НЕТЛЕННАТА ЛЕЙДИ ДАЯНА СПЕНСЪР
Сега и завинаги и за всички времена лейди Даяна Франсис Спенсър е Уелс и Уелс е лейди Даяна.
Съкровената принцеса на Уелс е епоха, стон, сълза, благоверен устрем и пламък. Тя напусна бляскавата си обител, за да се посвети на благотворителна обреченост и призвание. Зловещият ищах на папараците, гонещ материален интерес не пощади живота на тази толкова охранявана дама. Журналистите я снимаха с очите си, дори когато не притежаваха фотоапарати и камери, коментираха както и когато си поискат нейните думи и действия. Съзнателно или несъзнателно самозвани писатели се надпреварваха да търсят по най-неетичен начин "недостатъците" и, за да ги изтъкват и заклеймяват. Какви ли не мерзости, какви ли не клевети се вършеха срещу Даяна от най-различни "журналисти" с една користна цел - да се развенчае по най-охлократичен начин мита за безсмъртната Принцеса на сърцата. Всяка дръзка клевета хвърляше огнени копия срещу ангелската и душа. Авторитетът и се превърна в непробиваем щит срещу неспиращите атаки на подлеците. Благочестивият аристократизъм не можеше да бъде уязвен по никакъв начин въпреки нескончаемите усилия на кохорта безнравствени посредствености. Лейди Спенсър не отвръщаше на злото със зло, защото самата и природа не позволяваше да се осквернява в грехове. Даяна бе вечно устремена в добри дела, а поривът към милосърдие бе нейната стихия.
"Милост искам, а не жертва..."(Ев. Мат. 9: 13).
Символът на планетарно милосърдие трябваше да понася хапливите нападки на част от световната преса, която се вълнуваше преди всичко от тоалетите и парите, които харчи, от баловете, които посещава, а не от нейното чудно и добро сърце, мислещо за милионите хора, покосени от бедност, болести и войни. Даяна продаваше скъпите си рокли, организираше благотворителни търгове, предприемаше дълги и понякога доста опасни мисии в бедстващи и размирни райони. Душата и не можеше да си представи, че ще бъде безучастна към националните трагедии. Другият свят, пълен с несгоди, несправедливост и хаос я вълнуваше много повече отколкото нейният диамантен дворцов уют.
В стремежа си да породят съмнение в благородните подвизи, постоянните и врагове я обвиниха в куртоазия и разточителство. Парите за нуждаещите се събират показно и целта на тези начинания е да се отчита дейност. Не е възможно да няма някакъв скрит смисъл зад тази уж загриженост за нуждаещите се от финансови средства.
Един от най-отвратителните удари срещу паметта на Даяна бе, твърдението, че е шизофреничка. Нечувана и гнусна клевета, която светотатстваше с костите и. Интересно защо правосъдието не изпълни законната си мисия? Как и кой постави диагнозата, без да се позове на годни доказателства като например кръвна картина. Не може да се осъществяват изпълнителни деяния на различни престъпления и да не последва никаква държавна санкция срещу този произвол. Някой задавал ли си е въпроса колко престъпления извършиха т. нар. "журналисти" и "писатели" в стремежа си да дадат израз на всяка своя мисъл или подозрение? Колко пъти тези вандали - недоброжелатели нарушиха добрите нрави със своите сензации? Колко пъти продаваха живота, смъртта и паметта на недостижимата принцеса по най-недостоен начин? Клеветите и упреците валяха като змии.
След навършване на пълнолетие лейди Даяна започна да гледа деца вместо да продаде някоя от картините в имението Олторп на дядо си граф Албърт Едуард Спенсър и да се издържа необезпокоявано и безметежно. Дъщерята на виконт Джон Спенсър не може и за миг да си представи, че ще бъде издържана от някой друг като разглезена аристократка и затова започва да работи.
Според в-к "Ивнинг Стандарт" Даяна е "егоистка, която вярва в своята значимост всветовен мащаб" и е "озлобена жена с разстроен ум и объркано въображение". Иска им се на някои да е така, но не е, защото истината е съвсем друга.
Анна Пастернак написва "Влюбената принцеса", Н. Дейвис - "Принцеса Даяна и нейният объркан брак", а според Уилям Рийс: "Лицето на Даяна не излъчва красота, акоманда".
