодушието на гражданите дава възможност в Парламента, в Министерския съвет, на кметските места, в общинските съвети и като областни управители да се настаняват нечистоплътни индивиди, които безнаказано ограбват националните ресурси, улеснени от липсата на граждански надзор. Ето защо проблемът не е в институциите и в техните служители, а в отсъствието на ефективен контрол от страна на обществото.

    Случващото се от 1989 г. насам е отлично доказателство, че българското общество е политически некомпетентно и исторически незряло, че не се е научило и продължава да не се учи от грешките, които върши перманентно, и закономерно ги повтаря с неумолима последователност. А уроците и поуките от целия процес са, че отговорността за нашата съдба, за нашето бъдеще, за нашия национален просперитет е само наша. Колкото и да обвиняваме политиците, Конституцията, политическата система и др. такива, вината за хроничната криза, в която се намираме вече няколко десетилетия, е изцяло наша.

    Търсенето на други виновници е признак за малодушие и представлява отказ да се поеме бремето на отговорността за собствените грешки. Поради тази наша национална особеност винаги да обвиняваме други за слабостите и пропуските ни, днес се намираме в това незавидно състояние на непрекъснато обществено боледуване. Защото докато се вторачваме неразумно в другите, търсейки чужди вини, ние пропускаме да забележим собствените си грешки („Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?" (Мат. 7:3, 5), да ги анализираме и да си извадим правилните изводи. Затова постоянно газим в едно и също блато и не можем да се измъкнем от него, лишени от ориентири, ценности и принципи. И това ще продължава докато не прогледнем, докато не се взрем критично в себе си и не осъзнаем, че нашата съдба е изцяло наша отговорност.

    Ако ние не се интересуваме от своя имот, скоро той ще започне да се разпада, ще обрасне в растителност и плевели, в него ще се настанят нежелани лица, които ще го ограбват и рушат, т. е. нашите интереси ще бъдат накърнени. Но вината за това няма да е на природата или на натрапниците, а в нашата безотговорност и незаинтересованост, поради които сме допуснали да бъдем сериозно ощетени.

    В такава зависимост и логическа последователност се намират и българското общество и политическите процеси в страната ни (а и навсякъде по света). Отнасяйки се безучастно и с неприкрита досада към събитията и лицата в политическото пространство, ние позволяваме в тази наша собственост (държавата) да избуят „плевели” и да се настанят неприемливи персони, които не само че не градят, но дори и унищожават и малкото ни постижения. Поради нашата незаинтересованост те си присвояват принадлежащото на нас и на наша територия си създават собствени, устройващи тях правила. Но вината не е на грабещите и рушащите, а на тези, които въпреки интересите и правомощията си позволяват да се случва това безобразие – т. е.вината е наша.

Автор: Виктор Кордон
Legacy hit count
224
Legacy blog alias
74259
Legacy friendly alias
ВИНАТА-НА-БЪЛГАРСКОТО-ОБЩЕСТВО

