Днес - 26 март, от 16 часа, Детският парламент в групата проведе "мини" заседание, поради ограничения петъчен състав на присъстващите /някои деца ги взимат на обяд, ходят на школа по рисуване/.

Въпросът, който беше поставен за разискване в Детския дискусионен клуб /който винаги предшества парламента/ беше:

Какво бихте направили вие, ако за един час сте на мястото на възрастните?

Габи: Ако бях на мястото на големите, щях да ходя на работа да изкарвам пари и да си купя лимузина. /Интересното в това изказване беше, че Габи го каза с такава чаровна усмивка, толкова спокойно, с такова нежно и мило гласче, сякаш казваше: Ще си купя...портокал.../

И колко пари ще са ти необходими, за да си купиш лимузина, Габи?

Габи: Колко?...Мисля, че 400 лева ще ми стигнат...

Иван: Ако аз съм голям, ще откривам вкаменелости от динозаври. Бих искал да съм динозавърски репортер и да давам тези вкаменелости по телевизията. И всичко това, за да дават хората пари на шефа ми, който ще ми казва да ги откривам - вкаменелостите, защото без шеф няма работа.

Люба: Ако бях голяма само за един час, щях да бъда лекарка на животните - "ветеринарка"- Защото животните са много сладки и мили и могат да правят всичко добро.

 Милена: Ако бях голяма, щях да работя в чужбина и да ходя на екскурзии, както си обичам. /Детето наистина ходи в чужбина, май до Мароко е стигало и обеща снимка с камили./

Виктор: Ако аз бях голям, щях да съм инженер, защото взимат много пари.

Лора: Промених си мнението от вчера...Все пак мисля, че много ще ми хареса езика на другите животни, за да мога да се разбирам с тях. А за да мога да ходя от място на място, ще си купя една огрооомна пчеличка, ще я яхна ето така и ще ходя с нея където си поискам.

Жоро: Искам да стана моторист.

Асен: Аз много обичам мама да ми купува неща, които много ми харесват и играчки. Ако бях възрастен, щях просто да си седя на стола и да си почивам.

Ивана: Ако бях голяма, щях да продавам дрехи и красиви рокли и то за като се жени някой.

Виктория: Ако аз съм голяма ще си купя кученце и с него ще си играя.

Така...Опитахте се поне за миг да влезете в ролята на големите...А сега си помислете първо, а след това ще си говорим върху следното: Ако от вас зависи и ви бъде предоставена тази възможност, какви ще бъдат първите три заповеди, отправени към големите? /И така започнаха "разискванията" в днешния ни парламент./

 Люба: Никой да не дразни децата, докато си играят.

 Родителите да не се карат на децата, докато са болни /иначе само ако направят пакост/.

Приятелите да са добри с приятелството си.

Иван: Големите деца да не нападат малките.

Децата да не се бият с остри неща, защото са опасни.

Децата да внимават много на заниманията.

Милена: Родителите да не пушат, защото ако имат деца, те ги опушват.

Да не бият и да не се карат на децата си като правят пакост, защото те са си деца.

Хората да си мият мръсните ръце - задължително.

Лора: Който има малко братче или сестричка и да речем братчето /има братче, по-малко/ направи някоя пакост, родителите да вярват на децата си, в случая на по-голямото, че не то, голямото е направило белята. Малките правят много бели...

Примерно...майката на детето или децата, не това е важно, има рожден ден и са поканили гости. Нека да донесат и на детето подарък, не само на майката. Какво като е рожденичка, та то е дете и обича да му носят подаръци.

Забранявам родителите да дават на децата ножици, ножове, защото са опасни.

Когато бащите говорят с децата си - защото бащите са си малко такива...заплашливи, нали знаеш, и когато бащите говорят с децата си, забранявам им да говорят за болести - на децата - и то вечерта. За шарки и ето такива страшни неща и то само, защото детето е направило някоя беля през деня...

Веднъж мама ме помоли да и принеса една чиния от шкафа и...взех тази, която беше най-отдолу...и паднаха всичките чинии, които бяха отгоре, а тате вечерта ми говори за болести. Не стига, че детето се е уплашило, а и за болести да му говорят е вече прекалено. А моят тате /лекар/ ми говори и обяснява за разни там болести, като за шарката например, където лицето се обезобразява.

Ръцете трябва постоянно да се мият, казва тате /обяснимо и разбираемо е?!?!/, преди да си пипаме устата, защото иначе става дезинфекция. /Имаше предвид...инфекция?!?/

Миленче: Родителите да си гледат много хубаво децата и да не пият. А пък...някои родители обожават пиенето...

Габи: Да се затворят всички заведения, в които се пуши или поне възрастните да не водят деца там, защото миналата седмица ходихме с тате на ски и по едно време той ме заведе в едно заведение да си починем и там...хм...беше много задимено.

 

Това беше от нас този път - от Детския ни парламент в "мини" състав. В понеделник ще проведем "разширено заседание" на което ще присъстват всички деца от групата и ако ви е интересно - ще ви "гостуваме" отново...

