АЗ – ЧАСТИЦА ОТ ПРИРОДАТА

Нищо в природата не съществува произволно, без да е необходимо на Цялото. Впрочем всичко в Природата е част от Цялото, а неговата същност се определя от Силите на Сътворението. Ето за какво става въпрос.

Човекът е градивна клетка от цялостния жизнен организъм на Съществуващото. Елементите на неговата характеристика трябва да открием в Природата. Всичко, което съществува в човешкия организъм можем да открием в Природата и съответно, всичко, което е градивен елемент в Природата изгражда и човешкият организъм. Когато говорим за  енергийно-информационната основа на човешката  същност, трябва да знаем, че същото обяснение е валидно и за Природата. Тя също има енергийно-информационна основа, но човекът не може все още да проумее силата на Ума, който я ръководи. Затова пък трябва да е напълно убеден за ролята, която неговият ум изпълнява за съществуването и развитието на Природата. Човекът трябва напълно да осъзнае голямата категоричност на истината: ако има живот за Природата ще има живот и за човека. Затова човекът трябва да преосмисли поведението си спрямо Природата. На този етап то е самоунищожително -  правиш всичко възможно за унищожаването на корените на едно дърво,  а искаш живот за неговите клони.

АЗ И СВЕТЪТ

Точно толкова, колкото е частица от Природата, човекът е и частица – градивен елемент от Света. Светът не е само видимата част от съществуването на човечеството. Светът е изграден от множество видими и невидими връзки, които го превръщат в конгломерат на съществуването.

Къде е общото и къде различното?

Всичките видими и невидими връзки могат да бъдат разпределени в две основни групи: енергийно-информационни и екзистенциални. Веднага ще обясним, че енергийно-информационните връзки изграждат квантовата основа на света, а екзистенциалните връзки са част от материалния свят. Енергиийно-информационната основа на света съдържа в себе си освен универсалната жизнена енергия и основните информационни направления идващи от Идеите на Великото съзнание. Екзистенциалните връзки са елементи на основните Природни закони и произтичат от закона за резонанса и закона за причината  и следствието. Като градивна частица на Света, човекът е подвластен на тези закони, и ако поради невежеството си не ги познава, той ще се превърне в жертва на своето невежество. За да има правилен живот, човек трябва да се ограмотява непрекъснато. Първото нещо, което трябва да знае за своята връзка  със Света е нейната непреривност. Тя е непрекъсната и цялостна поради заложената програма за цикличност в развитието на духа. Тя се изявява чрез периодите на раждане и прераждане и носи в себе си потенциала на непреривността, т.е. събраната от всички животи информация. Така че развитието на Света зависи от развитието на Духа. Затова всеки е отговорен за своето собствено просвещение и духовно развитие.

ЖИВОТЪТ

            Как да го разбираме? Едни твърдят, че той има предопределеност, а други, че е груб, жесток и безсмислен. Малко са тези, които му се радват истински.

За да отговорим правилно на въпроса, трябва да знаем какво сме ние за живота. Значи не трябва  само да мислим какво е той за нас, как можем да се възползваме от него, но и какво сме ние за него.

Животът има нужда от нас. Той се проявява чрез нас. Какво е животът? Той е силата, чрез която Бог твори. Затова е толкова многообразен, толкова богат и наситен със радости и тревоги. Животът е организиран като средството, чрез което човешката душа опознава себе си и дава възможност на духа да се развие. В този смисъл животът е процес. Винаги трябва да го възприемаме като процеса на себепознанието и духовното развитие.  Животът е основата на този процес, а живеенето е формата, чрез която той се изявява. Трябва да сме убедени, че няма човек, който да познава така добре това изкуство – живеенето, че да не греши. Това е така, защото човешката душа е още твърде млада и тепърва  се запознава с уроците на живота. Какво е живеене? Това е съвкупността от изявата на всички човешки емоционални и мисловни дейности. Те се изявяват според нивото на съзнание на отделната личност. Съзнанието се гради цял живот и остава нетленната, вечно жива частица от човешката личност – продължител на живота за всеки период от нейното прераждане. Със съзнанието си човекът е частица от живота, частица от света и участва заедно с Великото Съзнание в процеса на тяхното изграждане. Чрез съзнанието си човекът живее, т.е. твори, радва се и скърби, разрушава и гради, чрез съзнанието си човекът е съавтор на Твореца в изграждането и развитието на Света, Живота и Природата.

