Колкото по-голямо е количеството образовани хора, толкова повече са недоволните от неравенството. Защото образованият човек мисли, разсъждава, осъзнава и прави изводи. Ниско образованите хора просто нямат възможност да осъзнаят цялата дълбочина на проблема с неравенството. Тоест те разбират, че има някаква несправедливост при разпределянето на доходите и в много други неща, но не са в състояние да разберат причините за това.

В началото на 21 век стана очевидно, че на западната либерална политическа система и е изгодно да съкращава броя на образованите хора.

Тук трябва да изясним термина. Днес образован е не онзи човек, който може да чете и пише. Така е било в Средновековието. В днешното технологично време познаването на азбуката и събирането на буквите в думи стана нещо като инстинкт. Съвременният образован човек има обширни познания в различни сфери, способен е логически да разсъждава и да анализира.

Изразът „изгодно е на системата” също изисква пояснение. Такова съвременно философско направление като системният анализ позволява да се разбере, че системата „живее” свой собствен живот и по своите закони. Тоест човечеството (или държавата) се развива не само защото е управлявано от „светли умове”, но и като нещо самостоятелно. Разбира се, такова развитие се базира на определени идеи и принципи, които му дават направление.

И така, идеите и принципите, залегнали в основата на съвременната „западна” цивилизация, на сегашния етап насочват развитието в посока на намаляване броя на образованите хора. И е жалко, че и нашите управници се занимават с копиране на тази система.

За това, че нивото на образованието на младежта пада, открито говорят и у нас и на „запад”. Обаче виждат причините за това ту в развиването на средствата за масова комуникация, ту в още нещо. А всъщност, главната причина е другаде.

Всяка система (в дадения случай либералната политическа система) освен другите свойства, притежава и стремеж към самосъхранение. А как да опазиш система, при която една от най-важните черти е неравенството, ако хората са образовани?

Образованият (но не богат) човек започва да мисли, да анализира и стига до извода за несправедливостта на съществуващото неравенство между хората. При това (много важно) той осъзнава, че не е възможно това положение да се промени без промяна на системата. В зависимост от светоусещането си много от тези хора ще са готови към различни форми на политическа борба или ще търсят други пътища за да сменят съществуващата  система с по-справедлива. С това те стават опасни за системата.

Ако, обаче, човекът е образован, но при това е достатъчно осигурен, вероятността да счита съществуващата система за напълно нормална е много голяма. Той няма да протестира. Даже ще я защитава. На системата й е необходима малка част управляващи образовани хора – за правилното функциониране на самата нея.

Бедният и необразован човек не е опасен за съществуващата система. Например, излязоха  младежите по улиците на Лондон, направиха погром… И какво от това? Нищо. Политическата система не се разклати даже на „милиметър”.

Могат да се кажат още много неща, но тук има достатъчно.

Трябва да се прави извод. На съществуващата либерална политическа система и е изгодно да понижава количеството на образованите хора.

А може би това е добре? Нека продължава така?! Затова има стабилност…

В мен лично тези неща предизвикват опасение и неприязън.

Защото такова положение на нещата неминуемо води до още по-голям спад на нивото на образованието (дори сред материално осигурените), а значи към деградацията на обществото.

Децата са по-чувствителни и по-проницателни от нас. Можем да им залъжем мозъка с умни речи, но чувствата им не можем да излъжем. Те веднага разпознават този, който им мисли добро, и на кого са безразлични, кой влага в тях душата си и кой е дошъл само да „изпее“ предмета си.В крайна сметка, не е така важно да научиш детето на физика и математика, а да го научиш да бъде човек! Какво е това образование? Това е изграждане на човешкия образ. В какво се проявява човекът? В отношенията си с другите хора. Истинската задача на учителя се заключва в това, да научи детето да се отнася към хората така, че за него и за другите да е добре.

Всеки човек е нечие дете.