Докато си говорехме с децата, Габи каза нещо интересно, което от своя страна ми даде една много интересна идея...Децата понякога дават наистина интересни "зрънца", които могат да се развият...Но за това - по-късно или друг път.

 

 

   Е, вече сме на финалната права. Още малко ни остава да бъдем заедно и след това...всеки по своя си път.

  В началото на тази учебна година ми хрумна идеята за една предпървокласна поредица /може би от съчетанието първокласниче у дома и Подготвителна група в работата/.

  Май дойде време да я започвам...поредицата.

   Ще започна за начало с вълненията на децата от група "Камбанка". Да, вълнуват се и още как. Аз също покрай тях.

   Понеже сме "свикнали" вече, а и не харесва да "излизаме" извън рамките на детската ни градина, онзи ден им предложих да изработим пролетни поздрави /лястовичка, аз си я харесвам, по-различна е от често срещаните, що не "ти" е проговорила, обемна картичка на която се усмихва слънце, има цветя и една калинка се чуди на кое цвете да кацне, картичка корона, и китка от цветна хартия...щъркел.../.

   След като ги направихме, попитах децата, какво биха попитали едни други деца, които вече са първокласници. Имат ли въпроси които да ги вълнуват. Все пак на тях им предстои отиване в първи клас и много неща не са им ясни, а другите деца, които вече са преполовили учебната година в първи клас, може да им отговорят...

   Понеже в момента първокласниците имат празник на буквите, посланието ни беше насочено към конкретен първи клас.

   И така, започнахме да "пишем" писмото.

   Здравейте ученици от І-ви Б клас!

   Пишат ви децата от Подготвителна група "Камбанка". Поздравяваме ви за вашия празник на буквите и с идването на пролетта.

   Понеже от есента и ние ще бъдем първокласници, решихме да споделим с вас своите притеснения и да ви попитаме толкова много неща. Започваме.

   /Ето какво се получи от този "важен" разговор:/

   Йоана: Ние се интересуваме дали е хубава обстановката при вас в училище? Вашите чинове като нашите ли са или са едни такива, дето се отварят отгоре и там се слагат моливите и тетрадките, и учебниците?

   Дая: Ние ви питаме трудно  ли е в първи клас, когато започнахте да четене и пишете?

   Ади: Питаме ви също така, дали там, в училище пишат шестици по математика, четене, писане и когато госпожата минава да провери домашните има ли шестици?

   Ивана: Ние ви питаме също така, при вас има ли украса, когато идват сезоните?

   Люба: Пожелаваме ви да имате много шестици и да пътувате навсякъде, за да знаете отговорите на въпросите, които ви задава госпожата.

   Дая: Ние ви питаме, ученици от І-ви Б клас, там същото ли е като при нас? Имате ли книжки по които да работите, както е при нас? Имате ли гардероби в които да си слагате якетата?

   Ивана: Аз бих искала да ви попитам, интересно ли е при вас, когато учите и интересно ли е когато имате занимания? Ето такива неща...

   Анджело: Дали когато ходите на училище си носите играчки с които да си играете, когато госпожата ви пусне на игра? Дали когато стане обяд си тръгвате или оставате в училище?

   Биси: Много ли са ви домашните и дълго ли ги пишете?

   Анджело: Носите ли си някои деца бакогани в училище или не?

   Стефан: Имате ли си компютър при вас, защото ние си имаме в групата? Когато си носите играчки с вас или бакогани, пазете си ги, за да не ви ги вземе някой.

   Анджело: Трябва да си ги криете, но внимавайте да не ви шпионират и да видят други деца къде сте ги скрили.

   Биси: Дълго ли сте в междучасие?

   Ема: Имате ли си апарат за вода в класната стая? Носите ли си шишета с вода и през междучасието пиете ли вода от тях?

   Мони: Трудно ли е в първи клас? Справяте ли се? Кое е най-трудното?

   / Трябваше да приключваме писмото, защото децата започнаха да ги взимат за школи. Обещахме си да помислим у дома, какво още бихме попитала деца, които са първокласници./

Най-много въпроси ви зададоха Йоана, Биси, Дая, Анджело, Ема, Стефан, Ивана, Ади. Ще се радваме да получим отговори на въпросите, които ни вълнуват.

   От децата от Подготвителна група "Камбанка" и тяхната госпожа...

   ...Писмото с пролетните поздрави ги предадох на класния ръководител на един І-ви б клас и сега чакаме....отговорите и както ми "каза" едно врабченце...изненадки...

...В последно време се питам: Кой повече се вълнува - родителите или децата...Като гледам родителите на децата от групата, вече ги хващат притесненията...

   Но...  оказа се, че децата също имат своите притеснения и току що ги споделихме с вас...

