BgLOG.net
By Grobokop , 15 May 2012

  Чудили ли сте се защо по филмите, гробищата винаги са едни такива места, на които стърчи по един паметник тук там, а останалото е добре окосена полянка, а когато отидем в нашите, действителността е съвсем различна. Наскоро се зачудих и се поразрових тук там. Оказа се, че причинте са доста, различни и някой от тях доста основателни. 
  Като за начало, основна разлика се явява културата ни. За разлика от това, което виждаме по филмите, нашите надгробни паметници са изградени от основа, рамка, надгробна плоча и надгробен паметник. Често, за да изкупим вината си, че приживе не сме обръщали достатъчно внимание и не сме отдавали необходимото уважение на умрелия, върху гроба му "построяваме" архитектурни чудеса :-) .
  Друг проблем се оказва липсата свободни терени за гробове в големите градове, което налага да се използва всяко възможно местенце. Това от своя страна води до невъзможност да се оформят споменатите по-горе полянки.
  Нещо интересно, което прочетох е начинът, по който се правят гробовете в много от развитите държави. Всъщност, те преставляват подземни гробници, в които се полага ковчегът, отгоре се затваря с бетонна плоча върху която се насипва тънък слой пръст в който се насажда трева или цветя. Така надгробният паметник изглежда сякаш е забоден в пръстта, а всъщност е здраво захванат йъм бетона отдолу. За съжаление в БЪлгария все още не е разрешено изграждането на подобни гробници.
  И зарди изброените по-горе причини, мисля да не бързам да умирам, докато не се появи гробище, което да ми е на сърце. А до тогава, ще се движа повече, ще ям здравословно и ще се усмихвам

Legacy hit count
405
Legacy blog alias
71249
Legacy friendly alias
За-надгробните-паметници---

Comments

By antoinetamilanova , 11 June 2009

“Да построиш на мястото на летище “Божурище” МОЛ е равнозначно на това да го построиш на Шипка. Това аз не мога да го разбера. Всички се крият и казват, че това не ги засяга. Това бездушие, което е у управляващите, е под всякаква критика. Летище “Божурище” е най-старото в Европейския съюз. Имаме нещо, с което изпъкваме и то в такава напредничава област като авиацията. Имаме нещо, с което сме с едни гърди напред пред германци, французи ... нито “Фридрихсхафен”, нито “Бурже”, те са строени 1917 -1919 г., а ние през 1912 г. имаме оперативна дейност на летище "Божурище”.

Тони Илиев – „Инициативен комитет за спасяване на летище Божурище”

Когато бях дете, поглеждах често нагоре към небето, защото там често заедно с облаците се рееше и нещо цветно…Събирахме се децата от махалата и викахме „Па-ра-шут, па-ра-шут”, докато не се скрие зад клоните на дърветета, след това се озъртахме откъде ще се разтвори втория и се обзалагахме за цвета му. Когато станах ученичка на патронния празник на СОУ”Лет. Христо Топракчиев”-16 октомври  поднасяхме цветя на паметника на загиналите пилоти, летци-парашутисти и самолетостроители. Знаехме, че нашето летище е уникално и във него има много история. Днес ако напишеш в Гугъл „Летище Божурище” ще се увериш колко много големи имена от историята , нашата и европейската, са свързани с него. Но също там, ще се натъкнеш и на много мръсни и нечистоплътни дела…

Миналата година с предишния ми випуск, организирахме игра „Пътешествие в космоса”. Децата събираха материали за първите летци, за първите космонавти. Прииска ми се да ги заведа до летището и да помоля някой да им разреши да се качат в кабината на един самолет. Когато зададох въпроса към кого да се обърна за разрешение, ме изгледаха така сякаш нещо не съм със всичкия си…Сконфузих се. Как не ме е срам да не знам, че такъв динозавър вече не съществува!!! Срамота- учителка при това!! Попитах за клуба по авио моделизъм…и…вече съвсем решиха, че съм смахната и ме „отрязаха”

Днес небето над Божурище е пусто…то дори не е синьо, защото смокът от магистралата променя цвета му. Не мирише на божури, защото ароматите на множеството малки фабрики наоколо са по-упойващи. Всъщност защо ли се казва Божурище? То вече няма божури. От детството ми останаха само крясъците на жабите в тинясалата градска рекичка. И защо ни е летище, при това недействащо. Да си върви при ИСТОРИЯТА, коята така или иначе никой не я чете.

По-добре да си направим един хубав голям лъскав МОЛ, така поне ще знаем къде ще са децата ни, когато избягат от час.

Ако ви пука за Българската история и историческото ни наследство прочете това:

ИНИЦИАТИВНИЯТ КОМИТЕТ ПРЕДСТАВЛЯВАЩ БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИОННА ОБЩЕСТВЕНОСТ

Ви кани на 13.06.2009г (събота) от 10.30 часа да поднесем цветя на загиналите пилоти, летци парашутисти и самолетостроители на паметниците на Летище „Божурище”.

МИТИНГ ПОД НАСЛОВ: „ДА СПАСИМ ИСТОРИЧЕСКОТО ЛЕТИЩЕ „БОЖУРИЩЕ”!!!

