ДУХОВНАТА ПРИНЦЕСА НА СВЕТА

Принцесо, Даяна, принцесо, уелска, принцесо на света!

Принцесата на принцесите. Лейди Даяна надживя времето и пространството. Принцесата на Уелс е над времето и пространството. Изминаха толкова много години от зловещата и гибел, а кучешкият грозен лай срещу звездата на Даяна не престава.

Принцесо, Даяна, принцесо, уелска, принцесо на света!

Лейди Даяна премина като вълшебно сияние през света. Човечеството повярва в най-чудната уелска приказка, която някога е била разказвана.

“- Умирам, умирам!” – бяха последните думи на Даяна.

Всъщност колко особено звучат думи като: покойната принцеса Даяна. Едва ли някога лейди Спенсър ще бъде прежалена. И до днес се носят слухове, че майката на принцовете Уилям и Хенри е жива, но скрита далеч от алчните за сензация хорски очи. Според друга упорита мълва лейди Даяна е убита, но подобно твърдение не може да се докаже.

С безумна светкавична скорост колата, в която пътува принцесата на Уелс и Доди ал Файед, връхлита в парижкия тунел Понт де л’ Алма, където ги очаква фатална изненада. Ударът е злокобно неизбежен. Накъсани мигове, отчайваща предопределеност, последни снимки на принцеса Даяна и ... толкова бързо Париж става център на внимание от всички световни медии. Нечувано, звучи само като предположение, дано не е истина, дано не е истина! Имам чувството, че сънувам някакви тягостни кошмари, когато толкова потресаващо прозвуча:

- Лейди Даяна почина от сърдечен удар.

Няма я вече принцесата на народа. Думата почина изобщо не ти отива, принцесо.

Принцесо, Даяна, принцесо, уелска, принцесо на света!

Тази дума няма нищо общо с теб и с твоето магическо амплоа. Кажи нещо, Даяна, кажи нещо от твоята Планета, където шепа звезден прах разказва за живота ти. Какво ли е да се мъчиш в болнична стая в една агония, която можеше никога да не се случи? Какво означава за Лондон датата 6 септември 1997 г., когато ковчегът с тленните останки на Даяна премина пред смаяните погледи? В глухотата на пространството като пустинно изпепеляване се чу: Даяна, Даяна, Даяна...

Много ми е трудно да пиша за лейди Даяна Франсис Маунтбатън – Уиндзор, за най-истинската принцеса, която някога се е раждала. Светът я запомни само  с добро. След нейната толкова неочаквана и чудовищна смърт, нещо прегоря в сърцето на Уелс. Земята осъмна без своята духовна принцеса. Точно две седмици преди да посети България, Даяна издъхна. Каква е била мисията и, свързана с тази твърде опасна и много изостанала балканска губерния, мога само да гадая. Явлението Даяна ще продължава и занапред с омаята на най-вълнуващите аристократични легенди. От безкрайност към безкрайност, от Даяна до Даяна, с Даяна и за Даяна...Още приживе принцесата на сърцата се сблъскваше с потресаващата ирония на доста медии и с плеяда безпочвени обвинения. Беше обвинявана: за какво? Беше подценявана: защо? В атаките срещу принцеса Даяна побърза да се включи и България посредством калпазанския филм “Мисия Лондон”. Алек Попов показа по абсолютно недостоен начин, че не е джентълмен и че може да се гаври отвратително, както си поиска с костите на лейди Даяна. Арабите казват, че глупавите шеги и подигравките могат да служат за развлечение само на глупците. Когато уж посредством постановка се представя принцесата на Уелс като евтина жена, трябва да се каже, че подобен подход е фарс. Просташко, дебелашко и съвсем в стила на гадни, пропаднали, балкански питекантропи. Какво друго да очакваме от българското кино? Паметта на Даяна беше осквернена толкова гнусно и толкова злокобно. Имам си поне 5 на ум за българските филми, за българските писатели, за които вече няма никакви задръжки. Държава, която не може да спре произвола на светотатството и не притежава нравствена цензура, няма как и за какво да бъде уважавана. Аз съм се зарекла да не гледам български филми, защото е просташко. Един турски адвокат ми каза:

- Не ти препоръчвам да гледаш българска телевизия. Вони на разврат и невежество.