 

 

 

 

 

   Галя Трифонова започна една тема, на която не обръщаме нужното внимание или не достатъчно. Разглеждаме ги - сградата на детската градина и двора не като част от цялото, а като две различни неща - сградата на детската градина от една страна , от друга - двора към сградата. Мислим за едното, мислим за другото, но нишката между двете някъде се къса и то точно, защото не ги разглеждаме като цяло.

   Детската градина представлява сграда /сгради/ и двор...Може и да греша, може и не навсякъде да е така, но пред очите ми са всички дворове на детски градини покрай които съм минала и...си приличат като две капки вода. Поне да бяха красиви капките, а те си приличат по...невзрачност, неугледност, еднаквост.

   В момента дворът на нашата детска градина изглежда така:

   Катерушки, пързалки, пясъчници с пясък от много време, почти циментиран двор. Само за групата в която работя има и малко повече тревна площ, защото площадката ни е крайна. Може да се каже, че тревната площ преобладава, но това е временно. Като вземем следващата група отиваме на цимента. Има и къщичка. Тази къщичка е спорна. Когато трябва да се боядисва е на нашата група, когато трябва да се ползва е и на другите. Е, ние ги пускаме, но който превари ни "гони" като пръв заварил...

   При пясъчниците няма дървени дъски на които да сядат децата докато си играят и в студено време е рискована играта там - от гледна точка простудяване. Цветовото решение - шарения. Аз лично си представях цветовете на дъгата да се преливат по целия двор. След като ще се боядисва, поне да е и красива гледката. Оградата е ниска и не скрива нищо от околния пейзаж, който не винаги е галещ окото.

    Реално погледнато децата като излязат навън какво правят? Ритат топка, играят в пясъчника, гонят се. Ако изнеса одеяла - сядат върху тях и си играят с играчки. Случва се да изнесем и маси. На тях рисуват или правят нещо друго.

   Все по-често се забелязва факта, че децата не умеят да си играят - да се организират, да играят общи игри. Обикновено се разделят на групи - едни се гонят, други на русалки, трети на Уинкс. Преди децата си играеха "на ужким", сега на "и все едно...", което е почти същото и не съвсем.

   Лятото си правихме парти на открито, дори цирк - включваше жонглиране, въртене на обръчи, участваха и животни - плюшени играчки естествено...В началото го приеха малко като "задължително"?!?, но в последствие разбраха и децата от другите групи, че в нашата група ги обичаме тези "неща". Пак лятото започнах да насочвам вниманието на децата към двора на детската градина. В началото бяха учудени, че ги питам тях - как го виждат, как си го представят и какъв би им се искало да е? Обикновено, знаете че не се допитваме до децата за тези неща, а трябва...Трябва ли наистина?

   Първо ще напиша предложенията на децата - от лятото, след това - от миналата седмица. Обобщенията ще оставя за финал.

   Лято.

   В лятната "сесия" на Детския парламент се включиха не само деца от групата в която работя, а и от други групи в градината. Бяхме така наречената смесена група. Интересното в случая е, че децата от моята група знаеха за какво става дума, а другите не, но много бързо се включиха в дейността на парламента.

 

   И така, предложения на децата какъв искат да е дворът на детската градина, как си го представят през техния детски поглед.

   Пани: Предлагам да има басейн на открито.

   Рали: А зимата да има ледена пързалка.

   Стефан: За да можем да караме ледени кънки.

   Васко: Лятото да има басейн, голям колкото за една група.

   Виктор: Защо да няма по-малък басейн, детски и голяма водна пързалка?

   Пани: А около басейна да има цветя, много цветя. Например бели рози и жълти жълтурчета.

   Жаси: Предлагам баскет игрище.

   Рали: А аз предлагам да има лабиринт от жив плет.

   Стефан: Аз пък си представям, че ето там, на нашата площадка има едно голяяямо дърво.

   Ема: А на дървото да има къща. Една такава, дървена. Не, по-добре ще е дърветата да са две и къщите да са две. Да има лостове и като ги натиснеш и двете къщи да станат роботи.

   Васко: Да има една голяма стълба и по нея да се изкачваме до къщите на дърветата. А я си представете да има и бънджи за скачане!!!

   Рали: Да купим палатки, които да разпънем в двора на градината и да има тунел, който да свързва всички палатки в кръг. Палатките да приличат на вигвами.

   Пани: Да има водна пързалка, воден тунел и басейн.

   Мони: Да има стълби, които да водят до големия басейн.

   Рали: А в тунела да има рибки.

   Стефан: Искам да имам леден дворец в който да влизаме и да си играем през зимата.

   Виктор: Да има лед и врати като за футбол и да си играем на шайба. Да се пързаляме по леда и да удряме шайбата.

   Пани: А през зимата да си имаме ледена къща.

   Жаси: Да не пропуснем игрище за футбол.

   Стефан: Да имаме плаж, пясъчен замък, пясъчна пирамида и там да си имаме и знаме.

   Ема: Плажът да бъде в двора на детската.

   Пани: И замък мида.

