Много ме заинтересуваха съжденията по текстовете на Библията, които в последно време публикува Кордон и реших да си кажа мнението по последният му пост в един мой пост, защото не искам да му освинвам блога с моите тъпоумности. Но когато става въпрос за Адам и Ева няма как да не се намеся, защото са ми най-любимите баба и дядо и защото мога да разкажа по спомен доста неща направо от кухнята на панелния апартамент, дето го нямам, но мога да твърдя, че там баба Ева ми е разказвала много неща за онези неща из текезесарските ниви и градини, дето са ги орали, садили и брали заедно с дядо Адам.
Та ето как изглеждат липсващите епизоди от „Битие”, т.е. от автобиографиите на дядо и баба.
Баба Ева не е създадена от ребрато Адамово, а от майка и’ и баща и’. Майка и’ била известна фурнаджийка и въртяла фурнаджийската лопата из цялото село Вселеново, пък и извън границите му, из други измерения, т.е. съседни села. А баща и варял ракия от крадени плодове, най-често крадени от Ева от комшийските градини.
Но в един момент комшийският първороден син, Адам я съгледал как краде райски ябълки от бащиния му кооператив известен по света със звучното име „РАЙ” и решил да я хване и да я предаде на съда, т.е. на баща си, който бил завършил право и работел като съдия, а в свободното си време се занимавал с градинарство и художествени занаяти.
Но Адам харесал Ева, а тя го почерпила с ябълков сладкиш и така започнало да им става сладко да прескачат комшийската ограда – тя да краде ябълки, той да яде ябълкови сладкиши направо в къщата на бъдещите си тъст и тъща, която по-късно щял да нарече АД, заради родата на жената.
И всичко си било като в приказките, докато не разбрали старците.
Създателят Адамов, т.е. баща му Божко Огнянов Големанов , в днешно време по-известен като БОГ - библейски творец, човек на изкуството и съдия на човешките дела - не искал Ева за снаха, защото подразбрал, че му краде райските ябълките, дава ги на баща си, който пък вари ракия в най-големите казани от тях, без да почерпи нито един път, защото е скръндза.
И когато милото мамино/татово синче се взело тайно с комшийката е трябвало да се изнесе на квартира при чистачката, т.е. в чистилището или на сегашната планета Земя, или накратко казано, между бащата и тъста, за да живее с комшийката на семейни начала и да стои близо до баща си и под зоркото око на тъста си. Бе, живот ли е това - та да го опише змията, т.е. свекървата? И понеже жената на шефа е по шеф, дори и да се прави на секретарка, то е ясно, че когато е писала "Битие"-то, т.е. евроварианта на автобиография на сина и', просто е пропуснала неудобните подробности от съжителството с нежеланата снаха.:):):)
П.П. Само заради този пост ще горя една вечност в АДа.:)
Comments11
didi f , искам да те уверя, че винаги си желан гост в моя блог, и не толкова заради общите позиции, които имаме по тая тема, а преди всичко, защото в твое лице аз виждам един наистина мислещ човек. В повечето случаи твоите аргументи дори са по-силни и подходящи от моите. Но стига с четките.
Трябва да призная, че този твой пост наистина ме забавлява. Но покрай хумора мисля, че ти правилно си уловила принципа на трансформиране на обикновените случки и съдби в религиозна доктрина. Вероятно нещо такова се е случило и с Библията. Векове преди нейното написване Адам и Ева навярно са били обикновени хора с интересна съдба, която е била предавана от уста на уста поколения наред. С течение на времето този прост разказ е бил допълван, разширяван и доукрасяван, докато е попаднал на подходящото място в подходящо време. Видоизменена до неузнаваемост тази притча се е превърнала в един от основните елементи на нова религиозна концепция, каквато е и съдбата на много други вярвания, предания, митове и легенди, залегнали в основата на онова, което ще се превърне в свято писание за милиони хора. Интересен е примерът с "Епоса за Гилгамеш", който представлява шумерско предание, разказващо между другото за някой си Ут-Напищим, възрастен владетел на град Шуруппак. По негово време боговете, разгневени от греховния живот на хората, решили да погубят човешкия род. Но понеже Ут-Напищим бил известен с добрите си дела и много праведен, бог Енки го предупредил за подготвяния потоп. Той му наредил да построи голям кораб, който да насмоли отвсякъде, а в него да натовари по едно женско и по едно мъжко от всички видове животни. Когато потопа стихнал, старецът пускал различни птици, по които се ориентирал дали се е появила суша. Тези елементи могат да бъдат лесно разпознати в Библията. Проблемът обаче е в това, че шумерският епос е много по-древен от библейските писания, което доказва недвусмислено кому принадлежи авторството на идеята. Мисълта ми е, че Библията е съшита от различни парчета, взети от чужди басни, иносказания, приказки, поверия, суеверия и др. под. разкази. Всичко това е облечено в мистични и божествени одежди и се превръща в основно религиозно учение на един малък народ. По стечение на обстоятелствата то бива наложено и на много други народи. Но това навярно ти е добре известно. Причината да го вмъкна тук е надеждата, че някой друг ще попадне на него и ще си направи необходимите изводи. Ако може да мисли, разбира се...
Поздрави за интересното хрумване!
Адам и Ева са ми любимите литературно-приказни герои, а приключенията на Ева си позволявам да допътвам от време на време с някой пост:
Дъждовните дни
И пак за ЕваИначе се е получило красиво. Всичко си има - и критика, и сатира, и осмиване, и отхвърляне. И всичко това оставя една свежест след прочитане. Ех! Ако и Библията беше написана по този начин :-)
Не се получи...Ще опитам отново...
Диди, понеже пишеш така, както "написах" по-горе...постовете ти ме...разведряват, сутрин - разсънват...Е, вечер не ме приспиват...
Та се питам, как ли ще пишеш, когато започнеш да пишеш "сериозно" за "несериозните" неща...от живота...
Да питам или да не питам??? Нали "носиш" на майтап???