Дали пък не е прав? Може би. България се съдра да се излага по света и у нас с печатните си и електронни медии. Фалшиво, смешно, жалко и адски потресаващо. Далече си, България от истинското и свещено изкуство, защото нямаш меценати от сой. Не знам как на някои лица не им е неудобно да се наричат хора на изкуството и да създават филми, които нищо не значат. Евтино и гнило, противно и отблъскващо. Лейди Даяна е свята, защото промени човечеството, защото можеше да бъде и беше велика личност. България няма нито една дама, която може да бъде като лейди Даяна – толкова извисена, всеотдайна към клаузите си и толкова благородна. А благородството е красота. Най-невъзпитаните хора на земята са българите. Готови са да принизят всеки, да те купят и продадат само за няколко секунди. Подиграват се посредством медиите на достойни личности по най-долен начин. Византийските хронисти не случайно са писали: ”булгариус-вулгариус”. Няма бивш варварин. “Една гнила ябълка заразява всички останали.” – казват в Англия. Толкова много вони на прокиш в т. нар. български медии, че не е за коментар. Случайни хора започнаха да се издигат в обществото и да се правят на интелектуалци, което е пагубно. Казват, че България няма интелектуален потенциал. България е вече много западнала и толкова неграмотна, че дори африканците и се смеят. В Африка поне имаше културно влияние на Великите сили, които я учеха на обноски, чужди езици и т. н. Република България не желае да разбере какво значи възпитание, уважение, стремеж към прогрес, защото има други приоритети. Страна, която не може да случи на политици, страна без авторитет и признание. Да тръгнеш да се гавриш с лейди Даяна, която винаги ще вълнува света, означава, че не си достоен да бъдеш автор, но т. к. живееш в България, където хавата позволява всичко, където няма нравствена цензура, твоите зловещи неандерталски шеги получават карт бланш, а обществото ги оценява като видите ли много добър подарък. Просташко е с варварски пръсти да се разхвърлят костите на лейди Даяна Спенсър. Обидата е историческа. Но как да се обясни на варвари какво е морал и цивилизация. Да се започне да се обяснява, означава да разпръснеш бисери пред свине.

Принцесо, Даяна, можеш ли да си представиш какво означава да живееш в България и да гледаш как някакви много зле образовани самозванци заемат доста завидни позиции в обществото? Не знам дали принцесата на Уелс би издържала и един ден в тази отчайваща питекантропска какафония, наречена България, където всичко е възможно и нищо не е сигурно.

Теомира – Десислава Петкова

София – България

19 декември 2010 г.

НЕТЛЕННАТА ЛЕЙДИ ДАЯНА СПЕНСЪР

Сега и завинаги и за всички времена лейди Даяна Франсис Спенсър е Уелс и Уелс е лейди Даяна.

Съкровената принцеса на Уелс е епоха, стон, сълза, благоверен устрем и пламък. Тя напусна бляскавата си обител, за да се посвети на благотворителна обреченост и призвание. Зловещият ищах на папараците, гонещ материален интерес не пощади живота на тази толкова охранявана дама. Журналистите я снимаха с очите си, дори когато не притежаваха фотоапарати и камери, коментираха както и когато си поискат нейните думи и действия. Съзнателно или несъзнателно самозвани писатели се надпреварваха да търсят по най-неетичен начин "недостатъците" и, за да ги изтъкват и заклеймяват. Какви ли не мерзости, какви ли не клевети се вършеха срещу Даяна от най-различни "журналисти" с една користна цел - да се развенчае по най-охлократичен начин мита за безсмъртната Принцеса на сърцата. Всяка дръзка клевета хвърляше огнени копия срещу ангелската и душа. Авторитетът и се превърна в непробиваем щит срещу неспиращите атаки на подлеците. Благочестивият аристократизъм не можеше да бъде уязвен по никакъв начин въпреки нескончаемите усилия на кохорта безнравствени посредствености. Лейди Спенсър не отвръщаше на злото със зло, защото самата и природа не позволяваше да се осквернява в грехове. Даяна бе вечно устремена в добри дела, а поривът към милосърдие бе нейната стихия.