В личния живот на принцесата се нахлува брутално и цинично, без задръжки и тактичност. Печално известната Тина Браун се превръща в своеобразен шампион по разкриване на тайни от жизнения път на Даяна. Какво ли си е купила с парите от печалбата на книгата си и колко сладък е бил хлябът, който е вкусвала не е ясно? Иска се космическа безскрупулност, за да пишеш по толкова позорен и грозен начин за вечната и нетленна лейди Спенсър. Как е възможно Даяна да бъде определена като "необразована" след като е била обучавана и възпитавана в елитни образователни аристократични институции? Дворецът Бъкингам кънти от тиражираните клюки, интриги и слухове, съчинени за съпругата на престолнаследника. Враговете на крехката и деликатна Даяна са алчни за зловредни твърдения. Никой не можеше да спре тази стихия от клевети, която се стремеше да превърне иконата в саркастична рисунка. Всяка изява на Даяна бе атакувана и подценявана, отричана и следена под лупа. Принцесата на сърцата бе изправена срещу армия от подлеци и меркантилни дилетанти. Никаква възможност за самоотбрана срещу хулите. Резултатното престъпление клевета беше свързано с умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство. Непосредствен обект на престъпното деяние беше атакуването на неприкосновеността на доброто име на Даяна в обществото, сриване на доверието в авторитета и като личност. Винаги клеветата се осъществяваше с пряк умисъл, а принцесата беше невинна жертва. Медиите се надпреварваха да дават публичност на какви ли не пикантни подробности за всяка нейна стъпка. А всъщност къде остана стожерът на живота и - саможертва? Малцина автори го уловиха и съхраниха за поколенията.
Лейди Ди си струваше да поразсъждава дали е разумно да се шофира с бясна скорост в опасния парижки тунел Понт де л’Алма на безпаметния 31 август 1997 г. Даяна загина, преследвана от папараци след фатален сблъсък в 13 – та колона на тунела. Последната схватка между принцесата – жертва и алчните самозванци завърши трагично. Безвъзвратна мъка и самота за всички, които я обичаха. Зад всяка дума от тълковния речник се крие човек. Как можа природата да затвори прекрасните и очи?! Когато издъхва човек като нея, трябваше да помисли каква печал и горест ще остави в милиарди земни сърца и души тази нелепа гибел. Сякаш не може да бъде истина. Уелс не помни такава вездесъща мъка, няма я свещената му перла. Така ли трябваше да си отиде Принцесата на народа? Папараците се бяха вкопчили здраво в плячката и преследваха целта си като обезумели. Даяна приличаше на уплашена кошута, преследвана от зловещи ловци. Мъчеше се да им се изплъзне, но абсолютно безуспешно. Няма ли изход? Няма ли изход? Папараците нямаха морал дори за 5 сестерции и затова продължаваха да затягат обръча все повече и повече, за да се стигне до този исторически чудовищен миг, когато катастрофата беше неизбежна. Мрачният тунел – прокоба на река Сена се превърна в последната спирка на принцесата. Сърцето и не издържа. Не и този път. Видението Даяна си отиде завинаги от земята, за да се моли в Рая за падналото човечество.
След толкова много книги за нея възниква въпросът:”Коя е най-правдоподобната и благоверна история от всички тях”? Как е увековечен този образ и как ще се пише за в бъдеще за един от най-святите символи на Уелс? Уловена ли беше същността на идеята за лейди Даяна Спенсър и какво остана скрито? Защо вместо книги се ражда само един стон? Не се ли гравитира около външността, защото не може да се опише душевната и обител? Остана ли Даяна непозната и неизваяна в своя изтънчен нотабилитет? Вярна на традициите на знатността тя не трансформира благоверността си в низки състояния на духа като гняв, омраза, злопаметност, отмъщение. Противниците и останаха сами в пустото си поле от измама. Не двубой, а опрощение. Прошка за всички лешояди, които не знаеха какви непоправими следи оставя лъжата – пътят към злото.
Лейди Спенсър не очакваше предателство от свои приятели, но го преживя. Възможно ли е да се предаде за 33 сребърника една тайна само и само, за да бъде осквернена честта и достойнството на личността?
Пътят към Голгота и бе предопределен. Даяна извървя своята безкрайно мъчителна Via Dolorosa, без да се оплаче от каквото и да било. Изтърпя всяка болка стоически, така както и подсказваше родословното дърво. Не е случаен фактът, че сбогуването с нея никога няма да свърши. Възможно ли е да се сбогуваме със сакралното и дихание и възторжения и устрем?