Пиер Огюстен де Бомарше

Раждането на новия човек е едно от най-вълнуващите събития в живота на всяко семейство. Родителите, в състояние на тревожно и радостно очакване, предварително обзавеждат детската стая, избират креватче и количка, мъжът, долепил ухо до издутото коремче на жена си, слуша как шава плодът.

Честно казано, далеч не всички изпитват умиление пред тази пасторална картинка. На много от хората са им напълно достатъчни тези деца, които вече съществуват около тях и те съвсем не искат да имат собствени деца.

Такива хора наричат себе си childfree – свободни от децата. Отстоявайки своите убеждения пред натиска на традиционното общество, childfree оправдават позицията си, като посочват камара убедителни причини.

Най-разпространената причина е недостигът  на средства, с които да се осигури приетото в обществото ниво на живот, без да лишава себе си от нищо. Другата причина, актуална предимно за еманципираните жени, е служебната кариера, която не оставя време и сили, а най-важното- желание, необходимо за раждане и възпитаване на децата. И, разбира се, при отсъствие на съпруг или съмнение в неговата надеждност, е напълно оправдано нежеланието да се отглежда дете без баща.

Мнозина, без да се натоварват с търсене на причина, честно признават, че искат просто да си поживеят, а някои извеждат бездетността до нивото на философия на живота и призовават всички да следват примера им.

Всичко това говори за угасването на майчиния инстинкт. Защото, ако жената иска дете, недостигът на средства няма да я спре. Ставайки майка, тя лесно ще се откаже от много неща, които си е позволявала по-рано, а ще реализира себе си не правейки кариера, а създавайки домашна атмосфера и възпитавайки децата. Даже отсъствието на мъж не винаги е непреодолима преграда. За да бъдат майки много от жените са готови да стоварят изцяло върху себе си бремето на възпитанието на детето.

Но как инстинктът може да угасне? Оказва се, че може. Даже инстинктът за самосъхранение отстъпва пред натиска на обществото. Хората са готови да загинат за идеята или да умрат, но „да запазят честта си”.

Натискът от страна на обществото, стресът, проблемите в семейството и на работата, могат да накарат човека да „убие” самия себе си.

А какво се случва с инстинкта на майчинството? Думата да родиш произлиза от думата род и това не са само думи с един корен. Раждането на детето е неразривно свързано с продължаването на рода и тази връзка е фиксирана в нашето съзнание.

Появата на новия човек винаги се е възприемала като добавка /тоест усилване/ към семейството, династията, родовия клан. Семейството било защитник на човека, негова опора, общност, към която той принадлежал. Но днес, във века на тоталния индивидуализъм ние не усещаме своята принадлежност към продължаващия се в поколението род. Семейните връзки се стесняват до най-малката клетка – мъж, жена, деца, родители – или изчезват съвсем.

Човек  става самодостатъчен и самотен, даже създаването на стабилна съпружеска двойка вече може да се смята за голям късмет. Но съпружеската двойка, която няма деца, това не е семейство – това са двама души, документално оформили интимните и имуществените си отношения. В същото време, мъж и жена, които възпитават дете – вече са семейство, дори отношенията им да не са официално закрепени.

Неотдавна ми попадна статия с ето такова заглавие – „Американските учени опровергаха мита за вредата от видеоигрите”.

В статията се говори за това, че сътрудниците на един от университетите в Тексас, както съобщава АМИ-ТАСС, изяснили, че „Компютърните игри не оказват вредно влияние на децата със здрава психика” и, общо взето, не е трудно да се досетим, кой е поръчал на тези „учени” изследване с такъв резултат.

При това, ръководителят на проекта професор Кристофър Фъргюсън, за да съхрани, според мен, поне някаква видимост на научна обективност, добавя, че на „някои” от тинейджърите компютърните игри все пак могат да окажат негативно въздействие.

Кои обаче са тези „някои” тинейджъри? Както става ясно, това са тези подрастващи, които лесно се огорчават, дразнят се за дреболии, отделят малко внимание на околните, нарушават установените правила, не изпълняват обещанията си и извършват постъпки, без да се замислят над последствията им. За тях професорът предлага „да им се ограничи времето, което отделят за игри”.