   Васко: До басейна да има много шезлонги и в басейна да си плуваме с тях.

   На въпроса харесва ли им дворът такъв, какъвто е в момента почти всички отговориха с "не".

   Рали: Зимата не ни разрешават да сме на двора, а сме с топли дрехи.

   Пани: Не ни разрешават да се качваме по дърветата, катерушките. не ни разрешават да се пързаляме по пързалките да не се контузим.

   Виктор: Госпожите не ни разрешават да се целим със снежни топки, а само когато ни взимат от градината.

   Влади: Госпожите все ни казват - тук е опасно, там е опасно. Имало ръждясали пирони, остри ламарини.

 

   "Протокол" от миналата седмица. На шега можем да кажем: Първа есенна сесия на нашия Детски парламент.

   Група "Камбанка"

   Васил: Аз предлагам в двора на детската да има басейн, ледена пързалка на която да има едно такова ледено, което е допряно до едната страна на друга пързалка и ние да скачаме на високо и бум в басейна.

   Стела: Как ще си направим тези работи като е есен, Васи? За лятото да не говорим. Ледена пързалка през лятото? Невъзможно е.

   Юри: Много е просто. Ледената пързалка ще я имаме само през зимата, а през лятото като се разтопи ще си бъде обикновен басейн.

   Мони: Да, но през зимата не можем да бъдем с бански.

   Васил: Виж каква ми е идеята...Ние ще сме с дрехи, не по бански. С шейни ще се пързаляме по ледената пързалка...Уха!!!

   Ема: Трябва да се държим за шейните, за да не изхвърчим от тях, да паднем и да се удавим.

   Васко: Аз мога да плувам.

   Лора: Аз предлагам да има пак една пързалка, но тя да бъде една такава много бърза и с едно завъртане и цоп - в басейна. Трябва да имаме и очила и да плуваме отдолу.

   /Лора се страхува от водата и за това предлага очилата./

   Госпожата: И какво предлагаш ти? Как да се направи тази пързалка?

   Лора: Много просто. Ще вземем някои материали от някъде и някой ще започне да я прави.

   Стела: Аз предлагам есенна пързалка - стръмна, да падат листа и да има много хубави цветенца, играчки и дворът да е много хубав.

   Госпожата: А я си представете една пързалка като истинска дъга и вие да се пързаляте по нея.

   Стела: И да има едно мостче, тунелчета, ние да се разделяме и да се срещаме в тунелите.

   Юри: Трябва да е мека - пързалката.

   Стела: Да, иначе ще се пребием. Трябва да е обезопасено.

   Юри: За да не се счупим. Това е най-важното. Да има едно такова мекичко килимче и да падаме на него.

   Стефан: И когато сме много близо, чак тогава да скачаме в басейна.

   Стела: Добре де, обаче ние имаме басейн вътре в градината, а не отвън на двора.

   Стефан: Ще си направим.

   Лора: От къде ще си вземем материали?

   Стела: Ще си купим.

   Юри: А от къде пари?

   Стела: Ами...от родителите.

   Юри: И да внимаваме с тези пързалки, за да не се пребием.

   Стела: Стела: Да има едни пружиниращи маргаритки. Те да са едни такива мекички, а ние да скачаме на високо и да се връщаме.

   Юри: Ако скочим в космоса няма как да се върнем.

   Стела: Юри, прекаляваш. Сега пак ще се отклони разговорът от темата.

   Васко: Ако това се случи - това, което казва Юри, ще ни се запалят дупетата.

   Мони: И ще се пребием. Нали така, Юри? /В случая Мони иронизира Юри./

   Юри: Да, така е и тогава...

   Стела: Юри, извинявай, но не започвай пак. Аз нямам това предвид - да се пребиваме. ти защо само за пребиване говориш. Да не би да се страхуваш от пързалки? Моята идея е да скачаме малко, ей толкова само. Съвсем безопасно е.

   Юри: Да, съвсем лекичко, защото ако скочим силно...Малей, чак в космоса, на някоя друга планета можем да се озовем.

   Стела: Юри, ти ме прекъсваш. Наистина си отскоро в групата, но би трябвало да знаеш, че ние когато говорим не се прекъсваме. Е, поне се опитваме...Нали така, госпожо? Казах, че имам предвид да скачаме ниско, а не високо.

   Мони: Да не се отклоняваме от темата. За двора на детската градина става дума. Аз предлагам да има една пързалка, да има канали, които да пръскат вода като дойдат децата. Долу да има един праг - точно при басейна. Ние като идваме да го бутаме и да падаме в басейна.

   Люба: Аз пък си представям двора с много сини и розови цветя и лалета. Като идея имам - да караме тротинетки в двора, но да не се бутаме.

   Стела: Люба иска да каже да има пътни знаци на плочките. Сигурно това има предвид. Люба, права ли съм?

   Люба: Може и така да се каже.

