За себе си лично знам точно какво не ям. Не обичам много люто и горчиво, така че всички неща с този вкус бясно ги отбягвам .

Обичам сладките неща – сиропирани сладкиши и сладкиши с крем, и всеки вид сладкиши, но това са все неща, които не трябва да ям, но когато си забраня да ям всякакъв вид сладкиши нападам шоколада, казват че бил полезен, стимулирал хормоните на щастието. Бе, то човек като иска да се натъпчи със захарни изделия винаги може да си измисли много полезно извинение за не полезно забавление.

Що се отнася за разните мазночи, по никакъв начин не ме привличат, но се случва да си купя по нещо пушенко и да си го излапам без чужда помощ.

Тук се сетих за тестеняците... Много обичам пици и макарони, и домашната баница на баба ми, и мекици, и пържени филийки с яйца, и още цял ред неща , а като се замисля, почвам сама да се питам: „Възможно ли е човек да се откаже от всички сладости на живота заради едната интуиция?”

Отивам да си взема шоколад – той е „полезен”

 Днес ще си говорим (пишем) за сладки изкушения. По-конкретно за сочни, плодови сладкиши, каквито аз много обичам или по-правилно ще е да кажа, че ги предпочитам, защото аз сладкиши всякакви обичам, може би без купешките торти с тежък маслен крем, но това са вече лирически отклонения...

Мисълта ми (ако сте я изпуснали) беше, че ще ви издам рецептата за убийствения ябълков щрудел на мама във варианта, който аз приготвям и заради който бая хора си облизваха пръстите последните 3-4 години. Ще издам предварително, че основната тайна е в подправките.

А за да няма оплакали се от резултата, е необходимо да направя няколко предварителни уговорки:

Първо, аз обичам щрудела (а и всички видове баници) да е с много плънка, за да е сочен и приятно да издува бузите, като си хапва човек, а не само да се пресяга за айранче, количка, кафенце или с каквото там е свикнал да си кваси сухите сладки. Заради това свое предпочитание аз слагам на един щрудел, за който отиват по-малко от пакет готови точени кори (10-на), около 1-1,2 кг ябълки. При това съотношение, дори и изпеченият щрудел си остава влажен и мек – както аз го обичам и както баща ми, например, хич не го одобрява. За любителите на по-сухичките банички – съотношението, което баща ми (не по-лош майстро на баниците от майка ми) прилага, е 900 г ябълки на пакет кори. Пак не е лошо, ама друго си е с по-обилното присъствие на плод - “колкото повече, толкова повече”, както казваше Мечо Пух.

Второ, аз толкова пъти съм го правила този щрудел, че вече си слагам всичко “на око” и затова количествата на всички продукти могат да бъдат променяни според вашата собствена кулинарна преценка. Да си призная, винаги много съм мразила, когато в някое готварско предаване казват “слагате от ... на око”, защото то хора различни, очи различни и може с туй “на око” беля да стане, а ето че аз сега точно такива дразнещи уточнения правя.

Но, да се върнем на щрудела, че вече е време за списъка с продуктите.

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:

1 кг ябълки – обелени, почистени и настъргани на едро ренде

(най-добре е, ако са от различни сортове, но и от един са си съвсем добре)

100 г масло (1 малко пакетче или 1/2 голямо)

50 мл слънчогледово олио

50 г сурови орехови ядки

по 2 с.л. кристална захар за всяка кора с плънка, т.е. общо около 1 ч.ч.

пакетче канела (май беше 10 грама)

щипка смляно индийско орехче

пакетче (шипка) ванилия на прах

една чаена лъжичка настъргана кора от лимон

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Настоящият щрудел има два варианта – права или вита баница. И двата са еднакво вкусни, но аз лично предпочитам витата баница. Количеството продукти и за двата е едно и също, както и принципът – 2 кори, разделени с мазнина и отгоре – плънка. Тук ще представя варианта с витите кори.

Ако ще приготвяте щрудела на масата, хубаво е първо да постелете мушама или найлон, защото си е мазна и мърлява работа и после бая миене ще ви се отвори.

Приготвяте си корите – прегледно разгънати, тавата – съвестно подмазана с масло и съдинките с продуктите. В купичка смесвате захарта с подправките (канела, индийско орехче, ванилия) и лимоновата кора. В друга купичка поставяте натрошените на ситно орехи – може и смлени, но старомодно натрошени в хаванче си е най-вкусно. В трети съд предварително разтапяте маслото и след това го смесвате с олиото – така хем става мекичко, хем маслото не се втвърдява преди да сте си приготвили шрудела, хем не се стича мазнина, както става, ако ползвате само олио. Слагате сред всичко това и купата с настърганите ябълки и сте готови да започнете борбата по смесването на всички нещица в едно очарователно, апетитно и сладичко щруделче.

Слагате на плота/масата една кора, наръсвате обилно с мазнина. Поставяте отгоре втора кора, пак ръсите мазнина и разпределяте настъргани ябълки, наръсвате равномерно с 2 с.л. от захарта с подправките и отгоре - натрошени орехи. Завивате на рулце и го подреждате в тавата. Ако използвате кръгла тава, по-добре първо започнете да редите от ръба към центъра. В правоъгълна тава е все едно – редите си рулцата като пурички по дължина. Когато сте подредили всичко и сте изчерпали продуктите (ако не сте ги изчерпали – може да си ги хапнете с лъжичка, а ако остане сок – запазете го - ще видите за какво :Р), намазвате баничката с малко масълце отгоре и пъхвате в най-ниското отделение (може и направо на дъното) на предварително загрята на 200 градуса фурна. Печете така 15-на минутки или докато щруделът се изпече отдолу. Проверявайте, защото фурни всякакви – някои по-силни, други по-слаби, да не загори! След това, вдигнете тавата по-нависоко във фурната и печете на мъъъничко по-слаба степен – 180 градуса примерно, докато щруделчето придобие леко кафеникав загар и горните корички станат хрупкави. Извадете от фурната. Ако ви е останал сок от настърганите ябълки – полейте с него топлия щрудел. Намажете го с малко масълце, докато е още топъл и покрийте с кърпа да се задуши. Ако искате да нарежете щрудела на по-малки парчетам най-добе го направете преди да е изстинал напълно.

Може да се похапва и още топъл, но най-вкусен е след като е престоял на хладно 1 ден, когато ябълките лекичко са се стегнали и всички подправки са си пуснали ароматите .. мммм ...

Да ви е сладко!