Има само една Принцеса от Сътворението на Света и нейното име е лейди Даяна Франсис Маунтбатън Уиндзор.
Теомира – Десислава Петкова
22 април 2009 г.
София
Comments41
За 20% ДДС при Гоцевата Коледа - напапрвете си сметка само колко пари гушват операторите при 1,5 млн. приходи от нея тази година. И колко лицемерно е всичко в Гоцевата Коледа. Вече не пращам есемеси към нея. Докато патрон е ченге от ДС и операторите забогатяват за сметка на болни деца.
Аз разбира се не съм съгласна съвсем с поста, с изключение на частта за комерсиализирането на Коледа, което е една от любимите ми причини да мразя Кока Кола. Но аз лично не празнувам точно тази версия на Коледа, нямам нищо против да подарявам подаръци на хората, които обичам точно в този ден (дори и това да допринася значително за финансовото ми нещастие след това), нямам против да ям много, да пия много (но сега не мога, за съжаление), и след това да се освобождавам от отпадъчните продукти. Общо взето не разбирам защо пък трябва всички да сме нон-стоп сърдити. Няма да пратя смс за българската Коледа, защото още чакам да видя за какво ще изхарчат парите от вип брадър. Но това не значи, че трябва да съм вечно намръщена и мразеща всички празници.
8март - социалистически, Коледа - капиталистическа, от рождените дни ни е срам, Великден и Гьоргьовден пък водят до цяла седмица празници и намеци, че сме мързеливи. И какво остана? А, да, да сме вечно намръщени. Е, благодаря. Аз съм в момента доста по-намръщена от обикновено поради химически причини и ми е много скапано от което. И изобщо не мога да разбера как човек можещ да бъде щастлив и усмихнат и радостен ще избере да се мръщи и да пита какво празнуваме. Ами какво празнуваме, празнуваме раждането на Слънцето, новото начало, увеличаващият се ден, новата надежда и всичко ново и хубаво, което може би ще ни се случи през следващата година. Това не е ли достатъчна причина да се наядем като прасета, да се напием доволно и да изпразним кредитни и дебитни карти. Просто ей така. За да ни е хубаво.
Май от много висене по компютрите и зад бюрата сме забравили защо прадедите ни са празнували Коледа и са слагали коледната трапеза с такова удоволствие. Друго си е като имаш я Била, я Кауфланд да си влезеш да си купиш де що има и да мрънкаш срещу държавата, капитализмът и коледните глупости.
И ми е много интересно ако отпишем тези празници като безмислени за сегашното общество, какво ще празнуваме ако трябва сега да си изберем. Дните на намаления в големите магазини? Нещо не се сещам за много циклични хубави дни в нашия жизнен цикъл.
Наистина е странно, че няма пари за всичките болни деца, но пък е абсолютен факт. Нямам никаква възможност да подпомогна сериозно когото и да е, да не говорим, че нямам и желание, понеже на мен задължението ми е да се грижа за семейството си. Но ако 3 милиона души дадат само по левче, на доста горки дечица ще им дойде добре, и не мисля, че два, три или пет лева ще ме докарат до фалит. Получава се нещо като - с малко да се направи много.На мен това ми харесва.
А че политиците са еди какви си, че политическите партии са по-еди какви си и че системата е скапана - това не бих оспорвала. Но пък ми харесва да получавам подаръци и да давам подаръци. Тези неща някак не ми се свързват по никакъв начин.
Визирах БСП щото те като социалисти, мислят на принципа "от всеки според възможностите, на всеки според нуждите"
Дали дарявам - това не е ваша работа, Христос е казал, че квото прави лявата ръка, дясната да не го знае (или обратното), за да съм милосърден не ми трябва БГ Коледа, нито Помощ за могилино.
Трябва ми единствено желанието да ида и да дам пари на точно определен човек, който да ги изхарчи за точно определени неща. Дали го правя, само Оня горе знае, вас не ви засяга.
