Никол: На децата им трябва нов дом и да имат подаръци.

   Фарес: И то не какви и да са подаръци, а мотори.

   Йордан: Трябва им любов от мама, тати и баба.

   Георги: Децата трябва да учат много, за да са щастливи и усмихнати.

   Ради З.: За да бъдат децата щастливи, трябва да са много умни и да не ги сочат ето така: Ехеее (присмехулно), то нищо не знае. За това трябва да учат. Да обичат майките и бащите си.

   Елена: Трябват им балони, за да се радват.

   Иво: Да имат много рождени дни, които да са много хубави и да стават на 5 години.

   Сашо: Трябва да слушат за Дядо Коледа да им донесе колички, мотори или камиони и това ще ги направи щастливи. Така като ги имат, ще могат да ги управляват с дистанционно. И да си карат влака. Да си играят на детската площадка. Трябва да си имат балони и играчки, за да са щастливи и да ядат много попара, за да порастат и да ядат манджа.

   Фарес: Да имат един джип с дистанционно и да го управляват, и така ще им е интересно и ще бъдат щастливи.

   Ради З.: Да имат един замък, в който да живеят. Дядо, мама да им купуват много играчки и балони. Да излизат да играят и да играят на футбол. Да ядат вкусни неща. Да имат материали да се занимават, да рисуват с тях. Да си имат един хубав килим в занималнята и добра госпожа, с която да им бъде интересно и забавно в детската и която да им предлага интересни игри. Да бъдат живи и здрави.

   Ивана Б.: Да имат много играчки. Много. Много, много. И балони, с които да си играят и да бъдат живи и здрави.

   Никол: Да имат любов и майките и бащите им много, много да ги обичат.

   Елена: Да имат нов дом. Това е най-важното.

   Георги: Трябва много да спят и много да са послушни.

   Фарес: Да имат нов дом и да са щастливи в него.

   Йордан: Децата трябва да слушат много, за да ходят на училище и да имат много любов от сърцето. Трябва да ги гушкат много, да спят много, да ядат много супа, картофи, месо. Всичко трябва да ядат.

   Иво: Да ходят в парка и там да пият сокче, водичка и да ядат солети.

   Мартина: На децата им трябва да имат много хубави дрехи.

   Ивана Б.: Децата да ходят на разходка в парка, където да си играят, да пият сокче, водичка и да ядат солети.

   Калина: На децата им трябва слънце.

   Какво предлагате, за да се случи всичко това, за което до момента си говорихме?

   Ради З.: Аз предлагам децата да живеят в замък сред много дървета. Там да си направят парти. При тях да живеят мама, татко, леля, вуйчо, кака...

   Ивана Б.: Предлагам децата да отидат всички на море. Платено.

   Никол: Децата да са много богати с пари. Да имат много късмет с топлина и грижа.

   Йордан: Предлагам да има повече слънце, което да ни топли. Слънцето да се гушне с  облака и да се появи дъга и след това, като дойдат всички деца на дъгата, всички да се пързулнем по нея заедно.

   "Заседанието" приключи поради изчерпване на "дневния режим" - стана време за обяд.

   Понеже вече имам представа за децата от групата, имам и своите обяснения за техните изказвания. Нито една дума от "протоколирането" не е случайна, а точно на място.

Довиждане и до нови срещи.

   Ивана: Аз искам да съм кмет на София.

   Лора: Аз пък искам да съм кмет на Англия. /?!?!/

   Асен: А аз на Ню Йорк. /?!?!/

   Виктор: На Китай. /?!?!/

   Калоян: Аз на Румъния. /?!?!/

   Виктория: И аз като Ивана бих искала да съм кмет на София.

   Иван: Аз на Ню Йорк. По-точно на Америка. /?!?!/

   Люба: На Париж. /?!?!/

   /Тук естествено се наложи едно малко "лирическо отклонение": Да си обясним какво означава да си кмет и на кого, на какво...На държава може ли??? Е, поне демонстрирахме, че не сме "затворени", а сме "чували" от тук, от там за света.../

   Люба: Ако аз съм кметица и чуя за някой престъпник че е избягал, ще викна полицията да го хванат и затворят отново. Ще повикам охрана да го пази да не избяга отново.

Ще махна злите деца и родители и ще ги пратя в един детски кът, където да ги научат на милост и добрина.

   - Люба, нещо провокирало ли е последното ти изречение?

   Люба: Да. В МакДоналдс едно дете ме дразнеше, а майка му не му направи забележка.

   Виктор: Ако аз съм кмет, ще махна задръстванията. Ако някой ми се оплаче за нещо, аз ще му помогна. Ще разреша случая. Ще давам хляб и храна на самотните деца.

   Лора: Ако на мен ми се случи такова нещо /да съм кметица/ и ако на една майка детето и е болно, и тя е викала доктори, но не са могли да го излекуват, ще изпратя най-добрите и обучени лекари да излекуват детето.

   Ще направя така, че престъпниците да не могат да избягат от затвора. Да нямат шанс да избягат от там.