Comments

By kordon , 5 February 2011
В общественото пространство циркулира идеята,изкуствено монтирана от груби манипулатори,че интеграцията на ромите може да се осъществи само чрез безвъзмездни дотации и помощи.Едва ли има по-погрешно схващане от това,че с необосновани и незаслужени дарения и подаръци може един индивид,живеещ в родовообщинния строй, да бъде трансформиран в почтен гражданин и изряден данъкоплатец, каквито очаквания,съвсем основателно, имаме към ромите.Печалният ни опит досега,чиито плачевни резултати можем да видим на много места в България (изтърбушени, ограбени и напълно съсипани общински жилища и блокове,подарени им от държавата,но построени с наши средства),следва да ни покаже,че безразборното раздаване на материални и парични средства не е правилният път за приобщаване на ромското население към редиците на българското общество.Отгоре на всичко то е и неблагодарно и търси нови и нови отстъпки.Примерите за това са неизброими.Като случая с жилищата,построени с евросредства през 2004 в Пловдив.Освен жалкото състояние,в което вече е приведен сградният фонд от настанените наготово роми,и съжителството им с домашни животни,ние научаваме,че те роптаят срещу задължението да плащат сметките си за вода и ток (http://www.vbox7.com/play:c41e8143 ).     Скоро след като стана известен новият проект за строеж с европейски пари на жилища за ромите,се чуха и първите недоволни гласове от средите на самите цигани. Негодуванието им е предизвикано този път от факта,че трябва да построят домовете си със собствен труд,макар и с безвъзмездни средства.Изобщо ромите не са доволни от нищо,като че ли те са гражданите с най-голям принос за обществото,което им дава право на най-големи претенции.В общинските сгради,в които са настанени роми, липсват врати,прозорци,стълбищни и балконски парапети и всякакви други материали и инвентар,които са закупени с парите на съвестните данъкоплатци.Циганите дължат хиляди левове за наеми и комунални  услуги, но въпреки това имат претенции да бъде въстановяван разрушения и откраднат интериор,макар че пораженията са нанесени именно от тях.За да могат отново да ги задигнат и продадат.И това ако не е наглост ... Преди време ученици от социално слаби семейства получиха безвъзмездни материални помощи, включително и дрехи. Но единствено циганите бяха "възмутени" от факта,че на лицевата страна на зимните якета беше поставена миниатюрна емблема с логото на благотворителната организация, осигурила помощите- това, видите ли,ги оскърбявало,като че ли са достопочтени аристократи.Примерите за циганската неблагодарност са безброй и всекидневно ни шамаросват със своята абсурдност и арогантност.Проблемът е в това,че никое правителство не се наема да изисква с достатъчна строгост от ромите да спазват конституционните си задължения, а именно да се образоват (Конституцията на РБ постановява,че обучението до 16 години е задължително),както и да поемат отговорността за собствената си издръжка, както постъпва всеки редови гражданин.Така те си остават бедни,неграмотни, некултурни и неспособни да се интегрират в обществото и да си намерят работа. Съвсем разбираемо политиците се боят да не загубят "благоразположението"   на циганите с такива непопулярни мерки.И докато не принудим управляващите да се абстрахират от чисто партийните си интереси и да налагат законовите норми в еднаква степен към всички граждани, независимо от техния етнически произход,ние ще си останем заложници на циганската дързост, безочливост и черна неблагодарност и ще се явяваме като вечни и наивни донори на циганското лентяйство.

Legacy hit count
467
Legacy blog alias
43711
Legacy friendly alias
ИНТЕГРАЦИЯТА-НА-РОМИТЕ-ИЛИ-----ХРАНИ-КУЧЕ-ДА-ТЕ-ЛАЕ

Comments4

SilvijaAnova
SilvijaAnova преди 15 години и 3 месеца
Напълно съм съгласна с изразеното мнение. Един човек, свикнал да чака всичко наготово, никога няма да направи нещо сам. Да не е луд. Дори съм убедена, че наглостта на вечно жалващите се ще ескалира още повече. А Европа ще направи всичко възможно , за да накара нашите управляващи да ги държат в България, защото много добре знае какво точно представляват.
kordon
kordon преди 15 години и 3 месеца
Всъщност европейците,които днес ни връзват ръцете с призиви за безусловна и безгранична толератност,са решили проблемите си с циганите далеч не с такива мирни способи.Преди столетия,когато циганите са били голяма напаст навсякъде, където са се разселили,западните народи са се справяли с тях просто като са ги изтребвали безогледно.За тамошното ромско население са съществували само три избора: да се адаптират към обществата,сред които обитават; да бъдат убити или да се заселят в други земи.Тези,които не са успели да избягат или да се приобщят,са били унищожени.Затова сега в Западна Европа циганите са дресирани (е,с цялата им екзотичност и своеобразност). Разбира се,подобни методи са немислими в съвременните условия.Държавата има всички инструменти и ресурси да принуди тази маргинализирана група да спазва приетите законови и етически норми на българското общество.Но за съжаление това изглежда не е изгодно на политическата класа,която не смее да загуби "благоразположението" на циганите с непопулярни сред тях мерки.А освен това неграмотната и невежа инертна маса много по-лесно може да бъде манипулирана с не особено големи разходи.Именно затова и циганите биват държани умишлено в непросветеност и обскурантизъм.Докога,обаче,ние ще търпим такава възмутителна ситуация?   
MariaDimitrova
MariaDimitrova преди 15 години и 3 месеца
В сайта на МОМН може да видите проекта за нов закон за образованието. Наред с положителните промени има и такива, които пряко обслужват, "галят" циганите. Например отпадането на наказанията за учениците до 4 клас, премахването на оценките за тях, а сега - възможността да се преминава от клас в клас с двойки, а за тези ученици да се организира допълнително обучение през лятото. Всичко това, за да ги "приобщим". А те заплашват и изнудват учителите! И там, където директорите клякат, учителите са безпомощни.
kordon
kordon преди 15 години и 3 месеца
Maria Dimitrova,Благодаря,че насочихте вниманието ми към поредното недоразумение,сътворено от нашите избраници.Както е видно това е продължение в духа на вечните отстъпки и привилегии,предоставяни щедро на ромското малцинство,с които политиците купуват спокойствието си,а и някой и друг глас.Излиза,че циганите са най-ценената и ухажвана част от нашето общество.Питам се,докога ще се възприемаме като безгласна буква в собствената си държава?
By ValeriGizdashki , 1 October 2010
оооо
Legacy hit count
303
Legacy blog alias
41388
Legacy friendly alias
тттт

