И аз бях, но по високото - Мальовица, Седемте рилски езера и през хижа "Вада" пак Мальовица. Изгрев не можах да снимам, нито пък залез, защото беше ту мъгливо, ту пробиваше слънце,  но ще се отчета като се върна в София.До скоро!

До скоро...Бартерът си е бартер...Не си забравила, нали????

Е, ние бяхме на по-ниското, защото още сме "малки" и чакаме още малко да "порастем"...И водач си имаме за през планинските пътеки.......

     Е-ех, Дале поне си си оплакнала очите с тези хубости! Едно време, много отдавна имах една баба, която имаше къща в с. Рила (сега град) и имаха място край реката, няма да забравя каква тишина, спокойствие, ведрина беше и се чуваше само ромона на водата! Та ти ме върна в онова време! Отдавна ги няма бабата и дядото (бог да ги прости), къщата и местото отдавана си заминаха също и остават само спомените...

  Благодаря ти! :-))

Дале, снимките ти май нямат нужда от много думи.

Все пак да попитам - къде беше в Рила? Любимата ми планина, както вероятно знаеш.

Да, Професоре...изплакнах си очите със синьозеленото на Рила...Плациках се в река Бистрица, а  вечерите в планината са вълшебни...

Село Рила, сега град Рила...Бях там преди години...Нощувахме в хотел точно до реката и ромона за който говориш ми е познат...

Да, хората си отиват, когато им дойде времето, но реката и планината са си още там...

Радвам се, че съм доставила удоволствие със снимките...

О, Шогун...Няма начин, ще си кажа "рецитацията", но след като обработя и останалите снимки /искам да кажа, след като кача и "облаците", и снимките от парк "Рила"/.

Бяхме точно до планината - село Бистрица и коритото на река Бистрица...Там дето планината е "разрязана" на две и долу, в пропастта, урвата, ждрелото му казвам понякога - тече тихо /през лятото, не и през пролетта/ реката. Наблизо има водопад, но не стигнахме този път до него. Красив край....

Дале, Шогунчето е права- след тези снимки думите са излишни!!! Приказно!

Галя, за мен е чест твоята оценка за уловените мигове там, горе в планината....