   Ако някой е откраднал дете, аз ще наредя да го потърсят. Ще дам правилната снимка на полицаите, за да го потърсят, да го открият, да го хванат и да вземат детето от него. Снимките му да бъдат разлепени по дървета, обяви...такива неща...

   Ивана: Ако бях кмет и ако има хулигани в училище, ще извикам полиция да потърси училището...Например 22-ро училище дето се казва и когато намерят и хванат хулигана да го отведат в затвора.

   Иван: Добре де, след като е невъзможно да бъда кмет на Ню Йорк, защо пък да не стана кмет на София??? Ако е избягал лъв от някой зоопарк, ще го преборя, ако съм тренирал и ще го върна в зоопарка.

   Ще наема най-добрите работници на сгради, колкото и да е трудно, които да помогнат на по-малко добрите да строят здрави сгради.

   Ако някой иска пари от мен - крадци например, ще се обадя по телефона на полицията, да ги хванат.

   Йоана: Аз ако бях кмет на София, щях да пусна в магазините по-хубави рокли и поли за децата, че нещо не ми харесват....И повече плюшени играчки.

   Биси: Щях да запълня дупките по пътищата, защото не може да се минава от тях. По-точно - мама с колата.

   Стела: Ако бях кмет, щях да хвана лошите и щях да ги осъдя.

   Йоана: Щеше да има хубави блокове и чисто нови много хубави коли. За големите щях да направя повече слънчеви очила. това измислих.

   Стела: Аз като кметица, щях да кажа на децата да ядат по-малко сладко, защото сладкото е вредно.

   Виктор: Ако аз бях кмет, щях да дам хляб на бедните деца.

   Габи: Ако аз бях кмет, за Великден щях да дам на всички деца по десет яйца. Щях да забраня да се пуши в заведенията и кафетата. Най-вече там, където влизат и деца.

   Биси: Ако аз съм кметица, щях да направя така, че хубавите дрехи да не са толкова скъпи.

   Васил: А за всички деца ли или само за момичетата?

   Биси: За всички деца и за големите.

   Кало: Ако аз съм кмет, щях да направя така, че затворниците да не бягат от затвора и да не обезпокояват полицията и хората.

   Асен: Ако бях кмет за една минута и ако имаше престъпник, който да иска от някого пари, щях да го предам на полицията.

   Лора: Ако аз бях кметица на София, щях примерно...ако някои бедни нямат нищо за ядене, щях да им дам нещо да ядат.

   Виктория: Аз като кмет ще забраня високите цени на стоките.

   Лора: Ако някой е направил нещо лошо на някого - да го затворят.

   Сетих се и още нещо...В по-стари времена, дето мама ми беше прочела, разказвала за един човек, на който били отрязали ръката поради някаква причина...Забранявам да вярваш на някого, който разказва такива страшни неща.

   - Лора, искаш да ни кажеш, че ти би забранила всички страшни приказки, случки и истории за деца ????

   Лора: Да, точно така.

   Така мина нашата Великденска сесия на Детския ни парламент. /Така я нарекохме./

   Удоволствието да слушам и записвам изказванията на децата бяха за мен, а за вас - изводите от детския поглед върху нещата от живота...

Въпросът, който беше поставен за разискване в Детския дискусионен клуб /който винаги предшества парламента/ беше:

Какво бихте направили вие, ако за един час сте на мястото на възрастните?

Габи: Ако бях на мястото на големите, щях да ходя на работа да изкарвам пари и да си купя лимузина. /Интересното в това изказване беше, че Габи го каза с такава чаровна усмивка, толкова спокойно, с такова нежно и мило гласче, сякаш казваше: Ще си купя...портокал.../

И колко пари ще са ти необходими, за да си купиш лимузина, Габи?

Габи: Колко?...Мисля, че 400 лева ще ми стигнат...

Иван: Ако аз съм голям, ще откривам вкаменелости от динозаври. Бих искал да съм динозавърски репортер и да давам тези вкаменелости по телевизията. И всичко това, за да дават хората пари на шефа ми, който ще ми казва да ги откривам - вкаменелостите, защото без шеф няма работа.

Люба: Ако бях голяма само за един час, щях да бъда лекарка на животните - "ветеринарка"- Защото животните са много сладки и мили и могат да правят всичко добро.

 Милена: Ако бях голяма, щях да работя в чужбина и да ходя на екскурзии, както си обичам. /Детето наистина ходи в чужбина, май до Мароко е стигало и обеща снимка с камили./

Виктор: Ако аз бях голям, щях да съм инженер, защото взимат много пари.

Лора: Промених си мнението от вчера...Все пак мисля, че много ще ми хареса езика на другите животни, за да мога да се разбирам с тях. А за да мога да ходя от място на място, ще си купя една огрооомна пчеличка, ще я яхна ето така и ще ходя с нея където си поискам.

Жоро: Искам да стана моторист.

Асен: Аз много обичам мама да ми купува неща, които много ми харесват и играчки. Ако бях възрастен, щях просто да си седя на стола и да си почивам.