Comments

By Wishsong , 25 September 2009

Тези дни се наслушах на глупави и дълбоко некомпетентни изказвания на министри от новото правителство. 

Не знам тези хора от Марс ли падат, не знам кой ги съветва, но ден след ден се убеждавам, че ако продължават в същия дух в държавата ще продължава да кипи безсмислен труд и ще се приказват празни приказки.

Думата ми е за "идеите" на социалния министър да вкарва в затвора неплатилите осигуровки.

Учудващо е, че точно заместника на Тотю Младенов, г-жа Христина Митрева, която е така да се каже един от най-големите капацитети в социално-осигурителното право и дългогодишен главен актюер на Националния осигурителен институт лансира идеята да се въздигне в престъпление неплащането на осигурителни вноски.
Необяснимо за мен е, че г-жа Митрева много добре знае, че такъв неуспешен експеримент беше правен от едно предишно правителство и предложеният и приет текст на член 259а в Наказателния кодекс беше отменен като П Р О Т И В О К О Н С Т И Т У Ц И О Н Е Н от Конституционния съд с Решение № 14 от 23 ноември 2000 г. по конституционно дело № 12 от 2000 г., съдия докладчик Тодор Тодоров (Обн., ДВ, бр. 98 от 01.12.2000 г.)II. По § 6 ЗИДНК (виж по-долу въпросната част от решението). 
Да, ама видите ли – тогава като го направили били събрани трийсет милиона лева – голям праз! 
Ами тогава дайте всеки ден Народното събрание да приема безумни промени в законите за да има работа Конституционния съд да ги отменя след това!!! Продължавайте все така и скоро ще станете за смях!
Ето и ако някой се интересува част от текста на Решение № 14 от 23 ноември 2000 г. по конституционно дело № 12 от 2000 г., съдия докладчик Тодор Тодоров (Обн., ДВ, бр. 98 от 01.12.2000 г.)II. По § 6 ЗИДНК 
11. С оспорената разпоредба се създава нов член 259а в Наказателния кодекс. Според него "Длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени дължими задължителни осигурителни вноски, ако невнесеното е в големи размери, се наказва с лишаване от свобода до три години". Съгласно втората алинея на същата разпоредба "...деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд изпълни изцяло задължението си заедно с дължимите лихви". 
Подателите на искането поддържат, че така създадената уредба противоречи на правото на труд, съответно на трудово възнаграждение - чл. 48 от Конституцията, и на принципите на демократичната и правовата държава - чл. 4, ал. 1 от Конституцията. 
12. Искането се поддържа от СРБ. 
13. Съдът приема, че така създадената уредба e противоконституционна. Прилагането й застрашава осъществяването на основни конституционни принципи - чл. 4 от Конституцията (България е правова държава, която гарантира живота на гражданите) и чл. 16 от Конституцията ("Трудът се гарантира и защитава от закона"). Систематичното изнасяне на този принцип сред основните конституционни начала изразява значимостта му на условие за нормално и достойно човешко съществуване, предпоставка за удовлетворяване на естествените човешки потребности. В съвременните условия основна цел почти на всеки труд е получаването на трудово възнаграждение, което е от първостепенна, може да се каже биологическа, важност за отделния човек. Затова правото на "минимално трудово възнаграждение" е посочено изрично сред основните права на гражданите - чл. 48, ал. 5 от Конституцията. Държавата е длъжна да гарантира и защитава това право, а не да създава юридически пречки пред осъществяването му. 
