Кои са най-добрите плажове ли? Ами няма и съмнение, това са плажовете на младостта.
Когато само това, че има къде да спиш ти е достатъчно. Когато ти е
достатъчно голямата компания да се е разположила на маса в ресторанта,
където няма друго, освен мешана скара, шопска салата и почти топла
бира. Столовете са плетени, покривките изгорели от цигари, залезът
обаче е неповторим. Цялото ти тяло е изгоряло, на втората ракия вече
светът ти изглежда прекрасен. А на сутринта дълго плуваш навътре в
морето, белите зайчета скачат върху тялото ти, искаш по-скоро да ти
олекне главата, която малко тежи, и отново всичко в деня ти да започне
отначало.
Морето, което не е за 55 часа, а е за десет пъти повече.
Време, достатъчно за да смениш два пъти кожата си, да се взираш в очите
на момичето си, че дори и да се удавиш в погледа й. Макар, че си
отличен плувец.
И някоя вечер, там на масата под асмата или
смокинята в двора на хазяйката, изведнъж казваш едни думи, които ти
звучат на самия теб странно, казваш ги сякаш на шега, отсреща те гледат
с учудваща и широка усмивка. И после цялата нощ се будиш, сякаш за да
се убедиш, че това, за което сте си говорили е реално и е истина.
И
после какво, ами приятелят ти фотограф те щрака, докаран си с костюм,
тя с бяла рокля, всички ви се радват, ти все още си казваш, няма шега,
няма измама.
И после в идващите много години
винаги се връщаш там, където са плажовете на младостта. Където е тя,
където си все още ти, където никой освен вас двамата не може да разбере
защо, макар и за 55 часа, отново сте при морето. Защото това е било
предначертано изглежда, защото момичето, облякло твойта тениска след
плажа, хванало те за ръка, сега отново те държи за нея. Е, не толкова
често, но винаги, когато се завръщате при " Плажовете на младостта".
Защото в този момент сте същите, защото в този момент отново сте млади.
Независимо, че видът ви е толкова различен, че дори не можете да се
познаете, по-точно не можете да повярвате, че това се е случило.
Защото кога беше, да, беше едва вчера, преди някакви си тридесет и три години.
Comments9
За да ти е наистина хубаво, не е задължително да си на яхта, в дворец, в първокласен ресторант, да имаш огромни пари и т.н., нещо, което за съжаление днес все по-трудно се възприема, още по-малко разбира от голяма част от днешните младежи, които искат да имат всички "екстри", сега и веднага.
Поздрави, Вили и Hrizalk !
Поздрави Любо http://lubara.blog.bg/izkustvo/2009/09/11/starata-kyshta-razkaz.395605
Морето отново ще е с вас, поздрави!