Ще се извършват демостративни полети и скокове с парашут.

Аз ще бъда там с децата си, защото това може да са подследните парашути в небето над Божурище!!!

 

Legacy hit count
821
Legacy blog alias
30144
Legacy friendly alias
Последни-самолети-над-Божурище-----
Размисли
Невчесани мисли
Нещата от живота
Новини

Comments4

SlynceLuna
SlynceLuna преди 16 години и 10 месеца
Когато някой каже или прочета Божурище винаги го свързвам с летище.Така ми е останало в съзнанието от прочетени книги за летци.Аз живея близко до друго известно летище "Марино поле".То отдавна не съществува.Сигурно и вашето ще затворят ,както затвориха хиляди училища.Хлопаме кипенците на историята си вече с някакво мазохистично удоволствие.

Отиди и виж скоковете ,наистина може да са за последно.


danieladjavolska
danieladjavolska преди 16 години и 10 месеца
Тъжно и жалко....Родена съм в село, в което има и в момента подразделение на ВВС. На километри от моето село има едно друго село, в което има по-голямо подразделение на ВВС. За Божурище съм чувала от детските си години, нищо, че съм родена много на север именно покрай поделението към ВВС. Както и за Ломски форд. През годините командир на ескадрилата, /мисля, че така се казваше/, който ми е и земляк, всяка година на 1-ви юни правеше демонстрации над родното ни село, над училището с военен самолет /нищо, че работеше в другото поделение, което е на километри от нашето/ с единствената цел да плени децата за полети в небето....

А идеята за МОЛ на мястото на летище Божурище е нелепа, жалка. С лека ръка "ЗАТВАРЯМЕ", което ме навежда на мисълта, че ние сме за затваряне, ако не сме се затворили вече до такава степен, че да няма отваряне...А дали не сме се самозатворили??? Или така ни изнася и си търсим оправдание с решения свише, или просто не ни вълнува дори собствения живот и него живеем по инерция, или до такава степен сме притиснати и материално, и духовно до стената, че вече само чакаме????.....


queen_blunder
queen_blunder преди 16 години и 10 месеца
Тони, зная, че теб истински те боли за летището, защото ти ми разказа за него още в Пловдив. Мисля, че трябва да се извикат телевизиите на всяка цена. Да се шуми, да се шуми много... Защото това наистина е унищожаване на обект с историческа значимост.
antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 16 години и 10 месеца

Благодаря Ви, Приятели!

Поли, в медиите доста се шумя. Темата беше на дневен ред, дори в Шоуто на Слави, но...к-во от това? Кучетата си лаят, кервана си върви. Рушим с някакво мазохистично удоволствие. Мисля, че Ген е прав! И нашето летище ще бъде закрито, заради бизнес интересите на ....някой си.

Дале, мисля си че просто сме оскотяли!!! С името на нашето летище се свързва и името на един голям поет Н. Вапцаров. Той е работил тук. Преди няколко месеца се натъкнах на статия свързана с опорочаването на гроба му.

Представи си, в гроба му е поставено друго тяло и сега военноморските офицери незнаят, как да се поклонят на своя кумир. И това става, защо? Защото гробът на Вапцаров няма статут на национален паметник...!!???

Всъщност спирам, защото започвам да се гневя.

