". . . особено тия, които са от Кесаревия дом!"

Така странно завършва посланието на Филипяните, но в действителност нещата са доста по сложни. Думата за „Кесар“ и „кесария“ се оказват сбор от предлога "кай", което е съюза "и" и други думи, така под една обща дума имаме компилация на различни неща, които с Божията помощ да разгледам тук.

( και ) е винаги „и“, обаче следващата част от думата е различно нещо, единия път имаме думата за четири, другия път имаме думата за тяло. Така се получава, че в някой случай смисъла е на някакво телесно действие, не само говорене, което за юдеите има много важно значение, докато другия път има някакво много странно значение на събиране на четири или на придвижване по четирима или на (!) яздене на четириного.

Цялата система се разпада в един много интересен стих, думите за "и" и следващата "сар**", трябва да се разделят, както в;

8 η τις γυνη δραχμας εχИυσα δεκα εαν απИλεση δραχμην μιαν Иυχι απτει λυχνИν και σαρИι την Иικιαν και ζητει επιμελως εως Иυα ИτИυτσβ ευρη (Luke 15:8)

Стиха с жената, която мете за едната драхма, всъщност тя не мете, а думата ( σαρИι ) "сарой" значи човек, който се грижи за къщата. Жената всъщност е грижеща се за къщата, тя е паралел на овчаря от предната глава. Метенето показва работа, а в случая на нас ни трябва образ на човек, посветен и старателен и се притеснява, изживява лично загубата, не е простак, на който не му пука какво става наоколо. Това е образа на двата героя, овчаря и домакинята. Те се грижат лично за това, което е тяхно, единия за овцете образ на духовния живот, жената за драхмата символизираща пълнотата на подредбата на обиталището.

Същата конструкция имаме и във финала на Филипяни ( δε Иι εκ της καισαρИς Иικιας ), поздравите са от или за грижещите се за дома вероятно някакви служители, не е много ясно за какво става на въпрос, много предлози се събират.

Например, Йн.19:12 имаме не, че Пилат не е приятел на кесаря, а че не е приятел и загрижен за власта; ( Иυκ ει φιλИς τИυ και*σαρИς πας И βασιλεα ), след което продължава, че това не е законно да е самозванец човек и накрая на стиха фразата ( . . . πИιων αντιλεγει τω καισαρι ) трябва да се премести към следващия 13-ти стих. Където нещата стават така; "И загрижен, чувайки пилат това . . ."

В Йн.19:15 правилния превод на последната част е; "не ни е грижа" ( . . . ει μη καισαρα )

Стиховете с други "кайсарии" ще разгледат отделно, след като си почина от това откритие.

new testament, location, greek

Пътя на морето

Думата за море ( θαλασ** ) талас* се среща доволно често в НЗ за разлика от СЗ, където морските случки са изключително редки и една от причините според мен е в символиката на морето, то е определящо за смисъла на Благодатта и поради това се среща толкова често в НЗ. Друга особеност, която не мога да не забележа и да не ме афектира при четене на пътувания е, че никъде не се споменава за название на средиземно море, в действителност и езерата и морето са с тази дума. Това е показател за нещо повече от това, което намираме като обяснение.

Бях споменал, че светия град, както и територията на Израел е в момента потопена от Средиземно море и само върховете на планините стърчат над водата като препечени острови. Ето и новото ми откритие, вярвам че Израел до времето и малко след това на Христос е имал три големи езера както можем да видим на схемата, която по някакво чудо почти показва тези езера в онова време.

Според мен големите езера са се разделяли по следния начин, Тирентско море е Тивериадско езеро, интересно е, че името на река Тибър е много сходно с Тибериада. Това, което е на запад от Сардиния и Корсика е „Галско море“ или както много сходно се изписва Галилеийско море. За Тибериадското море, което не е много голямо, но е в центъра на дейността на Иесус и апостолите са от там е граничело както със Самария така и с Галилея или Галия. Така европейските наименования за радост на католиците почти съвпадат с някой места от сегашна Италия и Франция.

Е ясно е, че доказателствата са прекалено неубедителни, но реших за сега да оставя нещата така и да дам пояснения за морски думи по долу. Думата за галилея не се среща в Деяния за пътуванията на Павел предполагам защото той е предприел пътуване до третото, най голямо море, което е на изток и там е и пристанището Йопия. А река Йордан най вероятно е продължението на на река По по дъното на сегашното Адриатическо море. Земетресението в Италия няма отношение към това недовършено и недоказано откритие, но може би връзката не е случайна.

Важен е стиха Йн.6:1, където Иесус не отишъл, а е обикалял ( απηλθεν ) морето Галско и Тибериадско. Не е ясно и какво се казва в Мт.4:18 „пътя на морето“ както е буквално в английските преводи.

( περαν ) е превеждано навсякъде като отвъдната страна или от другата страна, но означава просто брега или крайбрежието на езерото. Думата се среща и в посланията, където е някаква граница, но в по друга форма. Например в 1Тм.1:4 думата за безкрайно е ( απεραντИις ), което е явно първата дума за безкрайност, фигуративно изобразена в не свършващо и давещо значение. Другите три места с духовен смисъл са за превисоко или отвъд границата на естественото ( υπερανω ) обозначава място над края на небето.

Потъването на Петър в Мт.14:30 всъщност е ( καταπИντιζεσθαι ), тоест той е започнал да се оглежда и и да разсъждава, а не е потъвал. Интересен нюанс се получава, Петър е поискал помощ още преди да потъне. Той всъщност не е потъвал, но в уплахата си е виждал точно това. Тук фигурира думата "понт" която не означава понтон, а е дума за разсъждаване или мисловно виждане. В Дн.27:39 думата за залив е ( κИλπИν ), което е много интересно, защото точно същата дума е за лонното на Авраам. Друга странна за мен дума е и ( αιγιαλИν ) превеждана като бряг но сега виждам, че всъщност е пристан, там винаги има кораби и пътници, а в същия стих кораб, който търпи бедствие се стреми на там.