Що мразя Коледа, щото обичам Рождество Христово. (Дано ме разбрахте)
И защо да няма дни, които да са различни от ежедневния ни ритъм на забързани хора, омотани в рутината на всекидневието? Много е хубаво, че някой си плаща редовно данъците и помага на родителите пенсионери. Ако някой го прави драговолно и от сърце, не трябва дори и да го изтъква като преимущество пред другите. Именно, защото е дарено драговолно. И ако някой иска да дари своята "лепта" за Българската Коледа, коя съм аз да се сърдя на нечии доброволен акт?
Кой как ще си организира празника е въпрос на личен вкус и стил. Никой не ме принуждава да внеса кич и пошлост в дома си, само защото навсякъде ме залива такава украса. Ще украся елхата си, за да ми е приятно на мен и семейството и заради децата ми. Ще приготвя хубава храна и подбрани питиета и ще ги споделя с хората, с които ще ми е приятно да сме в компания. Ако дойдат и непоканени (както и се случи) и те ще бъдат добре дошли. Ще зарадвам децата си с подаръци, защото е невероятно да дариш радост на малките човечета около себе си. Защо да се случва в един определен ден? Ами, защото е Рождество Христово! :-)
За сметка на това, за теб този светъл празник не се ли ограничи единствено до еденье, пиенье и сранье? Отиде ли на Църква на 24 срещу 25, или доволно си седеше вкъщи и ядеше все едно света свършва? Че то по време на тия празници - българинът е свикнал да пазарува все едно след празниците идва потоп?
Задели ли си достатъчно пари за празника? Погладува ли, лиши ли се от нещо за да може да си напълниш бедния търбух?
Както и да е, онова горе звучи грозно, ама смисълът на този празник отдавна се е ограничил единствено до еденье, пиенье и аканье... Просто щото българинът така показва, че празнува.
Не за всеки смисълът е в ядене, пиене и а...е. Смисълът не е и в църквата...."Вдигни камък и ще ме намериш, отпий глътка вода Аз съм там............." 24 срещу 25.12 не е ден за веселба, а за размисъл и дали си отишъл на църква не е критерий за добродетел или вяра. И аз ходя понякога, но когато няма стълпотворение от пияни пубертети, които смятат Коледа за атракция и преди две години ми подпалиха косата и нечленоразделно се опитаха да ми се извинят!
И не, не съм никак привърженик на идеята, че трябва да празнувам нещо, което даже не си давам какво е!
Щото това е денят, в който се е родила надеждата, че ние човеците можем да бъдем като Христос, че можем да се спасим от собствената си заблуденост, и именно това е денят, в който ние трябва да възвеличаем себе си като хора и индивиди.
В смисъл след като не признаваш авторитета на Църквата, тогава що празнуваш нейните празници? Аз, като не съм мюсюлманин не празнувам Байрама, колкото и да е готин празника, или еврейската Пасха, или някакви други неща.
Вие твърдите, че сте християни - може би? Стига бе, християните ходят на Църква, другите са последователи на някакви техни си религии ... които може би включват и наложени от Църквата празници?
Малко противоречиво ми се струва...
Коприва, католиците са много ревностни в ходенето на църква. В близост до нас има много хубава Католическа църква и всяка неделя е пълна, като богослужението (меса мисля, че се нарича, не съм сигурна) започва в 8.30ч. Тук (в Аблион, където живея) да си католик и да ходиш на църква е въпрос на престиж. Един вид си по-извисена личност.
Но, и аз смятам, че да си християнин е нещо различно. Най-общо казано да си християнин е да си приел Бог в сърцето си и да бъдеш (живееш) като Исус Христос във всичко - мисли, думи, дела, поведение. P.S. Което не изключва ходенето на църква, но същината не е в институцията Църква, а във вярата в сърцето.
И съвсем определено не мога да разбера как българите като станата църковно-набожни и стават сърдити. Не визирам само теб, Планков имам и други познати. Да не би да ви забраняват да се усмихвате там? Съжалявам, но една от причините християните вече да не убиват жени с камъни (за разлика от ортодоксалните евреи и мюсюлмани) е че са позволили на Бог да излезе от църквите и да влезе в сърцата им (на кой колкото може). Да се връщаш към средновековието е шамар към еволюцията на обществото. Но ти така или иначе вероятно не вярваш в нея.
П.с. Ако за някой акането е празник, препоръчвам да отиде на лекар, а не да очаква аплодисменти и последователи.
:)
Но струва ми се, че Планков е съвсем наясно за разликата между Коледа и Рождество.
