Скоро си купих книгата "Наръчник за мъжа" от известния доктор по психология Линда Пападопулос. Намирам я за доста забавно четиво. Много от нещата са ми познати, но смятам, че са обобщени и написани по забавен начин в стил списание "Космополитан".
В книгата са събрани отговорите на много въпроси като:
Как да му кажа, че го харесвам?
Защо толкова иска да спи с мен, а не ме кара да излизаме?
Защо приятелите му като че ли са по-важни от мен?
Защо толкова го е страх да живеем заедно?
Защо толкова дълго време отлага да ме запознаее с родителите си?
Защо не мога да го накарам да се оженим?
и други...
и други...
Реших да препиша един от тях, а именно:
ЗАЩО НЕ МИ СЕ ОБАЖДА, СЛЕД КАТО Е ОБЕЩАЛ?
Ето какво става и защо
Когато кажем: "Благодаря ти за прекрасната вечер.", обикновено това и мислим. Когато кажем: "Много бих искала да те видя отново", ние почти винаги мислим точно това. А когато кажем: "Съжалявам, предстои ми да се преместя в Узбекистан" или "Работата ти в магазина е направо чудесна", може би малко изопачаваме истината, но като цяло поне не си правим труда да показваме, че се интересуваме от него повече, отколкото в действителност. Знаем възприетите сигнали и какво означават те. Ако той поиска да си видите утре вечер, това е добър знак. Ако иска да ви представи на семейството си - добър знак. Ако ви остави накрая на улицата и вие трябва да стигнете до дома си сама - лош знак. Ако се извини, че трябва да отиде до тоалетната и не се върне повече - много лош знак. Когато на сбогуване след страхотна среща ви каже "Ще ти се обадя" - това е добър знак, нали? Да, така бихте си помислили. Но тук стигаме до една от най-големите главоблъсканици на любовните срещи. Той е в състояние да докара повечето жени до рев, скубане на косите от ярост и нервно разстройство. Дами, това е мъжът, който казва, че ще се обади, но абсолютно никога не го прави. Няма да ви помогне да стоите с втренчен в телефона поглед. Никакви вуду заклинания или опити за внушение той да се обади, няма да променят по някакъв начин нещата. И започвате да си измисляте извинения. Може би веднага след като ви е казал довиждане над него са прелетели ято гълъби и един от тях е грабнал от джоба му бележката с вашия номер. Или е станал жертва на загадъчен взлом и са му задигнали домашния телефон. Възможно е да има някакво преплитане в телефонната мрежа и той да не е в състояние да набере номера ви от своя телефон. Възможно е да му се е случил някакъв гаден инцидент и да е в болница. Може гълъбите да са му направили нещо. След като сте изчерпали всички възможности и накрая признавате пред себе си, пред преждевременно въодушевената си майка, пред приятелките си, че всъщност той никога няма да се обади, вие, подобно на милиони други жени преди вас, си задавате въпроса: "Защо ми каза, че ще се обади, след като изобщо никога не е имал такова намерение?"
"Ще ти се обадя" се е превърнало в масово използвано клише при срещите. В Залата на славата на клишетата от срещите (каквато наистина съществува) то стои редом с "Не си виновна ти. Вината е в мен" (което грубо парафразирано ще рече: "Не съм виновен аз. Ти си виновна.") и "Просто ми е нужно малко пространство" (което горе-долу се превежда като: "Изчезвай ми от живота, писна ми от теб"). Всъщност фразата "Ще ти се обадя" далеч не е толкова оптимистична в току-що започнала връзка, а е по-скоро словесна целувка на смъртта. Повечето от нас биха предпочели едно учтиво лека нощ или довиждане, без празни обещания и без "Ще ти се обадя". Най-малкото, поне няма да висите на телефона през следващите три седмици.
