пътят нагоре през каньона

Не знам как е при другите живеещи в чужбина, но ние с Жоро все намираме нещо, което безумно ни напомня на някакво кътче из България или пък Европа, през което сме минавали. Нашата семейна единица обича да пътува много и така винаги имаме на разположение аналогии в изобилие.

Природният резерват Seven Falls е разположен в малък каньон в планината. Името му е South Cheyenne Canyon. Пътят минава през най-тузарския квартал на града, Броудмор (Broadmoor), където е разположен и едноименния хотел на града - един от най-красивите стари хотели в Северна Америка, за който ще ви разкажа отделно.

Легендата разказва как индианците са сгащвали бизоните в този малък каньон и после залоствали пътя им назад, така че да останат там за зимата, осигурявайки им щедра прехрана за суровите студове.

Паркът представлява наниз от седем малки, но много красиви водопада, разположени на  надморска височина 6500-7200 фута (1980 – 2200 м). Водопадите текат буквално един в друг по гранитена скала.

 
              седемте водопада

Рекичката, в която водопадите хвърлят водата си има кристално чиста вода и като се облегнеш на парапета, може да наблюдаваш изобилието от пъстърви, които плуват в нея.

А наоколо тичат катеричоподобните живинки, наречени chipmunks – герои на безбройни детски филмчета.

 
                   рекичката с пъстървите

                             така изглежда рекичката в топло време

                                                 симпатичните пъстърви

                                Един chipmunk, загледан в речните си другарчета

    децата очакват chipmunks
    да изглеждат ето така

По празници запалват вечер разноцветни светлини покрай седемте водопада и има музика - това създава неповторима феерия. Гледала съм някога вечерната програма със светлинните и камбаните на Царевец, която беше оставила у мен спомен за уникално усещане.

 
                   снимка: UK.HolidaysGuide

 
                        снимка: Kristin Zimmerman, Flickr page
   

Покрай водопадите се вие стръмна метална стълба, чиито стъпала сякаш висят над бездната надолу. Аз съм успявала да се изкача смело само до първата площадка, поради "респект от височините", казано най-меко :)

Вече съм писала за подобни усещания, когато стъпихме на стъклената площадка Sky Walk, която виси артистично над отрязък от Големия Каньон в Аризона (Grand Canyon) и усещането, че ходя във въздуха не е сред силните ми страни. На ролъркостъри може да ме мятат, по възможност – за кратко. Но да ме изтъпанчат на стотици метра височина и да гледам какво става там долу под краката ми – е, вея бяло знаме...

                        стъпалата - когато има сняг и лед са затворени

                                                           пак стъпалата край водопада

Иначе, смелчагите тръгват нагоре по тесните метални стъпалца, които ще ги изведат до първата площадка със сигурен под. Следват още стъпала и втората площадка. После пак така, и пак така...

Наградата за смелостта им е уникалната гледка от всяка една от площадките към водопадите и към каньона.

                                          гледка надолу от първата площадка
              (снимката е направена от Жоро, аз не мога да участвам в подобни заснемания :)

А онези, които не си падат по екстремни стъпала – за тях е "глезеният начин" да се насладят на гледката с водопадите: преминават през една дълбока галерия, тип миньрска, и оттам се качват на асансьор, който ги отвежда на площадката за наблюдение.

                                                 галерията - снимка 1

                        галерията - снимка 2

Галерията има витрини, показващи историята на каньона, кой кога е открил водопадите, кога и кой е дал името на всеки от седемте, флората и фауната на ройона, и др.

                    галерията - снимка 3             

                                  галерията - снимка 4

              снимка 1: водопадите отдалеч

                   снимка 2: поглед настрани към каньона

                                  снимка 3: пак поглед настрани - красива природа

                   снимка 4: зимна картинка - когато площадката се заледи,
                   удоволствието става примесено с повече напрежение

Водопадите са изключително красиви през зимата – водата замръзва и формите, които ледът образува не могат да се видят всеки ден:

                                  снимка 1: ледени водопади

                             снимка 2: още лед...

                                  снимка 3: и още лед - рекичката под водопадите е вече под леда

                                                           снимка 4: ледено царство

Ето как изглежда рекичката с пъстървата в топло време....

...... и с дебела ледена кора отгоре:

А пъстървата е скрита под ето тази дебела кора лед:

Красотата на природата тук е еднаква и в топло време, и в дълбока зима.


В момента навън е невероятна есен, с дървета и храсти във възможно всички нюански на жълтото, червеното, оранжевото и кафявото. Но преди 5 дни навън беше зима - със сняг и скреж, който беше покрил всячка една отделна тревичка на тревата и храстите отвън - скреж с бодлички.


