Не съм писал отдавна, но постоянно следя блога и сайта и някои, на които съм помогнал знаят за това. Благодаря на всички, които ми сигнализираха за проблеми през последните месеци и можех своевременно да ги реша!

Какво се случва с мен... ами всякакви работи. Най-хубавото е, че вече ще ставам татко :) Мая е бременна в шести месец, след като ходихме по мъките миналата година по различни доктори, всеки от които искаше по една камара пари за най-различни изследвания и на база тях ни уверяваше, че бебе по нормален път няма как да стане. Тръгнахме по неприятният и дълъг път на процедурите Инвитро и ни одобриха за процедура през месец март.

Но, ето че сменихме топлия климат на България с този на дъждовна Англия за няколко месеца и чудото взе че се случи :) Чудото се случи и вече расте, рита, а ние купуваме детски дрешки и се вълнуваме така, както никога досега не сме се вълнували :) Вече се знае, че ще си имаме момиченце, за което сме много щастливи. Винаги съм си мечтал за дъщеричка! Разбира се, някой ден се надявам да имам и син :)

 За съжаление нашата бременност е от трудните, а допълнително се усложни от това, че в пети месец Мая получи възпаление на апендисит. Първо имаше контракции, което наложи да я заведем в Майчин дом за наблюдение, а там откриха, че това е апендисит.

 По спешност беше приета в Пирогов, а там... там да не попадаш. Като разбраха, че е бременна ни предложиха ВИП стая, която случайно била свободна. Струвала 50 лв на ден и можело да стоя с нея постоянно. И така стана, бях с нея неотлъчно, като дори ми дадоха легло.

Другият избор беше да лежи в коридора, каквито случаи имаше. Късаше ми се сърцето като ги гледам хората там.

 В Пирогов обаче само това му беше хубавото. Оказа се, че там никой не и обръща внимание. Оставяха я с пълна подлога по цял ден. Когато бях при нея (налагаше ми се все пак да излизам по работа за малко през деня) отивах при санитарките и им казвам, че подлогата трябва да се смени. Казват - Добре, пиленце и това е. Нищо не правят и явно искаха да им бутна рушвет, но заради това отношение, което заварих рушвет никога не бих им дал.

 Да не му се налага на никой да посещава Пирогов! Там е една машина за пари и се опитват от всеки, дори и от бременна жена да вземат такива.

 Сега сме добре и това е най-важното :) Бебка рита, прави салта и си смуче пръста, а понякога на видеозона я виждаме да стои и в поза свещ :)

 Та това са новините от мен :)

Всъщност това е открито послание към един човек, който беше един от хората - ниви, един от тези, на които давах, когато исках да давам. Той знае какво направих за него, тогава когато ме призова и имаше нужда. То и беше съпроводено и с моето извинение по онази леко срамна спамерска история, но още навремето обясних подробно защо ми се наложи да прибегна до такива не особено качествени действия.

Но, от друга страна, ако човек види, че нивата е безплодна, или ражда тръни, не е редно той да продължава с нея, няма сила която да го задържи. Така че тези дни със един замах изтрих всичката трънлива комуникация, всички онези, които превръщат даването в паразитизъм. Всички онези, за които Икономиката на Радостта е повод за аванта. Всички онези, които искат преди да са вложили,  всички онези, които прекрачват границите на такта и смучат, изстискват, изцеждат. Всички "бегачи по тъч-линията", и вие, возещите се на тънката лайсна, знайте, че тънката лайсна се скърши !

Това, разбира се, е в синхрон с моята жътва. Хора, които откликват на даването с благодарност и почтеност. Пътищата ни се пресякоха и сега радостта, удовлетворението, копнежа, вдъхновението и хармонията се леят в дойстойнството на труда.