Тъмно.
Тъмно.
Тъмно е небето.
Бяло.
Бяло.
Бяло е полето.
Между тях - крила развяли,
бият се свирепи хали.
Аз се втурвам между тях -
няма в мен частица страх.
Гледам тоз прекрасен снегопад,
виждам в него Рай и Ад.
С вятър, силите небесни
пак нападат с бойни песни.
Ала в топлата си гръд Земята
скрила е до Пролет семената.

ОТВЪД II

Ти ще изтеглиш своя жребий
и ще довлачиш своя кръст,
ще свършиш делото си на Земята.
След туй ще се превърнеш в пръст.

Духът ти ще се рее из Безкрая,
Душата ти от радост ще трепти.
Смъртта ти всъщност е Начало
затуй не трябва да скърбиш!

Умът ти буден ще е вечно,
а Съвестта не ще заспи.
И въпреки, че нямаш тяло
пак ще живееш и твориш.

Ти муза ще си за поета
и за художника вълшебен цвят,
дъга ще бъдеш във небето
и част от всичко в този свят.

Не вярвай ти на тез, които
завинаги предричат смърт.
Живей и радвай се Човеко!
Смъртта е миг, а Вечността -
Отвъд ...

Прогонила дъждовните облаци разбила леда и мъглите С лъчите на топлото слънце Стопля ме пролет невиждана Нов живот изпълва ме с радост кръвта във вените кипи Събужда се забравената младост Аз зная- Пролетта, това си Ти Усмивката ти - жарко слънце Погледа ти - пролетна зора докосването, като южен вятър целувките - по-нежни от роса Къде си мое пролетно момиче? можеш ли да чуеш моят нежен зов? Прегърни ме, зарови лице в косите бъди щастлива с моята любов