Твои ли са тези плахи стъпки
под прозореца навън?
Като чакани мечтани тръпки
те изпълват краткия ми сън.

Ти ли идваш - или аз сънувам
всяка вечер винаги едно,
влизаш плахо, дълго ме целуваш
и шептиш безкрайно лека нощ.

Идвай пак, идвай пак
и все това прави,
стига ми да зная, че си пътник,
който всяка нощ към мен върви.

Морави рози 
по покрита с лишеи 
скала 
и шал изгубен 
от фина коприна 
скитник вятър 
северняк 
по брега 
стъпки остави 
пясъкът 
бавно изстина 
и жадно пи 
от шепи на 
горда вълна 
плиснала душата си 
от раковинена пяна 
преди да се върне 
към своята свобода 
дълбоко навътре 
в прегръдките 
на океана