14. Неразривно свързано с правото на минимално трудово възнаграждение, негов правен корелат е задължението на работодателя да изплати заработеното възнаграждение. Правото на труд е безсмислено, ако срещу него не стои насрещно задължение за заплащане на възнаграждение. 
Следователно, конституционното задължение на държавата по чл. 16 и чл. 48, ал. 1 от Конституцията да създава "условия за осъществяване" на правото на труд по необходимост включва задължението й да създава условия за изпълняване на задължението на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение за положения труд. С приемането на § 6 ЗИДНК държавата прави точно обратното - обявява за престъпление изпълнението на конституционно установеното задължение на работодателя да заплати трудовото възнаграждение. Създава се противоконституционно законово основание за длъжностното лице, в случая работодателя, да откаже изплащането на трудови възнаграждения, като се позове на невъзможността да внесе задължителните осигурителни вноски и на заплахата от наказателна репресия по оспорената разпоредба. 
15. Съдът отчита, че гражданите имат и право на обществено осигуряване - чл. 51, ал. 1 от Конституцията. Разбира се, законодателят трябва да създаде законови условия за осъществяването и на това право. При създаването на законовата уредба обаче той е длъжен да съобрази различието в целта и функциите на трудовото възнаграждение и целта и функциите на общественото осигуряване. Докато трудовото възнаграждение служи за ежедневно, актуално задоволяване на насъщните нужди на работника и неговото семейство (храна, подслон, лекарства), общественото осигуряване е насочено към задоволяване на такива нужди в един бъдещ, несигурен момент (пенсиониране, болест и пр.). Очевидно, ако гражданинът не получи днес заплатата си, за да се нахрани, вероятността да доживее до пенсия намалява. От тази гледна точка фактическата конкуренция, която възниква между правото на труд и на минимално трудово възнаграждение, от една страна, и правото на обществено осигуряване, от друга страна, законодателно може да бъде решавана само в полза на първото - чл. 16 и чл. 48, ал. 5 от Конституцията. Като конституционна ценност правото на лицето на минимално трудово възнаграждение има приоритет пред правото на обществено осигуряване. 
16. Съдът отчита, че от гледна точка на социалната концепция за същността на социалното осигуряване системата на последното се основава не само върху волята на осигуреното лице (работника), но и върху интересите на обществото като цяло. Основен конституционен принцип е обаче, че интересите на обществото не могат да служат като основание за ограничаване на основни конституционни права дори на един отделен гражданин (изключенията от това правило са изброени изчерпателно и изрично в чл. 57, ал. 3 от Конституцията). Правата, гарантирани от справедливостта, не са предмет на политическо споразумение или отчитане на обществени интереси. Обратната практика, характерна за общества, изградени върху тоталитарни принципи на организация, е отречена от съвременните демократични конституции, които издигат "във върховен принцип правата на личността..." - Преамбюл на Конституцията. 
Ето защо съдът приема, че разпоредбата на § 6 ЗИДНК е противоконституционна.
Надявам се поне някой юрист от МТСП да го прочете и да докладва на г-жа Митрева без да го е страх, че ще го уволнят!
Уважаеми министри, сменете си незабавно съветниците - те са вредни и за Вашето и за нашето здраве!
И НЕПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНСТВУВАТЕЛСТВУВАЙТЕ!




