Морето е вълшебно!!! Затова като ходим на плаж с емигрантската компания, винаги казвам, че отивам на море, а не на пясък.:)

Mоре и поле! :)

Диди, аз обичам и морето, и пясъка, и водораслите, и скалите, и камънака, и мидите, и вълните - когато ги има, и вълните - когато ги няма...

Професоре, здрасти да ти кажа!!!

Обичам и полето, и хоризонта в далечината, и звездното небе над полето...и слънчогледово "море", и житно такова...

Дале, кога се изруси??? Чак не те познах на тая сника...:)

Диди, "това" не съм аз...Но "някога, някога, толкова някога, колкото" много лета, наистина косата ми имаше точно такъв цвят. Цвят на "сламена колибка"...Става дума за някъде 6-7-годишна...С времето косата ми взе, че потъмня и стана "опушен лешник"...След това още потъмня...Така ставало преди помъдряването - първите бели коси...А "цял живот" съм искала да съм "червенокоска"...Но не би...Майка ми не е съгласувала мнение с мен преди да ме роди...

А Професорът откъде е "докопал" тази снимка дето да ми прилича??? Не зная...Ще го попитаме...

Аз се досетих, че това е сестра ти, т.е. по-русата ти близначка, но все пак реших да стрелям на посоки и да проверя дали не правя гООООляма грешка. Оказа се, че е малка, само няколко години разлика от русото до съвсем русото. Какво са тук няколко години на фона на вечността? Нали ще ми дойдеш на 100-тния рожден ден! :) Ще бъдем на брега на някое южно море, защото аз съм родена през зимата и ни трябва южно море, ще се излежаваме на шезлонг с гледка към хоризонта и ще си сръбваме нещо, каквото и да е само да има и смокинова торта.:) Който смята да живее дълго поне колкото мен също е поканен.:)

Ех, Диди, аз имам брат, а сега какво стана??? "Иди и доказвай че нямаш сестра"...както се казва в един много стар виц...

Поканата се приема. Стане ли дума за бряг, за море...независимо дали е северно или южно...Приема се!!! Обичам смокини, смокинова торта и смокинов сладолед, а дали има смокинов коктейл???

....по интуиция, Дале! Изобщо не знам, как изглеждаш, но така си те представям! :)

....интуиция, казваш, Професоре??? Какво "да кажа", освен, че интуицията ти "си я бива"?... Аз също зная, че ти "не знаеш" как изглеждам.

Е, на бас няма да се "ловим", защото "обикновено" ги губя - къде случайно, къде нарочно:)))

 

Поразрових се, потърсих я - книгата, ще и обърна внимание...Все си мисля, че това - интуицията - или го имаш, или го нямаш, но знае ли човек???

Интуцията е велико чувство, всеки я има, но малко я слушат.А пък аз винаги съм имала интуицията, че един ден:

 

ще  изтече тази черна река на нарцисзъм, за да се срещнем отново, по-пречистени някои от нас, и най-вече по-спокойни други, така ли е? Ако е така -

Здравейте!

Професоре, ей там, малко по-нагоре, в третия коментар - от горе на долу:))) - съм ти казала "здрасти"...

Ще ти го кажа отново: Здрасти!!!

А тази, твоята интуиция, по отношение на това кътче, се таеше скрита някъде в мислите ми...

Всяко чудо - за някой и друг ден...Понякога човек има необходимост да си побъбри и във "виртуала", не само във "реала".:)))

Здравейте!

.......и дай нататък!

 

Измислица ли е морето?

И щастието ли? Не вярвайте!

Не вярвайте на капитаните,

които го продадоха!

Не вярвайте и на проститутките

които го забравиха!

Не вярвайте и на поетите

които го изгубиха!

Не е измислица морето

и щастието съществува!

 

Достатъчно е да се вслушате

във тишината на сърцето си.

Достатъчно е да протегнете

ръката си, да се усмихнете

на някого и да му върнете

отнетото от капитаните

и проститутките-

о, мъничко

от вярата си във дърветата,

във най-щастливите предчувствия,

във поздравите на другарите,

във делниците и светкавично

вий ще намерите морето...

Най-синьото и най-лъчистото

ще се усмихне във очите ви.

И портокаловото слънце

ще ви замести капитанската

фуражка, капитане мой!