   Стефан: Искам всичките тези играчки в нашата детска градина да не са играчки, а играчки от желе и от това желе да си правим различни фигурки.

   Недялко: Аз пък предлагам гумена пързалка и да скачаме по нея.

   Лора: Защо да не са дървени пързалките на двора? А от дърветата да падат черешки и ягоди, а ние да си хапваме.

   Васко: И ябълки, а ние да ги ядем.

   Стефан: А на дърветата да има дървени къщички.

   Ема: Нека да са две къщичките. Една е малко.

   Госпожата: Е, много се размечтахте нещо....След този дълъг разговор и на мен ми хрумна идея. Хайде да се опитате да нарисувате вашите идеи и така ще придобием по-ясна представа като как бихте искали да изглежда двора на детската градина....

   След този дълъг период от време на обсъждане и умуване накрая и от рисунките на децата предлагаме дворът ни да изглежда така:

   Оградата на двора да бъде от жив плет и да не виждаме пейзажа зад оградата. Така ще ни бъде по-уютно.

   Цветово да се оправи шаренията, която е в момента.

   Всяка група да си има свои кътчета /и да кани деца от другите групи на гости/. В тези кътчета да има дървени маси и трупчета за сядане за пикник и игра.

   Да се направят лабиринти от жив плет.

   Да има алпинеуми, да има много цветя, красиви камъни.

   Да си имаме и жив кът в който заедно да садим семена, да ги поливаме, плевим, за които да се грижим до късна есен. Всяка година да го поддържаме и да наблюдаваме как от семенцата поникват растения.

   Тревата да бъде мека, зелена и свежа, като за целта да се полива с пръскачка.

    Да има къща на дървото пред групата ни.

    А железните катерушки, пързалки и други такива да бъдат заменени с други, по-красиви и безопасни - дървени например.

   Ех, мечти, мечти!!! Помечтахме си с децата....

 

  

 

  

 

 

 

 

  

 

 

  
   "Мистър президент" или "Аз съм президент" - както ви харесва....

   Първи етап.

   Зададох въпрос на децата какво означава думата "президент".

   Стефан: Президент означава президент на Съединените американски щати.

   Мони: И ние си имаме президент, не само САЩ.

   /Следва разяснение кой е българския президент и как се казва. Децата веднага се сетиха за кого става дума и започнаха да изреждат къде са го виждали - по телевизията, вестниците./

   Тони: Президент е онзи, който преподава.

   Кало: Президентът изпраща ток.

   Стефан: Президент е онзи, който командва всички какво да правят и ходят във фитнес залата да станат силни  като президента. Силни и здрави.

   Ема: Президентът казва законите.

   Лора: Президентът винаги трябва да уважава бедните хора и да им дава по малко хляб и храна, защото нямат нищо за ядене и пари. Също президентът трябва да уважава всички, защото всички очакват това от президента. И последното, което трябва да направи президентът е да се държи възпитано като всички хора.

   Вики: Президентът трябва винаги да мисли за бедните, да имат поне малко храна.

   Йоана: Президентът винаги трябва да мисли за работата си, защото като се замайва, може да сбърка.

   Дани: Президентът трябва да има сила и мускули и да дава храна на бедните хора, защото хората не трябва да са бедни.

   Биси: Ако има бедни, президентът трябва да им дава по нещо - дрехи, храна..

   Стела: Президентът трябва ако види беден, да му даде поне една паричка да си купи нещо, защото така не е справедливо.

   / Поговорихме си за "президент", какво означава да бъдеш президент на една държава, че е "лицето" на държавата и т.н. /

   Втори етап. Магическото "ако" се включва в играта.

   "Ако аз съм президент, какво ще направя за хората?"

   Стела: Аз, президент Стела, ако бях на мястото на президента, бих дала малко пари на бедните. Бих дала още дрехи на бедните. Ще дам на бедните и малко храна.

   Йоана: Аз искам всички големи, които работят да си гледат как я вършат работата, за да я вършат добре. Като видя някоя стара леличка, ще и помогна да пресече улицата. Старите хора трябва да се уважават, а не да им се подиграваме.

   Дани: Аз, президент Дани, пожелавам на всички хора да се къпят и да си мият зъбките.

   Рали: Работа на президента е, ако има застрашен вид животни, например птици, да ги пази и да защитава околната среда. Да опази и птиците, и животните, защото има застрашени видове, някои от които са видове скакалци, мравки и други животинки.

   Вики: Президентът трябва да е много добър с хората и най вече с бедните.

   Лора: Президентът, ако иска да е президент, трябва да даде най-доброто от себе си за бедните хора и да им даде поне няколко парички за ядене или за пиене.

   Тони: Президентът уважава хората и трябва да има добро сърце. Да дава пари на бедните хора.

   Мони: Президентът приказва, говори, а другите трябва да го слушат, когато говори.

   Алекс: Президентът трябва да помага на горките хора. Да взима пари и да купува на горките хора да ядат.

   Васко: Президентът като види беден човек трябва да се държи добре с бедния човек.