Интересно, къде професор Фъргюсън е виждал деца, сериозно замислящи се над последствията от постъпките си? Всеки, който е запознат с възрастовата психология знае, че на почти всички деца са свойствени ранимост и честа смяна на настроенията, те са егоцентрични, невнимателни към заобикалящите ги и често просто не могат да си изпълняват обещанията, защото ги дават без да се замислят, а когато трябва да ги изпълняват се намират в друго състояние на духа.

На тинейджърите е свойствено да „проверяват границите” на позволеното, те обичат свободата, не разбират смисъла на ограниченията и често нарушават установените правила. Всички познават тази юношеска превъзбуденост, желанието да се покажеш като герой, на когото морето му е до коляно и възрастните не са му началници.

И как, интересно, професорът смята да ограничи времето отделено за игри на тинейджърите „нарушаващи установените правила”? По същия начин те ще нарушават правилото да не играят на компютъра. А тези, които „не изпълняват своите обещания”, също така няма да изпълнят обещанието да не играят дълго на компютъра.

Не мисля, че професорът до такава степен не е запознат с азовете на възрастовата психология. Но, очевидно, някои „по – висши” съображения го принуждават да принизи вредата, която нанасят разпространените днес компютърни и видео игри.

Защо наричам меркантилните интереси съображения от „по-висше” ниво? Защото парите днес са най-висшата ценност. Нямам нищо против материалното благополучие, но да печелиш от игри, обучаващи на жестокост, а те са преобладаващо болшинство, не е добре.

Защо да не е добре, когато това са реални пари? Ще дам два примера от много подобни.  

11-ти март 2009 година в немския град Виненден 17 годишния Тим Кречмер застрелял общо15 човека. За него това били движещи се фигури, като в любимата му компютърна игра, с реалистична графика, една от най-скъпите и популярни по това време. В един момент той взел пистолета на баща си и тръгнал към училището си. Там той, в същия стил, като в любимата му компютърна игра /това станало ясно при разследването/, започнал да стреля наред по всички. След това излязъл на улицата, спрял кола, изхвърлил шофьора – същата стратегия както в играта. В крайна сметка го ранили в престрелката с полицията и бум! – претоварване – застрелял и себе си.

29 декември 2011 година в град Чебоксари, Русия, 22 годишен младеж убил с нож възрастна жена. Мотивът за престъплението, както обяснил по време на следствието, станало любопитството. След много часове игра, целта на която била да убие максимално количество хора, му станало интересно да види, как умира убит в действителност човек.

Ясно е, че и този и другият и във Винеден и в Чебоксари са извратеняци. Но продавачите на компютърни игри не проверяват купувачите за „извратеност”, не изискват справки от психотерапевт и характеристика от работното място. И дали няма да се изврати нормалното дете, прекарвайки множество часове съревновавайки се да убива. Не е важно, че той не убива реални хора, а техните виртуални образи. Тези образи стават все по-реални с всяка нова версия на играта и границите между виртуалните и реалните светове все повече се изтриват.

Игровите ситуации и предизвикващите чувство на опасност сцени на жестокост и насилие най-много „гъделичкат нервите”, тъй като засягат най-базовите животински инстинкти. Затова е най-лесно да се спечелят пари от филми и игри изградени на подобни сюжети. А това, че те постепенно разяждат ума и душата, внушавайки на потребителите на тази „продукция” позволеност, като цяло, на ужасни и отвратителни неща, слабо вълнува производителите на подобни стоки. Търговският успех оправдава всичко.

Но какво ме интересува търговсия успех на производителя на компютърни игри? Защо трябва да купувам продукцията му? Защо рекламата послушно ме води за носа, макар че разбирам, че не трябва да и вярвам, защото тя преследва своите, а не моите интереси? Най-вероятно, защото ми е все тая, просто не ми пука, с какво играе и какви впечатления получава детето ми. Зает съм със собствените неща, със собствения си търговски успех, който постигам със същите средства, както и другите, мислейки не за това каква полза или вреда ще донесат на хората плодовете на труда ми, а за печалбата, която ще получа

Възниква, обаче, въпрос. Не ставам ли аз, благодарение на своето равнодушие към всичко друго, освен търговския ми успех, неволна причина за тази стремителна деградация на обществото, която все по-ясно показват зачестилите напоследък случаи на немотивирано насилие?