Ивана: Ако бях голяма, щях да продавам дрехи и красиви рокли и то за като се жени някой.

Виктория: Ако аз съм голяма ще си купя кученце и с него ще си играя.

Така...Опитахте се поне за миг да влезете в ролята на големите...А сега си помислете първо, а след това ще си говорим върху следното: Ако от вас зависи и ви бъде предоставена тази възможност, какви ще бъдат първите три заповеди, отправени към големите? /И така започнаха "разискванията" в днешния ни парламент./

 Люба: Никой да не дразни децата, докато си играят.

 Родителите да не се карат на децата, докато са болни /иначе само ако направят пакост/.

Приятелите да са добри с приятелството си.

Иван: Големите деца да не нападат малките.

Децата да не се бият с остри неща, защото са опасни.

Децата да внимават много на заниманията.

Милена: Родителите да не пушат, защото ако имат деца, те ги опушват.

Да не бият и да не се карат на децата си като правят пакост, защото те са си деца.

Хората да си мият мръсните ръце - задължително.

Лора: Който има малко братче или сестричка и да речем братчето /има братче, по-малко/ направи някоя пакост, родителите да вярват на децата си, в случая на по-голямото, че не то, голямото е направило белята. Малките правят много бели...

Примерно...майката на детето или децата, не това е важно, има рожден ден и са поканили гости. Нека да донесат и на детето подарък, не само на майката. Какво като е рожденичка, та то е дете и обича да му носят подаръци.

Забранявам родителите да дават на децата ножици, ножове, защото са опасни.

Когато бащите говорят с децата си - защото бащите са си малко такива...заплашливи, нали знаеш, и когато бащите говорят с децата си, забранявам им да говорят за болести - на децата - и то вечерта. За шарки и ето такива страшни неща и то само, защото детето е направило някоя беля през деня...

Веднъж мама ме помоли да и принеса една чиния от шкафа и...взех тази, която беше най-отдолу...и паднаха всичките чинии, които бяха отгоре, а тате вечерта ми говори за болести. Не стига, че детето се е уплашило, а и за болести да му говорят е вече прекалено. А моят тате /лекар/ ми говори и обяснява за разни там болести, като за шарката например, където лицето се обезобразява.

Ръцете трябва постоянно да се мият, казва тате /обяснимо и разбираемо е?!?!/, преди да си пипаме устата, защото иначе става дезинфекция. /Имаше предвид...инфекция?!?/

Миленче: Родителите да си гледат много хубаво децата и да не пият. А пък...някои родители обожават пиенето...

Габи: Да се затворят всички заведения, в които се пуши или поне възрастните да не водят деца там, защото миналата седмица ходихме с тате на ски и по едно време той ме заведе в едно заведение да си починем и там...хм...беше много задимено.

Това беше от нас този път - от Детския ни парламент в "мини" състав. В понеделник ще проведем "разширено заседание" на което ще присъстват всички деца от групата и ако ви е интересно - ще ви "гостуваме" отново...

Докато си говорехме с децата, Габи каза нещо интересно, което от своя страна ми даде една много интересна идея...Децата понякога дават наистина интересни "зрънца", които могат да се развият...Но за това - по-късно или друг път.

   Детската градина представлява сграда /сгради/ и двор...Може и да греша, може и не навсякъде да е така, но пред очите ми са всички дворове на детски градини покрай които съм минала и...си приличат като две капки вода. Поне да бяха красиви капките, а те си приличат по...невзрачност, неугледност, еднаквост.

   В момента дворът на нашата детска градина изглежда така:

   Катерушки, пързалки, пясъчници с пясък от много време, почти циментиран двор. Само за групата в която работя има и малко повече тревна площ, защото площадката ни е крайна. Може да се каже, че тревната площ преобладава, но това е временно. Като вземем следващата група отиваме на цимента. Има и къщичка. Тази къщичка е спорна. Когато трябва да се боядисва е на нашата група, когато трябва да се ползва е и на другите. Е, ние ги пускаме, но който превари ни "гони" като пръв заварил...

   При пясъчниците няма дървени дъски на които да сядат децата докато си играят и в студено време е рискована играта там - от гледна точка простудяване. Цветовото решение - шарения. Аз лично си представях цветовете на дъгата да се преливат по целия двор. След като ще се боядисва, поне да е и красива гледката. Оградата е ниска и не скрива нищо от околния пейзаж, който не винаги е галещ окото.

    Реално погледнато децата като излязат навън какво правят? Ритат топка, играят в пясъчника, гонят се. Ако изнеса одеяла - сядат върху тях и си играят с играчки. Случва се да изнесем и маси. На тях рисуват или правят нещо друго.

   Все по-често се забелязва факта, че децата не умеят да си играят - да се организират, да играят общи игри. Обикновено се разделят на групи - едни се гонят, други на русалки, трети на Уинкс. Преди децата си играеха "на ужким", сега на "и все едно...", което е почти същото и не съвсем.