Eто кое ме кара да се съмнявам, Дени. Не, не отидох на църква аз. И догодина няма да ида. Седях си доволно в къщи и играх "не се сърди човече" до 2 часа. Но това не влиза в работата на Планков. Не, не пращам смс-та. Дали и кому дарявам също не влиза в работата на Планков. Както и това какво правя или не правя в тоалетната. А не може ли просто да си празнувам както ми е необходимо? Какво му е лошото?
И изобщо, защо все трябва да се бъркаме в празнуването, светоусещането и идеалите на околните? С Планков няма да се разбера аз скоро - моята житейска философия се гради на моето правилно поведение, а не на пискане по всеки, който си е позволил да се опита да е щастлив и доволен от живота си.
Това е разковничето! Защото сме хора.....Искаме да бъдем всеки ден добри и да помагаме, но делникът ни е засилил по инерцията на живота и имаме нужда от празници и подсещане за същественото, за важното, да се спрем и видим по- далеч от собствения си нос, да се съберем заедно,хората, които се обичаме и да помислим, да направим равносметка и да помонем на себе си и на Човечетвото. Естествено,че Иисус не би въздигнал Рождеството си в култ, когато и да било, но празникът е нужен на нас простосмъртните, да се огледаме и oсмислим!
Относно Коприва, че Бог е в сърцето. Това е от онези непризнати гностически евангелия. В евангелиято на Юда, мисля се казваше, че Бог е под всеки камък.
Относно Дени и Рождество Христово. Твоето мнение относно Месията няма никакво значение.
Тази Коледа ме пощуриха семейно с неуважението си към празника, така че в момента съм пълна с агресия към чуждите мнения :) И не мога да разбера, какво не ви харесва на Коледата - ми това си един страхотен празник изпълнен с магия. Колко дни в годината са ви изпълнени с магия? Е, не броя Хелуин и 8ми декември :)
Не знам защо трябва да се чувствам виновна...като не се чувствам така. Празнувах Коледа, да. И Нова година ще празнувам, да. Ще работя до 5 на 31-ви, после ще седна със семейството си на масата, ще ям каквото ми се яде, после ще играя с детето на каквото ми се играе, после ще си легна пред телевизора и доволно ще проспя старателно подготвяните „празнични” програми. Няма да мисля за изоставените и болни деца, няма да мисля и за Палестина и Израел, изобщо няма да се досетя за изцепките на Румяна Желева и Симеон Дянков. Нито пък за това чий рожден ден се празнува и от кого. Искам един ден от живота си да прекарам в пазаруване със семейството си, в прости неща като правене на баница с късмети и чакане на гости, после да заспя уморен, празничен сън. И не виждам нищо лошо в това. Аз съм най- обикновенна жена с най- обикновенни желания и стремежи. Не искам да искам повече, отколкото мога да получа. Не искам да решавам глобални проблеми, защото не съм в състояние. Много е себично и егоистично, но искам да прекарам една тиха, спокойна вечер с любимите си хора, да се наслаждавам на техния смях, да ги зарадвам и да се оставя те да ме зарадват. Не ми пука дали някой смята, че това е егоистично. Смисълът на един празник е в това, на този ден да се почувстваш различно – за разнообразие може да се почувстваш добре, спокойно, щастливо, патриархално - задушевно, очакващо, сбъдващо желания... И да поставиш начало на новата година с усмивка, с добро чувство. Ако някой не вижда смисъл в това или пък смята, че е комерсиално – не е моя грешката.
Интересна работа, хората ходят на брачни консултанти, психолози за децата, психолози за тях самите, лекари за телата, механици за колата - всичко им го оправя някой друг. Какво изобщо можем да правим ние сами, и сами да определеме дали е правилно? Защо изведнъж си прехвърляме отговорността за целия и живот върху другите. Къде останаха личните неща? Аз поне не смятам, че има по лично нещо от собственото ти духовно израстване и докосване до Божественото под каквато и да е форма. И в този смисъл - бих се допитала до професионалист, но в крайна сметка, аз решавам. Защото никой не лежи с теб в болницата, никой не споделя болката ти и страха ти. В миговете на истината си САМ. Напълно сам. И щом си сам, значи сам трябва да решаваш. Всички остнали са само консултанти в случай на нужда.