А може би не ми пука и за това, нека всичко върви по дяволите. Имам си бизнес, а на бюрото в офиса ми стоят трите маймунки: нищо не виждам, нищо не чувам, нищо няма да кажа на сина си, който с часове седи пред компютъра.

17.12.2011Михаил Аршавски

Сегашното състояние на младежите отразява реалността на 21-ви век.Привидно младежите днес може да изглеждат повърхностни, безразлични, изгубени във виртуалната реалност на смартфоните и таблетките, но истината по въпроса е, че те са много по-развити от нас. Това е поколение, което живее и диша в свързания, бърз и интегрален свят, в който политическите граници не съществуват и в който всички са граждани на глобална сфера.

Ако „погледнем” в техните сърца, ще открием цяло едно поколение, което не се стреми да следва безопасния път на колеж, кариера, деца, а иска да знае „За какво”? Те искат да разберат своята роля в света и вида на връзката, която трябва да установят за достигане на щастие. Ето защо те са непокорни на училищната система, която сме построили. Те не се нуждаят от мъртва информация, а от възпитание в пълния смисъл на думата.

Образователната програма на 21-ви век не трябва да бъде насилствено вкарване на информация в младите. Вместо това, тя трябва да предоставя социални умения, помагащи им да преодолеят отчуждението и недоверието, които изобилстват в днешното общество. За да направим младите активна сила в инициирането на социална промяна, трябва да им помогнем да разберат закона на новия свят. Дори по-важното, трябва да им помогнем да разберат какво могат да направят, за да използват тези закони в своя полза.

По собствен начин младите принуждават нас – поколението на стария свят – да осъзнаем, че светът се променя и ние трябва да преосмислим нашата позиция в него.

http://ariresearch.org/global-education/454

Фактът, че депресията е заболяване номер едно в света в момента, не трябва да ни плаши. Но какво да се опитаме да разберем от това? Какви са причините, които стоят зад този номер?

От тук на къде?

По принцип ние сме емоционални същества, мотивирани от нашите усещания. Мисълта ни просто подобрява нашето емоционално развитие, но тя не е източникът. Човек се развива според четирите стадия на желанието, чрез които преминаваме през всяка ситуация. Това са неживо, растително, животинско и човешко ниво. До сега човечеството се е развивало в първите три или с други думи, на индивидуално ниво. Излезли сме от пещерите преди много време и сме спрели да преследваме животните. Човечеството е постигнало велики неща. Достигнали сме върха във всяка област от нашия живот: научна, технологична и социална, и именно за това ще бъде трудно да постигнем повече.

Време е да спрем с нашата игра

Тъй като сега сме на степента на развитие на човешката част в нас, важат различни правила. Нашата основна човешка природа, която ни кара да бягаме от опасности и да преследваме удоволствия, повече не може да намери нови източници на напълване както преди, защото за да се напълни желанието на човешко ниво, е нужно напълването да бъде взаимно. Тъй като този етап от нашето развитие също се разделя на неживо, животинско, растително и човешко ниво, все още имаме да правим доста подготовка. От историческа гледна точка, сме развивали различни рижими, националности, езици, заедно с икономическите и социални механизми, които действат и до сега. Сега е време да спрем с нашата игра и да се възползваме от възможността пред нас по иновативен и нов начин.

Коригирано отношение

За да може човечеството да увеличи стойността на живот по добър начин, трябва да приемем нова ценностна система, която е подходяща за сегашния колективен етап на съществуването ни. Развитие на индивидуална основа е нещо от миналото и за да напредваме към новата ера, трябва да приемем ново отношение към живота. Това, което преживяваме напоследък, са нови глобални кризи, които обаче са признаци на приближаваща нова ера.