"Милост искам, а не жертва..."(Ев. Мат. 9: 13).

Символът на планетарно милосърдие трябваше да понася хапливите нападки на част от световната преса, която се вълнуваше преди всичко от тоалетите и парите, които харчи, от баловете, които посещава, а не от нейното чудно и добро сърце, мислещо за милионите хора, покосени от бедност, болести и войни. Даяна продаваше скъпите си рокли, организираше благотворителни търгове, предприемаше дълги и понякога доста опасни мисии в бедстващи и размирни райони. Душата и не можеше да си представи, че ще бъде безучастна към националните трагедии. Другият свят, пълен с несгоди, несправедливост и хаос я вълнуваше много повече отколкото нейният диамантен дворцов уют.

В стремежа си да породят съмнение в благородните подвизи, постоянните и врагове я обвиниха в куртоазия и разточителство. Парите за нуждаещите се събират показно и целта на тези начинания е да се отчита дейност. Не е възможно да няма някакъв скрит смисъл зад тази уж загриженост за нуждаещите се от финансови средства.

Един от най-отвратителните удари срещу паметта на Даяна бе, твърдението, че е шизофреничка. Нечувана и гнусна клевета, която светотатстваше с костите и. Интересно защо правосъдието не изпълни законната си мисия? Как и кой постави диагнозата, без да се позове на годни доказателства като например кръвна картина. Не може да се осъществяват изпълнителни деяния на различни престъпления и да не последва никаква държавна санкция срещу този произвол. Някой задавал ли си е въпроса колко престъпления извършиха т. нар. "журналисти" и "писатели" в стремежа си да дадат израз на всяка своя мисъл или подозрение? Колко пъти тези вандали - недоброжелатели нарушиха добрите нрави със своите сензации? Колко пъти продаваха живота, смъртта и паметта на недостижимата принцеса по най-недостоен начин? Клеветите и упреците валяха като змии.

След навършване на пълнолетие лейди Даяна започна да гледа деца вместо да продаде някоя от картините в имението Олторп на дядо си граф Албърт Едуард Спенсър и да се издържа необезпокоявано и безметежно. Дъщерята на виконт Джон Спенсър не може и за миг да си представи, че ще бъде издържана от някой друг като разглезена аристократка и затова започва да работи.

Според в-к "Ивнинг Стандарт" Даяна е "егоистка, която вярва в своята значимост всветовен мащаб" и е "озлобена жена с разстроен ум и объркано въображение". Иска им се на някои да е така, но не е, защото истината е съвсем друга.

Анна Пастернак написва "Влюбената принцеса", Н. Дейвис - "Принцеса Даяна и нейният объркан брак", а според Уилям Рийс: "Лицето на Даяна не излъчва красота, акоманда".