Legacy hit count
1741
Legacy blog alias
33342
Legacy friendly alias
НЕПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНСТВУВАТЕЛСТВУВАЙТЕ--Бойко-министрите-ти-говорят-глупости--Смени-им-съветниците-
Ежедневие
Размисли
Събития
Невчесани мисли
Нещата от живота
Новини
Коментари
България
Разни
Раздумка
Коментари.
Човекът и обществото

Comments2

chopar
chopar преди 16 години и 7 месеца
Напълно съм съгласен за вкарването в затвора. В Израел има специални икономически затвори. Включително за хората, които не си плащат ток, води и прочие. И евреите треперят  и си плащат точ в точ. Във Франция задължително трябва да представите документ за платен ток за последните 12 месеца ако искате да получите здравна осигуровка, ако сте лица, които нямат доходи за осигуряване и то се покрива от държавата.. Аман от Андрешковци  в тая шибана държава.
Donkova
Donkova преди 16 години и 7 месеца

Чопар, това откъде го научи: Във Франция задължително трябва да представите документ за платен ток за последните 12 месеца ако искате да получите здравна осигуровка?

 

By divedi , 15 August 2007
Дами и господа,

Напоследък в българското общество съществува тенденция за дискриминация на българите и на неромските граждани на Република България, т.е. те биват третирани по различен начин, често в тяхна вреда, и дискриминирани по отношение на раса, етническа принадлежност, произход и социално положение за сметка на ромските граждани.

Глава 1 от Конституцията на Република България гласи:

"Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние."

Днес в българското общество съществуват редица примери за нарушение на по-горе цитирания закон. Като такива ще посочим следните:

1. Случаят в кв. «Захарна фабрика», София, където след побой бива убит професор Станимир Калоянов и до момента не е потърсена отговорност на извършителите, поради ромския им произход, а те са известни на живущите в квартала. Налице е и пълният отказ на българските институции да гарантират справедлив съдебен процес и сигурност на жителите на квартала оттук нататък, включително при последвалите рецидиви, т.е. нападения и тормоз над граждани, и пълна непрозрачност на резултатите от следствието. Държавата и нейните органи също така отказват да защитят гражданите, които пътуват с влакове, когато лица от ромски произход системно замерят влаковете с камъни – на съответните лица не се търси отговорност, нито полицията се опитва да ограничи и прекрати действията им, при положение, че те биват системни. Чести са също така посегателствата на роми върху селскостопански имоти, в следствие на което собствениците им остават без препитание – извършителите изключително рядко се установяват, а още по-рядко – наказват. Налице е грубо нарушение на закона, което е и предпоставка за твърдението ни, че гражданите са неравнопоставени пред закона.

2. Раздаване на жилища на роми и нераздаване на такива на неромските граждани на Република България. Налице е грубо нарушение на Конституцията на Република България, според която не се допускат привилегии на базата на етническа принадлежност.

3. Раздаване на всякакви видове помощи на роми и нераздаване на такива на неромските граждани на Република България, при положение, че и в двата случая става дума за крайно нуждаещи се. Налице е грубо нарушение на Конституцията на Република България, според която не се допускат привилегии на базата на етническа принадлежност.

4. Неравно третиране на права на български граждани на базата на произхода им от следните институции в България: «Електроразпределение» ЕАД, компаниите за градски транспорт, Полицията на РБ, Прокуратурата на РБ, и др. Като прост пример от ежедневието ни ще посочим, че при неспазване на срока, определен от «Електроразпределение» ЕАД, за погасяване на дължимото към тях, същата фирма в определен от нея срок пристъпва към изключване на подаването на електричество към домакинствата на абонати, на базата на неромския им произход, и неспирането на подаването на електричество към абонатите от ромски произход, макар че последните имат милиони левове задължения към «Електроразпределение» ЕАД с 15-годишна давност, които въобще не се опитват да издължат, под предлог, че нямат работа, като в същото време често отказват по различни причини предложена им такава от съответните бюра по труда. Налице е грубо нарушение на Конституцията на Република България, според която не се допускат привилегии и неравно третиране на права на базата на произход.

5. Съществува неравнопоставеност на гражданите при кандидатстване за висши учебни заведения, макар че Конституцията на РБ изрично го забранява. Като пример ще посочим правилника за прием на студенти в ТУ-Варна, където чл. 22 ал. 3 гласи, че се запазват 5 места за прием на студенти от ромския етнос.

