Лято - колко много емоции се крият зад тaзи кратка думичка! Лято - очаквано, вълнуващо, незабравимо, вълшебно, релаксиращо, романтично, приключенско, авантюристично или, може би, горещо, безкрайно, досадно, скучно, самотно, тъпо....
Към коя гама от настроения клони вашето отношение към лятото? Предполагам, че повечето от вас ще си изберат първата част от епитетите (както това бих сторил аз), но предполагам, че има и хора, които не са фенове на този сезон!
Та въпросът ми е - какво е за вас лятото? Какво очаквате да ви се случи в личен план?
Ще има ли безкраен купон или кипи безсмислен труд?
А ето и едно прекрасно стихотворение, което всъщност е и повод да си задам тези въпроси:
ЛЯТОТО
Какво е всъщност лятото, какво е?
Сезон, през който мен ме няма.
И в стаята, която уж е моя,
понякога се спира мама.
Прозорците засенчва с бели листи,
праха от масата изтрива...
За малко сяда и се позамисля,
въздъхва може би и си отива.
Какво е всъщност лятото, какво е?
Очи на северно момиче
или жена, която уж е моя
и десет дни ще ме обича...
Сърцето ми засенчва с бели длани
и с тъмни думи ме опива.
Но тя при мен не може да остане,
въздъхва може би и си отива.
Какво е всъщност лятото, какво е?
Септември към морето слиза.
И младостта, която уж е моя,
трепери в лятната си риза.
Сама зад мъдрите и бели дюни
от вятъра студен се скрива.
Навярно тя си спомня своя юни,
въздъхва може би и си отива.
Иван Вълев
Желая на всички вас, колеги, когато дойде септември, да можете да разкажете за това вашето лято само с положителни епитети, нека то да бъде за вас най-усмихнатото и заредено с добрина и весели емоциии !
С поздрав!
60 години от началото на строежа на Мавзолея на Георги Димитров /1949/ в София. Решението за построяването му е взесъщия ден от тогавашното българско правителство. Георги... · Годишнина от убийството на Стефан Стамболов
Comments6
Да почнем от строежа на мавзолея. По принцип мавзолеите не са част от нашата култура. Очевиден е моделът, от който сме го взели. Но мавзолеят не е част и от руската култура също. Първият мавзолей (този на цар Мавзол) е бил едно от Седемте чудеса на света и се е намирал в Мала Азия. Защо са решили да запазят мумиита на вождовете по времето на култа към личността, за мен остава загадка - дивашко хрумване от моя гледна точка.
Фактически, в България то е коригирано с разрушаването на мавзолея.
Другото - убийството на Стамболов, нама как да бъде коригирано - няма поправителен изпит за това деяние. То е за мен едно от най-страшните неща в новата ни история. Как той е знаел, че ще го убият, даже е знаел кой и как, но не е получил никаква защита, и фактът, че държавата тотално се е отдръпнала от един толкова велик българин и го е предала в буквалния смисъл в ръцете на сатрапите му - всичко това няма аналог за мен, случката може да бъде оприличена с борбата на Посредствеността с власт срещу Падналото величие. Може толкова неща още да се кажат по въпроса... Например това, че никой не е пророк в собственото си отечество.
В първият случай - символното значение е идеята за безсмъртието на един кървав режим, а в човешки план - мумифицирането на един убиец.
Във вторият случай - символното значение е, че е убит един от строителите на Нова България, убит е министър-председател, това е и удар срещу институциите в младата държава.
Точно затова ви ги предложих тези 2 дати една до друга! Това са две мънички брънки от нашата история!
Внимавайте какво пишем в нея!