В личния живот на принцесата се нахлува брутално и цинично, без задръжки и тактичност. Печално известната Тина Браун се превръща в своеобразен шампион по разкриване на тайни от жизнения път на Даяна. Какво ли си е купила с парите от печалбата на книгата си и колко сладък е бил хлябът, който е вкусвала не е ясно? Иска се космическа безскрупулност, за да пишеш по толкова позорен и грозен начин за вечната и нетленна лейди Спенсър. Как е възможно Даяна да бъде определена като "необразована" след като е била обучавана и възпитавана в елитни образователни аристократични институции? Дворецът Бъкингам кънти от тиражираните клюки, интриги и слухове, съчинени за съпругата на престолнаследника. Враговете на крехката и деликатна Даяна са алчни за зловредни твърдения. Никой не можеше да спре тази стихия от клевети, която се стремеше да превърне иконата в саркастична рисунка. Всяка изява на Даяна бе атакувана и подценявана, отричана и следена под лупа. Принцесата на сърцата бе изправена срещу армия от подлеци и меркантилни дилетанти. Никаква възможност за самоотбрана срещу хулите. Резултатното престъпление клевета беше свързано с умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство. Непосредствен обект на престъпното деяние беше атакуването на неприкосновеността на доброто име на Даяна в обществото, сриване на доверието в авторитета и като личност. Винаги клеветата се осъществяваше с пряк умисъл, а принцесата беше невинна жертва. Медиите се надпреварваха да дават публичност на какви ли не пикантни подробности за всяка нейна стъпка. А всъщност къде остана стожерът на живота и - саможертва? Малцина автори го уловиха и съхраниха за поколенията.

Лейди Ди си струваше да поразсъждава дали е разумно да се шофира с бясна скорост в опасния парижки тунел Понт де л’Алма на безпаметния 31 август 1997 г. Даяна загина, преследвана от папараци след фатален сблъсък в 13 – та колона на тунела. Последната схватка между принцесата – жертва и алчните самозванци завърши трагично. Безвъзвратна мъка и самота за всички, които я обичаха. Зад всяка дума от тълковния речник се крие човек. Как можа природата да затвори прекрасните и очи?! Когато издъхва човек като нея, трябваше да помисли каква печал и горест ще остави в милиарди земни сърца и души тази нелепа гибел. Сякаш не може да бъде истина. Уелс не помни такава вездесъща мъка, няма я свещената му перла. Така ли трябваше да си отиде Принцесата на народа? Папараците се бяха вкопчили здраво в плячката и преследваха целта си като обезумели. Даяна приличаше на уплашена кошута, преследвана от зловещи ловци. Мъчеше се да им се изплъзне, но абсолютно безуспешно. Няма ли изход? Няма ли изход? Папараците нямаха морал дори за 5 сестерции и затова продължаваха да затягат обръча все повече и повече, за да се стигне до този исторически чудовищен миг, когато катастрофата беше неизбежна. Мрачният тунел – прокоба на река Сена се превърна в последната спирка на принцесата. Сърцето и не издържа. Не и този път. Видението Даяна си отиде завинаги от земята, за да се моли в Рая за падналото човечество.

След толкова много книги за нея възниква въпросът:”Коя е най-правдоподобната и благоверна история от всички тях”? Как е увековечен този образ и как ще се пише за в бъдеще за един от най-святите символи на Уелс? Уловена ли беше същността на идеята за лейди Даяна Спенсър и какво остана скрито? Защо вместо книги се ражда само един стон? Не се ли гравитира около външността, защото не може да се опише душевната и обител? Остана ли Даяна непозната и неизваяна в своя изтънчен нотабилитет? Вярна на традициите на знатността тя не трансформира благоверността си в низки състояния на духа като гняв, омраза, злопаметност, отмъщение. Противниците и останаха сами в пустото си поле от измама. Не двубой, а опрощение. Прошка за всички лешояди, които не знаеха какви непоправими следи оставя лъжата – пътят към злото.

Лейди Спенсър не очакваше предателство от свои приятели, но го преживя. Възможно ли е да се предаде за 33 сребърника една тайна само и само, за да бъде осквернена честта и достойнството на личността?

Пътят към Голгота и бе предопределен. Даяна извървя своята безкрайно мъчителна Via Dolorosa, без да се оплаче от каквото и да било. Изтърпя всяка болка стоически, така както и подсказваше родословното дърво. Не е случаен фактът, че сбогуването с нея никога няма да свърши. Възможно ли е да се сбогуваме със сакралното и дихание и възторжения и устрем?

Има само една Принцеса от Сътворението на Света и нейното име е лейди Даяна Франсис Маунтбатън Уиндзор.

Теомира – Десислава Петкова

22 април 2009 г.

София