   Кало: Каквото каже президентът за другите хора е заповед.

   Ема: Ако аз съм президент, ще си купя пари и ще купувам вода за бедните и за всички хора, защото без вода не може. Ще им купувам още ядене и сладкиши.

   Стефан: Ако аз съм президент, ще правя правилните неща. Ако президентът не прави правилните неща за бедните и всички хора, хората вече няма да го слушат какво казва, но ако прави и казва правилните неща, хората ще го слушат.

   Асен: Ако аз съм президент на хората, които нямат въобще храна, ще им купя едни дрехи и храна.

   Стефан: Ако аз съм президент ще кажа на всички хора да не си крадат играчките и всички да си ги подаряват, когато някой им ги поиска. Да не си разменят играчките в детската градина, а да си определят среща с родителите и на среща да си ги подаряват и разменят. Всички хора, ако гледат от близо телевизия ще си сложат очила.

   Ема: Аз като президент ще кажа: Всички хора да слушат президентите, да не се бият и да не правят опасни играчки. Ще забраня войната и бъркането в уши, очи, уста.

   Тони: Ако аз съм президент, ще кажа никога повече да няма войни.

   Рали: Ако аз съм президент, ще искам моят народ да е жив и здрав, да е много весел и щастлив. Никога да не се бият помежду си народите във война. Да си избират бойни отбори, да се срещат на място наречено бойно поле и там да се разрешава спора, защото там се разрешават споровете. Когато вече е започнала войната между хората, ще е много късно да отидат на бойното поле и когато някой им каже да спрат в последния момент, няма да има вече на кого, защото вече ще са се пребили от бой и ще е станало прекалено късно.

                                               Децата от група "Камбанка"

 

.......Аз направих изводите от отговорите на децата за себе си, а вие??????

 

......

  

   Защо провеждаме в нашата група дискусии? Може да го наречем и разговор, но...разговори провеждаме постоянно, а дискусията е обикновено по предварително избрана тема.

   Дискусиите в групата са с цел изясняване на проблем, мнение, виждане на децата, или на момента решаваме проблемна ситуация и правото всеки да говори, а останалите да го слушат явно се харесва на децата.

   В Детския дискусионен клуб /знаете, че децата обичат да се държат като големите и да ги приемаме като такива/ обсъждаме, разискваме, спорим, дори понякога се стига да "словесен двубой" с цел изясняване на спорни въпроси и постигане на съгласие между децата, разрешаване на конфликтни ситуации и възстановяване на "мира"в групата.

   Иначе казано - използваме дискусията като средство за изясняване на спорни въпроси и постигане на съгласие между децата с различни позиции по един и същи въпрос.

   Целта, която си поставям пред мен е да опозная децата - техните силни и слаби страни, техните характери, дори темперамент.Дискусията е едно от средствата да се научат децата да се изразяват правилно, да се отключи потокът на речта, да обогатят речника си, мисълта им да върви леко и гладко, да избягват кратките отговори.

   Помага и за културата на речта - да говорят ясно и отчетливо, с нормално темпо, да се научат да общуват по между си, да се изслушват,

   В такава дискусия децата могат да се научат на много неща: Да придобият увереност, да повярват в собствените си възможности, да се опознаят, да станат по-смели в изказванията си, да виждат красивото, но и да имат очи и за грозното, като явление. Не на последно място - децата се научават да мечтаят, а мечтите са като живата вода за тях.

   В тези дискусии децата се научават да споделят свободно преживявания и опит. Усвояването на знания го изключваме като цел по време на дискусия.

   Провокира се мисленето на децата в определена посока - следва се поставената тема, както и общуването по между им, като това се явява предпоставка за преодоляване на различията между тях и възпитаване в търпимост и толерантност към другите. Децата да се научат да общуват с деца и възрастни - има какво да се желае в тази посока.

   Как го постигаме?

   Използваме различни методи, похвати, техники - детски дискусионен клуб, детски парламент, ролеви игри, работа по групи /децата се разделят на групи по техен избор, или сформираме групи на случаен принцип, децата участват с желание, когато ги редуваме/. Включваме и творчеството като "детски изказ" - рисуване, театрализирани игри, магическото "ако...", "писането" /в случая пиша аз/. Използваме много нагледни материали и практически занимания.

   Какво и защо го правим?

   Не разговор, заради самия разговор /макар често да има и такива/, не дискусия заради самата дискусия, а защо??? Защо точно по тази тема днес ще дискутираме? Какво е породила необходимостта от нейното разискване? Това са встъпителните думи в началото, не влизане в ситуация /все още/, а какво е провокирало възникването на ситуацията?

   Използването на практически примери ще улеснят "влизането"в ситуация, ще извикат преживян опит у децата, за да го споделят с останалите деца.

   Може да "звучи"сложно, като се има предвид възрастта на децата, но не мислете, че цветния звуков модел им е по-лесен. Веднъж като се започне и те сами изявяват желание за още, и още...Това е така, защото в нарочната дискусия може да се включат много изразни средства - думите, рисуването, театрализирането, влизането в роля...