   Лятото си правихме парти на открито, дори цирк - включваше жонглиране, въртене на обръчи, участваха и животни - плюшени играчки естествено...В началото го приеха малко като "задължително"?!?, но в последствие разбраха и децата от другите групи, че в нашата група ги обичаме тези "неща". Пак лятото започнах да насочвам вниманието на децата към двора на детската градина. В началото бяха учудени, че ги питам тях - как го виждат, как си го представят и какъв би им се искало да е? Обикновено, знаете че не се допитваме до децата за тези неща, а трябва...Трябва ли наистина?

   Първо ще напиша предложенията на децата - от лятото, след това - от миналата седмица. Обобщенията ще оставя за финал.

   Лято.

   В лятната "сесия" на Детския парламент се включиха не само деца от групата в която работя, а и от други групи в градината. Бяхме така наречената смесена група. Интересното в случая е, че децата от моята група знаеха за какво става дума, а другите не, но много бързо се включиха в дейността на парламента.

   И така, предложения на децата какъв искат да е дворът на детската градина, как си го представят през техния детски поглед.

   Пани: Предлагам да има басейн на открито.

   Рали: А зимата да има ледена пързалка.

   Стефан: За да можем да караме ледени кънки.

   Васко: Лятото да има басейн, голям колкото за една група.

   Виктор: Защо да няма по-малък басейн, детски и голяма водна пързалка?

   Пани: А около басейна да има цветя, много цветя. Например бели рози и жълти жълтурчета.

   Жаси: Предлагам баскет игрище.

   Рали: А аз предлагам да има лабиринт от жив плет.

   Стефан: Аз пък си представям, че ето там, на нашата площадка има едно голяяямо дърво.

   Ема: А на дървото да има къща. Една такава, дървена. Не, по-добре ще е дърветата да са две и къщите да са две. Да има лостове и като ги натиснеш и двете къщи да станат роботи.

   Васко: Да има една голяма стълба и по нея да се изкачваме до къщите на дърветата. А я си представете да има и бънджи за скачане!!!

   Рали: Да купим палатки, които да разпънем в двора на градината и да има тунел, който да свързва всички палатки в кръг. Палатките да приличат на вигвами.

   Пани: Да има водна пързалка, воден тунел и басейн.

   Мони: Да има стълби, които да водят до големия басейн.

   Рали: А в тунела да има рибки.

   Стефан: Искам да имам леден дворец в който да влизаме и да си играем през зимата.

   Виктор: Да има лед и врати като за футбол и да си играем на шайба. Да се пързаляме по леда и да удряме шайбата.

   Пани: А през зимата да си имаме ледена къща.

   Жаси: Да не пропуснем игрище за футбол.

   Стефан: Да имаме плаж, пясъчен замък, пясъчна пирамида и там да си имаме и знаме.

   Ема: Плажът да бъде в двора на детската.

   Пани: И замък мида.

   Васко: До басейна да има много шезлонги и в басейна да си плуваме с тях.

   На въпроса харесва ли им дворът такъв, какъвто е в момента почти всички отговориха с "не".

   Рали: Зимата не ни разрешават да сме на двора, а сме с топли дрехи.

   Пани: Не ни разрешават да се качваме по дърветата, катерушките. не ни разрешават да се пързаляме по пързалките да не се контузим.

   Виктор: Госпожите не ни разрешават да се целим със снежни топки, а само когато ни взимат от градината.

   Влади: Госпожите все ни казват - тук е опасно, там е опасно. Имало ръждясали пирони, остри ламарини.

   "Протокол" от миналата седмица. На шега можем да кажем: Първа есенна сесия на нашия Детски парламент.

   Група "Камбанка"

   Васил: Аз предлагам в двора на детската да има басейн, ледена пързалка на която да има едно такова ледено, което е допряно до едната страна на друга пързалка и ние да скачаме на високо и бум в басейна.

   Стела: Как ще си направим тези работи като е есен, Васи? За лятото да не говорим. Ледена пързалка през лятото? Невъзможно е.

   Юри: Много е просто. Ледената пързалка ще я имаме само през зимата, а през лятото като се разтопи ще си бъде обикновен басейн.

   Мони: Да, но през зимата не можем да бъдем с бански.

   Васил: Виж каква ми е идеята...Ние ще сме с дрехи, не по бански. С шейни ще се пързаляме по ледената пързалка...Уха!!!

   Ема: Трябва да се държим за шейните, за да не изхвърчим от тях, да паднем и да се удавим.

   Васко: Аз мога да плувам.

   Лора: Аз предлагам да има пак една пързалка, но тя да бъде една такава много бърза и с едно завъртане и цоп - в басейна. Трябва да имаме и очила и да плуваме отдолу.

   /Лора се страхува от водата и за това предлага очилата./

   Госпожата: И какво предлагаш ти? Как да се направи тази пързалка?

   Лора: Много просто. Ще вземем някои материали от някъде и някой ще започне да я прави.

   Стела: Аз предлагам есенна пързалка - стръмна, да падат листа и да има много хубави цветенца, играчки и дворът да е много хубав.

