Галя Трифонова започна една тема, на която не обръщаме нужното внимание или не достатъчно. Разглеждаме ги - сградата на детската градина и двора не като част от цялото, а като две различни неща - сградата на детската градина от една страна , от друга - двора към сградата. Мислим за едното, мислим за другото, но нишката между двете някъде се къса и то точно, защото не ги разглеждаме като цяло.

   Детската градина представлява сграда /сгради/ и двор...Може и да греша, може и не навсякъде да е така, но пред очите ми са всички дворове на детски градини покрай които съм минала и...си приличат като две капки вода. Поне да бяха красиви капките, а те си приличат по...невзрачност, неугледност, еднаквост.

   В момента дворът на нашата детска градина изглежда така:

   Катерушки, пързалки, пясъчници с пясък от много време, почти циментиран двор. Само за групата в която работя има и малко повече тревна площ, защото площадката ни е крайна. Може да се каже, че тревната площ преобладава, но това е временно. Като вземем следващата група отиваме на цимента. Има и къщичка. Тази къщичка е спорна. Когато трябва да се боядисва е на нашата група, когато трябва да се ползва е и на другите. Е, ние ги пускаме, но който превари ни "гони" като пръв заварил...

   При пясъчниците няма дървени дъски на които да сядат децата докато си играят и в студено време е рискована играта там - от гледна точка простудяване. Цветовото решение - шарения. Аз лично си представях цветовете на дъгата да се преливат по целия двор. След като ще се боядисва, поне да е и красива гледката. Оградата е ниска и не скрива нищо от околния пейзаж, който не винаги е галещ окото.

    Реално погледнато децата като излязат навън какво правят? Ритат топка, играят в пясъчника, гонят се. Ако изнеса одеяла - сядат върху тях и си играят с играчки. Случва се да изнесем и маси. На тях рисуват или правят нещо друго.

   Все по-често се забелязва факта, че децата не умеят да си играят - да се организират, да играят общи игри. Обикновено се разделят на групи - едни се гонят, други на русалки, трети на Уинкс. Преди децата си играеха "на ужким", сега на "и все едно...", което е почти същото и не съвсем.

   Лятото си правихме парти на открито, дори цирк - включваше жонглиране, въртене на обръчи, участваха и животни - плюшени играчки естествено...В началото го приеха малко като "задължително"?!?, но в последствие разбраха и децата от другите групи, че в нашата група ги обичаме тези "неща". Пак лятото започнах да насочвам вниманието на децата към двора на детската градина. В началото бяха учудени, че ги питам тях - как го виждат, как си го представят и какъв би им се искало да е? Обикновено, знаете че не се допитваме до децата за тези неща, а трябва...Трябва ли наистина?

   Първо ще напиша предложенията на децата - от лятото, след това - от миналата седмица. Обобщенията ще оставя за финал.

   Лято.

   В лятната "сесия" на Детския парламент се включиха не само деца от групата в която работя, а и от други групи в градината. Бяхме така наречената смесена група. Интересното в случая е, че децата от моята група знаеха за какво става дума, а другите не, но много бързо се включиха в дейността на парламента.

 

   И така, предложения на децата какъв искат да е дворът на детската градина, как си го представят през техния детски поглед.

   Пани: Предлагам да има басейн на открито.

   Рали: А зимата да има ледена пързалка.

   Стефан: За да можем да караме ледени кънки.

   Васко: Лятото да има басейн, голям колкото за една група.

   Виктор: Защо да няма по-малък басейн, детски и голяма водна пързалка?

   Пани: А около басейна да има цветя, много цветя. Например бели рози и жълти жълтурчета.

   Жаси: Предлагам баскет игрище.

   Рали: А аз предлагам да има лабиринт от жив плет.

   Стефан: Аз пък си представям, че ето там, на нашата площадка има едно голяяямо дърво.

   Ема: А на дървото да има къща. Една такава, дървена. Не, по-добре ще е дърветата да са две и къщите да са две. Да има лостове и като ги натиснеш и двете къщи да станат роботи.

   Васко: Да има една голяма стълба и по нея да се изкачваме до къщите на дърветата. А я си представете да има и бънджи за скачане!!!

   Рали: Да купим палатки, които да разпънем в двора на градината и да има тунел, който да свързва всички палатки в кръг. Палатките да приличат на вигвами.

   Пани: Да има водна пързалка, воден тунел и басейн.

   Мони: Да има стълби, които да водят до големия басейн.

   Рали: А в тунела да има рибки.