                                       октомврийски скреж

 
                       по земята

                   по борчетата

                        по клонките на храстите



                        по тревата

                        по листата 1

панорамна снимка на града от планината  1

• Има целуващи се камили – при залез слънце са много красиви; има един момент в който слънцето проблясва точно в целувката им, но така и не сме го уловили на кадър още...

• Има спящ гигант с неандерталски профил , който е прострял ръце и крака в здрав сън (дори пишката му стърчи като доказателство, че е истински мъжага-гигант).

1. Има скала, балансираща на една точка, под която всеки турист, посетил парка се мушка за снимка и я „държи” като истински Сизиф.

• Има скала-кораб (вляво на долната снимка), и в просеката между нея и балансиращата скала бавно преминават колите по алеята за автомобили.

Ела ви разходи из Чикаго и на мен ми се прииска да направя същото из Колорадо.

Така че, ако ви е интересно  - заповядайте в секцията Пътешествия :)

част 1 - Колорадо

част 2- град Колорадо Спрингс

Вдъхновение за този пост определено е Ела и нейната прекрасна разходка из Чикаго. Прииска ми се да ви разкажа и за нашия щат, и за нашия град. Поводът бе коментар на Ела към Коприва относно „къде е природата в Америка” - да, бетонът в големите градове е повечко, но има и красиви места, които ще се опитам да ви покажа.

Та за природата: Ела е права - природата вярно е в Колорадо.  Е, и на някои други прекрасни места из тая огромна страна :), но в Колорадо я има в изобилие.  Затова ме присърбя да ви запозная с Колорадо и да ви поразходя из него.

Много красиво място, изключително чисто и уникално като краски и релеф. На влизане в щата те посрещат табели с “Welcome to Colorful Colorado”. Можете да им вярвате, така е. Особено пък като се вземе предвид колко "нецветни" са околните щатове - да речем Юта, Небраска или Канзас...




Но и без сравнението с някои от по-скучните си съседи, Колорадо наистина е щат наситен с цветове целогодишно.  Искрено се извинявам, че следващите две снимки не са наши - но не мога да се удържа да не ги кача - просто нямаме заснети точно такива места (това са единствените две чужди снимки и ще сложа източника):

       http://www.interpretersunlimited.com/images/colorado_bells.jpg



http://www.coloradosbestbroker.com/images/Colorado-Winter-Fantasy.jpg


Колорадо е наричан „Стогодишният щат” (The Centennial State), понеже официално се води наличен от 1876 г. По това време ние сме вдигали Априлско въстание, а тук са завладявали Дивия Запад. Интересно е,  обаче, как за един век от дивотията са израстнали хубави и интересни неща, а също и как дивата природа се вплита в ежедневието и как дивото се пази с душа, сърце и нокти.

През щата преминават Скалистите планини (Rocky Mountains), както и множество рекички и реки, най-съществените от които са река Арканзас (Arkansas; произнася се Аркан-'СА, без „с” накрая, и с ударението на последната сричка), която  тече на изток и се влива по-нататък в р.Мисисипи.


                река Арканзас

Другата много важна река е река Колорадо, която тече на запад – и всички знаем каква огромна работа е свършила с издълбаването на Големия каньон надолу по пътя си.


                    река Колорадо

В щата Колорадо се намират няколко от най-известните ски курорти на Северна Америка:  Aspen, Vail, Beaver Creek, Telluride, Snowmass, Steamboat, Keystone, Breckenridge…. Класации за топ ски курорти колкото си искаш (The 15 Best Ski Resorts in North America;  Top 20 Ski Resorts in North America), но която и да отвориш, от 15-20 имена почти поовината са в Колорадо, и няма как да е другояче.

                    пистите на Vail


                    скиори във Vail

Колорадо Спрингс е град, който много силно ни напомня на нашия Пловдив. И тук край града се простира планина, само дето е на запад, а не на юг, както са Родопите спрямо Пловдив. Релефът на планината тук е по-различен, с повече зъбери и остри форми, но като цяло, усещането, че си в полите на планината е същото.


                    Rocky Mountains край Колорадо Спрингс


Градът е богат на вода – в езерата, разположени в града и около него се лови риба – стига да не нарушаваш законите за съответния вид стръв и периодите, в които риболовът е забранен, за да се позволи на рибата да порастне на воля. В града текат и множество потоци (creeks), чиито корита са укрепени с огромни камъни и някъде дори със железобетонни съоръжения, които да поемат евентуални стихийни поройни води с огромен дебит по време на проливни дъждове или яко топене на снегове.