   Госпожата: А я си представете една пързалка като истинска дъга и вие да се пързаляте по нея.

   Стела: И да има едно мостче, тунелчета, ние да се разделяме и да се срещаме в тунелите.

   Юри: Трябва да е мека - пързалката.

   Стела: Да, иначе ще се пребием. Трябва да е обезопасено.

   Юри: За да не се счупим. Това е най-важното. Да има едно такова мекичко килимче и да падаме на него.

   Стефан: И когато сме много близо, чак тогава да скачаме в басейна.

   Стела: Добре де, обаче ние имаме басейн вътре в градината, а не отвън на двора.

   Стефан: Ще си направим.

   Лора: От къде ще си вземем материали?

   Стела: Ще си купим.

   Юри: А от къде пари?

   Стела: Ами...от родителите.

   Юри: И да внимаваме с тези пързалки, за да не се пребием.

   Стела: Стела: Да има едни пружиниращи маргаритки. Те да са едни такива мекички, а ние да скачаме на високо и да се връщаме.

   Юри: Ако скочим в космоса няма как да се върнем.

   Стела: Юри, прекаляваш. Сега пак ще се отклони разговорът от темата.

   Васко: Ако това се случи - това, което казва Юри, ще ни се запалят дупетата.

   Мони: И ще се пребием. Нали така, Юри? /В случая Мони иронизира Юри./

   Юри: Да, така е и тогава...

   Стела: Юри, извинявай, но не започвай пак. Аз нямам това предвид - да се пребиваме. ти защо само за пребиване говориш. Да не би да се страхуваш от пързалки? Моята идея е да скачаме малко, ей толкова само. Съвсем безопасно е.

   Юри: Да, съвсем лекичко, защото ако скочим силно...Малей, чак в космоса, на някоя друга планета можем да се озовем.

   Стела: Юри, ти ме прекъсваш. Наистина си отскоро в групата, но би трябвало да знаеш, че ние когато говорим не се прекъсваме. Е, поне се опитваме...Нали така, госпожо? Казах, че имам предвид да скачаме ниско, а не високо.

   Мони: Да не се отклоняваме от темата. За двора на детската градина става дума. Аз предлагам да има една пързалка, да има канали, които да пръскат вода като дойдат децата. Долу да има един праг - точно при басейна. Ние като идваме да го бутаме и да падаме в басейна.

   Люба: Аз пък си представям двора с много сини и розови цветя и лалета. Като идея имам - да караме тротинетки в двора, но да не се бутаме.

   Стела: Люба иска да каже да има пътни знаци на плочките. Сигурно това има предвид. Люба, права ли съм?

   Люба: Може и така да се каже.

   Стефан: Искам всичките тези играчки в нашата детска градина да не са играчки, а играчки от желе и от това желе да си правим различни фигурки.

   Недялко: Аз пък предлагам гумена пързалка и да скачаме по нея.

   Лора: Защо да не са дървени пързалките на двора? А от дърветата да падат черешки и ягоди, а ние да си хапваме.

   Васко: И ябълки, а ние да ги ядем.

   Стефан: А на дърветата да има дървени къщички.

   Ема: Нека да са две къщичките. Една е малко.

   Госпожата: Е, много се размечтахте нещо....След този дълъг разговор и на мен ми хрумна идея. Хайде да се опитате да нарисувате вашите идеи и така ще придобием по-ясна представа като как бихте искали да изглежда двора на детската градина....

   След този дълъг период от време на обсъждане и умуване накрая и от рисунките на децата предлагаме дворът ни да изглежда така:

   Оградата на двора да бъде от жив плет и да не виждаме пейзажа зад оградата. Така ще ни бъде по-уютно.

   Цветово да се оправи шаренията, която е в момента.

   Всяка група да си има свои кътчета /и да кани деца от другите групи на гости/. В тези кътчета да има дървени маси и трупчета за сядане за пикник и игра.

   Да се направят лабиринти от жив плет.

   Да има алпинеуми, да има много цветя, красиви камъни.

   Да си имаме и жив кът в който заедно да садим семена, да ги поливаме, плевим, за които да се грижим до късна есен. Всяка година да го поддържаме и да наблюдаваме как от семенцата поникват растения.

   Тревата да бъде мека, зелена и свежа, като за целта да се полива с пръскачка.

    Да има къща на дървото пред групата ни.

    А железните катерушки, пързалки и други такива да бъдат заменени с други, по-красиви и безопасни - дървени например.

   Ех, мечти, мечти!!! Помечтахме си с децата....

   Първи етап.

   Зададох въпрос на децата какво означава думата "президент".

   Стефан: Президент означава президент на Съединените американски щати.

   Мони: И ние си имаме президент, не само САЩ.

   /Следва разяснение кой е българския президент и как се казва. Децата веднага се сетиха за кого става дума и започнаха да изреждат къде са го виждали - по телевизията, вестниците./

   Тони: Президент е онзи, който преподава.

   Кало: Президентът изпраща ток.

   Стефан: Президент е онзи, който командва всички какво да правят и ходят във фитнес залата да станат силни  като президента. Силни и здрави.