   Стефан: Искам да имам леден дворец в който да влизаме и да си играем през зимата.

   Виктор: Да има лед и врати като за футбол и да си играем на шайба. Да се пързаляме по леда и да удряме шайбата.

   Пани: А през зимата да си имаме ледена къща.

   Жаси: Да не пропуснем игрище за футбол.

   Стефан: Да имаме плаж, пясъчен замък, пясъчна пирамида и там да си имаме и знаме.

   Ема: Плажът да бъде в двора на детската.

   Пани: И замък мида.

   Васко: До басейна да има много шезлонги и в басейна да си плуваме с тях.

   На въпроса харесва ли им дворът такъв, какъвто е в момента почти всички отговориха с "не".

   Рали: Зимата не ни разрешават да сме на двора, а сме с топли дрехи.

   Пани: Не ни разрешават да се качваме по дърветата, катерушките. не ни разрешават да се пързаляме по пързалките да не се контузим.

   Виктор: Госпожите не ни разрешават да се целим със снежни топки, а само когато ни взимат от градината.

   Влади: Госпожите все ни казват - тук е опасно, там е опасно. Имало ръждясали пирони, остри ламарини.

 

   "Протокол" от миналата седмица. На шега можем да кажем: Първа есенна сесия на нашия Детски парламент.

   Група "Камбанка"

   Васил: Аз предлагам в двора на детската да има басейн, ледена пързалка на която да има едно такова ледено, което е допряно до едната страна на друга пързалка и ние да скачаме на високо и бум в басейна.

   Стела: Как ще си направим тези работи като е есен, Васи? За лятото да не говорим. Ледена пързалка през лятото? Невъзможно е.

   Юри: Много е просто. Ледената пързалка ще я имаме само през зимата, а през лятото като се разтопи ще си бъде обикновен басейн.

   Мони: Да, но през зимата не можем да бъдем с бански.

   Васил: Виж каква ми е идеята...Ние ще сме с дрехи, не по бански. С шейни ще се пързаляме по ледената пързалка...Уха!!!

   Ема: Трябва да се държим за шейните, за да не изхвърчим от тях, да паднем и да се удавим.

   Васко: Аз мога да плувам.

   Лора: Аз предлагам да има пак една пързалка, но тя да бъде една такава много бърза и с едно завъртане и цоп - в басейна. Трябва да имаме и очила и да плуваме отдолу.

   /Лора се страхува от водата и за това предлага очилата./

   Госпожата: И какво предлагаш ти? Как да се направи тази пързалка?

   Лора: Много просто. Ще вземем някои материали от някъде и някой ще започне да я прави.

   Стела: Аз предлагам есенна пързалка - стръмна, да падат листа и да има много хубави цветенца, играчки и дворът да е много хубав.

   Госпожата: А я си представете една пързалка като истинска дъга и вие да се пързаляте по нея.

   Стела: И да има едно мостче, тунелчета, ние да се разделяме и да се срещаме в тунелите.

   Юри: Трябва да е мека - пързалката.

   Стела: Да, иначе ще се пребием. Трябва да е обезопасено.

   Юри: За да не се счупим. Това е най-важното. Да има едно такова мекичко килимче и да падаме на него.

   Стефан: И когато сме много близо, чак тогава да скачаме в басейна.

   Стела: Добре де, обаче ние имаме басейн вътре в градината, а не отвън на двора.

   Стефан: Ще си направим.

   Лора: От къде ще си вземем материали?

   Стела: Ще си купим.

   Юри: А от къде пари?

   Стела: Ами...от родителите.

   Юри: И да внимаваме с тези пързалки, за да не се пребием.

   Стела: Стела: Да има едни пружиниращи маргаритки. Те да са едни такива мекички, а ние да скачаме на високо и да се връщаме.

   Юри: Ако скочим в космоса няма как да се върнем.

   Стела: Юри, прекаляваш. Сега пак ще се отклони разговорът от темата.

   Васко: Ако това се случи - това, което казва Юри, ще ни се запалят дупетата.

   Мони: И ще се пребием. Нали така, Юри? /В случая Мони иронизира Юри./

   Юри: Да, така е и тогава...

   Стела: Юри, извинявай, но не започвай пак. Аз нямам това предвид - да се пребиваме. ти защо само за пребиване говориш. Да не би да се страхуваш от пързалки? Моята идея е да скачаме малко, ей толкова само. Съвсем безопасно е.

   Юри: Да, съвсем лекичко, защото ако скочим силно...Малей, чак в космоса, на някоя друга планета можем да се озовем.