От този момент нататък само глобални инициативи и интегрално мислене ще ни издигнат към по-добро бъдеще. Това може да звучи доста „виртуално” в сравнение с конкретните проблеми, с които се занимаваме днес, но не би било разумно от наша страна да отхвърляме някои от възможностите ни преди да сме ги изпробвали.

Планът

Практически етап за обновено човечество:

1.   Ново глобално образование;

2.   Цел на образованието: самият човек, тоест да променим себе си вместо да придобиваме повече знания;

3.   Метод: изграждане на подходяща среда за подбуждане на масова промяна.

Образованието означава да разберем и да се съгласим, че трябва да седнем и от нулата да учим как образованието да стигне до сърцата на хората по най-добрия начин.

Целта на образованието е да разберем, че всъщност до сега не сме се занимавали с този въпрос, тъй като целият ни напредък е бил материалистичен и технологичен. Трябва да започнем да изграждаме нови средства за обучение на хората, как да прилагат емоционалния „пакет”, който ни прави хора, по полезен за целия свят начин. Така че там, където има страдания, депресия, война и глад, ще можем да създадем благоденствие и сигурност.

Обкръжението: Основният принцип на образованието е да обясним на хората колко важно е нашето обкръжение като основно средство за човешкия напредък.

Достигане

Как да достигнем до всеки човек в света? Можем да започнем да се образоваме чрез стандартни канали на комуникация: интернет, телевизия, радио и вестници, които са източниците на живот на нашето поколение. Можем да разработим различни нови програми за различни целеви аудитории, но остава единствено въпросът: „Готови ли сме да се впуснем по новия път?”.

Ако обобщим факторите, които ни формират, ще видим, че накрая сме управлявани от два източника: нашите вродени елементи и информацията, която приемаме от нашето обкръжение през хода от живота ни.

Интересното е, че науката е достигнала до подобни заключения. От 1990-та областта на поведенческата генетика печели основа. Тази област на науката търси връзка между гените и личността,  човешките познания и поведенческите качества, също като раздразнителност, предприемчивост, срамежливост, насилие и сексуални желания. Един от първите изследователи в тази област е бил професор Ричард Абстейн, ръководител на отдела за научни изследвания в Херцог Психо-Гериатрична болница в Йерусалим, Израел. Проф. Абстейн твърди, че гените определят около 50% от нашите черти и останалите се определят от обкръжението.

Тъй като не можем да променим нашата вродена структура, ние трябва да се обърнем към втория елемент от който зависи  развитието ни – нашето обкръжение. Единственото нещо, което може да направим, за  да постигнем  напредък в осъществяване  целта на живота ни, е да изберем обкръжение, което ще ни подтикне към това.

Разбирането на този принцип изисква достатъчно осъзнаване, но очевидно много хора в днешно време вече са го придобили.

Ако искаме да променим нашето отношение от егоистично на алтруистично, ние трябва да доведем себе си до състояние, в което желанието ни  да се грижим за благосъстоянието на другите и да се свържем с тях, е доста по-голямо от желанието ни за всякакви егоистични притежания. Това можа да се случи само ако ценностите на нашето обкръжение потвърждават, че алтруизмът е най-високо ценен.

 Ние сме създадени като социални, егоистични създания. Следователно, няма нищо по-важно за нас от мнението на тези около нас. Ние сме напълно и неволно контролирани от възгледите на обществото  и  сме готови да направим всичко, което можем  за неговата благодарност, признание, уважение и слава. Ето защо обществото може да внуши голямо разнообразие от ценности и поведение на своите членове.

Обществото също изгражда критерия , който ние използваме, за да измерваме нашето самоуважение и самочувствие.  Следователно, дори когато сме сами, ние действаме според  кода на обществото. С други думи, дори ако никой не знае за определено действие, което извършваме,ние все пак ще го направим заради нуждата от признателност.