Помислено е предварително, за да не ни изненада бедствието, както обикновено се случва в родината ни. Тук е мислено и предвидено. И застраховката с камъните и бетона из потоците е направена така умело, че да е ненатрапчива и изцяло се скрива в пищната зеленина, тръстики и цветя по бреговете.

Нашето семейство живее край такъв поток и разходката покрай него е истинско удоволствие – в потока живеят семейства патици, това лято бяха две двойки зеленоглави патици тип mallards (познаваме видовете само защото синът ни участва ежегодно в конкурса за дизайн на пощенски марки с диви патици и гъски под закрила - и щем не щем, вече си падаме направо експерти по патешките видове). Ловът им е забранен – така че можеш да ги „уловиш” само на кадър.

Потоците са кристално чисти, не се изхвърлят никъде боклуци. Много рядко може да се види нещо „чуждо” да плава във водата – обикновено, ако е имало порой, то той го е донесъл отнякъде. Веднъж в потока плуваше количка от супермаркет.  Това, обаче, са изолирани случки и чистотата на планинската вода и ромонът й надолу по речните камъни са истински балсам за всяка душа (особено, по-изнервената :)) Езерата също са рай за гъшите и патешките семейства.

Изгревите и залезите в Колорадо са просто уникални – сякаш някой е запалил пожар в небето - цветовете са ярки и наситени; карат те да спреш и да снимаш. Или просто да гледаш дълго, докато  картината се смени.


                    изгрев


                    залез 1

                    залез 2

                    залез 3

Въздухът също е невероятна ценност тук - кристално чист – навява ми спомени от детството за планински курорти като Батак, Велинград, Банско. В Батак, когато някога се разхождахме из гората над язовира, имаше точно такъв въздух – иска ти се да вдишваш до пръсване. Височината си казва думата – и в Батак,  и тук.

Надморската височина на Колорадо Спрингс е внушителна: между 1800 и 2100 м (градът е хълмист) – за справка, това е височината на ниските рилски езера. Много хора, пристигащи в града, чувстват първоначално замайване от недостига на кислород.  За нас това е внушение, но всеки сам си знае какво е първото усещане...

В нашия град е разположен олимпийският тренировъчен център US Olympic Training Center (един вид американският Белмекен) – ако успееш да постигнеш добър резултат или рекорд на такава надморска височина, значи ще смачкаш съперниците в Атина или където и да е по-ниско, около морското равнище... Ще кача снимки в следваща част за този център – една от забележителностите на града.

Градът е спокоен и мирен, без особени престъпни ексцесии. Това вероятно се дължи на факта, че Колорадо Спрингс е военен град – тук са разположени три ключови военни бази (Fort Carson, Peterson и Schriever, последните две воено-въздушни, с огромни летища), плюс НОРАД (North American Aerospace Defense Command) – центърът на командването на военновъздушната отбрана, стратегически вкопан в специално изградена дупка в планината (Cheyenne Mountain Air Station); надолу в дупката  водят асансьори, а отгоре на върха стърчат само невинни антени – е, гледали сте филми на военна тематика, напипвате стила на подобни военни обекти...


                    антените на NORAD


                    NORAD

Абе, спусъкът е навсякъде наоколо, но това не ни пречи. Не бива за забравяме и още една военна забележителност – Военновъздушната Академия на САЩ (US Air Force Academy),  снимки от която също ще са обект на отделна част,  е разположена в „наше село”. Равнииис, мирррно.  Салют – ура!

Колорадо изобщо, и в частност градът ни, се радват на много интересен климат – хората очакват да е някак си замръзнал животът тук целогодишно. А когато обясним, че климатът ни е” убиец” - всеки кима с глава и казва: да, животът е спрял тотално при вас, как иначе – в тоя студ. О, не, нямахме това предвид – искахме да кажем, че климатът си е просто супер.  Нима?, гледат ни недоумяващо. Сериозно?

Да, сериозно. Рекламата, че щатът Колорадо се радва на 300 слънчеви дни в годината ни се стори малко прекалена, преди да заживеем тук. Е, започнахме петата си година и смело мога да кажа, че цифрата 300 е доста осреднена и скромна.

Тук практически всеки ден е слънчев, Е, това лято се изсипа да вали, но това е изключение от правилото.  Дори и  снежните  дни завършват слънчеви много често – след бурята идва слънцето. Обърнете внимание и на синия цвят на небето в снежен ден – нереално синьо; не е от фотоапарата – от небето си е...