Бедата е, че "Ще ти се обадя" поставя човека, който го е казал, в доста силна позиция. След като веднъж го е заявил, вие няма как да му се обадите, защото ще си помисли, че много сте хлътнали. Ето защо нямате друг избор, освен да чакате. И да чакате. И да чакате. И да запратите това-онова нанякъде в изблик на ярост. И да чакате. И да чакате. Междувременно той абсолютно е забравил за празното си обещание и навярно се е ориентирал към нова дама, която по същия начин ще покани на вечеря и после ще остави в пълно объркване. Защо, по дяволите, мъжете постъпват така? Обяснението е елементарно. Ние просто искаме от тях да казват, че ще се обадят, и те го казват. Но защо толкова много обичат да го казват, когато изобщо не смятат да го изпълнят?
Както вече казахме, от мъжете често се очаква да свършат цялата работа около започването на нова връзка. Смята се, че те трябва да направят всичките крачки. Като цяло и в сравнение с жените те по-често пробват шансовете си и според теорията на вероятностите обикновено се сблъскват с повече откази от тях. Всъщност може да се каже, че в сравнение с жените, мъжете са експерти в получаването на откази. Ето защо се опитват да бъдат малко по-състрадателни, когато дойде техният ред да отхвърлят жена. И така, за един мъж "Ще ти се обадя" често пъти е начин за измъкване. Ако питате него, това е много по-учтиво, отколкото да седне и да започне да ви обяснява подробно в болезнено дълъг монолог причините, поради които вие не сте "точно тази", която иска той. Също така мъжете, както бе вече споменато, се чувстват много по-неловко, отколкото жените, да объждат чувствата и вълненията си. На него наистина му е далеч по-лесно да каже "Ще ти се обадя", отколкото "Всъщност няма да ти се обадя", независимо че най-често тъкмо това има предвид. Това му позволява да избяга, без да бъде засегнат от положението, и да продължи към следващата. Няма конфронтация, няма обяснения и усилията са минимални. Проблемите в отношенията често се дължат на това, че ние очакване от мъжете да се държат като нас, а в този случай той вижда ситуацията през очите на мъжа и очаква от вас да го видите по същия начин. При такова небрежно и неконфронтационно поведение той е свикнал да получава отказ и затова предполага, че вие ще погледнете на нещата по същия начин. Разбира се, той подценява потребността на жената да получава отговори и да й се дават обяснения и на това се дължат много от недоразуменията. Да обобщим: научихме, че "Ще ти се обадя" в повечето случаи означава: "Никога няма да ти се обадя, защото ти не ме интересуваш, но ми е далеч по-лесно да кажа, че ще ти се обадя, отколкото да ти обяснявам всичко това". Запишете си този израз в мъжко-женския си преводен речник.
Ето какво да направите
Как тогава да се справяте с това? Как да избегнете да паднете в капана на "Ще ти се обадя"? Има две неща, които наистина можете да направите. Първо, дайте му да разбере, че въобще не държите да ви казва, че ще се обади, ако наистина няма никакво намерение да го направи. Няма нужда да го изразявате по този начин и с толкова много думи, но се опитайте да създадете впечатлението, че се отнасяте към тази връзка спокойно и малко небрежно. Освен това вие наистина можете да подходите към нея тъкмо така. Ако човекът си струва и наистина с него ви е приятно, тогава просто се наслаждавайте на мига и не си блъскайте главата дали ще ви се обади утре. Ще видите, че той може би ще ви се обади. Дайте му да разбере, че не искате от него да ви дава обещания от рода на "Ще ти се обадя", само за да ви бъде приятно, защото на вас и без това ви е приятно. Ако ви се обади, много добре, ако не се обади - също е добре.
Второ, и вероятно по-ефективно е да вземете нещата в свои ръце. В края на вечерта вие му кажете: "Благодаря ти, прекарах си чудесно. Ще ти се обадя някъде през седмицата", и топката моментално е във вашето поле. Тогава вие ще решавате дали искате да върнете обратно, или ще я оставите да отскочи и да излезе от игрището. Освен това така няма да прекарате следващите три дни в терзания: "Не се обади! Не се обади! Не се обади!", защото той чака вие да му се обадите. Това означава, че вие можете да подберете момента, когато се чувствате добре и сте в настроение, уверена сте и ви се флиртува, вместо той да ви улови в миг, когато бързате да си измиете зъбите и едновременно с това да си сложите чорапогащника и да си приберете косата. ЧУвствате се много по-спокойна. Дори ако след като поговорите с него все още имате впечатлението, че той наистина не проявява интерес към вас, нека е така. Какво губите? Поне сте имали възможността да постъпите както сте искали и в удобно за вас време, вместо да стоите и да чакате край телефона, който няма да иззвъни.