За да започнем да изграждаме нашето желание за грижа за другите и да сме свързани с тях като част от единна система, ние трябва да сме в общество, което подкрепя това. Ако хората около нас оценяват алтруизма като най-високо ниво, всеки от нас ще бъде естествено принуден да се подчини и да го приеме. 

В идеалния случай, нашето обкръжение трябва да проектира следното: „За да достигнем равновесие с Природата, да бъде добре за другите, за единната система от която ти си част.” Когато желанието за алтруизъм е очевидно в обкръжението ни, ние ще приемем тази цена за него. Ако се сблъскваме с напомняния и уважение към алтруизма, където и да отидем, нашето отношение към другите ще се промени. Постепенно, колкото повече  мислим за това, толкова повече ще искаме да станем здрава част в единната система.

Когато нашето обкръжение бъде съставено от хора, които търсят равновесие с Природата, ние ще се чувстваме защитени, щастливи и безгрижни. Това е начин на живот към който Природата води човечеството.

http://ariresearch.org/education-principles/realizing-our-free-choice#more-307

Сегашното състояние на младежите отразява реалността на 21-ви век. Привидно младежите днес може да изглеждат повърхностни, безразлични, изгубени във виртуалната реалност на смартфоните и таблетките, но истината по въпроса е, че те са много по-развити от нас. Това е поколение, което живее и диша в свързания, бърз и интегрален свят, в който политическите граници не съществуват и в който всички са граждани на глобална сфера.

Ако „погледнем” в техните сърца, ще открием цяло едно поколение, което не се стреми да следва безопасния път на колеж, кариера, деца, а иска да знае „За какво”? Те искат да разберат своята роля в света и вида на връзката, която трябва да установят за достигане на щастие. Ето защо те са непокорни на училищната система, която сме построили. Те не се нуждаят от мъртва информация, а от възпитание в пълния смисъл на думата.

Образователната програма на 21-ви век не трябва да бъде насилствено вкарване на информация в младите. Вместо това, тя трябва да предоставя социални умения, помагащи им да преодолеят отчуждението и недоверието, които изобилстват в днешното общество. За да направим младите активна сила в инициирането на социална промяна, трябва да им помогнем да разберат закона на новия свят. Дори по-важното, трябва да им помогнем да разберат какво могат да направят, за да използват тези закони в своя полза.

По собствен начин младите принуждават нас – поколението на стария свят – да осъзнаем, че светът се променя и ние трябва да преосмислим нашата позиция в него.

Решение: Да се включат младите.

За да се изведе светът от сегашната криза, трябва да подготвим ново поколение възпитатели – да бъдат наясно със законите на новия свят и да ги усещат в себе си. Основата за възпитателите на това поколение са младите. Освен това, платформата, на която тази нова система за образование ще бъде построена вече съществува – Интернет.

Интернет съществува фактически навсякъде. Мрежата вече е доказала способността си да насърчава социални и културни идеи, и да мотивира хората към действие. Тя черпи сили от своята откритост, събирателност и интерактивност, но най-вече от факта, че в Интернет всеки човек наистина се зачита.

Мрежата позволява всеки човек в света да се запознае с всяко явление и идея, и да повлияе на глобалните промени. Въпреки че Интренет все още не е напълно вездесъщ, това е инфраструктурата, която е доста по-лесна да се създаде от създаването на безброй много виско качествени колежи.

Тъй като сме създали образователна система, която подготвя нашите деца за живот в стария свят, сега трябва да построим виртуална образователна система, един вид безплатен онлайн универсисет, който образова младите за новите отношения, които трябва да създадем в глобалната ера, като по този начин това ги прави възпитатели на новото поколение.

Като част от обучението, младите ще учат, че егоизмът, тоест желанието да се насладят за сметка на останалите, е основна причина за страданието в света. Те също ще изучават природата на интегралната система в природата, за да разберат защо отношенията на взаимна загриженост и толерантност са единственото устойчиво решение за живот в един взаимносвързан свят.