А колкото до християнството - има евангелия, в тях е написано станалото с Христос и казаното от Него. Какво повече ви трябва? Хайде, едно време не са можели да четат хората, имали са нужда някой да им обяснява и разказва. Някой тук да не може да чете? Тогава?
Не знам защо трябва да се чувствам виновна...като не се чувствам така. Празнувах Коледа, да. И Нова година ще празнувам, да. Ще работя до 5 на 31-ви, после ще седна със семейството си на масата, ще ям каквото ми се яде, после ще играя с детето на каквото ми се играе, после ще си легна пред телевизора и доволно ще проспя старателно подготвяните „празнични” програми. Няма да мисля за изоставените и болни деца, няма да мисля и за Палестина и Израел, изобщо няма да се досетя за изцепките на Румяна Желева и Симеон Дянков. Нито пък за това чий рожден ден се празнува и от кого. Искам един ден от живота си да прекарам в пазаруване със семейството си, в прости неща като правене на баница с късмети и чакане на гости, после да заспя уморен, празничен сън. И не виждам нищо лошо в това. Аз съм най- обикновенна жена с най- обикновенни желания и стремежи. Не искам да искам повече, отколкото мога да получа. Не искам да решавам глобални проблеми, защото не съм в състояние. Много е себично и егоистично, но искам да прекарам една тиха, спокойна вечер с любимите си хора, да се наслаждавам на техния смях, да ги зарадвам и да се оставя те да ме зарадват. Не ми пука дали някой смята, че това е егоистично. Смисълът на един празник е в това, на този ден да се почувстваш различно – за разнообразие може да се почувстваш добре, спокойно, щастливо, патриархално - задушевно, сбъдващо желания, красиво, смислено. И да поставиш начало на новата година с усмивка, с добро чувство. Ако някой не вижда смисъл в това – не е моя грешката, смятам.
1. Искаме да сме християни? Искаме да покажем, че сме християни? Какво значи християнин?
Християнин е последовател на Христос. Последовател на философията на християнството, поне. Когато обяснявах същността на Рождеството, то вие или не ме разбрахте, или не ме прочетохте, или просто не съм го обяснил.
Същността на Рождеството като празник е появата, раждането на Свръх-човека, на идеала, появата на Онзи, Който трябва да бъде наш пример. Определено мога смело да твърдя, че съм готов да затапя 99% от читателите в този блог на тема християнство, юдаизъм и ислям. И определено мога да твърдя, че няма съвместимост между "нося Бог в сърцето си, в душата си" и "отричането на Катехизиса". Дори не говоря за Никейския катехизис, който е напълно признат от 95% от християнските деноминации. Говоря за "Да нямаш други богове освен мен", "Не си прави кумир" и такива подобни.
Не, не осъждам никого, ако щете и на дърветата се кланяйте пак не ми дреме - ваша воля, ваше право. Определено обаче ме дразни - тази дезориентираност по отношение на християнството - ако кажа, че Бог е в сърцето ми, и в душата ми - това автоматически ме прави християнин. Тцъ, ако бяхте живяли в Египет щяхте да знаете, че там също е имало монотеизъм и то към Амон-Ра. Монотеизъм има и при зороастрийците, има и при юдеите има и при мюсюлманите (последните даже признават Исус за пророк, и майка му за девица ) Със същия този успех можете да кажете, че сте непрактикуващи мюсюлманки. Грижи нема! Ама що точно християни, баси?
2. Постът се отнасяше единствено и само до цялата лудница около Коледа и милосърдието около Коледата. Не за друго - ама какво точно се празнува на този празник от хора, които не тачат Рождеството и се наричат християни? Коледа?!? А какво точно се отбелязва на Коледа? И защо не например на 28 декември не се празнува нещо такова (каквото и да е то, това отбелязване), или на 1 декември или на 15 декември, пък ако щете и на 7 февруари?!? А целият този хаос се създава точно, когато ние християните отбелязваме Рождество - Защо?
ПП Идете някой път на коледна меса в католическа катедрала - празникът е огромен и няма нищо общо с традиционната ви представа за празнуване на Коледа и Рождество. После отидете да "отговеете" заедно с католиците. И особено ако това се случи след нощната меса, то определено едно качествено (не изобилно, натъпкващо търбуха) хапване ще ви даде сили да посрещнете и утрото на 25 декември. И да видите колко е хубаво всичко около вас и да оцените празника.