Кратки съвети
1. Не отговаряйте на "Ще ти се обадя" с "Я не ме лъжи, бе, тарикат такъв".
2. Недейте да стоите на входната врата, докато той каже "Ще ти се обадя". Оставете това в ръцете на съдбата.
3. Вземете телефонния му номер. Кажете му, че вие ще му се обадите. Поемете нещата в свои ръце и си спестете нерви.
из "Наръчник на мъжа", Линда Пападопулос
Comments16
Обадиха ми се. Миналата седмица на домашния телефон. Случва ми се за първи път. Хлипащо момче ми каза: "Катастрофирах... в полицията съм..." И тъй като гласът ми беше абсолютно непознат, не реагирах никак. После ме попита дали го чувам, защото мълчах. Затворих и толкова. Но се питам откъде знаят например, че майка ти е в Гърция, че има дъщеря, както и, че у дома шофьорите са мъже. На моя близка, с две дъщери шофьорки и се обаждало плачещо момиче... Явно не са само артисти...
Ама той щял да ме закара с кола да видя машината! Като че ли ще се кача с непознат човек в някаква кола да ме кара на майната си!
След малко звъни друг човек, пак по мобилен телефон, и ми казва "Аз съм Еди кой си (назова ми фамилията на собственика на завода - много известен човек)", така и така търсим ...". Аз му поисках стационарен телефон, той не ми даде, понеже заводът бил в ремонт.
Да не ви разправям - проверих в самия завод - ей така от любознателност, и не беше в ремонт. :) Тия като са прости те самите, защо ни подценяват и нас!
galja todorova и аз си задавам същите въпроси, но нещата са много прости. Поне аз така си мисля. Обажда се някой/я, която плаче на слушалката и казва /примерно/:
-Мамо, мамооо /и т.н./
Баба ми е попитала:
- Тони /примерно/, майка, ти ли си?
И вече знаят името. Те потвърждават, а баба ми сигурно е попитала, какво става по Гърция и онези вече знаят всичко. Човек в паниката си казва и прави най-различни неша, а когато е и самотен, възрастен човек, достатъчно изплашен, едвали се е запитала дали това е гласът на майка ми или на друг и все пак не са успели да я измамят, което е малка утеха.
Shogun, добре е че не си хванала, но лошото е че такива неща се случват всеки ден, но като че хората не знаят какво да направят като им се обади изнудвач.
Баба ми е отишла при вуйчо ми да сподели какво се е случило, но не е отишла в полицията. 100 пъти и' обясних, че ако това се случи трябва да остави слушалката на телефона отоврена и да отиде в полицията, а тя си продължава да твърди, че и да отиде няма да направят нищо. вярвам, че е права, защото полицаите тук много не се преуморяват от работа, но ако всички си мълчим и нищо не правим, тогава това не означава ли, че се съгласяваме да ни изнудват?
Sluchaina, изглежда са доста организирани.
На мен никой не ми се е обаждал, но аз съм като теб, прекалено доверчива, затова на мобилния отговарям само на номера, които ми излизат с имена, а на домашния говоря рядко и само с много близки, останалите ги отрязвам набързо. За телефона съм много лоша компания.
за щастие на всички малкия се научи още преди години да не вдига слушалката на стационарния, а на личния му телефон има номера само на най-близките хора от семейството и знае, че ако звъни номер без име да не отговаря.
Да, обадиха ми се. Наскоро. Звъни домашният телефон. В слушалката женски плачещ глас: Мамо, катастрофирах...Питам аз кой се обажда...Дъщеря ти...И отново хлипане, мамо, катастрофирах...