6. Насаждане на етническа омраза и агресия от страна на редица държавни органи, организации и медии на територията на Република България, които тръбят, че има дискриминация над малцинството от мнозинството, при положение че расовата и етническата дискриминация е наказуема от Конституцията, а също е наказуемо и насаждането й. Липсва адекватна държавна политика спрямо ромското малцинство, а в следствие на това се създава расизъм и се настройват другите граждани срещу него. Негласното толериране, а понякога и твърде гласно, създавава опасен прецедент в България, където никога не е имало расизъм. Напротив, страната ни е давала убежище на гонени по етнически признак арменци, спасила е евреите от Холокоста, а сега необмислени действия ни изправят пред бъдещ етнически конфликт. Българското правителство и българските институции са тези, които трябва СПЕШНО да вземат всякакви мерки това да не се допусне, вместо да подклаждат етническа вражда. Неравнопоставеността на гражданите на Република България се дължи на дискриминационната политика на Българското правителство и институциите в България спрямо всички граждани освен ромите. Налице е грубо нарушение на Конституцията на Република България.

Подкрепящите тази петиция пледират за РАВНОПРАВИЕ и НЕДИСКРИМИНАЦИЯ. Настояваме българските власти да спазват цитирания по-горе закон и да не нарушават правата на неромските граждани на Република България за сметка на ромите. Заявяваме, че в противен случай сме готови да потърсим помощ от международни организации и съдилища, да организираме протести и демонстрации и да бойкотираме България и нейните институции, стоки и услуги и като крайна мярка - сами да се погрижим за спазването на Конституцията на Република България.

Изрично подчертаваме, че настоящата петиция не е обвързана с никоя политическа партия и не желаем тя да бъде припозната и използвана от която и да е политическа партия. Петицията е плод на недоволството на граждани на Република България, които смятат че правата им са засегнати и бе изготвена от екип непартийни граждани в следния състав:

Създателите на петицията, аминистраторите и екипа на bgpetition.com, умоляват подписващите петицията да се въздържат от расистки коментари. Нека бъдем толерантни и докажем, че българските граждани, не подкрепят дискриминацията, а всячески се опитват да я ограничат.

Веселина Иванова Кацарова, преводач.
Десислава Димитрова Стоева, журналист.
Валентин Георгиев Гърков, доцент в НСА.
Веселин Илиев Василев, счетоводител.
Георги Огнянов Наумов, програмист.
Иванка Лукова Червенкова, строителен техник

Източник:bgpetition
Legacy hit count
1368
Legacy blog alias
14157
Legacy friendly alias
Гражданска-петиция-срещу-неравното-третиране-на-гражданите-на-Република-България-пред-закона
Политика
България

Comments4

THE_AI
THE_AI преди 18 години и 8 месеца
Подписах!
swetew
swetew преди 18 години и 8 месеца
Много добре казано - стегнато, аргументирано, точно. И все пак ми звучи малко йезуитски. "Силно да любя и мразя" е писал Ботев.
Не можеш да обичаш България без да мразиш нейните врагове. А те крещят "Смърт на българите!"
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 8 месеца
Трудно е да се намери самишленик по тази тема... Каня те в форумът си :)
Kopriva
Kopriva преди 18 години и 8 месеца
 Какви са тия цигани-Циганин-гразжданин на света,не му е издаван паспорт и се движи и работи свободно!
 Турците имали двойно гражданство-Защо?Кой го е решил?-българските политици
 Къде търсите под вола,теле?
 Кой в България решава-цигани,турци,евреи,негри,индуси?
 Ако има нарушения-обърнете се към Институции,отговорни за спазване правата на ЧОВЕКА!(лилав,кафяв,зелен,пимбян)
By Arbitration , 19 May 2007

Frustra fit per plura quod potest fieri per pauciora

William Ockham

Знаете ли, господа присяжные заседатели, иногда всё-таки имеет смысл, используя термины и слова, пытаться вдуматься в их существо. Ведь всякий термин или слово есть только и всего лишь форма, своеобразная маска, личина, под покровом которой скрывается как раз то, что имеет истинную ценность для понимания — сущность. Рискну прослыть слишком уж зарвавшимся вольнодумцем, но позволю себе даже утверждать, что и слова-то сами по себе никакой ценности не предствляют. Пусть меня проклянут все филологи мира, но я всё-таки буду полагать себя ортодоксом в этом вопросе, а вот всех, кто желает воспринимать слова сами по себе, без анализа их сущности, имена без денотата, средства коммуникации без коммуницирующихся с их помощью — еретиками. Мир бывал переполнен ересью. Еретиками были те, кто жёг еретиков на кострах, еретиками были те, кто затуманивал пустой трескотнёй умы, еретиками были и остаются те, кто желает жёсткой руки, меняя на спокойствие и управляемость неспокойную свободу. Время показало, что именно сжигавшие еретиков были еретиками, время показало, что искуснейшие демагоги подчас становились ересиахами, опасающими стада еретиков. Если человек исповедует истинное, то он никак не может быть еретиком. Даже и в том случае, когда весь «цивилизованный мир» считает его таковым.