Здравейте, капитане мой!

 

Не е измислица морето

и щастието съществува!

Хр.Фотев

 Събудих се!

Дале,благодаря!

Лято е, млади сме, и влюбени...( така пее Роси Кирилова в една нейна песен). За мен по-хубав изгрев от този в планината нямаааа! Но на всички любители на морската шир желая ВЕСЕЛО, ЗАБАВНО, СЛЪНЧЕВО ЛЯТО! 

Маря, радвам се, че съм те събудила!!!!!

Валя, двата изгрева са несравними...Всеки със своята си красота и незаменимост.

Бартерна сделка: Аз ще снимам на морето, ти  в планината. Бонус за теб - "торба" с мидички...

O.K. За бонуса имам претенции. Искам морски пясък, донесен в шепи:)))

Е, чак в шепи....Остава и морската вода да не е в шише, а в шепи....Ще ги имаш!!!!

Обичам да гледам изгрева, обичам морето...

Ех, размечтах се...

Ама до моята морска ваканция има още време...

Обичам да гледам и изгревите, и залезите. Преди малко снимах залеза в далечината, там, някъде между блоковете....

Е, има, има време, но бързо ще дойде и твоята среща с морето, Маркова. А мечтите не са за отбягване...

 Добро утро!

Снимката е правена на 21.06.2009г., остров Тасос.

Източник: личен архив

Изгревът навсякъде е красив! И в България, и в Сиатъл, и на остров Тасос, и във всяко кътче на земното кълбо.

 

Щях, ама се успах.... За компенсация се разходих сутринта из парка, на път за работа. И видях един кълвач!

Кълвач!?!? Това какво ли означава? Кълвачът е доктор на гората....Имайки предвид вчерашните ти терзания...Би трябвало срещата ти с него да ти е повлияла като мехлем за душата!?!?

Беше една от най- облачните юлски утрини, но не я проспах :) Идеята за свободния дух никога не може да бъде забравена. Това беше оригиналната идея. Сега нещата са леко променени, но в основата си са същите. Хората все искат да са коренно различни от предходното поколение, а не се сещат, че топлата вода е измислена отдавна. Днешните млади хора искат пак същото - свобода, възможност да правиш това, което искаш, да изживееш живота си по начина, по който искаш. Да намериш най- верния път до себе си. Лично за мен Джулай е онази носталгия по отминалото, която ме натъжава.

Носталгия...И моят съпруг снощи ми говореше за такава носталгия....

Мен не ме натъжава мисълта за миналите години /те са си наши и ги носим на гърба си/, по-скоро ме натъжава мисълта за всяко нещо, оставено за утре, а да е трябвало да го направим днес....

Понеже Джулая се свързва първо с хипарството - не съм била, късно ми е и да бъда, но имам специално разръфани дънки /и то няколко чифта/ и когато нещо се разбунтува в мен, и не само, те са ми бягството и хич не ми пука какво ще кажат хората...Обикновено ми се случва при бунт- вътрешен и вътрешни битки, когато не приемам статуквото, нормите -  измислени от някого не за него, а за нас, простосмъртните...

А слънцето сутринта прозираше през облаците.

Джулая, уви, го посрещнаха милите ни сънародници с две безсмислени смърти: 1 изстрел на Иракли (в спор за място за палатка) и 1 скочил в "необезапасено място" (каквото и да значи това) на Яйлата.  Дано за всички останали да е било по-близо до идеята на Джулая....

Да, и аз разбрах за тези нелепи смърти....

Не ви ли прави впечатление, че аха, да ни се отпусне душичката и....нещо я похлупи, нещо заоблачи изблика на настроението още в зародиш...

Не сте ли забелязали, че ние, българите /за другите народи не съм се интересувала и не зная/, дори в момент на хвалене и...

Чукаме на дърво, да не чуе дявола, да спи зло под камък. Може да граничи и със суеверие, но по-скоро си е народопсихология, която има дълбоки корени...Дори се страхуваме да се израдваме като хората, а след като не можем си има и причина, която поражда следствието...

Жалко е за тези, които утре няма да посрещнат утрото......

Що се отнася до идеята на Джулая...Мисля си, че е точно тази: Да посрещнеш първи юли с мисълта за много следващи срещи с утрото, докато е рекъл Господ....