                    слънчев ден

                    същият пейзаж в сняг - но пак слънчев ден :)

                     цветът на небето и заскрежените клонове

Облаците са задължителна част от забележителностите на Колорадо – обикновено са малки, бели и перести, но след дъждовна или снежна буря са внушителни и великолепни. Ето малко доказателствен материал, както сме го заснели:


                    облаци 1

                    облаци при залез

                    облаци след буря с градушка (юли 2009 г)


                    красиви облаци при залез

                    други облаци при залез
 

Тук въздухът е много сух, дори ужасно сух – понякога влажността пада до едва 15% и лигавицата на носа ти кърви, но се свиква. От липсата на влажност, студът се усеща различно – тоест: далеч по-леко. Положителните температури като от +5  до  +12*С се приемат като много приятно време и вървим по тениска. Синът ни е на 15 г и не притежава пуловери  - вече пета година. Има две ватирани блузи, които носи като яке. Но съчетанието яке + пуловер се ползва тук само за посещение в ски курортите. Ако навън е минус 15 и надол - да, пуловерът тогава става необходимост.  Но за температури около нулата – тениската плюс яке е идеалното облекло. Така я караме – боси и голи....

Най-студената  ни зима тук беше първата – 2005/6 г. Температурите стигнаха до минус 35*С и бяхме доста респектирани от екстремалните стойности. Хубавото е, че обикновено суровият студ трае кратко и веднага след това пак я докарваме до слънцето и местната "носия" с тениска под якето.


         термометърът показва  минус 20 градуса С навън       

                    зимен път


                    сняг 1

                    сняг 2

Засега толкова за Колорадо.

В следващата част ще ви разкажа за нашия град  - Колорадо Спрингс.

– – – – –

Отново: Мила Ела, благодаря ти!

Този път не се сдържах и пиша аз, а не Таничка, за поредната снежна буря в Колорадо. Както я обявиха, поне от 5-6 години не е имало такава! Много сняг, не знам колко, поне метър навсякъде, с навяванията на места и много повече. Обявиха извънредно положение, докараха националната гвардия, Хамъри се разкарват наоколо, прибират полузамръзнали шофьори от закъсалите коли, карат ги по църкви, убежища и болници. Магистралите са затворени, всички летища - тоже.

Минаха батковците с военните машини следобед и нарочно затвориха всички офиси и магазини из целия щат...  Красота! Ветровете са със скорост между 35 и 95 км/ч, снегът вали хоризонтално, както се казва! Слагам две снимки и официалното прес-съобщение за днес. Снимките ще ги видите.

От целия текст на съобщението, което върви като лента най-отдолу по всички канали на кабелните и националните канали, ще преведа само по-важните неща (който може да си го прочете в пълен вид най-долу, просто нямам време да го преведа цялото, извинявам се предварително)

"Губернаторът Бил Оуенс обяви Бедствено положение за целия щат Колорадо и е активирал Националната гвардия (тукашната Гражданска защита, ама малко по' защита е тука, просто защото има повече средства). Окръг Ел Пасо (нашият , разбира се) е обявен за район в Бедствено положение последна степен (тук както и в БГ са на степени). Град Колорадо Спрингс (нашият, разбира се) е напълно затворен (разбирай: парализиран и затрупан)"



Вижда се колко е снегът навън (пред входната врата). Снимката е правена около 10 часа вечерта.



Траяна е застанала на вратата към задния двор, за който се слиза по две стъпалца (поне 40см височина имат двете) - а можете да видите докъде са стигнали навяванията.

* * *
Ето и текстът в оригинал:

Blizzard conditions across southeast Colorado

Winter weather-related warnings and advisories now cover most of Colorado as a potent storm moves through the state.  Interstate 25 is closed from Colorado Springs to Denver, and from Pueblo to New Mexico.  Interstate 70 is closed from Denver to the Kansas border.  Interstate 76 is closed from Denver to Nebraska. Most major U.S. and state highways in Southern Colorado are closed. Within the city of Colorado Springs, parts of Academy, Austin Bluffs, Powers, and Union are closed due to accidents or impassable conditions. Colorado Springs and Pueblo are on cold reporting status, meaning if you have a car accident and no drugs or alcohol are involved, and there are no injuries, you can exchange information with the other driver and report the accident within 72 hours.  Denver International Airport is closed.  Colorado Springs Airport is closed.

Governor Bill Owens has declared a disaster emergency, and activated the national guard.  El Paso County has been declared a disaster area. The City of Colorado Springs is basically closed down, including transit.

A Blizzard Warning has been issued for Pueblo County, El Paso County and areas to the north and east.  A Winter Storm Warning is in effect in areas south and east of Pueblo.

Emergency shelters have been set up for stranded travelers at New Life Church, 11025 Voyager Pkwy; Calvary Worship Center East, 5070 Edison; Falcon Middle School, 11955 U.S. Hwy 24 in Peyton; Monument Baptist Church in Monument; and St. Peter's Catholic Church in Monument.