Еденье, пиенье, повръщанье, друсанье, сранье и всякакви подобни си ги правете, ако щете и на родженните си дни. Даже си разменяйте и колите, и апартаментите и други подобни подаръци, подарънченца, подаръцища и прочие.
Ама тоя кич, честно вече взе да ми идва в повече... бе едно време си беше хубаво като имаше Дедо Мраз и той се посращаше на Нова година. да бехте си го оставили, вместо да импортирате Дедо Коледа, барабар с алтруизма и други подобни неща, които гордо приписвате на някакъв измислен обществен морал и традиция.
Да, хубаво е да има повече почивни дни. Поспах си повече и това е едно от малкото удовлетворили ме неща през почивките. Да не забравяме, че и през тези два по четири почивни дни има хора, които не могат да бъдат с близките и любимите си поради най-различни причини. За тях празник ли е? Или не?
Колкото до това християни ли сме, прав си донякъде. Но според мен, щом някой приема и следва доколкото може написаното в Евангелията, щом смята Христос за Божи син, който е възкръснал, значи е християнин. Все пак това точно са правели Апостолите струва ми се - обикаляли са и са разказвали за Исус на всички и са кръщавали в неговото име, тези които са вярвали в него. И тогава църквата е била в зародиш и е трудно да се говори за всичко останало свързано с нея. И за празници и за поведение и т.н. Всичко това е добавено после както дойде.
А за Коледа - не ние празнуваме на вашата дата, а вие на нашата. Просто защото този празник е доста по-стар от християнството. Християнството го е приело, защото е хубав празник, пасващ на религията. И е добър за разширяване на вярващите.
между впрочем - непознаването на християнството като философия кара много хора да я отричат, или да спазват някакви слепи поверия и врътки.
А празникът, отбелязващ раждането на Съвършенството, наистина датата му е политически избрана. Но когато и да беше - щеше да се получи пак същото - комерс.. ех, след години ще гледаме филми за Великденския заек.
За християнската философия, вероятно си доста по-добре информиран от мен, но аз винаги съдя от позицията на логиката. Бог очевидно е само 1 - самата дефиниция на Бог с голяма буква го прави 1, и това е така във всяка монотеистична религия и поне в 3, става въпрос за 1 и същ Бог. Съвършенството е само 1 и никой не го оспорва. А дали Пътят е 1, вече е друга работа. Не мисля, че е 1, напротив, има много привидно различни пътища и всеки от тях може да те заведе, където трябва, когато трябва. Това вероятно противоречи на частта "с мен или срещу мен", но пък и точно тази част ражда насилие. Така, че предпочитам без нея. Ако това ще ме направи по-малко християнка в твоя смисъл - все едно.
А за Коледа - е, радвам се, че се съгласи, че е хубав празник, от където и да го погледнеш. Празник на Светлината - в християнска и езическа форма. И след като Бог е Един, то в какъвто и вид да бъде почитан, почитта все отива където трябва.ако приемем, че имаме само две позиции - правилно (вярно) и неправилно (невярно), то има само един единствен път, който трябва да извървиш за да станеш съвършен. - Винаги трябва да постъпваш правилно. Ако си решил, че това става като станеш християнин, то постъпваш така както изисква тази философия. Ако си решил, че начинът (не пътят) е чрез исляма, то постъпваш съгласно нейната философия.
Ако си решил да чрез философията на обективизма, то винаги постъпваш съобразно разума и оставяш емоциите назад при взимането на решения (чувствата също). Но пътят е един единствен - към постигането на целта, т.е. да бъдем съвършени. И той тоя път е - винаги да сме съвършени. Пък начини - еми, кой как реши.
Тцъ, не съм се съгласявал, че Коледа е хубав празник от където и да го погледнеш. Откъдето и да го погледна е ужас на ужасите.
А за пътя - ами мисля, че това разделяне, за което ти говориш е вторично. Съвършенството според мен не се състои толкова в правене, колкото в откриване - откриване на това кой си, на това какво точно е Вселената и какво и кои точно са другите...Защото ти можеш да действаш само съобразно това кой си мислиш, че си. Изчиствайки се от всички заблуди, ще ставаш все по-чист и делата ти - все по-чисти. А как ще се наричаш е просто етикет и причисляване към някаква общност. И като така или иначе ще се причисляваш към нещо не толкова важно, по-добре поне то да те прави щастлив.