Може би никога няма да узнаем как така се е случило, че в едно огромно вселенско пространство човекът се е оказал единственото същество, надарено с уникалната способност да говори. Да говори чрез думите. Всъщност какво са думите? Все по-често се питам. И стигам до извода, че думите са всичко. Те могат всичко.

Някога са наричали „магия” онази невероятна сила на думите да променят човешката съдба, природата, бъдещето на света… Сега някои наши съвременници са заменили думата „магия” с думата „енергия”, но смятам, че смисълът на казаното е същият.

Колкото и понякога нехайно да се отнасяме към собствените си думи, думите не са за подценяване. Всяка помислена или произнесена дума носи своето определено въздействие. И влиянието й не е само върху четящите или слушащите, но и върху онзи, който я е произнесъл. Най-вече върху него…

Например онова, което в момента изричам писмено, ще има конкретни последствия върху мен самата. Ако съм чиста пред себе си и не засягам безпричинно никого с думите си, те ще ми се отблагодарят по свой си начин. Вярвам в това!

В предишния си постинг споделих дълбокото си разочарование от думите на човек, когото мислех за приятел, и след тези негови думи вече нищо няма да е същото… Това е доказателство, че думите могат да разрушават…

Сещам се, че от днес имаме официално ново правителство, а неговият премиер обещава да носи отговорност за думите си. Ако той наистина удържи на думите си, казани преди изборите, цял един народ ще заживее по-спокойно и по-щастливо… А това е доказателство, че думите са способни да съзидават…

Привет от морето! Стихоплетството започва все повече да ми харесва. Оказва се, че то всъщност е една изключително забавна игра за ума, увличаща с търсенето на идеи, образи, рими. Пък и българският език е толкова звучен и изразителен! Как да устоиш на изкушението да си забъркаш някаква своя магия с думите и след това да провериш въздействието й!

Пращам ви солен морски поздрав в рими заедно с две мои снимки, които морфирах. Стихотворението е опит да ви покажа първото си ярко впечатление от пристигането ми на морето.

Морски щрихи

На морето изпраното синьо
до хоризонта простряно блести.
Лъскат в пясъка миди маслинени.
Спряло, слънцето къпе лъчи.

Плажът в пъстри чадъри се гизди,
очарован от хорската врява.
За прекрасното лято си мисли
и мечтае си да не опустява…

 more-kiten.gif