Я часто останавливался перед термином, который встречал в учебниках и научных работах. Останавливался, словно что-то затрагивало слух, подобно тому как затрагивает слух в играющем оркестре неловко и неточно извлечённая нота или дурно настроенная струна. Если человек имеет соответствующий музыкальный слух и знает звучание инструментов оркестра, то едва заслышав неподстроенную струну, он начинает вслушиваться и, наконец, находит: „Вот она - вторая скрипка в группе первых!“ И всё — прощай концерт! Все слушают прекрасное исполение, скажем, К. В. Глюка, а тот, кто обнаружил нестроящую струну, слышит уже только сдвинутые на одну восьмую тона звуки. Но часто пропускаешь такое мимо, хотя бы для того, чтобы по-настоящему насладиться потрясающей мелодикой баварского композитора. Так вот и мне случалось проскакивать мимо термина, который встречал я. И термин этот: «пассивное право».

Мне отчего-то постоянно казалось совершенно нестественным такое словосочетание с того самого момента, как мне удалось несколько раз продраться через заросли блестящих построений Г.В.Ф. Гегеля в его «Философии права». Я никак не находил связи определения «пассивный» с атрибутивным свойством воли распространять себя до бесконечности. То есть с тем самым свойством, которое и порождает понятие права. Тогда я просто принимал, что термин «пассивное право» есть просто термин технический, означающий словосочетание «право быть кем-то».
Наиболее часто словосочетание «пассивное право» используется в выражениях «пассивное избирательное право» как бы в противоположность «активному избирательному праву». То есть, если под активным избирательным правом понимается право избирать, то под пассивным избирательным правом понимают право быть избранным. И вот однажды я задумался.

Мне вдруг пришло в голову нечто странное. А отчего же тогда, с тем же самым успехом, не приписать любому товару такое же точно «пассивное» право? Какое? Как какое? — право быть переданным в собственность! А чем это словосочетание принципиально отличается от «права быть избранным»? Тем более, что во времена рабовладения такое вот «пассивное» право быть проданным или подаренным или переданным в собствнность другого по любым иным основаниям, кажется, имел каждый. Но тогда получается, что рабовладение обеспечивало человеку не меньший, а именно больший объём прав! Бр-р-р! Нет, что-то тут не то...

Таким образом, получилось, что само по себе буквальное понимание термина приводит к чему-то уж совсем несуразному. Приводит к противоречию и раздраю в самой системе науки о праве, приводит к противоречиям в понятиях: понятие права (Recht) приписывается тому, что как раз является безвольным, несвободным, бесправным — вещи (Sache): «Das von dem freien Geiste unmittelbar Verschiedene ist für ihn und an sich Äußerliche —  eine Sache, ein Unfreies, Unpersönliches und Rechtloses»(G.W.F. Hegel «Grunlinien der Philosophie des Rechts oder Naturrecht und Staatswissenschaft in Grundrisse» §42)

Значит тут — путаница. Значит тут — неистинность. Значит тут — неразумность, а, следовательно — недействительность. Но термин-то бытие имеет, и надо признавать, что его бытие пустое, случайное, недействительное.

Однако, в таком случае останавливаться нельзя. Перед любым мыслящим существом возникает неизбежная необходимость выявить истинное значение недействительного термина.

Попытаемся же!