By ZeMaria , 18 March 2007
Паметници, корифеи
Помните ли залповите дискусии около някой паметник-дали да се махне, като символ от миналото, или да остане. Примери-бол. За или против Альоша, за или против паметникът на чешмата от с. Трънак, Мавзолея, Тодор Живков, Съветската армия и др
А помните ли оплюванията на мастодонтите на словото от социализма, касетите на Венци Мартинов със смеха на Тато, цялата отприщила се посттоталитарна сатира, „Златния кос” и песента с незабравимия припев” Омне-домне, друс друс”, в изпълнение на Антон Радичев, посветена на номенклатуреца, който вятър го вял на бял кон, докато превърнел мястото, до което го е довеял в пустиня.
И празници
А помните ли първите празнувания на Осми март, веднага след Десети? Медиите даже не го отбелязваха. Празнуваха под сурдинка само отявлени социалисти и безнадежни романтички около третата възраст. Постепенно, с годините настъпи реставрацията и се завихри позната от други празници и невъзможна при соца търговска истерия.
Без идеология, молеем
В Русия и у нас още се спори за Осми март- а у нас всички празници, свързани с Русия и останали от соца, са си спорни. Тези дни по повод 8-ми март, в руския вестник „Известия” се появи интересна статия със заглавие ”Главният враг на секса”. Мъжете, пише авторът Сергей Лесков, се делят на две категории-на такива, мислещи за жени само на този ден и на такива, мислещи за жени постоянно. Съответно и жените се делят на очакващи от мъжете фантазии и подвизи, и на такива, които щадят мъжете и правят този празник да изглежда ден като всички други. Интересното е, че жените се държат по добре с първата категория мъже и съответно последнитее-с втората женска категория. Тоест, противниците на празника се възприемат по добре от другия пол. И омразата на противниците на Осми март не е нито само идеологическа, нито е поради цветарската истерия, а почива върху една доста дълбока причина. Този празник е против природата, твърди коментаторът Лесков. Ако съветска Русия изцяло е имала идеология, насочена против човешката природа, то не е ли и този празник символ на именно това? Измислен, за да хармонизира социалистическите отношенията между мъжа и жената, поради основния казус-в съветска Русия няма секс! Древният мъж е бил длъжен да донесе ежедневния заек, а от жената се е искало да бъде на разположение за контакт винаги. Но за поддържане на продължителен интерес към партньора е нужен и психологически контакт, и така аванти са получавали не най –силните, а най-умните- и това е вид естествен подбор, в който са включени и елементи от секса. И така, в еволюцията се е наложил не мускулестия катил, който поради умствена непълноценност и неспособнтост към любвеобилност е действал инцидентно, съобразявайки се само със собствената похот, а другият, по-слабият, по-умният, съобразяващият се постоянно с партньора. И така, днес самецът-мачо, си има празник и показва интерес еднократно в годината, той и неудачникът, останал по стълбите на еволюцията в подножието й. А цветята на тройна цена на 8 ми март стават индулгенцията за неговата несъстоятелност и отплащане за целогодишното му равнодушие. Жените, обаче, които имат ум в главите чувстват горното и с все по голямо подозрение слушат празничните дитирамби.
Да здравствует
В Русия паметникът на Дзерджински още не е върнат на Лублянка, въпреки нарастващия натиск от страна на здравите сили и повсеместния им реванш.
У нас вече никому не прави впечатление връщането в медиите на осмиваните преди мастодонти на словото от миналото. От празниците обаче засега налице е само Осми март-дето се вика, засега. Паметникът на Ленин в с Новград също е сам. Альоши и Съветски армии-бол. Съденият от държавата, обаче, комунистически диктатор, получи възмездие -преди 6 години му издигнаха отново паметник. Да не споменаваме за завръщането на осмиваните преди лица на словото от миналото по медиите, или на тези от номенклатурата и зловещите служби -повсеместно, на високи позиции..
Свободата е робство
Няма никакво съмнение, че разказът на комунистите за миналото победи. Какво е разказ? Това е общия идеологически контекст, през който се пречупват събитията- това е преводачът, през който гледаме на миналото и компасът за настоящето. Ние се оказахме единствената света в Европа, която си остана със стария преводач, според който комунистическа България е била добра държава. Не е била престъпна, бандитска държава на терора - съответно за много хора е била напълно нормална, даже по бяла, отколкото сега. За всички останали хора от постсоциалистическа Европа комунистическото минало беше престъпно. И след като, види се, за бай Стамат тая държава е била нормална, добра и бяла-ами що да не се върнем към нея? Тогава, според победителите в разказа , съвсем закономерно Георги Константинов е терорист. Защото е осъден навремето и съден днес според мислите и убежденията си. Само при комунизма и при Оруел се отговаряше за мисли, думи и убеждения. А не за дела. Тъжното е, че е съден и от т.н десни, като македонския четник от Вазовия разказ”Вие българи ли сте?”
Невежеството е сила
Този разказ е тъжен, обаче, не само заради връщането на символите, а и поради реванша на неудачниците-мачовци, като начин на мислене, като идентификация с успеха, както масовото опиянение по пловдивските игри от миналото или цярът-панацея на Майкъл Капустин. Като пример за превръщане на структурите на характера на простия, обикновен човек, в социална идеология –със същия механизъм на идентификация. С и по този, който с един удар може да свали Тайсън и да обладае женската, съответно да я позлати -на Осми март. Да я ползва като мутреса, метреса и на нея да и е все едно, стига да си получи цветето за празника, за да е като другите. Готова за контакт, за чалга, Биг брадър и липсващото внимание. Обратният еволюционен ход в мисленето, изсвирен на инструмента на носталгията, изкара такива модели напред съвсем целенасочено, за да върне и тогавашната реалност, модифицирана- засега- само като нужните им нагласи. Всъщност, резултатът от цялата дандания беше казан още преди 6 години с няколко думи от Дянко Марков-благоденстват децата на хората от миналото и те, а ние и нашите деца сме бедни, прокудени и потиснати. Както по-рано.
Да се готвят мислопрестъпниците.
Legacy hit count
810
Legacy blog alias
11845
Legacy friendly alias
Осми-март-срещу-Оруел
Политика
Нещата от живота

Comments3

IvanAngel
IvanAngel преди 19 години и 1 месец
:)
borislava
borislava преди 19 години и 1 месец
Браво! Рядко срещано дълбокомислие и правдивост. Разказът победи! Изключително точно казано. Нямам думи. Надявам се затова и ИванАнгел да се е усмихнал, а не понеже го намира за смешно.
IvanAngel
IvanAngel преди 19 години и 1 месец
О, не! Усмихнах се, защото много ми хареса. Да. Беше ми приятно да го прочета, неговите неща винаги ги чета на един дъх. Не съм съгласен с всичко, което твърди, но какво пък? Не е задължително, за да ми хареса :)