В първия момент малко се поразтреперих от факта, че някой с не нормален цвят книжка ми упражнява психически тормоз, в следващия поглеждам детето до мен, което и да има кола /тази на майка му и баща му - нашата - но нищо, за всеки случай я поглеждам, за да се уверя, че е до мен/, то милото, изобщо не би могло да я подкара, защото е много малко...детето...
В следващ момент "се запитах" да не би да имам още една дъщеря, а да не зная....Отсреща ми се хлипа и реве...Затворих телефона след което започнаха благословии по домакинска книжка /нечия/...
Шегата настрани...Стряскащо е...Самото обаждане...Защо точно на "твоя" телефон? Как така знаят пола на детето ти??? Казах на колегите в работата и те "се похвалиха" с такива обаждания...Всеки реагира различно...
Разказаха ми за една баба от едно планинско село...Тръгнала да носи "парици" колко имала /след подобно обаждане/...добре че я спрели съселяни, раздумали я, придружили я да се прибере до дома..../да не и дръпне "някой" плика от ръцете докато се прибира сама.../.
Обадиха се на мои близки, преди две години. Бях за месец в България. Тъкмо бях пристигнала тук, и ми се обади приятелка, за да пита дали съм още в България. Бяха искали на майка и' 2000 лв., "за да ме отърве от затвора".
По същото време се бяха обадили на мои приятели, мъжът се беше вързал и беше дал пари за части. Оплака се в полицията, но там му казаха да спре да рови, "защото има деца".
Преди месец мой познат беше обран в Гърция - откраднали му всичките пари и телефона. Той се свързал с майка си по Skype, за да и' каже, че се прибира. Тя, естествено, се притеснила, особено след като за повече от денонощие не е имало как да се свърже с него...За лош късмет точно тогава на нея и' се обадили измамници, за да и' кажат, че детето и' е катастрофирало...На косъм се е разминала с инфаркта.
За съжаление друг мой познат от нашия град не можа да преживее обаждането - получи инфаркт и почина няколко дни след разговора.
Това са 4 случая, които засягат мен, мои приятели и познати. Кой знае колко още има???
Диди, баба ти може да е права. Аз поне смятам, че ако един полицай ти каже: "Не се оплаквай, че имаш деца и може да изгориш", или той самият е вътре в играта, или прикрива някой много могъщ и влиятелен човек.
Постъ
И досега се питам, 'що на мен не ми се обадиха нито веднъж, че да ида на срещата да им "дам парите".
pestizid, баба Костадинка е много хубав човек с голяма душа, ще я пусна на моята баба, защото съм сигурна, че ще и' подейства добре.
Lord deSword, и аз се питам как така един път не попаднаха на някой, който наистина да им даде за душата. А що се отнася до твоя пост с проследяването на скрити номера, мога да ти кажа, че в някои страни се прави. В Гърция моя шеф заедно със сметката за домашния телефон получава и подробна разпечатка за всички разговори, които са проведени от неговия телефон. У нас получавам цели два листа хартия и никаква сериозна информация. Честно казано, като ме затрупват с бумащина, не е ли по-добре да има и информация, която живо ме интересува, примерно как така сметката ми е 90лв., като не помня на кои съм се обаждала? Надявам се да доживея деня, в които заедно със сметката да получа и "отчета".
И инструктирайте всички в близки и роднини при получаване на подобно обаждане (мамо, ударх дете с колата) да се съгласяват и да искат 15-20 минути отсрочка, за да изтеглят парите от банката примерно. Това е достатъчно време, за да завъртите един-два телефона...
Дори и да не организирате хайка - все пак не всеки има възможност/желание - използувайте същия сценарий и се обадете в полицията. Там далеч не всички са герои от вицовете, има и доста момчета, които си вършат работата и вероятността да ви окажат съдействие е голяма.
Просто "телефонистите" са попаднали на баба ми, която е на 83 години, виж ако бяха попаднали на мен със сигурност щеше да е интересно, защото аз щях да го превърна в събитието на века, защото може да изглеждам глупаво, но пари не давам, защото нямам, но пък мога да уредя едно незабравимо театро, че да се превърне в сензация...
Обаче обясних на баба ми, ако пак и' се обадят да им определи среща и да отиде в полицията.