Който реши да чете това и има слаби нерви да се откаже още сега!!!

Нямам в предвид, че ще прочетете нещо свързано с насилие, а самото четене на това писание може да се окаже един вид психологическо насилие за вас. Понеже поредният ми опит да изнасиля белия лист естетично и преди всичко граматично не е точно най-красивата гледка, за което и да е въображение, реших първо да предупредя, но който сам за себе си си реши да прескочи тази част, нека експеримента започне!

И дано имате нерви да ме издържите!

Нервите. При мен не знам какви са, но майка ми мисли, че по-скоро са железни  или поне са някаква генетична кръстоска между волско търпение и слонски непукизъм.

Може и да не е съвсем права, защото и аз съм човек и аз изтрещчвам и с натрупването на годинките като че ли изтрещявам все по често.

Ами какво да се прави? Взех, че се родих в България точно в разгара на светлия социализъм и 20-тина години ми обещаваха бъдеще в щастие и рози. Бъдещето в един ден стана настояще и ме изненада  с нахлуването на тъмната демокрация – 2 часа има ток, 3 часа - няма. А аз вместо да вървя напред и да търся светлина в тунела взех, че се върнах назад – един път като си купих газен фенер и миналото оживя пред очите ми и втория път като се записах да уча история, като че ли не мога да чистя гръцки кенефи и със средно икономическо. Акъл за круши, както би казала майка ми, но в онези дни се гордееше с мен, а в тези си задава хиляди въпроси, които мога да обобщя в един: Как се случи това? Виж, тук не е ясно кое е това, но женска ни работа. Случилото се случило.

А историята. Ми поучих я и то доста я поучих, поне докато не разбрах, че тя няма научаване, а само в някои важни моменти, но важни само за някой важен големец може и се случва да бъде пренаписана. Това откритие ми отне 5 години от живота, но по-добре късно, отколкото никога. Сега като се замисля над този си житейски избор изпадам или казано по-образно се търкулвам в две черни дупки: едната е онази, която попълвам с думите :”Така ми е били писано”, а в другата обвинявам нашите, т.е. родителите, роднините и другите близки и не толкова близки, които по един или друг начин са влияли н изборите ми. Тук оправданието, което пълни по-дълбоката черна дупка е: явно нашите не са ми разказвали достатъчно приказки като бях дете, че трябваше приказките да продължат и после. Както и да е приказката продължи цели 5 години и даже много ми харесваше – главно заради стипендията. Но заедно с приказката продължи и илюзията за светлината в тунела, но на нея и’ се наложи да умре. За тази цел тогава не търсех наемен убиец. Тя си умря от самосебе си, както се казва в такива случай – беше естествена смърт, която дойде заедно с встъпването ми в редиците на трайно безработните лентяй в тая държава.

Е, тука вече някой ще си рече, че вече напълно съм изтрещяла, ама не или може би да.

Всъщност честно казано днес и не ми хрумваше да търся наемен убиец, но ... човек никога не знае по какъв механизъм ще изтрещи... Моето изтрещяване е процес, който завърши днес.

Днес ударих един зелен чай, защото според една руска диетоложка е полезно след 18.00 часа да се пие чай и да не се яде. Ето така се отслабвало. Сега вече търся наемен убиец, само дето още не съм измислила как да му платя.

И така .... редно е може би да спомена, че това е поредният ми опит да напиша книга в този живот. Е, книга, книга, ама може и да не стане криминална, ама както е тръгнало заприличва на изповедалня.

Та, включих стария лап и почнах да пиша щуротии. Или не беше така. Първо измислих щуротията и после включих лапа и почнах да пиша. И така ... Търся наемен убиец!!!

Обаче още не съм измислила какъв и за кого точно, но както си казвам сама на себе си не е важно да имаш цел, важно е да имаш идея. В процеса на писането ще си изясниш и целта. Важно е да пишеш. Писането е като пикаенето. Необходим процес, които спестява пари от психотерапия и главоболия от предателки за по кафе.

И така... до преди няколко минути си мислех, че ще забия на стотната страница, но нещо забивката ми се случи на първата.

 President of Bulgaria kills an
endangered Severtzov’s
argali in a supposedly
protected area in Uzbekistan
According to information provided by the
Deputy Director of the Nuratau State
Strict Reserve (Nuratinskiy Zapovednik)
in Uzbekistan, on 7 November 2008, the
President of Bulgaria visited the reserve.
At the central mountain peak Hayat Bashi
he waited for 2 argali which were chased
towards him by rangers of the reserve,
then he shot one ram. Over the last 2
years, Uzbek authorities have not issued
any export permits for this endangered
wild sheep (listed in CITES Appendix 2
as an urial, Ovis ammon severtzovi). Thus,
it is possible that the Bulgarian president
exported the trophy without a CITES
permit. A hunting permit was issued by
the Cabinet of Ministers, but likely for the
forestry area (leskhoz), not for the
territory of the reserve, where hunting is
generally prohibited. It should be noted
that Bulgaria is a ember of the European
Union and as such is a signatory to
numerous wildlife conventions including
CITES.
Under appropriate circumstances, trophy
hunting can generate substantial funds and
provide incentives for the protection of
endangered species and the ecosystems
they inhabit. In the Nuratau reserve,
however, trophy hunting has negative
impacts on the argali population and its
habitat, far beyond the impact of the take
off of a single old ram. The only
remaining viable population of this
subspecies (last estimates about 1,500
animals) is restricted to the reserve and it
is under pressure from poaching, habitat
degradation and competition by livestock.
No funds from international trophy
hunting are allocated for protection of
Severtzov's argali and/or for local
development in the communities suffering
from land-use restrictions by the reserve.
Poaching and illegal grazing are rampant
and trophy hunting by outsiders in the past
motivated local poachers to increase
hunting intensity, an activity which is
broadly accepted by other local people. It
is said that international trophy hunting is
organized by the Agency for hunting,
protected areas and national parks under
the Main Department for Forestry,
belonging to the Ministry of Agriculture
and Water Management of the Republic
of Uzbekistan. Before any hunting
tourism and CITES permits for
Severtzov’s argali are accepted, it should
be necessary that the Uzbek authorities
made significant efforts that result in real
improvements in the protection of the
Nuratau reserve and initiate a sustainable
hunting management scheme outside the
reserve, ideally involving local
community members.

В Узбекистан архарът се  нарича argali. 

 При закрити микрофони в залата на президента след пресконференцията, когато покани Диков да види звукозаписната техника на диджей Гоце, същият Гоце е казал, че ако се докаже, че е убил архар ще си подаде оставката.

 Изобщо, да убиеш архар.

 Филмът може да бъде гледан на:  http://www.islamforbulgaria.com/video/index.html