Като започне новолуние и започват дъждовните дни, но да са 2-3 го разбирам, а като са цели 2 седмици ми идват в повече. И такаааа, небето е все намръщено, а слънцето се крие зад купища облаци и докато това се превръща в ежедневие, аз започвам да си мисля някои неща. Примерно такива: „ Тая Ева, тая Ева, пак е направила някаква беля в райската градина, сигурно е отишла да полива и е забравила маркуча да тече, та така я е наводнила, че на долния етаж тече като из ведро.”
После си помислих, че не е възможно вината да е на Ева, защото и да беше забравила пусната водата все някой ангел щеше да забележи наводнението и да вземе превантивни мерки. Затова тези дни си мисля, че сигурно там отгоре имат проблем с водопроводната система и очаквах Дядо Боже да прибере някой водопроводчик, а той взе че прибра Майкъл Джексън…
Comments3
Вече е слънчево и ухае на липи.
СрещаЩе те чакам на пряката в дясно,
след поредния летен порой.
За момент, щом небето е ясно,
ти ще бъдеш Добрия герой.
Ще ми носиш от мокрите рози -
с дъх на лято, на дъжд и на сладост,
а очите ми тайно ще носят
светли, летни порои - от радост...