   Стела: Юри, ти ме прекъсваш. Наистина си отскоро в групата, но би трябвало да знаеш, че ние когато говорим не се прекъсваме. Е, поне се опитваме...Нали така, госпожо? Казах, че имам предвид да скачаме ниско, а не високо.

   Мони: Да не се отклоняваме от темата. За двора на детската градина става дума. Аз предлагам да има една пързалка, да има канали, които да пръскат вода като дойдат децата. Долу да има един праг - точно при басейна. Ние като идваме да го бутаме и да падаме в басейна.

   Люба: Аз пък си представям двора с много сини и розови цветя и лалета. Като идея имам - да караме тротинетки в двора, но да не се бутаме.

   Стела: Люба иска да каже да има пътни знаци на плочките. Сигурно това има предвид. Люба, права ли съм?

   Люба: Може и така да се каже.

   Стефан: Искам всичките тези играчки в нашата детска градина да не са играчки, а играчки от желе и от това желе да си правим различни фигурки.

   Недялко: Аз пък предлагам гумена пързалка и да скачаме по нея.

   Лора: Защо да не са дървени пързалките на двора? А от дърветата да падат черешки и ягоди, а ние да си хапваме.

   Васко: И ябълки, а ние да ги ядем.

   Стефан: А на дърветата да има дървени къщички.

   Ема: Нека да са две къщичките. Една е малко.

   Госпожата: Е, много се размечтахте нещо....След този дълъг разговор и на мен ми хрумна идея. Хайде да се опитате да нарисувате вашите идеи и така ще придобием по-ясна представа като как бихте искали да изглежда двора на детската градина....

   След този дълъг период от време на обсъждане и умуване накрая и от рисунките на децата предлагаме дворът ни да изглежда така:

   Оградата на двора да бъде от жив плет и да не виждаме пейзажа зад оградата. Така ще ни бъде по-уютно.

   Цветово да се оправи шаренията, която е в момента.

   Всяка група да си има свои кътчета /и да кани деца от другите групи на гости/. В тези кътчета да има дървени маси и трупчета за сядане за пикник и игра.

   Да се направят лабиринти от жив плет.

   Да има алпинеуми, да има много цветя, красиви камъни.

   Да си имаме и жив кът в който заедно да садим семена, да ги поливаме, плевим, за които да се грижим до късна есен. Всяка година да го поддържаме и да наблюдаваме как от семенцата поникват растения.

   Тревата да бъде мека, зелена и свежа, като за целта да се полива с пръскачка.

    Да има къща на дървото пред групата ни.

    А железните катерушки, пързалки и други такива да бъдат заменени с други, по-красиви и безопасни - дървени например.

   Ех, мечти, мечти!!! Помечтахме си с децата....

 

  

 

  

 

 

 

 

  

 

 

 

Вярвам, че детските мечти са изключително важни за развитието на децата и изобщо на човечеството.

Мисля си, че малко съм си обръщала внимание на мечтите като дете, а и това не бе важно, заради атмосферата, в която пораствах.

Всъщност бе важно да не се отклонявам от Бог и от религията, защото по-важно от това нямаше. Мечтата ми бе натресена от чужди страхове. Трябваше да мечтая за спасение и вечен живот след смъртта.  А изобщо като дете не исках да мисля за смъртта, та тъкмо се бях родила.... Таях страхове за живота си, които дълго разнасях със себе си по пътя ми.

На колко от нас още от деца им се казва какви да бъдат? Колко от вас натрапват на децата си какви да бъдат?

Вярно е, че трявба да се възпитават, като им се поставят определени граници, но от къде знаем до къде са тези граници?

Ако не обичме себе си и някъде дълбоко подсъзнателно прехвърляме това върху детето си, дали пък така не го спъваме някъде?

 Вярвам, че най-здравословно за децата е  да ги гледаме с респект, любов и трепет какво ще ни поднесат на белия свят? Защо непременно си мислим, че нищо не знаят, не могат и изобщо само ни нервират... ако имаме такива очаквания от децата, то ние непременно ги спъваме някъде!

И така, когато пораснах разбрах кое всъщност беше Голямото ВАЖНО: Да не си подценяваме вътрешните стремежи и желания, защото може би те са пътят към нашето призвание и щастие.

И реших, че никога не е късно да помечтаеш истински!

Но трябва наистина да знаеш  да обичаш, да знаеш в какво вярваш и какво искаш, а и как го искаш!

Не спирайте да мечтаете, но и го првете възможно най-съзнателно!

Поздрави! :))