   Ема: Президентът казва законите.

   Лора: Президентът винаги трябва да уважава бедните хора и да им дава по малко хляб и храна, защото нямат нищо за ядене и пари. Също президентът трябва да уважава всички, защото всички очакват това от президента. И последното, което трябва да направи президентът е да се държи възпитано като всички хора.

   Вики: Президентът трябва винаги да мисли за бедните, да имат поне малко храна.

   Йоана: Президентът винаги трябва да мисли за работата си, защото като се замайва, може да сбърка.

   Дани: Президентът трябва да има сила и мускули и да дава храна на бедните хора, защото хората не трябва да са бедни.

   Биси: Ако има бедни, президентът трябва да им дава по нещо - дрехи, храна..

   Стела: Президентът трябва ако види беден, да му даде поне една паричка да си купи нещо, защото така не е справедливо.

   / Поговорихме си за "президент", какво означава да бъдеш президент на една държава, че е "лицето" на държавата и т.н. /

   Втори етап. Магическото "ако" се включва в играта.

   "Ако аз съм президент, какво ще направя за хората?"

   Стела: Аз, президент Стела, ако бях на мястото на президента, бих дала малко пари на бедните. Бих дала още дрехи на бедните. Ще дам на бедните и малко храна.

   Йоана: Аз искам всички големи, които работят да си гледат как я вършат работата, за да я вършат добре. Като видя някоя стара леличка, ще и помогна да пресече улицата. Старите хора трябва да се уважават, а не да им се подиграваме.

   Дани: Аз, президент Дани, пожелавам на всички хора да се къпят и да си мият зъбките.

   Рали: Работа на президента е, ако има застрашен вид животни, например птици, да ги пази и да защитава околната среда. Да опази и птиците, и животните, защото има застрашени видове, някои от които са видове скакалци, мравки и други животинки.

   Вики: Президентът трябва да е много добър с хората и най вече с бедните.

   Лора: Президентът, ако иска да е президент, трябва да даде най-доброто от себе си за бедните хора и да им даде поне няколко парички за ядене или за пиене.

   Тони: Президентът уважава хората и трябва да има добро сърце. Да дава пари на бедните хора.

   Мони: Президентът приказва, говори, а другите трябва да го слушат, когато говори.

   Алекс: Президентът трябва да помага на горките хора. Да взима пари и да купува на горките хора да ядат.

   Васко: Президентът като види беден човек трябва да се държи добре с бедния човек.

   Кало: Каквото каже президентът за другите хора е заповед.

   Ема: Ако аз съм президент, ще си купя пари и ще купувам вода за бедните и за всички хора, защото без вода не може. Ще им купувам още ядене и сладкиши.

   Стефан: Ако аз съм президент, ще правя правилните неща. Ако президентът не прави правилните неща за бедните и всички хора, хората вече няма да го слушат какво казва, но ако прави и казва правилните неща, хората ще го слушат.

   Асен: Ако аз съм президент на хората, които нямат въобще храна, ще им купя едни дрехи и храна.

   Стефан: Ако аз съм президент ще кажа на всички хора да не си крадат играчките и всички да си ги подаряват, когато някой им ги поиска. Да не си разменят играчките в детската градина, а да си определят среща с родителите и на среща да си ги подаряват и разменят. Всички хора, ако гледат от близо телевизия ще си сложат очила.

   Ема: Аз като президент ще кажа: Всички хора да слушат президентите, да не се бият и да не правят опасни играчки. Ще забраня войната и бъркането в уши, очи, уста.

   Тони: Ако аз съм президент, ще кажа никога повече да няма войни.

   Рали: Ако аз съм президент, ще искам моят народ да е жив и здрав, да е много весел и щастлив. Никога да не се бият помежду си народите във война. Да си избират бойни отбори, да се срещат на място наречено бойно поле и там да се разрешава спора, защото там се разрешават споровете. Когато вече е започнала войната между хората, ще е много късно да отидат на бойното поле и когато някой им каже да спрат в последния момент, няма да има вече на кого, защото вече ще са се пребили от бой и ще е станало прекалено късно.

                                               Децата от група "Камбанка"

.......Аз направих изводите от отговорите на децата за себе си, а вие??????

......

   За начало - Детски парламент.

   Знаете, че децата са различни - едни са по-оперени, не се притесняват, но има и свити, плахи деца, които в началото само мълчат, докато се окопитят и започват да се включват в разговорите.

   В този ред на мисли, че децата може и да са малки, но са достатъчно големи да решават проблеми, конфликти и всичко, което се отнася за тях, след като са натрупали "количество"опит, знания и след това им бъде дадена възможност, може съвсем на място да се включат със свои идеи и предложения.

   Първото "заседание"на детския ни парламент започна на шега. Възникна спор около играчките в групата. Тогава решихме, че е крайно време да обсъдим заедно как да разрешаваме възникнали конфликти в групата. С някои "протоколи"ви запознах, с други предстои да ви запозная: Как да опазим София чиста? , Как да опазим нашата планета Земя чиста?, Какво бихме искали да ядем в детската градина?

