Не пиша за да причинявам зло.
(от слънцето на август раждам муза)
Обичам Господ, без да вярвам в Бог.
Когато ми е тихо слушам блус.
Не лъжа. Не убивам. Не крада.
Пари на заем, ако взема, връщам.
Не мажа с кръв вратите на врага си.
И чуждите любими не прегръщам.
Пуловери за никой не плета,
като разплитам нечии чорапи.

Когато ме целуна не разбрах,
че любовта е начин да отхапеш...

...

Разстреляха я с камъни. Защото
тя беше хубава като измислица.
В устите им сто дявола пустосваха.
Ръцете й се любеха със птиците.

Тя боязливо идeше към църквата
като молитва гола. Закъснявайки.
Очите й в очите им се блъскаха.
Винеше се. А тях ги оправдаваше.

Убиваха я бавно като вещица,
на клада от омраза и от завист.
Кръвта й тънко капеше. Безгрешна
и светеща. И по-красива ставаше.

...

Видях те, Боже. (Сигурно съм луда).
Измислях те, преди да те повярвам.
Изглеждаше спокоен. И ненужен.
Най-белият от всичките ми гарвани.

Поисках много. Бях нахално-горда.
Сега на колене те опознавам.
Защо му е на агнето намордник,
щом само тръните ни увенчават...?

Не ми помагай. Няма да се раждам.
И няма да възкръсвам вместо тебе.
Защото съм зачената от жажда,
аз също ще умра. Но като лебед.

Павлина Стоянова

   Манка, "толкова те обичам" - прекрасно! А за Пушкин да не говорим - това е класика, издържала изпита на времето! Всичко е брилянтно - и стихът и изказът!

Dana,

 "Когато ме целуна не разбрах,
че любовта е начин да отхапеш...-

Тoва е убийствено - ето затова обичам поезията! Страхотни са и другите стихове! Благодаря ти за предоставеното удоволствие да споделим мига!

 Това е мое! Много съкровено, с много болка, избликнало като гейзер! Светла му памет!

         Студено е! (на брат ми)

Студено е!  дали навън или в душата?
Студено е! не топлят въглените, тихо е!
Часовникът е спрял, замислен в безвремието
дали е жив  или  умрял,  дочува се стенание?
Разбираш, няма го - Човекът,
нo тук  Душата е,
на заледено клонче, кацнала в реалността,
и, после, завинаги отлитнала,
отдадена на Вечността!
                     ...

  Колега, много пренебрежително и тенденциозно прескачате определен тип "постове", както винаги ... Няма да споря с Вас, защото всички знаем как всичко ще приключи. Иначе браво за Вашия "пост" и за стиховете, които сте наредили така умело, и Вие, и другите потребители след Вас.

П.П.: "Поезията" е поезия навсякъде независимо под каква форма. И за протокола, не се заяждам, а се чудя на вкоренения Български манталитет, който няма изкореняване. Знаете - за Нане и Вуте ...

ГОРЧИВО КАФЕ 

Когато след пир полунощен самотен,
на зиг-заг се връщаш дома
И киска се вихър над жребий сиротен
И плаче безлунна тъма,
побързай, побързай, на спиртника прашен
тури тенекийно джезве -
на винени пари под пристъпа страшен,
свари си горчиво кафе.

Отвориш ли тръпнейки плика и цветен
И лъхне ли дъх мразовит,
опит от тъгата на поздрава сетен,
не гледай тъй блед и убит
изтрий от сърце си мечтите парфюмни
за черни очи кадифе
под тъмната стряха на мисли безумни -
свари си горчиво кафе.

А привечер зимна в безлистните клони
щом стене фъртуната зла,
И зимният вихър се киска поклони
през мътните бледи стъкла
с коси заснежени младежкия спомен
отдай на аутодафе
И бавно на малкия спиртник поломен
свари си горчиво кафе.

 

    Oт кого е това стихотворение, познахте ли?

Браво, Манка, ти позна - Христо Смирненски е верен отговор!
Ето още едно ретро от него:

ЛЮБОВ ПОД ЛУНАТА

Не свеждай ти погледа светъл,
не сплитай печали над нас -
бакалина стар е свидетел
как свято обичам те аз.

Припадне ли нощ сребролунна,
открехнат се малки врата
и в привет сърдечен целуна
рубина на твойте уста.

В небесната шир бледосиня,
усмихнат се бели звезди,
а в дреха от лунна коприна
нощта над сърцата ни бди.

Но късно е. В порив прощален
ний слеем горящи уста,
а старият, мъдър бакалин
въздъхне лирично в нощта.

Пловдив

Диди, и аз обичам Пушкин, благодаря за поздрава!

А ето едно прекрасно стихотворение на Рoбърт Бърнс, по което има и песен!
Старата любов

Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?
За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.

Преминахме ний длан във длан
реки и планини. 
И раздели ни океан
след тия златни дни.

Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.

Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

превод от английски Владимир Свинтила

               A от мен: "НАЗДРАВЕ"!

Роберт Бърнс

ФИНДЛИ

- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички! - каза Финдли.

- Не зная как си се решил...
- Реших се - каза Финдли.
- Ти май си нещо наумил.
- Май нещо - каза Финдли.

- При тебе ако дойда вън...
- Ела де! - каза Финдли.
- Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем! - каза Финдли.

- При мен да дойдеш, току виж...
- Да дойда? - каза Финдли.
- До утре ти ще престоиш.
- До утре! - каза Финдли.

- Веднъж да минеш моя праг...
- Да мина! - каза Финдли.
- И утре, знам, ще тропаш пак.
- Ще тропам! - каза Финдли.

- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй!... - каза Финдли.
- Ни дума някому за туй.
- Ни дума! - каза Финдли.

                                     Не е ли чудесно?:-)))

 И Г Р А

Днес любовта не ще реши всичките ти проблеми,

Човешките вълнения са сложни и големи -

неутолимия копнеж почти е без предел.

Затуй не ме измъчвай ти, не ме кори, любима,

че все не искам твоята душа да разбера!

Това, което давам ти, и туй, което вземам,

да бъде само миг покой, наслада и игра.

                                                              Александър Геров

Добър ден отново и благодаря !Винаги ми е било тръпка сама да откривам нови и различни автори.Мисля,че стиховете,които ще ви напиша сега не са ви познати.

                       ВРЕМЕТО  ПО  ОБИЧ

Някои измерват времето по слънцето,

други-по часовник,трети-по звездите.

Аз измервам времето по обич-

обичта,във всяко нещо вложена,

в думите,във жестовете,в погледа....

Колкото е по-наситен с обич,

толкова по-дълъг е живота.

Затова навярно на децата

им се струва,че ще бъдат вечни!...

Времето по Гринвич ме съсипва.

Колко е при теб часа,приятелю,

само че във времето по обич?...

                                     О Б И Ч

Преди да си тръгна завинаги от света,

дано имам време,си казвам понякога,

макар безпричинно,макар непонятно-

да мога със всеки от вас да се скарам,

да мога със всеки от вас да се разделя,

за да не се случи да ме заровят в пръстта

с толкова много обичани хора в сърцето!

                         Здравко КИСЬОВ

До скоро!

    Искам с горното стихотворение да ви поздравя с настъпващия светъл християнски празник Великден!

   Да Го повикаме да се върне в душите ни и в домовете ни! - Ела си!
АМИН