На който му се гледа, да гледа....      

 Облаци над морето

Снимките аз ги правих с нужното внимание и съсредоточеност!?!? да не изпусна фотоапарата в пясъка или в морето.....

 Море

 Несебър

 Лясъчна приказка

....Морето...Всяка година тръгвайки си от него си обещаваме среща за следващото лято....
   Не бързах да споделя, защото явно съм егоист по отношение на приятните емоции и преживявания. Опитвам се да ги задържа по-дълго единствено и само за себе си....
   Всяко лято мястото на срещата не се променя – на брега на морето.
След шест часа и половина път с две почивки по половин час слизаме от автобуса и въздухът се променя с всяка крачка – става все по-солен и по-солен и в един момент става съвсем солен. Винаги съм се питала хората, които живеят край морето знаят ли за съществуването и на друг въздух – сух, мръсен, особен.
   Морето!!! Чуваме го и при следващата крачка го виждаме – вече не от прозореца на автобуса. Миризма на сол, вода и водорасли ни обгръща от всички страни, а песента на вълните достига до ушите ни като музикален фон на настроението. Крясъкът на крайморски птици допълва естествената морска картина.
   Хотелчето в което ни настаниха е на един поглед разстояние от брега. Чува се, но не се вижда – морето. Крачка встрани до едната алея и морското синьо плакне очите ни....
   Първа тазгодишна разходка до брега. Със всяка следваща крачка въздухът се променя и усеща друг – влажен, солен, с примеси и миризма на сол, водорасли и още нещо – на вода и то много вода, различен от родния ми полски въздух, където сухото се смесва с миризмата на току що окосено сено...
   С всяка следваща стъпка все по-ясно го чувам – този вечен шум...и ето го, простряло се до хоризонта и след него. Един поглед не го обхваща. Бяло, светлосиньо, тъмносиньо, тюркоазено преливащо се с черно в далечината, която продължава отвъд хоризонта.
   Стъпвам по нагорещения до жарава пясък, ускорявам крачка и ...влизам в морето. Усещам промяна в дишането ми. Започвам да дишам все по-дълбоко и по-дълбоко. Вода, миди и пясък под краката ми напомнят за себе си.
   Усещам как морето издърпва от мен цяла една година, 365 дни напрежение, ядове, грижи, работа. Усещането е от петите до главата и обратно....Неописуемо е!!! Всичко това бе изтеглено от морето и остана в него, в морето...В следващ момент усещам феерична лекота и безтегловност. Морето ме освободи от негативни емоции и напрежение. Зареди ми батериите за цяла година напред.Може би на тази размяна на негативизъм с позитивизъм да се дължат и морските бури. Представете си ситуация – всеки влизащ в морето оставя ядове и грижи, които от време на време го бунтуват....и ето че се раждат и морските бури...
   Поредната среща с морето ми подейства прераждащо...
Аз и морето винаги, от първата ни среща сме си били самодостатъчни като компания...
   Няма нищо по-разтоварващо от това да седиш на брега на морето, заобиколен от пясък, миди, и от време на време някоя чайка да ти напомня с крясък за присъствието си, а разговорът между вълните достигащи до брега и отдръпващи се от него да няма необходимост от превод.
Реенето неангажиращо поглед в морето и морското синьо прави промивка на очите, на погледа отправен към хоризонта, корабите, платноходите и онзи парашутист, теглен от моторна лодка над морето...А слънцето направило своята сутрешна морска баня изцежда капките солена вода от себе си....
.....Завръщането у дома е и желано, и малко тъжно...Събрана топлина, миди, морска вода и спомени ще стоплят зимните ни дни....До следващото лято....

Изложба през стъкло 

 На който му се гледа, да гледа...

Снимките аз ги правих с нужното внимание и съсредоточеност!?!? да не изпусна фотоапарата в пясъка или в морето.....

....Морето...Всяка година тръгвайки си от него си обещаваме среща за следващото лято....
Не бързах да споделя, защото явно съм егоист по отношение на приятните емоции и преживявания. Опитвам се да ги задържа по-дълго единствено и само за себе си....
Всяко лято мястото на срещата не се променя – на брега на морето.
След шест часа и половина път с две почивки по половин час слизаме от автобуса и въздухът се променя с всяка крачка – става все по-солен и по-солен и в един момент става съвсем солен. Винаги съм се питала хората, които живеят край морето знаят ли за съществуването и на друг въздух – сух, мръсен, особен.
Морето!!! Чуваме го и при следващата крачка го виждаме – вече не от прозореца на автобуса. Миризма на сол, вода и водорасли ни обгръща от всички страни, а песента на вълните достига до ушите ни като музикален фон на настроението. Крясъкът на крайморски птици допълва естествената морската картина.
Хотелчето в което ни настаниха е на един поглед разстояние от брега. Чува се, но не се вижда – морето. Крачка встрани до едната алея и морското синьо плакне очите ни....
Първа тазгодишна разходка до брега. Със всяка следваща крачка въздухът се променя и усеща друг – влажен, солен, с примеси и миризма на сол, водорасли и още нещо – на вода и то много вода, различен от родния ми полски въздух, където сухото се смесва с миризмата на току що окосено сено...
С всяка следваща стъпка все по-ясно го чувам – този вечен шум...и ето го, простряло се до хоризонта и след него. Един поглед не го обхваща. Бяло, светлосиньо, тъмносиньо, тюркоазено преливащо се с черно в далечината, която продължава отвъд хоризонта.
Стъпвам по нагорещения до жарава пясък, ускорявам крачка и ...влизам в морето. Усещам промяна в дишането ми. Започвам да дишам все по-дълбоко и по-дълбоко. Вода, миди и пясък под краката ми напомнят за себе си.
Усещам как морето издърпва от мен цяла една година, 365 дни напрежение, ядове, грижи, работа. Усещането е от петите до главата и обратно....Неописуемо е!!! Всичко това бе изтеглено от морето и остана в него, в морето...В следващ момент усещам феерична лекота и безтегловност. Морето ме освободи от негативни емоции и напрежение. Зареди ми батериите за цяла година напред.Може би на тази размяна на негативизъм с позитивизъм да се дължат и морските бури. Представете си ситуация – всеки влизащ в морето оставя ядове и грижи, които от време на време го бунтуват....и ето че се раждат и морските бури...
Поредната среща с морето ми подейства прераждащо...
Аз и морето винаги, от първата ни среща сме си били самодостатъчни като компания...
Няма нищо по-разтоварващо от това да седиш на брега на морето, заобиколен от пясък, миди, и от време на време някоя чайка да ти напомня с крясък за присъствието си, а разговорът между вълните достигащи до брега и отдръпващи се от него да няма необходимост от превод.
Реенето неангажиращо поглед в морето и морското синьо прави промивка на очите, на погледа отправен към хоризонта, корабите, платноходите и онзи парашутист, теглен от моторна лодка над морето...А слънцето направило своята сутрешна морска баня изцежда капките солена вода от себе си....
.....Завръщането у дома е и желано, и малко тъжно...Събрана топлина, миди, морска вода и спомени ще стоплят зимните ни дни....До следващото лято....