   Има още, но във времето може и да ги "протоколирам"пред вас.

   Избиране име на групата.

   Името на групата го избрахме точно по този начин. Първо предложения, умуване, аргументиране и накрая се спряхме на "Камбанка". Това име го предложи Лора. В първия момент ми прозвуча ....не-интересно, не-мелодично...В следващия момент се сетих за коледните камбанки, за цветето камбанка, за гласчета като камбанка. Защо не???? Камбанка, камбанки!!! Красиво е, нали???

  Подложихме предложението на Лори на обсъждане. След кратък размисъл децата го одобриха и ...така станахме група "Камбанка".

   Преди да стигнем до този избор всяко дете даде своето предложение: Пепеляшка!? Не беше одобрено от момчетата. Те били момчета и на тях това име не подхождало. Спайдермен!? Момичетата не го одобриха. Те били момичета и не им подхождало това име. Патиланско царство!? Всички ще ни мислят за много палави..Пипи Дългото чорапче!? Харесва ни, но...за момичета е само. Ракета!? Не ни звучи добре. Спящата красавица, Аврора, Снежанка и седемте джуджета....В момент на разгорещен спор Лори предложи името на групата да е "Камбанка"....Настъпи тишина. Чак чухме тишината - както обикновено се шегуваме в групата....В същия този момент започнах да прехвърлям през ума си мисли: Как ще звучи, как можем да "онагледим" името, с какво можем да го свържем???.....Коледна камбанка, цвете камбанка, детските гласчета, които звънят, или кънтят като камбанки.

   Започна отново дискусия около новото предложение. Люба ме попита какво е моето мнение по предложението. Винаги се включвам и аз. Не ме оставят настрани от техните разговори...

   И така след претегляне на "за" и "против" решихме групата ни да се казва "Камбанка". Децата бяха много въодушевени, че ще си имаме едно общо име и от този момент ще се представяме с него.

   Организация за провеждане на Детски парламент.

   Провеждаме го обикновено в петък следобяд, което няма нищо общо с петъчния парламентарен контрол. В четвъртък си избираме тема, проблем - ако има, или търсим евентуално такъв, който може да се появи. Поставяме си за задача да помислим до петък следобяда.

   В петък след сън и закуска сядаме всички на един голям кръг и....Започваме. Отново си поставяме въпросите. Обикновено подготвям предварително примери, предварителни разтовори, които сме провели и "заседанието" започва. Не го наричаме заседание, а право на всеки да вземе думата и да се изкаже.

   Децата се надпреварват да се изкажат, затова си определяме и регламент понякога: Изказванията да започнат по посока на часовниковата стрелка, или обратно на нея. Никой не се сърди, а всеки знае кога ще дойде неговият ред. Имат право да се допълват - своите, или изказвания на децата. Поставяме си и условие да не се прекъсваме, докато изказващият не каже, че е казал това, което има да казва.

   Най-емоционално въздейства на децата, когато дойде момента да гласуват. Някои гласуват по няколко пъти и докато се разберем, че всеки има право на един избор...минава време.

   Междувременно аз записвам техните изказвания, което също има на какво да научи децата, но за целите ще "говоря"в Детски дискусионен клуб.

   Много е важна мотивацията за децата. Защо го правим, защо точно "този"проблем разискваме в момента, кой ще разбере за нашите изводи и решения?

   Всеки "протокол"напечатвам и слагам на таблото на групата и....забелязвам в последно време родителите четат и се подсмихват с онази нежна родителска усмивка, говореща: Вижте ги тези калпазани какви ги вършат?!?!

   ~ Палачинки, макаронки, кексчета. /Искра/

   ~ Таратор, зеле с месо, киви. /Дани/

   ~ Боб, кюфте, сок. /Жоро/

   ~Супа-крем, пица, тиква. /Мони/

   ~ Различни вкуснотии, супа-боб, зеле, сок. /Виктор/

   ~ Супа-крем, кюфте, зеле, пюре, банан. /Асен/

   ~Супа-крем, спагети, пюре, пица, сок. /Ива/

   ~Супа-леща, банан, киви. /Ивана/

   ~ Супа-крем, пица, сандвич на МакДоналдс, картофки. /Васил/

   ~ Таратор, супа-крем, пица, сок. /Вики/

   ~ Таратор, спагети, сок, ябълка. /Люба/

   ~ Супа-крем, пица, сок. /Ема/

   ~ Таратор, кюфте, сок от ананас. /Лора/

   ~ Спаначен сладолед, маруля, кебабчета. /Иван/

   ~ Шницел, зеле, пюре, портокал, супа с чушки. /Алекс/

   ~ Супа-крем, пица, сок. /Дая/

   ~ Таратор, кюфте, пюре, кисели краставички, киви. /Стела/

   ~ Пиле-супа, пиле-фрикасе, ябълка. /Йоана/

   ~ Кока кола, супа-крем, спагети, пица, пюре, сок. /Ива-допълни кока кола/

   След дълго и уморително умуване за вземане на общо крайно решение, което да бъде връчено на леля сестра от децата от групата стигнахме до извода че всеки ден децата ще ядат без да им омръзне:

   ~ Супа-крем, /таратор/.