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

И ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЖИВОТА   

Възможностите на човешката душа обхващат най-вече Света на познанието. А Света на познанието е мястото където се развива и укрепва духът. Човешкият дух е неразривно свързан с душата и създава предпоставка за нейното развитие. Така че не може да се разглеждат като самостоятелно съществуващи духовни същности нито духът, нито душата. Те взаимно се допълват и създават условията за развитието на ума и съзнанието. Тези           два фактора – духът и душата определят нивото на развитие, което може да постигне човешкото съзнание в рамките на един живот.

Кои са характерните особености на Света на познанието?

Първата и най-съществена особеност е практическата работа с придобитото от Света на знанието. Светът на знанието е теоретическата част, която изгражда Живота, а Светът на познанието е практическата част от Живота. Това са двете основни страни, които формират Живота.

Друга характерна особеност на Света на познанието е изискването за проявено достойнство, за да се получи възможност за пълноценна изява на Духа. Духът може да работи пълноценно в Света на познанието само, ако личността постигне необходимото самочувствие. Без самочувствие не може да има достойнство, не може да има изява на качествата, които притежава душата. Трябва да се помни, че самочувствието е състояние, което гарантира или проваля успеха на всяко начинание. Така че, за да постигне достойнство, човешката личност трябва да живее със самочувствие. То е състоянието, което дава възможност на човека да бъде адекватен на условията, в които се намира.

Третата характерна особеност на Света на познанието се отнася до Съзнанието. Впрочем Съзнанието е структуроопределяща форма както за Света на знанието, така и за Света на познанието. Само че тук, в Света на познанието,  то се проявява като съзнателност по отношение на конкретните действия, докато в Света на знанието, Съзнанието се проявява като уникална информационна основа за познанието. Тук, в Света на знанието, Съзнанието е информационната среда, с която работи Ума, за да създаде необходимото ниво от знание и опитности, т.е. да създаде съответното ниво Съзнание.

Съзнателността, чрез която се проявява Съзнанието е качество, което показва възможностите на съответната личност за нейното интегриране в Живота. Съзнателността е добродетел, която за да се прояви търси опора в нравствеността и достойнството. Съзнателността се изявява предимно чрез отговорността към Живота, чрез отговорността към всичко, с което се свързва личността.

И сега да подредим характерните особености на Света на познанието.

1. Умение за практическа работа с информацията от Света на Знанието.

2. Изискване за конкретна проява на достойнство.

3. Съзнателност на действията, изявени чрез отговорност към Живота.

В първия случай,  говорим за живо приложение на наученото, във втория твърдим, че  за целта се изисква достойнство и в третия допълваме, че не би могло да  се получи всичко това, ако няма съзнателност, т.е. отговорност за действията.

Възможностите на човешката душа  могат да бъдат изключително богати като форма и като действие, и да намират пълноценна изява в Света на познанието, ако преди това е била постигната съществена връзка със Света на знанието. Това е връзка, която се осъществява между Ума, Душата и Духа, за да бъдат усвоени знанията, които предлага Животът. Умът участва като средството, което усвоява информацията ( той анализира, асимилира, обобщава). Душата участва като създава съответната емоционална нагласа за реализирането на конкретните мисли, идеи, намерения. Духът участва  като помага на интуицията да се прояви и така да подпомогне конкретната работа.

Няма и не може да има рязко разграничение между Света на знанието и Света на познанието, защото както казахме и по-горе, те изграждат Живота като взаимно се допълват. Животът е пълнокръвната изява на човешката личност в условията на физическия свят. Неговите две страни – знанието и познанието го правят уникален за всяка личност и за Света като цяло. В действителност възможностите  на човешката душа са  възможности на цялата съзнателна човешка личност.

Ние разгледахме този въпрос в детайли, за да помогнем на всеки човек, който иска да напредне в своето духовно развитие. Тези детайли формират цялостното отношение на човешката личност към Живота.

Само просветеният може да живее пълноценно.      

Тази и други интересни теми можете да намерите на  добродетели