Всеки младеж, завършил обучението, ще получава диплома от ООН и ще бъде обявен за „Глобален възпитател”, квалифициран да обучава деца в своята страна от ранно детство до съзряване.

От опита ни с младите групи в световен мащаб, виждаме, че те са очаровани от предизвикателството на такъв проект. Освен това, съвместното учене, което виртуалната среда позволява, създава социална среда за обучение, която свързва всички пропасти – етнически, културни, религиозни или расови – позволявайки всеки човек да бъде интегрален и взаимно допълнен.

Ако прилагаме опита, придобит от нас, и си сътрудничим в създаването на онлайн университет, който да квалифицира утрешните педагози, ще започнем промяна в епични размери. Тези възпитатели и преподаватели ще въвеждат децата в сложностите на живота в интегралния свят чрез игри, клипове, дискусии и пряко взаимодействие. По този начин новото поколение ще израстне: грижовно, внимателно, съчустващо и наясно със законите на живота в новия свят.

Ако възпитаме едно поколение, те ще възпитат всички поколения за напред.

Практически мерки:

Под егидата на ЮНЕСКО, трябва да създадем академична институция, която да допълва образованието в колеж. Целта на институцията ще бъде да учи за глобалността в духа на сътрудничеството и взаимното разбирателство. Като част от проекта, трябва да бъде създадена неполитическа международна педагогическа институция, която ще включва световно известни експерти в твърдите науки и в социалните науки. Тези експерти ще разработват учебни програми за интегралния свят и ще ги адаптират към манталитета и културата на всяка страна.

След като институцията е саздадена, правителствата трябва да направят така, че да се вземат завършилите програмата „Глобално образование” в образователните заведения. Включването на младите, коита са завършили тази програма, ще трябва да бъде подпомогнато от друга „Международна година на младежта” към ООН и да вземат най-голям приоритет в ООН и ЮНЕСКО.

ЮНЕСКО може да доведе до създаването на виртуална система на обучение, от която светът се нуждае днес. По този начин не само ще демонстрират своята грижа за благополучието на човечеството, но ще го доведат до светло и славно бъдеще.

http://ariresearch.org/children-youth-education/a-problem-as-well-as-a-contribution

От 26-ти до 28-ми юни в столичното читалище "Славянска беседа" ще се проведе втори по рода си фестивал на младежкия социален театър АГОРА, на който повече от 150 младежи от цяла България ще покажат 19 форум театрални представления.

Форум театърът е алтернативен метод за неформално образование за малки и големи, който дава възможност на публиката и участниците заедно да открият различни решения или подходи при реални проблеми и конфликтни ситуации.

Изпълнител на проекта е театър "Цвете", с ръководител Цвете Янева, която бе отличена с награда за вдъхновяващ лидер на 14-ти юни в софийския Модерен театър.

Началото на фестивала е в 14:00 на 26-ти юни, когато сте добре дошли на прсконференция и кръгла маса за ролята на форум театъра като успешен метод за неформално образование.

Още информация може да видите тук

 AGORA-PROGRAMA.doc

400 портрета на млади българи на фона на песента-послание "Високо".

ТЕКСТ:
Високо, високо, високо,
високо застани!
Над завист и обида,
над дребните сплетни.

Високо, високо, високо -
над завист и обида.
Високо, високо, високо -
високо да те видя!

Високо, високо, високо,
над всичко днес бъди!
И обич синеока,
звездите са звезди.

Високо, високо, високо,
и обич синеока.
Звездите са звезди,
защото са високо.

Да те видя - високо застани!
Да те видя - над дребните сплетни!
Да те видя - над всичко днес бъди!
Да те видя!

Високо, високо, високо,
високо застани!
Над завист и обида,
над дребните сплетни.

Високо, високо, високо -
над завист и обида.
Високо, високо, високо -
високо да те видя!

Да те видя - високо застани!
Да те видя - над дребните сплетни!
Да те видя - над всичко днес бъди!
Да те видя - звездите са звезди!

Да те видя, да те видя! (8)
Звездите са звезди.