   ~ Спагети / Пица / Кюфте / Шницел - гарнитура - пюре, моркови, може и не рендосани, кисели краставички.

   ~ Сок, ябълки, киви, банан.

    За закуска предпочитаме сандвич, не е задължително да е от МакДоналдс в градината.

   Предложението беше прието от 20 деца от които 9 гласуваха с една ръка, а 11 с двете ръце...

   Какво обичат да ядат децата ни??? Оставям изводите за вас, а ние ще връчим списъка с любимите ястия на леля сестра !?!?

   На въпросът: Как да опазим нашата планета Земя чиста? - децата от трета група отговориха така:

  ~ Тъй като боклукът е много опасно нещо, всички трябва да имаме кошове и да изхвърляме боклука там, а не на земята.

  ~Да се слага в пликове, камиони да ги откарват в специална ферма, там да го късат на парченца и след това отново в коша.

  ~Боклуците трябва да са в кошове, един камион да дойде и да ги нареже на трохички и да ги хвърли там, където са счупените перални.

  ~Не трябва да се хвърлят боклуци във водата, защото там рибките няма да могат да живеят.

  ~Да не се хвърлят боклуци от балконите, защото не е хубаво.

  ~Ако случайно кораб излезе в океана с много варели и част от варелите паднат в океана, акулите ще избягат от океана и от мръсната вода към моретата, от там към бреговете и плажовете и така ще застрашат живота на хората. никакви варели не трябва да застрашават и замърсяват световния океан.

  ~Ако в реките се изхвърлят боклуци ще се замърси водата и никой няма да може да се къпе в нея.

  ~Хората не трябва да замърсяват водите и да пускат боклуци във водата, също и в гората и по тревата. Ето за нова нещо гласувам с двете си ръце.

  ~Когато замърсяваме водата много да внимаваме някое боклуче да не влезе във водата и така рибите ще се задушат и ще умрат и коремчетата им ще стърчат нагоре, като на прилепи, което си е малко смешно, но изобщо не е смешно. Само изглежда така. те ще се носят наопаки, като прилепи, с главата надолу, но няма да са живи.

  ~когато хората са покрай реките, те си правят пикник и си носят храна и може да бутнат някакво боклуче в реката и така да я замърсят.

   Там, където ходихте през почивните дни чисто ли беше?

  ~На вилата реката е само мърсотии.

  ~На село има една голяма кофа, някои боклуци са извън нея.

  ~Тези боклуци трябва да се съберат.

  ~На село с моята братовчедка и тате, тримата, ходихме на разходка и стигнахме до реката. Там един човек искаше да лови риба с една кофа, а реката беше много мръсна.

  ~На село има река. Като завали дъжд там е много мръсно. Хвърлят пликове, бутилки, стъклени такива.

  ~Аз пък бях на Ихтиман и там нямаше и грам боклуче.

  ~Аз бях в парка на разходка. Като минавахме по моста видяхме замърсена реката. В нея имаше само боклуци, кутии от сокове, пликове, а на алеите беше чисто. При дърветата обаче имаше купчини боклук останал от пикници.

   А като бяхме на село, там на центъра имаше много коли и много пушек. Видях и боклук извън кофите. В барата, която също е пълна с боклуци крякаха жаби.

  ~Бяхме в гората и там беше мръсно-пълно е с пликове и разни други боклуци  ~А на нашата вила беше чисто.

  ~Бяхме на Витоша и там беше много мръсно.

  ~Пред магазина хвърлят боклуците в контейнера, идва камионът, товарят боклука, откарват го не зная къде, да го сложат другаде и всичко започва отначало.

  ~До нас има едно игрище и то е пълно с боклуци.

   Предложения:

   1. Да построят фабрика за всякакви кошчета, в тях да се слагат големи пликове за боклука, за да не излиза от тях. Да се слагат по два-три плика.

   2. Трябва да обясним на хората, че ако хвърлят боклука в реката, рибките няма да могат да дишат и ще се задушат.

   Закони:

   1. Забранява се изхвърлянето на боклуци по земята, извън кошовете и навсякъде.

   2. Забранява се замърсяването на водата в моретата, океаните и реките, защото хората няма да могат да се къпят в тях никога.

  3. Забраняват се боклуците по земята, защото хората не могат да вървят от тях и им се налага понякога да плуват сред боклуци.

  Кой отговаря за изпълнението на тези закони?

   Ние, хората.

   Ако някой наруши тези закони, предвиждат се следните наказания:

   ~Да си седят на стола и да не стават от него.

   ~Да си стоят само в леглото.

   ~Да бъдат пратени в затвора.

   ~Да спят до утре.

   ~Да не ги оставяме на мира докато не си кажат защо замърсяват природата и планетата Земя?

   Протоколирах с удоволствие за вас - аз.