   В провеждането и на Детския дискусионен клуб, и на Детския парламент децата изявяват себе си, освен, ако не е поставено друго условие /магическото "ако", но дори и тогава те използват своите знания и опит, за да предадат своите мисли и чувства по даден проблем, разискван въпрос/.

   Организацията е същата, както при провеждането на Детския парламент. Винаги започваме седнали на голям кръг /наричам го възможност да усетя групата като цяло - настроение, взаимоотношения между децата за деня/, след това, ако "трябва" раздвижване, рисуване....театър...

   Написаното и за парламента, и за дискусиите с децата няма претенции за научна обоснованост, но на нас ни е и интересно, и приятно, за това продължаваме да го правим.

  В последно време се случва да ви занимавам с Детския парламент и Детския дискусионен клуб на група "Камбанка". Сега ще ви обясня защо и как ги включваме в живота на нашата група. В никакъв случай не е самоцелно, или просто ей така - от нямане какво да се прави, та си "парламентьорстваме" и дискутираме...

   За начало - Детски парламент.

   Детският парламент в групата представлява форма за работа с децата, които свободно изразяват мнението, идеите и мечтите си, подкрепяни от самите възрастни. Детският парламент не е структура, не е и организация, но е "мястото", където всяко дете, желаещо да "помага" и "участва" в реализирането на проекти, в живота на групата, може да се включи с идеи и свои виждания. Най-важното обаче е, че Детският парламент представлява група деца, които сами се опитват да решават проблемите си, а всеки знае, че именно децата са бъдещето. Погледнеш ли в очите на дете, поглеждаш в бъдещето...Така е, или поне ми се иска да е така, и да поверим бъдещето в сигурни ръце!?!?Доколко ще ги научим да говорят свободно, да се изказват, да се изслушват, да вземат решения отнасящи се до самите тях и групата като цяло зависи от нас.

   Знаете, че децата са различни - едни са по-оперени, не се притесняват, но има и свити, плахи деца, които в началото само мълчат, докато се окопитят и започват да се включват в разговорите.

   В този ред на мисли, че децата може и да са малки, но са достатъчно големи да решават проблеми, конфликти и всичко, което се отнася за тях, след като са натрупали "количество"опит, знания и след това им бъде дадена възможност, може съвсем на място да се включат със свои идеи и предложения.

   Първото "заседание"на детския ни парламент започна на шега. Възникна спор около играчките в групата. Тогава решихме, че е крайно време да обсъдим заедно как да разрешаваме възникнали конфликти в групата. С някои "протоколи"ви запознах, с други предстои да ви запозная: Как да опазим София чиста? , Как да опазим нашата планета Земя чиста?, Какво бихме искали да ядем в детската градина?

   Има още, но във времето може и да ги "протоколирам"пред вас.

   Избиране име на групата.

   Името на групата го избрахме точно по този начин. Първо предложения, умуване, аргументиране и накрая се спряхме на "Камбанка". Това име го предложи Лора. В първия момент ми прозвуча ....не-интересно, не-мелодично...В следващия момент се сетих за коледните камбанки, за цветето камбанка, за гласчета като камбанка. Защо не???? Камбанка, камбанки!!! Красиво е, нали???

  Подложихме предложението на Лори на обсъждане. След кратък размисъл децата го одобриха и ...така станахме група "Камбанка".

   Преди да стигнем до този избор всяко дете даде своето предложение: Пепеляшка!? Не беше одобрено от момчетата. Те били момчета и на тях това име не подхождало. Спайдермен!? Момичетата не го одобриха. Те били момичета и не им подхождало това име. Патиланско царство!? Всички ще ни мислят за много палави..Пипи Дългото чорапче!? Харесва ни, но...за момичета е само. Ракета!? Не ни звучи добре. Спящата красавица, Аврора, Снежанка и седемте джуджета....В момент на разгорещен спор Лори предложи името на групата да е "Камбанка"....Настъпи тишина. Чак чухме тишината - както обикновено се шегуваме в групата....В същия този момент започнах да прехвърлям през ума си мисли: Как ще звучи, как можем да "онагледим" името, с какво можем да го свържем???.....Коледна камбанка, цвете камбанка, детските гласчета, които звънят, или кънтят като камбанки.

   Започна отново дискусия около новото предложение. Люба ме попита какво е моето мнение по предложението. Винаги се включвам и аз. Не ме оставят настрани от техните разговори...

   И така след претегляне на "за" и "против" решихме групата ни да се казва "Камбанка". Децата бяха много въодушевени, че ще си имаме едно общо име и от този момент ще се представяме с него.

   Организация за провеждане на Детски парламент.

   Провеждаме го обикновено в петък следобяд, което няма нищо общо с петъчния парламентарен контрол. В четвъртък си избираме тема, проблем - ако има, или търсим евентуално такъв, който може да се появи. Поставяме си за задача да помислим до петък следобяда.