Вернёмся к началу и определимся — что означает словосочетание, скажем, «пассивное избирательное право», воспринимая его уже не буквально, а именно как целостный иероглиф? Под этим обозначением понимается право какого-либо лица быть избранным. Однако, осуществление какого-либо права согласно существующей доктрине происходит только и исключительно по усмотрению носителя такого права, не так ли? Но каким же образом тогда субъект, имеющий право быть избранным может осуществить своё такое вот «пассивное» право? Дав согласие? Но дача согласия на что-либо - активный поступок, на который всякий имеет право пока и поскольку за ним вообще признаётся дееспособность. Значит, имеется в виду что-то совершенно иное. Что? Несложно уже на следующем шаге догадаться, что в данном случае имеется в виду самая возможность быть избранным. Однако, возможность ещё не есть право, в то же время как и право ещё не есть только возможность. Следовательно, если говорить в терминах именно субъектных прав, то надо прийти к заключению...

Стоп. Хочу сразу же предупредить: некоторые умозаключения, особенно когда они верные, могут шокировать; хочу сразу же предупредить, что это случится и в данном случае.

Ограничение «пассивного избирательного права», наложенное на определённое лицо, означает не ограничение права этого лица вообще, а ограничение именно права неопределённого круга лиц избирать это самое лицо.

Кое-кто промолчит. Кое-кто задумается. Но есть и такие, кто уже сейчас вполне рассудочно воскликнут: „Ересь!“ О нет, господа — не ересь, а самая, что ни на есть ортодоксия, самое что ни на есть последовательное следование провозглашаемым доктринам правоведения, утверждающих, что право есть порождение свободы воли. А восклицающих понять можно. Ведь из сказанного следуют чудовищные выводы именно в области права.

Это не М. Ходорковского лишили пассивных избирательных прав, заключив в тюрьму по направосудному приговору. Нет, не его. Это всех нас, граждан России, лишили права при желании избрать М. Ходорковского. Это наше, а не его право оказалось ограниченным.

Это не пассивного права отдельно взятых людей лишили, отменив выборность в Совет Федерации и в главы субъектов федерации. Это нас, граждан России, лишили права избирать людей на эти должности.

Это не пассивного права лишились отдельные лица, перестав быть избираемыми в судьи и заседатели. Это нас, граждан России, лишили права избирать себе судей и заседателей.

Это не пассивного права избираться от себя и от групп граждан, а не от партий лишились лица после реформы избирательной системы. Это нас, граждан России, лишили права избирать своих депутатов, заменив это право на право избирать партии.

Это не лицо, не имеющее российского гражданства, не имеет пассивного права быть избранным президентом или депутатом Федерального Собрания. Просто потому, что никакого пассивного права нет в юрилической действительности. Это мы, граждане России, не имеем права избирать туда иностранцев и апатридов.

А теперь самое время задуматься над целым рядом вопросов, имея в виду, что сами по себе права никуда не исчезают, и если кого-то лишают какого-то права, то последнее непременно переходит к кому-то другому.

Не лишне вспомнить - какая клика это сотворила.

Теперь самое время задуматься и над словами пп. 1 и 2 ст. 55 Конституции РФ: 

Статья 55

1. Перечисление в Конституции Российской Федерации основных прав и свобод не должно толковаться как отрицание или умаление других общепризнанных прав и свобод человека и гражданина.

2. В Российской Федерации не должны издаваться законы, отменяющие или умаляющие права и свободы человека и гражданина.

И пусть теперь всевозможные доктора и кандидаты напишут любые гроссбухи в обоснование существования странного термина «пассивное право», пусть продолжатся спекуляции на эту тему, зачастую связанные попросту с желанием неправовое выдать за право. Пусть. Всё равно разум неумолимо будет подсказывать: под благочинной личиной этого термина, самого по себе не значащего ничего и существующего без всякой разумной необходимости таится зверская харя еретического желания узурпировать чужие права. Или по трусости отказаться от их защиты.


Вж същото тук.

Legacy hit count
706
Legacy blog alias
12828
Legacy friendly alias
Ересь-пассивности
Политика

Comments

By Arbitration , 1 April 2007
Есть у меня в России вот такой журнал:"Третейские суды и гражданский процесс".
Попытаюсь продублировать его здесь.
Как знать - может быть он будет интересен и для Болгарии

Legacy hit count
955
Legacy blog alias
12097
Legacy friendly alias
Третейские-суды-и-гражданский-процесс---мой-журнал-в-России

Comments