   В петък след сън и закуска сядаме всички на един голям кръг и....Започваме. Отново си поставяме въпросите. Обикновено подготвям предварително примери, предварителни разтовори, които сме провели и "заседанието" започва. Не го наричаме заседание, а право на всеки да вземе думата и да се изкаже.

   Децата се надпреварват да се изкажат, затова си определяме и регламент понякога: Изказванията да започнат по посока на часовниковата стрелка, или обратно на нея. Никой не се сърди, а всеки знае кога ще дойде неговият ред. Имат право да се допълват - своите, или изказвания на децата. Поставяме си и условие да не се прекъсваме, докато изказващият не каже, че е казал това, което има да казва.

   Най-емоционално въздейства на децата, когато дойде момента да гласуват. Някои гласуват по няколко пъти и докато се разберем, че всеки има право на един избор...минава време.

   Междувременно аз записвам техните изказвания, което също има на какво да научи децата, но за целите ще "говоря"в Детски дискусионен клуб.

   Много е важна мотивацията за децата. Защо го правим, защо точно "този"проблем разискваме в момента, кой ще разбере за нашите изводи и решения?

   Всеки "протокол"напечатвам и слагам на таблото на групата и....забелязвам в последно време родителите четат и се подсмихват с онази нежна родителска усмивка, говореща: Вижте ги тези калпазани какви ги вършат?!?!

 

   Първи юни е един много специален ден за децата. Не че другите не са ваши, но по-друго си е да знаеш, че си имаш и специален ден и по-точно-ваш ден на децата, на всички деца от нашата планета. Да, разбира се и рожденият ден е специален, но той пък си е само на рожденика. Приятно е да се чувстваш специален цял един ден от годината, а като знаеш, че той е на всички, приятното усещане става ей толкова голямо....

   Я да видим сега какво можем да пожелаем на децата???? Аз ще запиша вашите пожелания и ще ги сложим отвън на таблото, при голямото слънце, което нарисувахме вчера и при другото табло-плакат на което нарисувахме планетата земя като един огромен балон и вие нарисувахте вашите детски ръце. Там ще запиша и всички ваши пожелания, които ще ми кажете след малко...

   Хайде да помислим заедно. Какво си пожелаваме обикновено? От какво имат необходимост децата? Всички деца ли живеят еднакво добре, или еднакво зле???....Какво му е нужно на едно дете, за да бъде доволно, щастливо???

   ~ Да са живи и здрави! Да са много щастливи и майките, и бащите им много да им се радват. Да няма голи и боси дечица, и гладни. Да има храна за всички, за да се нахрани целият свят. Да има пчелички за мед. Децата да имат много балончета и сърчица.

   ~ Аз пожелавам на целият свят, на децата да имат много дрешки, обувки, топлички. Да имат и топки с които да си играят. Да имат и играчки също, за да си играят и с тях. Да имат много цветя.

   ~ Да са живи и здрави дечицата и майките, и бабите, и татковците, и дядовците им. Да няма голи дечица. Да са обути и да се хранят чистичко.

   ~ Дечицата да са здрави и да ядат добре и да се упражняват.

   ~ Децата да не бутат храната и да не отказват да я ядат.

   ~ И да си изяждат всичко, за да са здрави и силни. Да не се разболяват все повече, и повече, и повече.

   ~ Да си мият ръчичките, зъбките, очичките, тялото, косата и да се мият целите.

   ~Децата да слушат мама и тате и да не си бутат яденето. да си играят и да не чупят любимите си играчки. Да имат модерни блузи и дрехи.

   ~ Аз пожелавам на момичетата от цял свят да си имат в къщи птичета, които да им пеят, а на момчетата от цял свят спайдерменски палатки за лагер.

   ~ Да има много музика и цветя. Да си имат моливи и боички, и листчета да си рисуват.

   ~ Децата да бъдат щастливи, родителите им и целият свят.

   ~Слънцето да е много топло.

   ~ Родителите да имат най-хубавите дечица.

   ~ Искам да пожелая на децата да имат много хубави играчки. На всички момичета пожелавам истински пеперуди, които да имат много дълги крака и децата да се държат за тях като кокили.

   ~ Аз ви желая много топлина, много обич от мама, тате, баба, дядо, кака, батко....Много изненади на празника и много детски усмивки за всички. Бъдете приятели! Ние сме една група и нека всички, които ви виждат отвън на двора да казват: Какви мили и добри деца. как се разбират, играят си заедно, не се карат. А сега ще ми подарите ли по една ей толкова голяма и лъчезарна усмивка??? Благодаря!!! Аз получих много усмивки, а вие само една от мен. Я се усмихнете един на друг, за да бъдат усмивките по равно!!! Чудесни дечица си имам! Знаех си го....

   Първоюнските детски пожелания са на децата от група "Камбанка" - трета Б група.